Историята като фарс

 

ГЕРБ правят всичко възможно да торпилират този парламент и да унищожат всички шансове за реално управление. Именно това демонстрира Бойко Борисов пред президента вчера. Всичко то издава - киселият тон, идеите за промяна на изборното законодателство, заяждането с журналисти. Ние сме на терена на политическата депресия...

Лансираната формула "правителство на малцинството" в лабораторията на Бойко Борисов се превръща в огромно парламентарно черноборсаджийство: купуване на депутати, разцепване на групи, внезапно пробудени "национално-отговорни чувства" и всякакви други политически екстри.

И пак не е сигурно, че лабораторията може да произведе реален продукт, а не просто пушилка.

Правителството на малцинството може да сработи като идея, когато първата политическа сила е близо до мнозинството, както беше при Борисов 1. Борисов 2 също беше близо до идеята, но тогава лидерът на ГЕРБ (в едни по-романтични времена) загря, че тя не му върши работа дългосрочно и почна да прибира коалиционно всички възможни партии под своя мускул. Защото за реално и стабилно управление не ти трябват 121 депутати. Необходими са поне 130, за да може наистина да има законодателно мнозинство, което не се разпада при първия повей на вятъра.

Историята е удивително коварна и ситуацията днес удивително напомня на парламента след изборите през 2005 година. Историята се повтаря като фарс.

Тогава БСП и ДПС общо имаха 116 депутати (ГЕРБ и ДПС днес са 115).

След като преговорите за първия мандат зациклиха тревожно, Сергей Станишев внесе за гласуване точно кабинет на малцинството.

Голямата идея беше, че депутати от "Атака", а и други случайни електрони ще подкрепят правителството и така то ще мине в зала.

Резултатът, мисля, го помним всички.

Сергей Станишев беше избран за премиер, но правителството така и не мина в зала.

Времената бяха далеч по-спокойни и не така истерични, но дребните сметки се провалиха с гръм и трясък.

Разликата е между тогава и сега е, че тогава все пак имаше реални преговори за управление.

Това, което ГЕРБ направиха не бяха преговори, а симулация на разговори. Те не просто не предложиха програма, а бяха заети да информират отзовалите се партии кои министерски кресла им се полагат. Абсолютна безпомощност или по-лошо - тикане на страната към класическа игра на руска рулетка, но с автоматичен пистолет.

През 2005 година първите три партии след изтощителни едномесечни преговори създадоха правителство с третия мандат. Днес обаче вместо преговори има игра на покер, а това навява едно безрадостно чувство, че в окото на бурята екипажът на самолета е неадекватен, пилотът задява стюардесите, а вторият пилот е напуснал кабината и е отишъл да се черпи с коктейли. Защото дори и правителството на малцинството да мине, това подсигурява нестабилност, хаос, търговия и олигархични интереси.

Вероятно точно това целят ГЕРБ.

Наясно съм, че няма лесна формула.

Всеки вариант ще бъде мразен от всички.

Но в такива времена с личи кой може да бъде начело и кой се изживява вечното и досадно мрънкало, което не може да приеме волята на българския народ.