Една
шокираща и скандална новина тези дни разкри в дълбочина колко прогнили са
основите на обществото в което живеем. Директорът на 51 СОУ "Елисавета
Багряна" в София Асен Алексанров пусна свои голи снимки в сайта на
училището си, вероятно неволно. Фотосите стояха в мрежата не повече от 20
минути, но все пак бяха видени от достатъчно ученици, родители и случайни
посетители. История като тази не може да остане в тайна и вестниците вече
гръмнаха с нея. И само за уточнение - това не е жълта новина. Много хора обичат
да крият виновната си и мрачна съвест с такива обвинения. Това е
новина-диагноза, рентгенов поглед върху дълбочини до които журналистиката рядко
стига. Голият директор и неговата фотосесия е мрачен образ на моралната покруса
до която е стигнала България, една страна останала без стойности, без
авторитети, без ценности и заради това е израз на извратена нормалност един
директор да се развява по порнофотоси и да им дава макар и случайна публичност.
Заради това нека да бръкнем по-надълбоко в тази история, в нея има повече от
пикантност, можем надникнем отвъд сензационното и да открием метафоричния
смисъл на състоянието на българската нация.
Разходката
из Гугъл за Асен Александров е като пътешествие до бонбонения и розов рай. За
него са натрупани редица прилагателни - "един от най-обичаните
директори", "медийно отворен", "директорът на училището в
което дори първолаците влизат трудно заради големия наплив". Именно тази
журналистическа популярност и "отвореност" прави Александров съветник
на министъра на образованието Меглена Кунева. Сделката е изгодна -
вицепремиерката трупа медийни точки, а Александров доразвива кариеристичните си
амбиции, които знае ли човек е можело един ден да го доведат до идеята самия
той да стане министър.
Репортажите
за него, услужливо пуснати на електронната страница на училището, се отличават
с такъв развихрен патос, че човек започва да губи ориентири за това кое е
реално и кое не. Репортаж в "Стандарт" от 2007 година твърди, че
самият факт, че Александров се е родил точно срещу училището в Годеч е някакъв
знак от съдбата. Журналистът, който е писал одата описва директора като някаква
удивителна смесица от технократ и бохем. Първата компонента служи, за да бъде
изографисан като удивителен мениджър, а втория, за да се вкара малко
арт-светлина в потискащата картина на кариеризъм, макар и описана с възторжени
прилагателни.
В сайта на
училището има един много любопитен раздел "Медиите за нас", където,
разбира се, са показани основно телевизионни изяви на Директора, технократ и
бохем, по всеки въпрос от вселената. Дори има интересно видео от 2014 година в
което Александров говори за "опасностите във виртуалното
пространство". Кой да подозира, че само три години по-късно самият директор
ще се превърне в една от тези опасности със своето аматьорско порновдъхновение.
Този клип в неговия канал в ю тюб обаче е гледан само 28 пъти, ясен знак, че
учениците много-много не се интересуват от медийните похождения на директора
си. Очевидно е обаче, че Александров е влюбен в своя образ, защото той обилно
присъства на сайта. Така че еротичните фотографии май са били една неизбежна
следваща стъпка в тази егоцентрирана кариера.
И още малко
факти около личността на личния съветник на Кунева - някаква нещастна ученичка
е била принудена да взима интервю от кандидата за порнослава и в него
Александров откровено си признава, че от най-ранни години го е влечала
кариерата на артист или певец, но после е трябвало да се задоволи с баналната
математика. В светлината на новото амплоа с което е блеснал директора трябва да
направим извода, че артистичните страсти очевидно никога не са го напускали
докрай и са получили своята изява в подходящия момент.
Спускането
в бездната на Гугъл показва, че Александров ефектно се е въртял не само около
полата на Кунева. Още при Сергей Игнатов като министър на образованието
кандидатът за порнослава е ръководил проект, наречен помпозно УСПЕХ, а зад
абревиатурата се крие локумената фраза " Училище за Себеутвърждаване и Подготовка
към Европейски Хоризонти" (убеден съм, че мозъкът на някой чиновник се е
изпържил докато измисли всичко това). Още от времето на Игнатов Александров се
върти като съветник из коридорите на властта и нищо в тази възходяща кариера не
предполага, че нейният носител е таен кандидат за еротична слава и че занули
имиджа си така ефектно само с няколко скандални фотоса. Форумите под новината
за УСПЕХ (това звучи като абревиатура на потайна шпионска организация от
първите филми за Джеймс Бонд) обаче са пълни с добре мотивирани съмнения, че
целият този проект е просто една доячница на пари, опит да се изстържат едни
допълнителни 100 милиона лева, които да се разпределят от лоялни на властта
приближени. Ако приемем, че това е вярно, то е ясно защо Александров се е
натиснал да става съветник и на Кунева - който един път е вкусил сладостта на
европейското финансиране след това се превръща в аналог на пристрастения към
хероин, винаги жадува и бленува за него.
Тази
ефектна кариера нямаше да бъде толкова метафорична, ако не беше разположена в
България, страна, която образователните статистики поставят все повече в дъното
на класациите си. Тестовете на PISA от декември 2016 година разкриха нещо
ужасяващо - 30 на сто от българските деветокласници са функционално неграмотни
по предметите - тоест изобщо не разбират
какво им се преподава. 41,5 пък са функционално неграмотни в друг смисъл - те
могат да четат, но не са в състояние да осмислят прочетеното или да го
разберат. PISA разкри и друга ужасяваща реалност на българското образование -
то не осигурява социална мобилност. Тоест ученици от бедни семейства не могат
да се измъкнат от влиянието на средата си. Лошата семейна среда в България
обрича на трайна бедност и вечни мъки. Образованието, един от малкото реални
инструменти за измъкване от тази кал, у нас не функционира така. Което
означава, че образователната система пет пари не дава за тези ученици, както и,
че не е в състояние да мотивира учителите да се загрижат. Именно това разкрива,
че училището е нас е инструмент за неравенство, а не за даване на шанс.
Образованието оставя бедните деца без никакъв шанс за успех и това е бомба,
която тепърва ще нанася щети върху обществото. Неравенството е най-очевидно в
образователната система, но държавата систематично отказва да признае този
проблем или го адресира с общи, мегленокуневски фрази, които карат случайния
зрител да иска да се обеси.
И заради
това новината за директора и порноснимките е като реактив, който ни разкрива
двата свята пред очите ни. От една страна са лъскавите технократи, които бичат
нефункционални европроекти и се мазнят на силните на деня, а от друга кошмарът
на ежедневното образование, скъсал нервите на не едно и две семейства. От една
страна са костюмарите, които си поръчват изящни медийни свирки, а от друга
обикновените учители, които се чудят как да изкарат месеца и са залъгвани от
време на време от някакви 10 процентови увеличения на заплатата, все едно те ще
решат проблемите на системата. Ние имаме образование в което
технократите-порноактьори се вписват идеално, защото знаят къде да навеждат
гръбнаците си и къде да гледат влюбено като така си осигуряват блестящи кариери
без реално покритие. И за този извод не ни бяха необходими един комплект от
порноснимки, но те прекрасно разкриват лакираното лицемерие, скритите пластове,
които обикновено не ни се показват. От една такава история и нейното дълбочинно
проследяване разбираме, че именно кандидатите за порнослава за тези, които се
опияняват от идеята за "реформи" и не спират да дрънкат за тях,
защото зад фасадата на тези общи приказки могат най-ефектно да скрият собствените
си морални дефицити. 90 процента от българският народ вече щом чуе за
"реформи" започва да псува сърдито, защото по кожата на гърба си
разбра, че с това му казват, че ще стоварят нов тон павета върху него, а когато
започне да протестира ще го обвиняват, че не разбира големия смисъл на
политиката. Заради това Асен Александров трябва да бъде изучаван - той е
метафора за политическото и моралното падение. Защото трябваше да дочакаме една
грешка, за да видим какво се крие зад надутите клишета и кухата словесност.
Да си
учител е върховна отговорност и висш морален дълг. Това е професия за призвани.
За хора с мисия и цел, за хора, които искат да видят и формират бъдещето тук и
сега. Стотиците великолепни учители не заслужават да бъдат свеждани до един
потенциален порноактьор. Но пък е време да почнем да си говорим за някои
процеси с разяждащия език на истината, а не със тихата злост на премълчаването.
Нима човек като Александров вече има място в образователната система? Нима
трябва да се примиряваме с хора като него? Именно от подобни образи тръгна
нашата трагедия, защото по време на прехода те изплуваха на повърхността и
повярваха, че историята винаги ще бъде на тяхна страна.
Време е да
им покажем, че това не е вярно.
No comments:
Post a Comment