Здравният
министър Петър Москов се оказа скритата лимонка на този кабинет. Но като всяка
бомба на политическата сцена и той реши да гръмне драматично и да ужаси всички
със своя смъртоносен блясък. Като истински реформатор, който си пада по
спецефектите, Москов реши да трупа дивиденти на гърба на най-безпомощната част
от българското население - ромите. Но десните му пориви не спряха до тях. За да
облече своята расова нетърпимост в идеологическа форма, Москов произведе
фразата: "Социалното неравенство не поражда изключителни права за
някого". За първи път имаме толкова непоколебимо десен, направо божествено
десен възглед за здравеопазването.
Казано на
нормален език, Москов буквално заяви, че здравето е продукт и то за социално
равните, тоест за богатите. Всички останали са някакви случайни лузъри, които
не би трябвало да имат отношение към здравната система, а и към медицината
изобщо. Имаш ли пари - влизаш в обсега на лекарите. Стоиш ли беден,
неинтегриран и изолиран, тогава се оправяй сам, защото държавата не дава пет
пари за теб.
Заради това
може би обвинението в расизъм, което отправиха към Москов, не е правилно. Той е
десничар, което, опасявам се, е много по-лошо. Десният разглежда медицината
единствено през призмата на парите и заради това идеята, че социално неравните
имат някакви права, го изнервя. Точно поради тази причина Москов бе свършен
като политик, а и като управленец оттук нататък - той просто разкри, без да
иска, как си представя медицината на великото дясно бъдеще.
Когато
прочетох думите на господина, се сетих за едно старо стихотворение на Анастас
Стоянов, което е изключително трогателно, раздиращо, много истинско и описва
онези щастливи времена, когато днешните идеи на Москов са били прилагани в
здравеопазването. В стихотворението сестричката на лирическия герой умира, но
бащата казва, че градът е далече и няма пари...
Това минало бъдеще съвсем не е
толкова далече.
Питайте Москов.
No comments:
Post a Comment