Това, което се
случи с банковата система, води до много радикален извод. И е време всички
представители на дясната икономическа мисъл и посветените либертарианци да си
извадят тетрадките и прилежно да си запишат: "Държава трябва да има".
Видя се, че
когато паниката вземе връх над здравия разум, единствено държавата е тази,
която може да вземе мерки и да осигури спокойствие. Къде беше невидимата ръка
на пазара, която да успокои хората? Нали пазарът можел да се справя с всичко?
Защо вездесъщите пазарни сили винаги отказват да действат, когато се стигне до
критична ситуация? Лично аз не видях призрака на Милтън Фридмън да броди из
улиците и да вика - "не теглете". Къде беше философията на Айн Ранд,
за да обясни хората за върховния егоизъм като единствена форма на
капиталистическо съществуване?
Ние в България
все още сме жертва на една от най-големите подлости на прехода. Когато всичко е
спокойно, държавата все пречи, икономическите нарциси тръгват да ни обясняват
как всичко държавно е равно на провал и сумтят недоволно, че разни там държавни
чиновници им се месят в работата. А когато огънят се разгори, изведнъж всички
тръгват да търсят наританата държава и недоволстват, че тя не е достатъчно
силна.
Трябваше един
потоп да залее България и една криминална атака да се опита да разклати
банките, за да стане ясно, че силната държава е единствената гаранция за
интересите на гражданите. Но не силна полицейска държава, а държава, която има
силни социални, икономически, а дори и финансови функции. 25 години
неправителствените шамани сумтят срещу държавата, а сега са първи писачи на
анализи и вият съдбовно: "Къде е държавата?" Как да я има? Нали тя
беше лицето на върховното зло? Нали държавата за нищо не ставаше?
Сега, в окото
на бурята, вече можем да направим и най-големия извод. Дори най-некадърната
държава е за предпочитане пред най-съвършената невидима ръка.
No comments:
Post a Comment