Sunday, June 23, 2024

БСП – причините за полета в пропастта

 

За 6-ти пореден път от 2021 година БСП успя да остане изненадана, ударена, зашеметена и унизена от резултатите на изборите. 

Сюжет, който започна да се случва прекалено често, за да може сериозно да развълнува някого, но все пак си струва схематично да набележим историята на едно свободно падане.

На 4 април 2021 година левицата беше стресната и уплашена от това, че остана трета, на 11 юли нещата не само не се промениха, но и броят на депутатите-социалисти намаля сериозно, на 14 ноември - БСП за първи път в своята история остана на четвърто място. Краткото участие във властта обаче остана в колективното несъзнавано на хората предимно със скандали, пререкания, драми, както и започналата война в Украйна. На заден план в очите на публиката останаха всички опити на левицата да трансформира бюджета в социалната сфера и да го финансира по начин, невиждан от началото на прехода. Това удари като ядрена бомба БСП на изборите на 2 октомври 2022 година. Социалистическата партия се свлече по нанадолнището до пета политическа сила в НС. Центрофугата на политическата криза междувременно беше стопила избирателите на БСП от близо милион през 2017 година до малко над 225 хиляди през 2023 година. И точно в това кошмарно 49-то Народно събрание ГЕРБ и ПП/ДБ със специалното участие лично на Делян Пеевски сътвориха франкенщайновата Сглобка с евроатлантически корупционни пипала и след девет месеца това политическо чудовище се спомина с много неприятна воня, драматургия и политически вопли. За всички партии, които са били в опозиция на подобно неестествено образувание предсрочните избори би трябвало да им идват като топка на воле, защото след безумието на управлението Денков/Габриел дори орангутан да ни сложат за премиер имам усещането, че ще се справи доста по-добре и по-почтено.

Проблемът е, че изборите на 9 юни БСП буквално претърпя електорален колапс. Левицата едновременно постави два антирекорда - за първи път падна под 200 хиляди гласа (тя взе малко над 150 хиляди) и пак за първи път остана с по-малко от 20 депутати (19 на брой). И проблемът дори не е в този катастрофален провал. Проблемът е в това, че дори и най-големите оптимисти на "Позитано" 20 и тези с най-розовите очила всъщност се надяваха не БСП да отскочи обратно в орбитата на големите партии, а да се задържи на нивата си от 2023 година. Само по себе си това беше един от симптомите за проблем, но най-упоритата част от човешката психика е онази искричка, която все се надява на чудо въпреки упоритите доказателства, че във вселената такива напълно отсъстват. Всъщност БСП не се опита да промени абсолютно нищо за 1 година - нито в лицата, нито в предлаганата политика, нито в начина на правене на кампания и заради това в нощта на вота стана безпощадно ясно, че БСП или ще се опита да се промени или този път наистина се е запътила към политическите гробища в които се опитват да я натикат от началото на прехода, ама все не успяваха и не успяваха.

И понеже всички очаквах неуспеха и провала да бъдат персонализирани - десетки показалци се насочиха към Корнелия Нинова и призраците на миналите грешки, конфликти, драми и телевизионни сблъсъци се материализира пред нея с пълна сила. Далеч съм от мисълта да се присъединявам към тези, които хвърлят камъни по нея или да я изкарвам отговорна за всички проблеми на БСП. Но все пак в името на истината и на обективния анализ, както и на епичния фон от поредица от лоши резултати, вече е време да посочим три големи грешки, които можем да персонализираме с Корнелия Нинова.

Истината е, че БСП влезе с различна енергия в кампанията за тези избори. Имаше подем и ентусиазъм, защото социалистите от цялата страна системно и мощно се бяха превърнали в яростна опозиция на прокълнатата Сглобка. И точно тогава Нинова стъпи накриво представяйки водачите на листи на БСП. В тях просто нямаше абсолютно никаква изненада. Ама никаква. Добре познати лица, пускани отново и отново на изборите в последните години. В предложенията нямаше нито грам вдъхновение, а си личаха дребните бакалски сметчици, правени някъде на "Позитано", но без кръчмар. На всичкото отгоре Нинова от 2024 година се оказа люта опозиция на Нинова от 2017 г. През 2017 година новоизбраната тогава лидерка обяви, че въвежда негласен принцип - един човек може да води само една листа. Изключение беше направено единствено за самата Нинова като лидер и за Стефан Данаилов като емблематична фигура за партията. През 2024 година този принцип беше окончателно погазен, а когато един лидер започне да влиза в конфронтация със собствените си идеи, това е сигурен знак, че вече му е време да излиза от политиката. След това още по-голям скандал разтърси конвулсиращите телеса на левицата - стана ясно, че бившият младежки лидер на СДС Калоян Методиев бе поставен при пълна секретност под номер 2 в листата в 25 МИР, непосредствено след Корнелия Нинова. Имаше времена в които БСП даваше пресконференции, за да обявява публично своите граждански квоти, защото се гордееше с тях. Методиев бе натикан в листата зад гърба на Националния съвет, а даже и на Изпълнителното бюро. Защото архитектката на това набутване прекрасно е знаела, че това е скандален акт, който вкарва външно тяло в левите редици. Който пробутва на социалистите да гласуват за бивш кандидат-кмет на Расате за столицата. Самият Методиев допълнително изкопа ров между себе си и БСП като обяви в телевизионно предаване, че е "социален консерватор" и заради това бил избрал БСП. Което означава само едно - той или никога не е чел документите на БСП и нейните програмни постановки или просто си е измислил първото, което му дойде наум, за да прикрие срамния акт на неговото имплантиране в листите.

И най-накрая - от кампания на кампания БСП се държеше като слепец в мъглата. Тя се опитваше да налучка обществените настроения, но така и не успя да ги схване докрай. Защото това политическо лутане я лиши от характера й на идейна партия, което има цялостна визия за промяна. Последните три години кампаниите на БСП се храктеризират с абсолютно сбъркан фокус, странни слогани и скачане от тема на тема - от провеждането на референдум срещу джендър-идеологията до постоянното повтаряне, че "БСП единствена не се продаде", но във времената, когато хората вече се вълнуваха от съвсем други теми.

И на фона на това цунами Корнелия Нинова беше принудена да подаде оставка. Видях ироничните реакции, защото това се случва за трети път и в момента в който лидерът на една партия не може да накара широката публика да повярва в това, че се оттегля, значи той наистина има проблем. Вероятно и този път можеше да гледаме политически театър, но се случи неочакваното - Изпълнителното бюро на БСП се разбунтува и свика предсрочен Национален съвет, който констатира оставката на Нинова и бързо назначи нейният заместник Атанас Зафиров да води партията до прекия вот на лидер. Пряк вот на който Корнелия Нинова вероятно няма да може да се яви, защото нейното историческо време в БСП свърши. Тя направи доста полезни неща, но точно като в стихотворението на Дебелянов през  нощта безпощадно разруши всичките си постижения. Въведе мандантност, но започна да я нарушава. Създаде телевизия, а след това я закри. Привлече популярни лица, които да се ангажират с БСП, но всичко рухна под проклятието "Калоян Методиев". 

На всичкото отгоре БСП се забърка в продължителни телевизионни конфликти с почти всичко, което мърда в обществения живот на България и резултатът беше като удар с тухла по зъбите.

Това са само кратки бележки за проблемите пред които се изправи левицата. 

И нека пак да повторим - Нинова не е единствения виновник за тях, но ще бъде принудена да плати най-солената цена за всички неуспехи, провали и катастрофи. Сигурно е несправедливо, но е неизбежно. 

Големият трус обаче направи нещо, което никой не подозираше, че е възможно - БСП започна да се събира отново. И дори останалите леви формации проявиха желание за диалог. Всъщност това е скритата суперсила на левицата за която нейните врагове са забравили. Социалистите обичат да се карат и да водят идейни спорове, но когато на хоризонта се появят фашисти тогава се появява Отечествен фронт и играта се обръща. С което искам да кажа, че левицата няма да остане в историята. 

И, да, очевидно й е време пак да се бори с фашизма.

 

No comments:

Post a Comment