Sunday, September 04, 2011

10 причини защо Росен Плевнелиев изобщо не става за президент



Всеки журналист в България отдавна вече се е убедил, че ГЕРБ не се поддава на политически анализи. Това просто не е партия, а само протополитическа фантазия по темата и в този смисъл много по-добра информация за вътрешните й драми и терзания можем да получим, ако се допитаме до средностатистическа врачка, която се е обявила за всемирен спасител и твърди, че контактува с продавач на уранови пици от Юпитер, отколкото от някой политолог, който си мисли, че разбира обществените процеси.
Така се стигна и до очакваното от три месеца обявяване на кандидатурата на Росен Плевнелиев за президент на страната. Показателен за духа на времето е начинът по който стана това. Въвеждащите думи на Цветан Цветанов бяха нещо като обяснение в любов на Бойко Борисов. Вътрешният министър близо 20 минути с умиление си спомняше как се е запознал със своя настоящ патрон, а после с треперлив гласец описа политическият му път, но все едно не описваше премиер, а герой от електронна игра, който трупа ниво след ниво. Тъкмо, когато хората бяха на път да си помислят, че Цветанов ще падне на колене и ще даде пръстен на Борисов, думата взе и самият премиер. Той пък изкара 15-минутна тирада срещу журналистите, които от две години не спирали да го питат дали ще се кандидатира за президент. В цялата мистично-романтична суматоха думите: „Нашият кандидат е Росен Плевнелиев” така и не бяха изречени, както се полага по протокол. Просто ГЕРБ е функция на вътрешните състояния на Бойко Борисов, а неговото състояние никога не допуска, че някой друг може да стои над него.
А може би това е само изсилване на нещата. Може би ГЕРБ са били наясно, че послушните телевизии ще се втурнат с еротичен хъс да описват кандидатът на ГЕРБ и ще се надпреварват коя по-хубаво прилагателно да измисли за него. На този е фон е много трудно да се прави политически анализ, защото в нищо описаното няма политика. Вероятно психологическият потрет би свършил повече работа или направо психиатричната експертиза. Но такива са реалностите в България и няма как да избягаме от тях както премиерът бяга от парламентарен контрол. Заради това вместо да се занимаваме с анализ на измислени и условни реалности, нека да се опитаме чисто тезисно да видим защо Росен Плевнелиев е възможно най-неподходящият кандидат за президент и защо с неговата номинация ГЕРБ прави първата си много сериозна политическа грешка в тази кампания. Надявам се, че това е единственият начин, който може да ориентира незапознатите поне минимално за разликите между институцията „президент” и това в което ГЕРБ искат да превърнат този пост.



1. Президентът няма много правомощия. Това обаче е сила и слабост. Слабост, защото може да бъде пренебрегнат. Сила, защото това е най-политическият пост в държавата. Президентът трябва да е политик с визия, защото това е неговата работа – да дава идеи за бъдещето и да търси консенсус по тях.
Плевнелиев обаче умишлено бягаше досега от образа на политик. Той е просто един инженер, който е натрупал много пари в дългия преход. Никой никога не е чул политическо послание от него. Вероятно единствената визия, която някога е развивал е какво ще вечеря след три часа. Това, че строиш магистрали не те прави подходящ за президент. То може да е червена точка в биографията, но не е сертификат за държавник. Държавникът трябва да разбира от политика. Плевнелиев разбира от клепане с уши и очи докато Бойко Борисов говори.



2. Плевнелиев е класически медиен балон. Човек без реална политическа биография. Той е функция на друг човек, защото реалната му сила на избори би била около 0,3 процента. За каква независимост на президентската институция ще говорим, ако той бъде избран. Кандидатът на ГЕРБ е класически случай на парашутист, който случайно се е озовал на място, което не познава.




3. От президента се очакват политически послания, познаване на процесите и добри анализаторски способности. В миговете в които не е скучен като роман на постмодернист, Плевнелиев е опасен за себе си и за обществото, защото може да ги умори от смях. Негова е прословутата формулировка: „Магистралата е висша форма на свобода на човека” и обяснението, че Околовръстното шосе в София (открито само седмица преди това от Бойко Борисов) се е наводнило, защото покривите на къщите ускорявали дъждовната вода. Това собствено са единствените му усилия да произведе собствена мисъл. Ние всъщност какво ще избираме – президент или комедиант, който се опитва да си пробута вицовете?



4.  ГЕРБ позволи на социолозите да им наложат Плевнелиев като кандидат за държавен глава, защото те (социолозите) ги замъглиха с някакви върховни проценти на одобрение. Това, което не казаха обаче е, че Плевнелиев е одобряван именно, защото е единственият министър, който бяга като попарен от идеята, че може да мине за политик. В момента в който заеме обществена поза и се принуди да говори политически – одобрението му ще се сбръчка като лицето на манекенка, която е забравила да си сложи ботокс.



5. Хора, които познават Росен Плевнелиев твърдят, че той е свестен човек, с нормално мислене, който ясно осъзнавал, че е в капан на един удивително слаб кабинет. Това обаче не е извинение. Всяко правителство е толкова умно, колкото е умен неговият министър-председател. Айнщайн на магистралите да беше, това не отменя факта, че се е съгласил да бъде слуга в театъра на Бойко Борисов.



6. Той е богаташ. Кога точно богаташите са разбирали как  живеят обикновените хора?
Не възприемайте тази причина като някакъв сълзлив опит да водя класова война срещу кандидата на ГЕРБ. Богатите обикновено са предприемчиви хора, които знаят как да се възползват от възможностите, които им се изпречват на пътя. Политиката обаче не е бизнес. Той трябва да бъде президент на държава, а не на строителна фирма. Трябва да защитава интересите на всички хора, а не само на богатите. Кога точно богатите са разбирали как живеят обикновените хора?


7. Партията, която издига Плевнелиев е овладяла цялата страна. Водят атака срещу парламента и се опитват да го изкарат безполезна институция. Превърнаха Министерския съвет в лична пиар-агенция на Бойко Борисов. Ако се докопат до президентството вероятно още на следващия ден ще поискат и на герба на страната да има снимка на министър-председателя. Просто ще им дойде отвътре.


8. В началото на мандата си като министър на регионалното развитие и благоустройството, Плевнелиев изсипа десетки обвинения срещу своя предшественик на поста Асен Гагаузов. Гагаузов със сигурност не е светец и няма да срещнете името му в списъка на българските праведници, ама нито едно от обвиненията на Плевнелиев не бе доказано. Гагаузов така и не бе даден на съд и си стои спокойно в парламента. Ако така изпълнява заканите си, как да повярваме на кандидата на ГЕРБ, че наистина ще търси национално съгласие и консенсус?


9.  Борисов каза, че за него логичният кандидат на ГЕРБ е бил Цветан Цветанов. Представяте ли си – дори ГЕРБ не харесват докрай Росен Плевнелиев! Той е нелогичният избор, ако използваме езикът на премиера. Очевидно е, че идва като резултат от много вътрешни компромиси, изчисления на баланси и опити на Борисов да се измъкне от отговорност. Никой не казва, че Цветанов щеше да е по-добър кандидат от Плевнелиев – но поне щеше да е ясен знак, че ГЕРБ поемат някаква отговорност. Сегашният им кандидат е като отворена вратичка и да имат оправдание, ако се провалят на вота. Когато бъдещият президент се избира не чрез ясна политика, а чрез кръчмарски сметки – резултатът винаги е тъп. И, да, БСП има същия проблем като партия, но това не променя идеята за неспособността на Плевнелиев.


10. И последно – Плевнелиев беше обещал да построи докрай магистрала „Тракия”. Дайте му шанс да си изпълни обещанието като не гласувате за него. Все пак хубаво е за разнообразие един гербаджийски министър най-накрая да изпълни нещо, което е обещал, а не само да залива с празни приказки и без това изтощеното от бял политически шум българско общество.



Всички изброени причини не означават, че Плевнелиев няма шанс да спечели изборите за президент. България е доказала себе си като място на върховна политекзотика. Имахме цар-премиер, защо да нямаме и асфалтаджия за президент. Но абсолютната безличност на кандидатите за президент на тези избори започва да става плашещ проблем на българската политика. Ако тя не може да произведе достоен държавник, който да бъде разбиран от хората, това е фундаментална пукнатина. Защото разривът общество – политика става все по-голям. И инженерът Плевнелиев няма да играе ролята на строител в този филм. Той ще е върховният разрушител на остатъците от нормалност...
И най-накрая. Представете си само дебати между Плевнелиев, Кунева и Калфин. Вече никой в България няма да се нуждае от хапчета за сън – телевизионните дискусии ще свършат по-добра работа.


5 comments:

Ecolux LTD said...

Много ми интересно кой предлагате за президент,или просто търсите "под вола прасе".

Миксера said...

Комунистически боклук, знам че си в предсмъртна агония както и цялата крадлива пасмина, но това е реалноста - всички червени уроди ще бъдете изритани от държавата за да можем нормалните хора да живеем добре, МАРШ В СИБИР!!!!!!!!!!!

Alex Simov said...

Господин Миксер, да употребите себе си и думата нормален в едно изречение е голямо изкривяване на реалността, хахахаа :))))) Надявам се да се пиете редовно хапчетата и ви желая скорошно оздравяване. Аз няма да ходя никъде. Очевидно и вие, защото трудно се ходи някъде, когато се намираш в тапицирана стая, нали? :)))

Alice of Oz said...

Анализът започна многообещаващо, но се разви разочароващо. С какво съм съгласна: 1) адски неприятен начин да си обявиш кандидата за президент - с половин уста, заявявайки, че това всъщност не е твоя кандидат, критикувайки публично клипа му, посвещавайки повече време на описания на близките ти отношения с друг, потенциален, но нереализирал се кандидат. Очевиден опит хем да издигнеш единствения, който според социологическите проучвания има няакъв шанс да спечели и така да направи нещата да изглеждат все едно нивото на одобрение за това управление не е спаднало драстично, хем да си измиеш предварително ръцете от всякаква отговорност при загуба на кандидата. 2) Разочароващо е, че Плевнелиев ще си иде от пост, на който се справя добре, за функция, на която ще е принуден да изпълнява политически поръчки (ако въобще спечели). 3) Факт, Бойко не може да понесе да остави поне за малко някой друг да е най-важният в едно събитие; самият факт, че Росен Плевнелиев го изпреварва в социологическите проучвания явно е ранил жестоко егото му и сега изглежда, че издига кандидатурата му "с отвращение" и с хиляди уговорки.

С какво не съм съгласна: Авторът си позволява да пише за Плевнелиев като за комедиант, тъпанар, дребна душица и прочие. Напирам го за тотално несправедливо. Човекът е и интелигентен, и свестен, друг е въпросът, че просто не е политик. Отделно от това, премиерът не му помага, с половинчатата си подкрепа и безумните си изказвания, по които Плевнелиев се очаква да коментира.

Mellony said...

Това е първият ни президент в най- новата ни история, който се представи блестящо пред американските икономически хиени.
За какъв английски става въпрос съдете сами:
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=5153251