На 5 май се навършиха 206 години от рождението на един от най-великите умове на човечеството - единственият и неповторимият Карл Маркс.
Знаете ли по какво си личи големият мислител?
По това, че оставя след себе си методи за анализ и идеи, които два века след него продължават да работят и продължават да ни бъдат ориентир в мрачните времена. Наскоро някъде прочетох, че литературата, която го отрича вече надминава два пъти онази, която го възхвалява. Дори само този факт показва колко е важен Маркс и колко е незаобиколим, когато искаме да разберем света край нас и в крайна сметка, когато искаме да го променим.
Четенето на Маркс днес е екстремно и съживително преживяване.
Той е толкова драматично далеч от полулибералните форми на политически анализ, които съпреживяват случващото се като сапунена опера.
Маркс не оперира с политици и конкретни имена, той описва процеси и заради това анализът му на света отпреди 2 века днес може да бъде четен като снимка на нашето настояще. Той първи описа това разяждащо неравенство, което разлага обществата ни от години насам, формализирано като неотменим процес. Той погледна в бъдещето и видя консуматорското общество, което днес се разпада на съставните части и каза как ще живеем в свят в който имаме "господство на предмета над личността" и как "реалният човек е признат само в образа на егоистичния индивид".
Именно Маркс видя като гневен пророк, че безконтролният капитализъм по-скоро ще унищожи планетата, отколкото да промени изходните условия на безмилостната финансова система. И днес резултатът е налице - политическата стагнация, която задушава статуквото в ЕС, както и големите държави е пряко следствие от изначалната несправедливост на икономическата база. Бедността, неравенството, несигурността се завърнаха в пълен мащаб, макар и сега да са маскирани под всякакви форми, за да се избегне не просто класовото осъзнаване, а възможността недоволството да бъде осмислено и превърнато в реална съпротива.
Но някъде там рецептата за битка с тази несправедливост има.
Всъщност именно този поглед в бъдещето направи така, че при всяка криза призракът на Маркс отново да изплува на бял свят.
Спомням си, че преди няколко години дори тогавашния шеф на ЕК Жан-Клод Юнкер отиде в Трир, за да се поклони пред паметта на този невероятен философ.
Да, вярно е, управляващите елити в ЕС се опитаха да си изфантазират някакъв Маркс-light, някаква софт-версия на този велик мислител, но ние прекрасно знаем, че няма как да опитомиш истинското знание и истинската надежда за друг свят, където свободата ще е абсолютна и където оковите пред свободния човек ще са строшени на части.
Политическите елити се опитаха да приватизират Маркс и да създадат негова карикатурна версия, защото подсъзнателно знаят, че когато политическата стагнация стигне до непосилни нива и когато експериментите с гласуването за елементарни популисти и медийни магьосници приключат, тогава призракът тръгва отново из Европа.
А тръгне ли - нищо не може да го спре.
Ама нищо.
No comments:
Post a Comment