На 24 юни 1945 година на Червения площад в Москва се провежда Парад на победата.
Единственият чуждестранен участник в него е българският генерал Владимир Стойчев.
Присъствието му там е в знак на признателност към участието на българските войски във втората фаза на войната и за техния принос в решителния разгром на фашизма.
На 9 май всяка година в България с шествието "Безсмъртния полк" ние си спомняме точно за тях - за българите, оставили дом и семейство и отишли да воюват в името на своите идеали и в името на България, за да дадат своя принос за днешна Европа, за нов свят, напълно освободен от кафявата чума и нейните биороботи. За континент на който е възможен Денят на Европа...
Заради тази памет всеки един българин трябва да е гневен и бесен на факта, че Столична община отказа да разреши шествието "Безсмъртния полк" в столицата).
От какво се страхуват лакеите в местното самоуправление?
От това, че хората помнят?
От това, че още има българи, които отказват да се примирят с пренаписването на историята?
С какво са заплаха стотиците българи, които искат да почетат онези заради които България остана в днешните си граници, а не беше разпарчетосана напълно?
Тази забрана не е просто битка с паметта.
Тя е подписване на реабилитацията на фашизма.
Още една стъпка към мрачната канализация на историята. Но никой никога не е преборил историята със забрани.
Паметта за онези, които воюваха е по-силна от всяка администрация по планетата.
И това е новата голяма победа на онези, които отново пречат на фашистите.
За пореден път.
No comments:
Post a Comment