Появата на "Продължаваме промяната" на българския политически небосклон беше знаменателно, дори метафорично събитие. Това не е ироничен извод, както звучи днес през 2025 година, това е обективна реалност. От недрата на протеста от 2020 година се появи политическа формация, която беше синтез на всичко онова, което се бе заклещило в колективното несъзнавано на недоволните хора - необходими са нови хора, с нова решителност, с ярка визия, които да приключат един път завинаги паяжината на корупционните схеми, да изчистят спарената атмосфера, която костюмарите на ГЕРБ бяха създали и да дадат живот на нова визия за държавата. Точно тази безсмъртна ниша запълниха Кирил Петков и Асен Василев. Те бяха неясният обект на желание, който разтърсваше съзнанието на протестиращия човек и заради това към тях се стекоха едновременно леви, десни и центристки гласове. Така ПП стана поредното българско чудо, експлозията на една епична българска екзотика. България се оказа единствената страна в Европа в която за трети пореден път извънпарламентарна партия изведнъж се оказва първа политическа сила. Този фокуснически трик бе изигран един от НДСВ през 2001 година, след това от ГЕРБ през 2009, ИТН през юли 2021 година (вярно е, че те и преди това бяха влезли в парламента, но 45-ото Народно събрание изкара едва три работни седмици, така че спокойно можем да го зачертаем от сметките, а и от историята) и най-накрая - "Продължаваме промяната". Те бяха съвършен маркетингов продукт, с допълнително самолетно гориво налято от подкрепата на Румен Радев. Двама млади политици, завършили в "Харвард", излезли на разкаляния терен като медийни супергерои, изправили се срещу цялото статукво, десни по убеждения, но със силно ангажирани социални души. Точно заради това те изкопаха от виновното минало една от най-позорните формулировки на прехода - че ще правят дясна политика, която ще носи леви резултати. Истинско политическо гурме.
Разказана по този начин днес историята на ПП изглежда като телефонна измама, като хвърлени от балкона гласове на избиратели, които бяха отвлечени в тъмната нощ на българския хаос, един колос на поредното разочарование, което простреля в гръб всички избиратели. Защото миналия уикенд ПП претърпя окончателната си трансформация. От партия с колективно ръководство и сравнително функционираща вътрешнопартийна демокрация, формацията бе изцяло овладяна от Асен Василев и неговия помпозен стил на медийни изхвърляния, сензационни твърдения и пеньоарен инат. Само за два дни от ръководството на ПП бяха изхвърлени всички хора на Кирил Петков - Лена Бориславова, която знаково не се появи на конференцията, Ицо Хазарта, Никола Минчев, кметът на Пазарджик Петър Кулински и цяла редица от други знакови народни представители. Вън остана и самият Кирил Петков или както веднага се пошегуваха фейсбук-зевзеците - "брадата нещо не му донесе късмет". Това, което преди беше вавилонска кула от мнения бе превърнато в поредната дясна ултралидерска партия в която различната гледна точка се преследва с полицейско усърдие. ПП само за 4 години стана част от статуквото - поредната политическа партия, затънала във вътрешни драми, корупционни скандали и личностни експлозии. Това е рецепта за катастрофа. Достатъчно е само да видим как се спихна БСП под ръководството на Корнелия Нинова, която също бе решила, че централизирането на властта прави една партия силна. А всъщност е точно обратното. В рамките на същите тези четири години левицата от политическа сила, която винаги се бореше за първото място трайно се закотви на пета позиция с едноцифрен резултат - тъжна напомняне за това как рухват политическите империи и как не може да има добри намерения, когато някой посвещава цялото си време да търси врага с партиен билет.
Избирането на Асен Василев не е изненада след като той бе единствен кандидат за председател. Всички медийни врачувания за съдбата на партията се оказаха абсолютна истина, защото във времето между подаването на оставката на Кирил Петков и събранието на формацията, бившият финансов министър успя да овладее местните структури и да се саморазправи с всички, които не одобрява или които са били в неговия лагер, а след това са го предали. И точно това свръхлидерство е третата голяма грешка, която ПП допуска в своята кратка история. Първата беше десният завой, който партията направи като се съюзи с Демократична България. И тук е важно да изясним нещо. Коалицията между двете формации имаше тактически смисъл - обединяването на гласовете трябваше да им даде форсиращ момент, но беше и хазартен залог върху една-единствена карта. Вероятно съюзът щеше да има друга съдба, ако бе донесъл първото място, но ПП/ДБ останаха втори и това трябваше да им подскаже, че завоят е бил погрешен. ПП донесе като булчинска зестра на десницата много центристки гласове, дори леви такива, но не съобрази, че това не е трайна инвестиция на доверие. Тази гласове бяха като бърз кредит - дава ти глътка въздух, но в дългосрочна перспектива високите лихви започват да тежат. Политическата ерозия веднага се лепна като раково заболяване на новата коалиция и след кратката еуфория, тя започна да губи гласове и да се срива надолу.
Вероятно точно това доведе до втората епична грешка - сформирането на Сглобката. Тук отново коалицията стана жертва на тактическите обстоятелства и плю на стратегическата перспектива. Влизането в съюз с ГЕРБ вероятно им е изглеждало като ефектен начин да превземат властта, особено на фона на постоянната морална репресия срещу Бойко Борисов. Всички трубадури на градското дясно в екстаз обясняваха, че ГЕРБ са длъжни да поделят властта, че ПП/ДБ са го хванали здраво за тужурката, а той ще отстъпи по всяка една тема. Бяха мелодраматични времена. Един от най-опияненените журналисти дори написа, че "Промяната" обязди Пеевски". В неговия фантасмагоричен свят Пеевски вече се бе превърнал от едър евразийски вълк в кротко евроатлантическо агънце. Обичам да си припомням тази статия, особено, когато днес слушам как Пеевски е овладял цялата държава, всички правораздавателни органи били негови бухалки и той колел и бесел у нас. Ако това е вярно днес, то е било вярно и преди две години, което означава само едно - десните журналисти са писали текстовете под употребата на екстази. Няма как да си обясним иначе всички тези глупости, появили се под формата на анализ.
Сглобката стана онова митично правителство, което всъщност овласти Пеевски и го направи смазочно масло на управлението. Не е необходимо да четем есемесите на лидерите на ПП до него, достатъчно е да си припомним как настоящия лидер на ДПС-Ново начало присъстваше на всяка кризисна среща на управлението, на всеки сблъсък с протестиращи миньори, при всяко ключово решение на властта. И обяснението, че мнозинството не зависело от него всъщност е дъвка за политически наивници. То само усилва обвинението - те може и да не са зависели от него, но насила го натикаха в своите редици, защото неговите гласове им трябваха за най-некадърната поправка на българска конституция в историята.
Днес градското дясно е в морални руини и всъщност сбирката на ПП се оказа симптоматична за това. Психодесницата отново се опитва да се съживи като си бие дрогата "Пеевски" в мозъка и го сатанизира максимално, за да оправдае стратегическата си слабост, но днес вече не е 2013 година, не е и 2020 година. Днес единственият автентичен говорител срещу Пеевски е президентът Румен Радев, а всички останали са само клоуни, които се опитват да си върнат старата слава. И се вижда как десницата не съумява самичка да масовизира своите протести. Вероятно, защото и в случая на Благомир Коцев, както и в разплитането на корупцията в Столична община, има достатъмно основания и за по-дълбоки разследвания. А и, защото психодясното се опитва за трети път да направи един и същи номер и на публиката й идва нанагорно от тези номера от селските вечеринки. Заради това фантазиите за "радикализация" на протеста са като опит на вече възрастен мъж да отрича своята еректилна дисфункция. Радикализацията е възможна при масовост на протеста, а не при отчайващо непосетени разходки из улиците на София.
И точно тук отново стигаме до ПП и до нейната съдба по-тъжна от смъртта. Партиите-явления трябва да умират, когато им дойде времето. Тяхното изчезване помага поне от тях да остане сладък спомен, примесен с меланхолия, както се случи с НДСВ.
Днес ПП вече няма нищо общо със своето начало - партията е изсмукана, свръхлидерска и безпомощна да посочи защо изобщо съществува.
Това всъщност е съдбата на всички десни партии у нас.
И не, че другите са цвете са мирисане.
Но десницата направи така, че опозицията да е по-мразена от управляващите.
А това си е истинско постижение.
No comments:
Post a Comment