Американският оптимизъм и българските "прокопита"

Напоследък над мрачната бизнес-империя на Прокопиев и над неговата медийна черна кула проблясват зловещи геополитически светкавици и фучат мълнии. Костюмираната олигархия изживява тежки и мъчителни дни, които заплашват да се проточат до безкрайност. Политически бедствия като метеорити се стовариха върху нея и поставиха под съмнение нейното властово и управленско бъдеще. Тъмна епоха за зализаните костюмари.

Удар номер 1 се оказа това, че марионетката на кръга "Капитал" Росен Плевнелиев си отива безславно от властта и напълно отречен от хората. В опит да спасят остатъците от неговия имидж бяха хвърлени изобилни медийни средства, за да му се осигурят десетки изяви и "последни" речи, в които той сантиментално да разказва как са били телефонни приятели и се чували често, я да обсъдят руската хибридна война, я Мишел да даде на нашичкия рецепта за печена пуйка с която по-лесно да преживее победата на Доналд Тръмп. Вместо да си изчисти образа обаче Плевнелиев лъсна с цялата си неадекватност. Оказа се, че той не може да отчете за петгодишна дейност друго освен това какво си е говорил с други президенти по международни приеми. Опитът му да се самоопише като основен противник на Путин на международната сцена се получи нелеп и самодоволен като репортаж на "Дневник" от създаването на "Дай, България" или като телевизионна тирада на Иво Прокопиев, че е жертва на прокурорски произвол.

От безкрайното дрънкане на Плевнелиев по време на неговото дълго медийно сбогуване си струва да се отбележи една-единствена опорна точка, която марионетката на "Капитал" повтаряше като папагал пред всеки микрофон. Бившият държавен главя няколко пъти повтори, че имало опасност геополитическата ориентация на страната да бъде поставена под въпрос и в този случай лично той щял да излиза на барикадите, за да води народа към свобода.

Само за протокола обаче трябва да отбележим, че на първо четене това уверение звучи карикатурно. Плевнелиев и барикадите никак, ама никак не се спогаждат. В единственият опит на досегашния държавен глава да се появи на уличен протест, той бе посрещнат с люти псувни и освирквания. Случката стана в началото на февруари 2013 година в разгара на протестите срещу солените цени на електроенергията. Някой пиар, който се е събудил с махмурлук, бе посъветвал Плевнелиев да се появи на насред множеството и да им говори. Фиаското бе запечетано на видео. Гневният народ веднага разпозна лицемерието на милионера и го свали от импровизираната му платформа. Той така и не успя да довърши речта си, което в случая бе на късмет, защото така или иначе не знаеше какво да каже. Четири години по-късно Плевнелиев обяви, че това бил най-тежкия момент от неговия мандат - не очаквал Бойко Борисов да хвърли оставка. Което обяснява защо не успя да се впише в социалната тревога на онези зимни дни - това бяха гневни и огорчени хора, които искаха да подложат на ревизия целия преход, а Росен П. е от хората, които са спечелили на гърба на другите по време на този преход. Случката беше точно като по Смирненски - двата свята се видяха и не се познаха.

Убеден съм обаче, че когато днес говори за барикади Плевнелиев си ги представя в техния пърформанс-вид от лятото на 2013 година, когато умните, красивите и богатите излязоха да протестират за морал в политиката и, разбира се, не постигнаха нищо. Но именно тук е моралната уловка, защото в съскането за нова барикади Плевнелиев не е говорител единствено на себе си - той изразява позицията на олигарсите-костюмари, които свикнаха да се изживяват като говорител на световните сили, на САЩ и Брюксел едновременно. Днес виждаме, че това политическо уравнение се разпадна - нахлу идеята за различен свят, за нов вид политика, което означава, че кръгът "Капитал" се запътва директно към канализацията на историята. Съскането за барикадите е опит за предупреждение, отчаяно упражнение по мобилизация на грантовите храненици у нас, зов към политическите бройлери на чуждите фондации да събират медийни мускули в името на защитата на своите хонорари. Но нека да не бъдем наивници и да възприемаме подобно твърдение несериозно. Напротив, това е ясен знак, че пред себе си имаме хора, които биха окървавили държавата, за да защитят бизнес-териториите си и политическия си монопол, поне на местна почва. Тази реторика зловещо напомня на най-крайните примери от виновното лято на 2013 година, когато хора, обявени за "екстремисти" обясняваха в дълги есета как политическите проблеми не могат да се решат без проливане на кръв и трошене на черепи. Оказва се, че тези, които минаваха доскоро за най-големите либерали първи са готови да стрелят на месо, когато тяхната гледна точка за света потъна в историческа кал и мръсотия. Това е форма на геноцидно отчаяние, което я прави много опасна. Тоест - не им гледайте лакираните нокти и кухите речници. При първа възможнос такива биха сковали концлагер. И това е трансформационен процес, който наблюдаваме не само у нас, а и по целия свят. Достатъчно е да видите как се държаха хорат на Обама в последните му дни. От гълъбите не остана нищо, появиха се хищните ястреби, които се възбуждаха от миризмата на конспирация и кръв.

Втора гръмотевица за бизнес-империята на Прокопиев дойде от най-неочакваното място. Новобрандираната фондация "Америка за България" се купи специално място в изданията на "Икономедия", за да каже гръмко: "Всички мнения и твърдения, изразени в това или във всяко друго издание на Икономедиа, са такива на техния автор или издател и не отразяват непременно възгледите на Фондация "Америка за България" или на нейни директори, служители или представители."

Подобно разграничение доскоро беше нещо нечувано, особено като се има предвим, че "Америка за България" от години излива милиони в медиите на Прокопиев, които спокойно можем да наричаме "американски". Вероятно проблемът не възникна единствено от смяната на караула в Белия дом, където се появи човек, който обеща да ореже стипендиите на всякакви паразитни структури по света. В последните няколко години "Америка за България" бе изведена на светло като съпротивляващ се вампир и много детайли от нейната дейност у нас започнаха да се изясняват брутално. Ще оставим настрани финансирането на проекти в културната сфера, но основно перо от дейността на мащабната неправителствена организация е да се финансират проекти за "развитие на гражданското общество". Именно по този параграф българското обществено пространство бе задръстено с всезнайковци за които не е ясно какво са завършили, но пък иначе се рекламират, че притежават "експертиза" по безбройно количество въпроси. Нещо повече - хранениците на фондацията изведнъж колективно решиха да участват в учредяването на партията "Да, България", отразено помпозно в медиите, финансирани от "Америка за България". Така на практика се получава така, че една фондация с американски пари пряко се бърка в политическите процеси на страната. Членовете на новата партия бяха наречени "прокопита", но именно там Прокопиев и "Америка за България" си дават любовна среща.

Помислете и за друго - как става така, че "Америка за България", фондация, която твърди, че е политически необвързана, хвърля основно пари на психодясното и на десницата по принцип. Съвсем очевидно е, че нещо в поставените цели и реалните резултати зловещо се разминава. И аргументът "ама те дават парите прозрачно" изобщо не е адекватен. Защото очертанията на паразитната прослойка, която грантовете са създали вече личат със своя нечистоплътен блясък и този "грантов елит" се превръща в политическо оръжие във времена на криза, каквото очевидно е сега. Това е опит за имплантиране на вредни идеи и чужди схеми и интриги в изтощената плът на българското общество, което този път трябва да повярва, че протестърите, които върнаха Борисов на власт през 2014 година сега вече искрено ще се борят с него, въпреки, че му целуваха коленете за съветнически заплати. 

Именно това стана причина "Америка за България" да потърси нова маска за собствената си дейност. Това стана чрез една среща на "партньори на фондацията", където бе обявено, че неправителствената организация вече ще има нов вид и ново лого. Новото лого е като бухалка в череп: "Американският оптимизъм среща българския потенциал".

Май това е опит за измиване на ръцете, за прикриване на следите на партийните строителства, за купуване на невинност от историята, но подобни трикове отдавна не минават. В друга държава отдавна щеше да има комисия, която да разследва подобен тип намеса във вътрешната политика, осъществена по този перфиден начин и през хора, които до един не са работили в последните десет години, понеже смучат от проекти на "Америка за България". Всъщност разпространените конспиративно информации, че се готви майдан срещу ген. Румен Радев не намериха потвърждение в реалността, но пък имат здрава основа. Защото, когато човек се вгледа в новите проекти, открива слузестата следа на американските пари, отпечатъците на Прокопиев и лигавщините на Плевнелиев.

Това ли трябва да оргията на американският оптимизъм и бг-потенциала?