Армията на търговците

 

В замръзналата политически, а и икономически България, изборите се оказват един от най-крупните бизнеси. 

Точно това ни показва един факт, който е публична тайна - на места цената на купения глас е стигнала до 300 лева. 

Ниска избирателна активност не наказва никого, тя вдига стойността на брокерите на гласове - основният политически фактор в държавата. 

Подобно нещо стана ясно и при срещата на президента, посветена точно на търговията с вота. Там се изясни, че сигналите от граждани за това порочно явление рязко са се увеличили. 

Това също е елемент от кризата - обществото вече не може да търпи корпоративните практики, които не просто изкривяват вота, а правят незаобиколими корпулентните фактори в политиката...

А всъщност нима можем да наречем това политика? 

Щом някой инвестира милиони в купуването на гласове, това вече няма нищо общо с интересите на обществото. 

Това е инвестиция и то в поредния парламент, който я издържи четири месеца, я не. 

А целта на всяка инвестиция е да възвърне дадените сметки. 

Какви ти тук политика? 

И в тази корпоративна усмирителна риза са навързани всички - от откровените търговци с екзотични прякори до пасторите из махалите, които държат гласоподавателите като крепостни селяни. 

Една държава очевидно не се завладява само с армия. 

Понякога и търговците са достатъчни.