Позор за фигуранта

 

Съединението е ключова дата в българската история. 

Онзи черен лебед в който нашата страна, напук на великите сили и на международните договорки, изпълнява един от своите идеали. 

Той е до днес стои увековечен на сградата на Парламента - "Съединението прави силата".

Това е ден на почит към "септемврийската революция", както я нарича Вазов. 

Заради това е повече от неуместно тази светла дата да бъде превръщана в повод за политиканство на дребно. Но точно това направи вчера премиерът Николай Денков. В Деня на Съединението вместо да спомене младите, безрасъдните, смелите, онези опиянени от любов към родината капитани, той реши да говори за Русия. Как освободителката, видите ли, се превръщала в най-големия противник на Съединението.

В ден като днешния това ли само имаше да каже премиера? 

Само Русия ли му е в главата? 

На такава антируска основа ли единствено е в състояние да гради своята политическа идентичност? 

При това темата за Русия и Съединението е много по-сложна, отколкото си я представя един фигурант, добрал се със сделка и седянка в Самоковския манастир, до поста министър-председател.

С това той не просто принизява празника, а показва, че даже не се чувства и българин. 

А какво остава да е обединител. 

Тези хора не се свенят и от най-светлите празници и ги ползват като салфетки. 

Позор за тях. 

Почит към онези, смелите, на чийто рамена стоим днес.