Sunday, July 16, 2023

Горчивата цена на лакейския ентусиазъм

 

Посещението на най-популярния гастролиращ артист в последната година и половина Владимир Зеленски като светкавица над тъмен лес и дълбоко блато освети един от най-големите проблеми на малкото късче земя, което се нарича България. 

Това не е една държава. 

Има поне две.

В първата от тях, телевизионната, всеки ден гастролират някакви медийни сенки, анализатори, мошеници на дребно и геополитически астролози, които от сутрин до вечер повтарят мантрата, че цялата държава трябва да съществува в името на Украйна. Че правителството, агенциите, армията и финансовата система трябва да бъдат преустроени така, че всичко, което Киев поиска от нас да им бъде предоставено моментално. В тази България всяко оспорване на подобна налудничава теза веднага ще ти доведе вцепенени погледи и махмурлийски писъци, че си агент на Кремъл, проводник на руско влияние, четирихилядник и, че в друга държава такива като теб отдавна щяха да бъдат филтрирани от службите и заточени в някоя килия, по възможност без прозорец. Тази България счита за връх в своето политическо съществуване възможността да си направи селфи със Зеленски. Достатъчно е да отворите социалните мрежи, за да видите какъв комсомолски ентусиазъм е настанал по тази тема. Инфлуенсъри, преподаватели, виртуални всичколози и други видове кол-гърли започнаха да стенат виртуално, че най-накрая са от правилната страна на историята и се снимат с правилния човек. По едно време заподозрях, че оттук-нататък всички държавни служби ще се дават единствено, ако предоставиш селфи със Зеленски. Без него - ти си руска подлога, която няма място в държавното управление. Там може да има пространство само за Козилата, която палаво беше пъхнала мобилният си телефон в сутиена, за да може да хване трепетно ръцете на украинския президент и да ги доближи до своята утроба, за да му демонстрира вярност към всички възможни евроатлантически ценности. Самият факт, че така наречената среща на украинеца с "гражданското общество" беше пълна пародия също показва в какъв телевизионен балон съществува тази първа България. Там се бяха подбрали само себеподобни - от Иван Костов до отрочето на Соломон Паси, от Евгений Дайнов до Явор Божанков. Една ръкопляскаща биомаса. Бях абсолютно убеден, че ако Зеленски си събуе чорапите и поиска от аудиторията един по един да се изредят да му мият краката, щеше да има бой за това кой да е по-напред в святото дело. Може би премиера Денков щеше да спечели битката, но никак не бих подценил и шансовете на Мария Габриел да надвие в това състезание. Трепетите, които излъчваше цялото й същество пред украинския актьор заслужават да са обект на отделен любовен опус, който да бъде споделян от цялата тази телевизионна България, която най-много обича да бляска пред споделените клишета и геополитическия лакейски екстаз.

В тази телевизионна България посещението на украинския президент вероятно ще е събитието на годината. Видях страшно много възторзи за това, че Зеленски "валидирал България". Никой не успя обаче да ми обясни какво можем да си помислим за държава, която толкова много се нуждае от външно валидиране, за да се почувства добре. Соломон Паси, верен на характера си на поет, който излива любовни трели по стените на тоалетните, проплака от радост, че Зеленски ни "върнал на моралната карта на Европа". Което напомня зловещо, че все сме от страната на моралните, никога на икономическите победители. Навремето същият този Соломон Паси тържествено ни уверяваше, че заради участието си в Ирак България ще получи щедра порция от поръчките за следвоенното възстановяване на страната, а един ден в Багдад можело да има булевард "България" например. Всичко това се оказа лъжа. Защото все драпаме за моралната карта, докато всички останали си нагласят икономическите интереси.

Всъщност това с "моралната карта" е важно, защото то подсказва основната причина за посещението на Зеленски у нас. Актьорът беше необходим, за да може управленската сглобка да получи морално оправдание. "Всичко си струваше заради този миг", изгърголи една известна инфлуенсърка във фейсбук. Под всичко трябва да разбираме - изпирането на Борисов, конституционните консултации с Делян Пеевски, пълното отпадане на антикорупционния патос и зловещото лъготене на избирателите. Това вътрешно напрежение заплашваше да взриви хилавата коалиция, която най-много мрази да се нарича коалиция, защото това постоянно й напомня за грандиозните предизборни обещания. Сега десните инфлуенсъри бяха замъглени от геополитически ласки, а дори и Бойко Борисов се почувства длъжен да каже, че управлението е добро. Зеленски послужи за вазелин на правителството. И не разбирайте това в циничния смисъл на думата. Той им беше необходим, защото патетичния евроатлантизъм е единственото нещо, което може да сплоти аудиторията на психодясното и да ги накара да не мърдат много-много. Те преживяха Пеевски, ще преживеят и снимката на Зеленски с Пеевски. В крайна сметка точно това е тяхната България. Нагорещените жълти павета, телевизионните студиа, коктейлните зали и тайните садо-мазо клубове на София, където всяка вечер разгорещено си представят, че са на хибридния фронт и ловят руски агенти или, че руските агенти са заловили тях и ги измъчват отново и отново...

Другата България обаче така и не разбра защо трябваше да пращаме правителствения самолет, за да доведе Зеленски у нас. Както никой не успя да обясни как така Украйна ще има полза от двата реактора на "Белене", но България няма какво да направи с тях. Значи украинците могат да развиват ядрена енергетика, а ние тук сме обречени в близко бъдеще буквално да я занулим. Спешната политическа спецоперация по харизването на блоковете се родее с националното предателство, защото никой не показа на базата на какъв анализ и какви разчети се отказваме от този проект, а и от възможността да развиваме този вид енергетика. Това, че Украйна ще ги плати е приказка за политически наивници. Още отсега е ясно, че България няма да види нито лев за щедрия подарък, който прави. Както се изясни и друго - Министерството на отбраната няма никакво намерие да оповестява каква военна помощ пращаме за Украйна и как това ще се отрази на боеспособността на българската армия. Тодор Тагарев, който се оказа голям бърборко, когато трябва да дрънка за заобикаляне на конвенцията от Монтрьо, изведнъж млъкна какво и как ще даде страната ни Украйна.

А това са теми, които вълнуват по-голямата част от България. Която също се чуди как така имаме управляващи, които са готови да чупят гръбнак пред Зеленски и да охкат за съдбата на Украйна, но да не се притеснят нито за миг от скачащите цени в магазините, социалните проблеми, които набъбват като гнойни мехури и пълната липса на някаква икономическа перспектива за по-голямата част от хората. Точно тези хора имат повик за повръщане като видят Зеленски по своите екрани, защото са наясно, че той е точно това - телевизионен образ, който нито е автентичен, нито е смислен, нито носи след себе си някаква дълбочина. Зеленски е това, което му кажат. Подвижен паноптикум на написани някъде отвън клишета, които той трябва да изчете изразително и мелодраматично, за да може костюмари от различни страни да се разливат от ръкопляскания пред него.

Тази другата България ясно е казала няколко неща - тя иска неутралитет, да не изнасяме оръжие за Украйна и да бъдем глас на мира. Точно това кара все повече и повече хора да излизат на Походите за мир. На последния от тях точно в края на миналата седмица за първи път и медиите се появиха масово. За осми път хиляди излязоха и поставиха своите искания. Дори фабриките за телевизионни илюзии и видения се принудиха да забележат какво се случва и да обърнат внимание. Тези, които си правят селфита със Зеленски, рано или късно също че чуят този глас на гнева, макар и по трудния начин. Защото България не може повече да съществува в такава политическа шизофрения. Рано или късно грантовото клубче на първата България ще бъде разпиляно, защото тя води страната във възможно най-грешната посока. Отсега мога да ви кажа - и в Киев няма да има булевард "България". 

Нито пък някой някога ще си спомни, че сме били на моралната карта. 

Големите страни рано или късно ще се разберат, а тогава ние ще плащаме горчивата цена на лакейския ентусиазъм.

 

No comments:

Post a Comment