Андрей Вознесенски имаше една култова стихосбирка "Антисветове".
Днес имам чувството, че всички ние колективно сме се пренесли да живеем в нея.
Само в антисвят политическият наглец, дабългариста Мустафа Емин щеше да хвърля оставка, но вместо разкаяние да съска, че ще съди лекарите. Да, ще съди хората, които са лекували и спасили детето му...
Само в антисвят медиите щяха да се превръщат в опит за екзекуция на директора на "Пирогов", който всъщност тръгна да брани колегите си. За журналистите обаче беше по-важно да обслужат Сглобката по най-нечистоплътния начин.
Само в антисвят т.нар. Етична комисия на "Да, България" щеше да ходи на крака в болницата, за да гледа касети все едно са Гестапо, което трябва там на място да окаже натиск.
Yes, България. SS-България.
Ние живеем в антиуправление в което абсолютни случайници се добраха до властта и сесамозабравиха. И, да, те не ни водят към никаква Европа. Тяхното е анти-Европа.
Мустафа Емин е ходещото доказателство. Една седмица лъжи, една седмица политически интриги, една седмица увъртания на истината. Това наистина е антисвят в който вече не са останали хора. Там съществуват само някакви политически спирохети, бацили, които са в състояние напълно да уморят тази страна.
Време ни е за истински свят.
No comments:
Post a Comment