Робърт Редфорд - безмилостният

 

Много, ама много харесвам един филм на Робърт Редфорд от 2007 година.

Той се казва "Lions for lambs", преведен на български със сполучливото заглавие "Офицери и пешки".

По времето на неговото излизане маса критици се стоварват върху филма - казват, че е дидактичен, провлачен, схематичен. 

Боксофисът му е разочароващ и то въпреки присъствието на Мерил Стрийп и Том Круз в него.

Смятам, че всички негативни оценки за творбата се дължат изцяло на нейното неразбиране. Редфорд не прави филм, това е политическо есе. Заради това на него не му трябват живи образи - всичко е сведено до описанието на моралната катастрофа на света, в който живеем. И как политиката буквално занулява всяка надежда за романтичен и смислен живот.

Филмът започва знаменателно. Университетски преподавател поощрява двама свои студенти да се запишат в армията и да отидат в Афганистан. Те искат да направят с живота си нещо значимо и воденето на тази битка в името на Америка им изглежда върховен идеал, шанс за нещо идейно в един сръхматериален живот.

После започва брутална деконструкция на тази първоначална наивност. Харизматичният и циничен политик във Вашингтон (Том Круз) в името на своето израстване започва да проповядва за увеличаване на военното присъствие в Афганистан, за нова голяма операция, която да излъска имиджа му и да му осигури израстване. 

В този огън от амбиция и политика пленник се оказва журналистка, която в един момент е заклещена от подозрението, че колкото и неудобни въпроси да задава, тя е само инструмент на властта за налагането на външни интереси.

В крайна сметка се оказва, че двамата идеалисти в Афганистан, участници в операцията, са убити почти моментално, без да могат да бъдат спасени. Нищо от идеята за пълноценен живот не е осъществено. 

Те са само гориво за политическа амбиция. 

Статистика в джунглата от интереси. 

Всяка мечта за нещо различно всъщност е част от системата, която може да ги пожертва във всеки един миг. 

И най-важното - медиите отдавна не са коректив, те са някакъв опиум, който държи душата на обществото парализирана. 

Новината за циничната нова операция е сбутана между три други за поредната певица, която си е показала циците.

Безмилостен, тежък, безизходен филм. 

Той не се опитва да те зареди и разреди с нещо. 

Той е самата цинична, брутална действителност, в която вече идеализъм не е възможен, а политиката е станала най-страшният враг на хората. Подозирам, че заради това никой не го хареса. 

Тъжно е да ти покажат ледената реалност, в която няма шанс за спасение.

Но точно заради това Редфорд беше велик. 

Той не пречупи себе си, за да бъде харесван на всяка цена. 

И режисира толкова безценен филм, че липсата му ще се усеща много, ама много дълго...