България има
два основни политически проблема, които можем да изразим с икономически език-
тотална инфлация на думите и остър дефицит от свежи идеи.
Тук всеки може
да говори каквото си иска, а пък всеки майстор на големите и радикални приказки
рано или късно стига до идеята колко са лоши партиите и как трябва да бъдат
забранени.
В подобен цирк
вчера се вкара кандидат-президентът Алексей Петров. Той се обяви за забрана на
партиите и налагане на мораториум върху тяхната дейност. Денят беше 7
септември, в Правец честваха 100 годишнината на Тодор Живков.
Може би
съвпадението е съвсем случайно. Но в България винаги се появява по някой
кандидат, който се опитва да яхне вълната с крясъци срещу всички партии. Засега
това е единственият работещ модел на демокрация, който има в света.
Ако няма
партии, какво точно има? Красиво е да кажеш, че вместо партиите всички граждани
ще участват във властта, ама болезненият опит показва, че тази идея винаги се
проваля. Защото партиите - толкова оплювани, лоши и проклети - са начин
политиците да бъдат контролирани.
Идеята за
забрана на партиите е много скандална. В европейската история има два такива
случая - Мусолини ги забранява, същото правят и от политическия кръг
"Звено" след 19 май 1934. Какво? Може би имаме кандидат, който се
вижда като нов Кимон Георгиев?
Това е идея за
отмяна на демокрацията, независимо от красивата опаковка на думите за
гражданите. Какъв кандидат за президент би могъл да си пожелае нещо подобно?
В България
често въображението се оказва единствената форма на идеологически живот.
Страшно е да си помислиш какво ли още следва. А може би точно този кандидат има
отговор на въпроса какво има, ако няма партии.
Има
тракторизъм.
No comments:
Post a Comment