В замръзналата политически, а и икономически България, изборите се оказват един от най-крупните бизнеси.
Точно това ни показва един факт, който е публична тайна - на места цената на купения глас е стигнала до 300 лева.
Ниска избирателна активност не наказва никого, тя вдига стойността на брокерите на гласове - основният политически фактор в държавата.
Подобно нещо стана ясно и при срещата на президента, посветена точно на търговията с вота. Там се изясни, че сигналите от граждани за това порочно явление рязко са се увеличили.
Това също е елемент от кризата - обществото вече не може да търпи корпоративните практики, които не просто изкривяват вота, а правят незаобиколими корпулентните фактори в политиката...
А всъщност нима можем да наречем това политика?
Щом някой инвестира милиони в купуването на гласове, това вече няма нищо общо с интересите на обществото.
Това е инвестиция и то в поредния парламент, който я издържи четири месеца, я не.
А целта на всяка инвестиция е да възвърне дадените сметки.
Какви ти тук политика?
И в тази корпоративна усмирителна риза са навързани всички - от откровените търговци с екзотични прякори до пасторите из махалите, които държат гласоподавателите като крепостни селяни.
Една държава очевидно не се завладява само с армия.
Понякога и търговците са достатъчни.
No comments:
Post a Comment