Медицина само за богатите

Здравният министър Петър Москов се оказа скритата лимонка на този кабинет. Но като всяка бомба на политическата сцена и той реши да гръмне драматично и да ужаси всички със своя смъртоносен блясък. Като истински реформатор, който си пада по спецефектите, Москов реши да трупа дивиденти на гърба на най-безпомощната част от българското население - ромите. Но десните му пориви не спряха до тях. За да облече своята расова нетърпимост в идеологическа форма, Москов произведе фразата: "Социалното неравенство не поражда изключителни права за някого". За първи път имаме толкова непоколебимо десен, направо божествено десен възглед за здравеопазването.

Казано на нормален език, Москов буквално заяви, че здравето е продукт и то за социално равните, тоест за богатите. Всички останали са някакви случайни лузъри, които не би трябвало да имат отношение към здравната система, а и към медицината изобщо. Имаш ли пари - влизаш в обсега на лекарите. Стоиш ли беден, неинтегриран и изолиран, тогава се оправяй сам, защото държавата не дава пет пари за теб.

Заради това може би обвинението в расизъм, което отправиха към Москов, не е правилно. Той е десничар, което, опасявам се, е много по-лошо. Десният разглежда медицината единствено през призмата на парите и заради това идеята, че социално неравните имат някакви права, го изнервя. Точно поради тази причина Москов бе свършен като политик, а и като управленец оттук нататък - той просто разкри, без да иска, как си представя медицината на великото дясно бъдеще.

Когато прочетох думите на господина, се сетих за едно старо стихотворение на Анастас Стоянов, което е изключително трогателно, раздиращо, много истинско и описва онези щастливи времена, когато днешните идеи на Москов са били прилагани в здравеопазването. В стихотворението сестричката на лирическия герой умира, но бащата казва, че градът е далече и няма пари... 

Това минало бъдеще съвсем не е толкова далече. 

Питайте Москов.