Само преди няколко дни се навършиха 64 години от смъртта на един от най-експлозивните и емоционални поети в българската литература - Пеньо Пенев. Поетът с ватенката, поетът на труда. И то на онзи труд, който ти носи радост, защото е кауза. Защото виждаш как под пръстите на вдъхновените хора се ражда една нова и различна държава. И целият този подем даваше правото на Пеньо Пенев да се обърне към света и да подвикне, че нито една банка в Ню Йорк, Лондон или Париж няма цената на българските трудови хора...
Днес четем тези думи с такава носталгия, че чак сърцето, което винаги бие отляво, се свива протестно.
Днес хората на труда в България са смазани от безсмислие, мизерия и пълна липса на перспектива.
Как да мечтаеш за различна държава, когато си в усмирителната риза на безумните цени, скачащите сметки, вечното безпаричие и унизителен доход?
Как да мечтаеш, когато по телевизията шестват икономически терористи, които нагло твърдят, че вдигането на заплати ще фалира държавата?
И времето пак се огъна.
Навремето хората празнуваха 1 май, а днес - това е дата за протест.
1 май е ден на съпротивата.
На съпротивата срещу дивашкия капитализъм, който смазва работещите и ги дави в мизерия.
Но и в най-големия мрак червените поети на България знаеха, че идеалите на 1 май рано или късно ще възтържествуват.
И точно това знание ни събира днес.
1 май е кауза.
А каузите са нашето безсмъртие.
No comments:
Post a Comment