Как наистина да сменим системата, а не само да гримираме злото?

25-ата годишнина от началото на абсолютно проваления преход възбуди много интелектуални страсти, кръчмарски революционери и интелектуално-мозъчни спазми. Цяла една идеологическа машина от драскачи бе впрегната за непосилната задача да обяснят на българите, че живеят зле не заради капитализма, а защото олигарси, крадци, путинисти и блондинкофили са се намесили в искрящия път и са прецакали нещата. Това е една от чертите на всяко псевдознание (по Карл Попър) - то винаги има обяснение за всичко в света и никога няма да открие структурния дефект в себе си. Моето лично мнение, че в развитието на капитализма в България няма абсолютно нищо ненормално - навсякъде по света пазарните отношения са започвали именно с чудовищни кражби, преразпределения, които ощетяват обществото и редица други престъпления. Просто капитализмът е античовешки и е съвсем естествено, че няма как да е по-друг начин.

На хората обаче за пореден път им се продава една абсолютно малоумна идея - че има някакво сресано и прилежно пазарно общество, което, ако постигнем веднъж завинаги ще заплуваме в спокойното море на просперитета. Такова вероятно наистина има някъде, но не и в държави, където реваншизмът и лъжата са водеща част от прецакания климат на отношения между хората.

Тези дни с радост и удивление прочетох една статия на проф. Евгений Дайнов с троцкисткото заглавие "Пак трябва смяна на системата". Статията обрисува политическата задънена улица в която сме днес по доста интересен начин, но опасявам се дадената рецепта за бунт по никакъв начин не е на висотата на заявката от заглавието. Краят на статията е романтичен, защото от бунището на историята Дайнов възкресява първият лозунг на СДС "Времето е наше". Това, което пропуска обаче да каже, че всички разполагаме с времето, но със собствеността - не. Тоест всяка заявка за промяна на системата, която не иска да каже основното - време за национализация на собствеността, защото в противен случай никога няма да преборим олигархията, просто хвърля прах в очите.

Днес много хора с радост ни обясняват за нов преход, но никой не иска да се престраши да признае, че той няма как да се случи, ако собствеността остане в същите нечисти ръце. И заради това интелигенцията има огромна вина. Днес, когато салонните интелектуалци дълбокомислено промишляват на тема "проваления преход", те с грантова радост стоварват всичко върху комунизма и пропускат грандиозните усилия на преходната десница да се отърве на безценица от собствеността и веднъж завинаги да минира всяка възможност за нова промяна.

Провалът на последните 25 години е очевиден и разтърсващ. Днес се опитват да гримират абсолютното падение на страната с някакви бодри лозунги за 25 години свобода, но дали някой изобщо ги възприема сериозно? Българският разказ е абсолютно объркан. Политическата битка тук винаги се е водила за това кой да поеме вината за разрушения живот и това изпълва с ярка невъзможност всеки план за бъдещето. Но да прикриеш всички кражби и сриването на социалния статус на хората с бодряшки възторзи е форма на радикална подмяна.

Системата трябва да бъде сменена, само, че певците за смяна днес ни предлагат много от същото. Значи първият тип капитализъм е кофти, но във втория изведнъж всички ще се родим? Именно това безумие като план ражда част от българския сюрреализъм. За да бъде защитена подобна идея изведнъж се появяват всякакви цивилизационни избори, евроатлантически ценности и други съмнителни дивотийки с които всяка възможност за критично мислене да бъде убита напълно.

Проблемът на прехода у нас, че той се случи по десен начин. Нищо от миналото не бе запазено и това е причината България да се намира в безтегловност.

Наскоро видях снимка от първите протести  малко преди и малко след 10 ноември 1989 година. Знаете ли какво прави впечатление - нито един от хората в челните редици на тези митинги не остана в СДС или в която и да е част от българската десница. Нито един. Това придава екстравагантен характер на прехода - тези, които се бориха за демокрация бяха надвити от вълната от кариеристи за които демокрацията беше начин да си направят някоя друга приватизацийка. Заради това десните партии имат огромен и екзистенциален проблем днес - те трябва да обяснят как така успяха да прогонят тези заради които днес съществуват. Това подсказва и още един проблем - интерпретацията на прехода бе узурпирана от удобните, подменените, кариеристите, тези, които знаят да съществуват единствено като паразити. Заради това, когато някой тръгне да говори за смяна на системата, но не е в състояние да преоцени ролята на хората и какво точно трябва да се смени, това е просто поредната илюзия, която се предлага на пазара. Смяна на системата е необходима, но тя трябва да се случи по радикален начин. Всеки виновен за десния характер на прехода да бъде наказан. Съучастията в кражбата на собственост да бъдат преследвани. Нека нито олигарх да не е сигурен за своята собственост и само вижте каква промяна ще дойде. Истинска. Кипяща. Вълнуваща. Новият 10 ноември е възможен единствено по ляво радикален начин. Долу приватизацията на времето! То е на всички.