Вече разбрах
основния принцип на българската политика и мога да си подам сиви-то, за да
стана министър в кабинета на новата четворна коалиция. Когато пенсионерите,
работещите или всякакви други лузъри поискат увеличение на доходите - почваш да
ги обвиняваш, че са фискално безотговорни, потенциални болшевики и да намекваш,
че няма да търпиш левичарски богохулства срещу името на св. Айн Ранд.
Когато
американската посланичка обаче иска американски фирми да модернизират армията,
тогава казваш, че няма никакъв проблем държавата да извади 2 милиарда и да
направи богатите фирми още по-богати. Толкова е простичко, че дори Цветан
Цветанов ще може да го разбере.
И независимо от
шегата, това е повтарящ се сюжет в нашата политика. Първата официална среща на
новия военен министър Николай Ненчев беше не с друг, а с американската посланичка
Марси Рийс. Паметливите сигурно помнят, че служебният министър Велизар
Шаламанов също побърза първо да се срещне с нея. Не знам как протичат тези
срещи, но след тях министрите са готови веднага щедро да отварят кесиите и да
ръсят обещания за милиарди за техника, която се оказва все трета или четвърта
ръка. Въобщо НАТО и САЩ наистина се опитват да станат най-големият доставчик на
нерециклирани отпадъци в световен мащаб, въпросът е защо България приема ролята
на такова бунище?
Но всъщност големият въпрос след тези срещи е съвсем друг.
Военните министри ходят да се отчитат на американската посланичка. Премиерите и
те. А пък накрая платените анализатори все пищят, че сме в руска зависимост. Ти
да видиш, значи.
No comments:
Post a Comment