Свободният електрон на МВФ

В обществото и медиите битува едно много погрешно мнение, че Бойко Борисов е непоследователен и че например, ако днес каже, че иска да ходи на концерт на Ивана, то утре ще обяви, че изпитал желание да слуша песните на Веселин Маринов. Но тези дни пред обществото лидерът на ГЕРБ демонстрира последователност по една много съществена тема. Още преди три дни в спонтанно излияние пред медиите Борисов буквално обяви: "Да признават банкрута и да викат МВФ." После обясни, че той се е пазил от това действие като от гявол, защото това означавало, че държавата не е държава.

Никой не се замисли откъде изведнъж се появи идеята за привикване на МВФ по земите български отново. Хората в България, дори и тези, които не се интересуват от политика, още помнят предишното нашествие на тази институция по нашите земи. Имаха легендарен емисар тук - Ан Макгърк, която освен с това, че безмилостно наложи антисоциални условия в името на поредните траншове, се прочу с това, че й откраднаха чантата в един ресторант. Вероятно е било политически протест, но просто с други средства.

Но да се върнем в настоящето. Ако някой си е мислел, че Борисов случайно хвърли темата за МВФ, дълбоко се е лъгал. След като минаха консултациите между парламентарните партии и бе насрочена дата за изборите, лидерът на ГЕРБ отново изригна, и то пак на икономическа тема. Изведнъж се оказа, че изчислил, че България трябва да вземе 5 милиарда за успокоение на всички системи, и то точно от МВФ. Смущаваща постоянност в един непостоянен човек.

Дали България се нуждае от помощта на МВФ е много спорен въпрос. А това, което МВФ прави, е достатъчно спорно. Друго е питането тук. Дали Борисов говори с автентичен глас при тези преговори? Дали той предава собствени мисли или просто е проводник на нещо, което му е казано? В крайна сметка, гледайки неговите финансови бурлески днес, човек не може да не си каже, че май добре са го подковали във Вашингтон. Твърде добре. 

Дори изчисли колко голям хомот да ни надене.