Три седмици след изборите политическият пъзел в България не само не се разплита, а все повече заприличва на криминална загадка, създадена от предрусал сюрреалист, който е писал криминален роман, но махмурлия. И целият съспенс на трилъра идва от амбвивалентното поведение на коалицията ПП/ДБ, която очевидно не може да разбере, че се намира върху плаващи пясъци и е с удивително малко верни и правилни ходове. Защото те са попаднали в своите собствени морални капани, изгубили са картата на минното поле, което сами са сътворили и сега са лесна жертва не просто на медийни критики и интриги, но и яростният гняв на собствените си избиратели.
Ето ви един такъв пример - това, че ПП/ДБ решиха да подкрепят Росен Желязков от ГЕРБ за председател на парламента беше добър и държавнически ход. Едва ли силите на доброто биха искали върху тях да падне огромната вина за конституционна криза, блокирал парламент и нов кръг от престрелки, които загърбват всички останали проблеми. Това е действие на коалиция, която е осъзнала отговорността си. Но точно тук те стават лесна жертва на собствените си тъпотии само отпреди няколко месеца, когато избълваха тонове картечен огън срещу БСП, защото социалистите разрешиха кризата като подкрепиха най-възрастният народен представител в 48-ото Народно събрание Вежди Рашидов за шеф на НС. О, какви филипики бяха изписани във фейсбук! Какви патетични интервюта бяха дадени, че това е началото на коалиционна любов между БСП и ГЕРБ, че статуквото и крадците се събират, за да загробят България. Нито една от тези клевети не се оказа вярна, но пък кой ти гледа истината, когато трябва да се събира електорат и да се демонстрира непримиримост. Миналата седмица Корнелия Нинова буквално смаза ПП/ДБ като им припомни всички тези изявления. Като това на Явор Божанков, че по-скоро ще му изсъхне ръката, отколкото да гласува за ГЕРБ. Божанков обаче гласува за ГЕРБ и написа във ФБ, че това било опит парламентът да заработи, за да реши няколко важни неща. Едва ли и най-верните му фенове са прочели неговите обяснения, защото яростта на градския десен електорат беше фундаментална и яростна. Дори се забеляза едно дяволито разцепление - всички десни инфлуенсъри (разбирай хора, които чакат реализация, проекти и грантове) започнаха да пишат как е необходимо разбирателство, компромис, диалог и ограничаване на властта на Радев. Това са дъвките, които се използват, когато определен автор не иска да го обвинят, че работи за коалиция с ГЕРБ, но ако такава власт се осъществи веднага да може да прати CV някъде и да твърди, че се е борил като лъв за управлението. И от другата страна на това разделение застанаха десният лумпен-пролетариат, който с вой започна да разбира, че са го хранили за пореден път с красиви приказки и нулево съдържание. Обясненията, че това не е началото на коалиция, а въпрос на джентълменско споразумение за ротация може да върши работи на събиране на старите реститутки от жълтите павета, ама сред широката публика изобщо не хвана корен. И така вместо ГЕРБ и ПП/ДБ да обявят коалиция за управление те започнаха отново да подскачат като пилета един край друг без някакъв резултат и смисъл.
В първите дни след изборите някакви самозвани анализатори и експерти вдъхновено обясняваха колко е добре, че първите две политически сили мълчали, защото там, където можело да се изрекат тежки думи след това нямало да има база за разбирателство. Нека да го обяснят това на ген. Атанас Атанасов, който миналият уикенд, веднага след приключването на консултациите при президента, обяви, че единственият шанс за кабинет е с втория мандат. От неговите думи стана ясно, че той си представя схемата по следния начин - ГЕРБ се отказват от мандата си, той отива при отбора на супергероите, те предлагат свое собствено правителство, а хората на Бойко Борисов романтично го подкрепят и страната разцъфтява. ПП/ДБ, според Атанасов, можели да помогнат на Борисов по този начин да се оттегли от политиката.
Не смятам, че тези изявления на Атанасов са случайни. Но можем да видим нещо съвсем различно от обичайните мъдрувания по темата за това как позицията на новата коалиция била принципна, дългосрочна и стратегическа. Атанасов си позволява тези медийини експлозии най-вероятно, за да реши вътрешнокоалиционни проблеми. Такива невъздържани коментари от човек с опит в политиката не се дължат на емоционалост и искреност, а на желанието предварително да отреже всяка възможност на някои сили в коалицията му да подпишат договор с Бойко Борисов. Заради това той толкова вдига градуса на напрежение, за да може думите да останат, да тежат и да се превърнат в препъни камък, когато опре до реални разговори и по бюджет, и по бъдещо управление. Защото вероятно в дълбините на ПП/ДБ вече има хора, които осъзнават коварността на ситуацията в която се намират. Ако се стигне до следващи избори резултатът изобщо не е гарантиран, а същевременно откритата коалиция с ГЕРБ е като захапеш кабел по който тече високо напрежение.
Честно казано фантазията на тема "втори мандат" също идва малко в повече, когато човек се задълбочи из потайностите на градската дясна душа. Опитът за реализация на кабинет с втория мандат пак минава през ГЕРБ, освен ако ПП не са решили да търсят БСП, ДПС и ИТН за преговори. Вариантът "правителство на малцинството" е дори още по-лош за отборът на добрите, защото дори и да получат първоначална подкрепа от ГЕРБ, то те превръщат себе си в парламентарен заложник на Бойко Борисов. И не, той няма да ги свали преди местните избори. Ще ги остави да се опържат в собствените си скандали и драматургии, за да убеден, че никога повече няма да бъдат фактор в политиката и чак тогава ще ги отстрани от власт и то като дълбоко морален жест. Откритата коалиция с ГЕРБ е по-малко опасна, отколкото този хазартен вариант, защото след него наистина в дясното пространство ще се отвори процеп с големината на отнесения покрив на реактора в АЕЦ "Чернобил".
Борисов като опитен играч бързо се спаси от всякакви обвинения в саботаж. Той веднага подаде ръка и предложи коалиция. Тези, които се дърпат обаче днес трябва да се обясняват, отново и отново, но това не им носи никакви ползи. Те са по средата на взривна зона - напред е опасно, назад е смъртносно.
Междувременно в играта на избори и правителства се намеси и президентът Румен Радев. Служебното правителство внесе вариант за бюджет с 6,4 на сто дефицит, тоест близо 12 милиарда. От това по сигурен призив за коалиция между първите две партии едва ли има, защото приемането на бюджета в този вид може да зачертае поне две-три от темите, които ПП/ДБ и ГЕРБ имат помежду си. Видях как се опитва да излезе от този капан Асен Василев. В някакво аматьорско видео той обяви, че с поправането на три грешки дефицитът бързо ще падне до три процента, но това също е част от капана. Василев не обявява планове за управление, а само за оправяне на бюджета. Това подклажда съмнения, допълнително изостря политическата ситуация и нагнетява напрежение, което става все по-опасно.
Отлагането на развръзката е полезно единствено в дългите сериали, които имат аудитория. В политиката е нас шикакалкавеното на отбора на добрите от ден на ден ги превръща в боксови круши, защото в миговете на голява отговорност, те се издъниха по най-кифладжийски начин. Този текст съвсем не е апология на ГЕРБ, защото всички знаем кои са ГЕРБ и какво свършиха у нас. Но се оказа, че тези, които им се обявиха за алтернатива са абсолютно същата лоша сила, защото ги е страх да свършат каквато й да е работа. И така превръщаме сутрешните блокове на телевизиите в особена форма на мъчение с вечния въпрос - ще има ли правителство. Ако някой ви отговори и познае, веднага да пуска тото. Имаме потенциален милионер. Всички останали чакаме да видим края на тази драма, но дълбоко в себе си знаем, че отговорът на загадката ще е глупав, посредствен, банален и може да дойде само тогава, когато вече зрители и кибици не са останали.
No comments:
Post a Comment