Парламентарна поезия

 

Вот на тема "завладяната държава" е предварително обречен на пълна катастрофа. 

И не защото темата е маловажна, а защото формулирана така, тя е просто поезия. 

Не политика, а баладична жалейка. 

Точно това пролича по време на дебатите - темите варираха от минус до плюс безкрайност, от случая с пребития полицай в Русе до фекалната тръба във Варна, на която никой не обърнал внимание. 

Част от опозицията дори се опита да маневрира около тази поезия и да се концентрира върху темата за правосъдието. 

Което е нов фал, защото кабинетът не отговаря за тази сфера. 

Разделение на властите, нали помните?

Резултатът от дебатите доказва печалната практика на този парламент - вотът на недоверие се превръща в по-голям проблем за опозицията, отколкото за управляващите.

 И това е лоша констатация, защото в нормалната демокрация вотовете са коректив, възможност за даване на смисъл на политиката. 

В България обаче този върховен инструмент е превърнат в клоунада. 

Дебати, които се разпаднаха до истерия, разхвърлени политически слюнки и серия от крясъци.

Заради това поезията в политиката е опасна. 

Тя звучи красиво, но дори и най-големите хейтъри няма как да не признаят, че това правителство на 8 месеца едва ли може да носи вините за 35 години преход. 

И че няма как тези, които пишеха среднощни есемеси на Делян Пеевски, сега да се опитват да минават за борци с него. 

Но хората със завладяна съвест винаги се правят на герои със задна дата...