Черна дупка

 

Има нещо тревожно, мрачно и дори изключително страшно в разпространената от прокуратурата позиция по повод на решението на ВКС, че Борислав Сарафов нелегитимно заема поста и.ф. главен прокурор. В нея се казва, че решението "няма правни последици". 

Нека да го повторим отново - решението на най-върховния съд, онзи, чиято задача е да тълкува законите, няма правни последици. 

Това е като изстрел в слепоочието, паве в черепа, ритник в слабините. 

Ако едно съдебно решение няма правни последици, това е погребението на правотата държава и окончателен край на илюзията за демокрация и правила. 

По същата логика нито една друга присъда в държавата не би трябвало да има правни последици и тогава давайте направо да отрежем бюджета на съдебната система. 

След като няма никакви правни последици от нейното съществуване, защо изобщо трябва да играем този танц на демокрация?

Истината е брутална и болезнена. 

Действията на Сарафов взривяват правния мир и застрашават съществуването на самата държава. 

По закон той вече няма право да стои на поста си, но в България, оказа се, това вече не е пречка за нищо. 

Колкото и медийни фанфари да звучат за неговото поведение и легитимност, действията му са като черна дупка, която поглъща здравия разум.

Вчера в София се проведе сбирка на прокурорите от балканските страни със специално участие на премиера Росен Желязков и комисарят по правосъдие Майкъл Макграт. 

Очевидно събитието беше замислено като кризисен пиар - Сарафов се нуждаеше от трибуна на която да покаже, че е признат отвън и легитимен. Но нека да не бъркаме куртоазията с легитимността. 

От гледна точка на българския закон имаме абсолютно фалшив и.ф. главен прокурор и нито една чуждестранна делегация не може да ни убеди в обратното. 

Но тук смущаващото е в наглостта, в начина по който тези, които трябва да отбраняват закона го газят като танк.

На същата сбирка Сарафов блесна с философско откровение - прокуратурата, каза той, е гръбнакът и сърцето на правовата държава. Интересна концепция. 

Не знам кой е писал тази реч, но тя върви срещу всичко, което знаем за демокрацията. Съдът е сърцето на правовата държава, а прокуратурата елемент от постигането на справедливост. 

Само че в България стигнахме до ситуация в която обвинението изсмука цялата възможна власт и заради това стои над закона, без никакви правни последици и смисъл. 

Много е говорено по темата. 

Най-шумните по нея всъщност са и най-виновни, защото тяхната епична некадърност така и не успя да предложи свястна реформа на съдебната система. 

И Сарафов, заедно с липсата на правни последици, е и тяхна незаконна рожба. 

Защото, когато превърнеш правото в лаборатория за правни експерименти, винаги се озоваваш в руините на здравия разум. 

Без правни последици. 

Само с ментални.