Sunday, July 16, 2023

Спецоперацията "Зеленски в България" - Борисов изпран, Пеевски - реабилитиран

 

Сладострастната виртуална лига с която психодесните виртуални инфлуенсъри оляха посещението на Володимир Зеленски у нас вероятно заслужава отделно психиатрично изследване. 

Толкова оргазмични възторзи никога не са били струпвани на едно място от времето, когато българските кинодокументалисти правеха филма "Човек от народа" за Тодор Живков и неговата биография.

Според един от инфлуенсърите Зеленски излъчвал сила и енергия. Ходел бавно, но със стъпките на човек, който знаел, че ще победи. Гледал в пространството и все едно виждал кой е враг и кой приятел. Не преувеличавам патетиката - имаше хора на които погледът на Зеленски им се струваше като микроскоп, който прониквал до най-дълбоките кътчета на човек и улавял всяка прашинка съмнение. Той бил лидер от 21 век, командир от ново поколение, защитник на държавата и, ако цитираме безсмъртните тъпотии на Соломон Паси - украинският Васил Левски. Оказа се, че според жужащия кошер на дясното инфлуенсърство посещението на Зеленски у нас валидирало държавата, връщало ни в сърцето на Европа и напълно оправдавало всички изръсени лъжи за това, че никога, никога, ама никога няма да правим коалиция с ГЕРБ. Все пак тук дойде самия св. Зеленски и докосването му лекува акне, псориазис и дребен пърхот. А служи и като политически вазелин за преглъщането на състава на сегашното ни правителство - ужасяващо ГМО, родено в политическо кръвосмешение, мелодраматична измама и среден пръст, насочен в лицата на всички избиратели.

Точно, защото Зеленски дойде тук, за да помогне на рахитичното управление поне малко да си стъпи на краката, всички виртуални звезди на психодясното решиха, че сега е момента да си направят селфи с него. Организаторите на срещата на Зеленски с "гражданското общество" се бяха постарали да изпълнят залата с хардкор офисен планктон, които като кучето на Павлов всеки път слюноотделят като чуят Украйна и се хвърлят да гонят всяка пръчка, която чуждите им господари пуснат. Ентусиазмът за снимки със Зеленски беше толкова голям, че по някое време се зачудих да не би скоро това да го въведат като основно изискване за постъпване на работа. Нямаш ли снимка със Зеленски - изчезвай оттука, долен путинист такъв!

Този комсомолски ентусиазъм е отвратителен. Това е някакво риалити за геополитически лакеи, което надмина всички граници на здравия разум и се превърне в нещо садо-мазо, неприятно за гледане и изключително трудно за осмисляне. Селфи след селфи със Зеленски трябваше да четем как тези, които имат снимки с него са от правилната страна на историята, как знаят, че победата е близко и, че това ги изпълва с възторг. Снимка след снимка четохме патетични излияния за това как техният нов политически супергерой е занулил Румен Радев, наритал го е пред всички и го е приключил за голямата световна политика. Защото това е естествено състояние на новия комсомол - те могат дълго да изкарат без герой, но ако останат без враг са приключени за секунди. Сега нарочиха Румен Радев, защото той само за миг си позволи да излезе от опорките на новия евроатлантически дневен ред и да поиска мир, а не война. Воят, който се разнесе съществува само във филмите на ужасите - то бяха клетви, проклятия, плюене на кръв и киселина. Съвсем не се опитвам да защитя Радев. Неговата двойствена позиция го доведе дотук. На речник той докарва позицията си добре, но истината е, че действията му говорят за съвсем обратното. На всичкото отгоре вероятно някои от съветниците му много глупаво го беше посъветвал сам да влезе в темата за войната. Голяма грешка. Зеленски тази роля я репетира от година и половина насам. Той е непоклатим в нея и по никакъв начин не може да бъде изваден от заучените фрази и добрите тренировки на патоса. Та Радев сам стъпи накриво, но демоничният бяс, който последва наистина трябва да бъде изучаван.

Оказа се, че почитателите на соево мляко са осквернени, ужасени, потресени, изнасилени. Те не можели да проумеят как такъв Кремълски агент е начело на държавата. Фактът, че поне две-трети от тях вероятно са гласували за Радев вече е напълно изличен от техните съзнания. Това е ключова черта на психодесния ум.

Напълно неясно ми е какво точно е видял Зеленски в България. Според мен е видял цяла зала, пълна с хора, които биха му паднали на колене само и само да покажат колко са верни на каузата. Падането на колене не е отиване на фронта все пак, защо да не се прежалят.

Още по-страшно стана в дните след като украинския президент си тръгна, защото тогава се събудиха телевизионните бесове, които тръгнаха да ни обясняват как България отново е попаднала на моралната карта на Европа. Смятам, че изстрадалите ни съзнания вече трябва да имунитет към толкова плоски приказки. Нали навремето така ни казваха, че се катапултираме в центъра на Европа като пращаме контингент в Ирак, а един ден в Багдад ще има булевард "България" в наша чест. Това се оказа пълна измама. Моралната карта на Европа също е нещо такова. Това е опит за пореден път българският народ да бъде излъган, че е от правилната страна на историята докато всъщност тежко дълбае към дъното.

В тази вакханалия обаче няма как да подминем сравнението на Зеленски с Левски. Това е твърде голям удар по българското в нас, за да го оставим встрани.

През 1963 великият, ама наистина великият, Александър Геров прави един от болезнените компромиси в своя живот. Той пише стихотворение, което е посветено на Тодор Живков и именно там са безсмъртните редове:

 

В теб има нещо от Левски,

в теб има нещо от Ботев

и моето сърце ръкоплеска

във името на живота.

 

Редовете са безсмъртни, защото в годините на прехода кой ли не се упражни да ги сочи като позор.

Истината е, че стихотворението е посветено на Живков, но всъщност е обръщение към партията на Геров, така че дори и това пресилено обобщение може да бъде простено.

Литературният плам е запазена територия на хора, които си общуват с космоса, а Геров обича такива обобщения. Все пак говорим за поета, който написа, че ще има 2 милиарда братя. И до днес последното ме трогва…

Припомням това, защото, ако всички десни микроорганизми бяха последователни първи трябваше да разнищя от нелепиците на Соломон Паси, който сравни Зеленски с Васил Левски. Представяте ли си?

Духът на лакейството никога не си е тръгвал, просто се трансформира и днес е обладал като бяс телевизионната полуинтелигенция на България.

Защото честно казано аз вече се обърках кой точно е Левски в украинските реалности.

Преди време Александър Йорданов (и той се изживяваше като литературен критик) обяви, че Степан Бандера е украинският Левски.

Ако Зеленски е Левски и Бандера е Левски, това означава ли, че Зеленски всъщност е Бандера? Защото по пътя на логиката така излиза. А Бандера има записани в сметката си толкова много трупове и кръв по ръцете, че адът излеглежда като нелепо наказание за такъв психопат.

Мисля, че е крайно време да въведем малко хигиена в общуването си. И да оставим Левски на мира, защото е безумно да го използваме като сравнение за хора за които утре вероятно дори няма да си спомняме. Но този брутален лакейски дух, който шества из медиите и си намери говорител в лицето на Паси ще продължава да безчинства в нашата история. Тези хора пет пари не дават за Левски. Изобщо не им пука за него. За тях е важно селфито със Зеленски и изразяването на публичен патос за това, че са от правилната страна на историята.

А историческите гробища са пълни с хора, които са си мислели подобни неща.

И в целия този паноптикум от хора, случки и клоуни няма как да забравим и министърът на отбраната Тодор Тагарев, който присъства смущаващо често по телевизионните екрани с всякакви екплозии на необятния си ум. Любимецът на умнокрасивитета например блесна с идеята, че напук на конвенцията от Монтрьо ние трябва да осигурим по-дълго присъствие на натовски кораби в Черно море. Изявлението показва шокираща неграмотност и пустота. Защото конвенцията се контролира от Турция и Тагарев дори и да иска няма как да я наруши. Но дори и поставянето на темата по този начин показва, че в МО си имаме лимонка, а не министър. Човек, който и досега крие какво точно ще пратим като военна помощ на Украйна. Всички говорят, че помощта трябва да е прозрачна, но неясно как всичко тъне в противна конспирация.

Истината е, че трябва да сме благодарни на Зеленски. Неговото посещение у нас ясно освети каква лакейска власт е овладяла висините на държавата и какви комсомолци се пенят да управляват поне още една година. Това са ходещи холограми, карикатури на геополитическото статукво. Някакви политически смърфове, които толкова са си повярвали, че отстрани изглеждат нелепо. 

Почти като своите селфита със Зеленски.

 

No comments:

Post a Comment