Политическото харакири "Европа на две скорости"

Когато колективното обществено тяло на България си забие във вените спринцовката на предизборната кампания, страната проявява всички признаци на надрусан човек - отнася се в друг свят, започва да живее чрез халюцинации, изолира се от реалността и често се държи неадекватно, независимо от опитите да се имитира нормалност. Това не е обвинение, нито мръщене, а не дай боже въздишка - това е опит за описване на очевиден процес. Процес, който може да ни даде рационално обяснение защо в такива мигове страната не забелязва световните процеси, а се концентрира върху собствения си метафоричен път. Изборите този път са натоварени със съдбовност. Вероятно всеки път е така, но медийният пейзаж създаде усещането за епохална битка - Човекът с разперените ръце (така е изографисан Борисов на плакатите) срещу Ездачката на черния кон (образът на Нинова, който накара десетки герберски тролове да достигнат до прединсултно състояние). Именно заради това трябва да съжаляваме до безкрай, че лидерът на ГЕРБ се изплаши и не се появи на дебат със соцлидерката, защото освен крясъци, шеги и закани, двамата имаха да си кажат мнението по изключително важни теми, които България рано или късно трябва да забележи, ако не иска да се окаже в безтегловност без да очаква. Една от тях ще се опитаме да прегледаме по-подробно, защото дясната публицистика се опита да я превземе на абордаж, включвайки в нея станалите досадни напоследък моралистични цъкания с език за това как "България в Европа ли е или иска да си тръгва от ЕС?".

За какво става дума? Миналата седмица шефът на ЕК Жан-Клод Юнкер представи пет варианта за бъдещето на Европейския съюз, които могат да се реализират след напускането на Великобритания. Те включват модели, които варират от това от ЕС да остане само единния пазар, до това интеграцията да се задълбочи много повече. Между тези два варианта се намират още три сценария - Евросъюзът да продължи както преди (това вероятно трябва да го наречем "Скок в пропастта без парашут), тези, които искат да правят повече и "правим по-малко, но по-ефективно".

Разбира се, абсолютно невъзможно е всеки един от тези сценарии да се осъществи изцяло и докрай, но самото им поставяне на масата дава възможност за редица критични оценки. Самият факт, че сценариите са толкова много означава, че ЕК под ръководството на Юнкер изобщо няма поглед, виждане и разбиране накъде да върви Евросъюза. Ако беше наистина визионер и политически лидер шефът на ЕК нямаше да вади толкова много карти от ръкава си, а щеше да се обяви за конкретен вариант и да се бори като лъв за него. Петте сценария издават бюрократично недомислие, сценарии, които изобщо не се обмислени докрай, а на всичкото отгоре това безсилие пародийно се опакова като пряка демокрация - тоест, ето даваме възможност на страните от ЕС да дебатират по тази тема. Със своите действия Юнкер за пореден път показва, че май не му е ясно къде точно се намира и какви отговорности са свързани с неговия пост. Познатият ни ЕС е в болница, стои на системи, а прогнозите за изход от болестта не са особено оптимистични. И въпреки това вместо лечение се свиква поредният консилиум, който показва в каква алтернативна реалност съществуват част от европейските политически елити. Под маската на мултивариатно бъдеще ЕК се опитва да прокара една отдавнашна идея на големите държави в ЕС, а именно - Европа на две, а дори и на три скорости. Което ще рече, че най-развитите страни вече ще се освободени да се движат по собствен дневен ред, напълно самостоятелно, а малките държави да се спасяват сами в хаоса на геополитическата буря. Контурите на този ЕС на две скорости можеха да бъдат видени и досега, особено в опитите интересите на Франция и Германия задължително да бъдат представяни като "общи", което доведе до част от големите противоречия и недоверие в ЕС.

ЕС на две скорости обаче означава разпадането на Евросъюза до групички по интереси, които трудно ще намират общ език и е начин за ускоряване на края на Обединена Европа, отколкото реална алтернатива за нейното бъдеще. Въпреки това обаче в кратките проблясъци на дебат у нас, дясната публцистика почти оргазмично почна да защитава този вариант - различните скорости съществували и сега, ЕС се намирал на границата откъдето му предстояло да се появи в нов вид и редица други тъпотии, чиято антилогика е изключително трудна за пресъздаване.

Най-ироничното е, че точно българската десница и нейните трубадури настояват за "дебат", при условие, че именно от тези среди у нас думата "Брюксел" получи негативни оттенъци, защото формулата винаги беше - "Брюксел каза така". Дясната публицистика и до днес преследва като терорист всеки, който се опита да постави дискусията за бъдещето на ЕС като нещо реално и смислено, макар и в критичен дух. У нас дълго време се ценеше единствено сляпото преклонение, превиването на гръбнак и жертването на националните интереси в името на невероятното светло бъдеще, което трябваше да ни предстои. Именно в тези лакейски години един десен журналист патетично обявяваше, че фразата "национални интереси" била абсурдна. Интересите на Европа били интересите и на България. Външната политика на Европа трябвало да бъде и външна политика на България. Трябваше светът да се разтърси, икономическите модели да бъдат поставени под въпрос, а Великобритания да махне за сбогом, за да се разбере, че са ни хранили с политическа плява и са наливали в мозъците ни абсолютни глупости.

Първи на идеите на Юнкер реагираха от БСП. Корнелия Нинова рязко коментира, че левицата е категорично против идеята за Европа на две скорости. При нея това е автентичен протест, защото в последните няколко месеца Нинова влезе в тежка европейска битка за правото България да отстоява собствена позиция в рамките на ЕС. Първият й сблъсък стана с шефа на ЕНП Антонио Лопес, който се опита да оспори правото на Нинова да не приема споразумението с Канада СЕТА и да води битка с него. Нинова отговори по неочакван начин. Тя не само не замълча, а шамароса Лопес, а след това и Юнкер заради поведението им към България. "Вие не сте ни началници", каза тя и фразата й полетя към социалните мрежи, споделяна отново и отново, продукт на жаждата на много хора да чуят български политик, който провява гордост. Само Нинова знае какво й коства тази позиция, защото европейските интрижки са достатъчно коварни, за да й подложат динена кора тук-таме, но въпреки всичко дебатът за ЕС трябва да бъде воден на политически, а не на експертен език. Експертният език е маска, антиполитическа схема, която да прикрие основните икономически и корпоративни интереси, които стоят в основата на опита за насилствена промяна на ЕС.

Малко след Нинова от предизборната си кома се събудиха и десните партии, но както винаги при тях се забелязва единствено искане. "Нова Република" иска да се изготви национална позиция с консенсус срещу идеята за Европа на две скорости, "Да, България" обявиха, че изборите щели да дадат отговор на въпроса къде е България в европейската тема, а Реформаторите в традиционен за тях стил отложиха разглеждането на въпроса за следващия парламент, където изобщо не е ясно дали ще присъстват. Все пак опитът на Юнкер и сие да сложат пет варианта на масата е политически капан и всички трябва да се наясно с това. Това е начин дискусията да бъде канализирана в определена посока и то така че напълно да размие автентичния разговор за бъдещето на ЕС. Например в сценариите няма да откриете най-логичния, този, който може да постави разговорът за Европа по съвсем друг начин -връщането на Евросъюза към модела на социалните държави, отказ от диктата на големите финансови структури и категорично засилване на солидарността в социалния и икономически смисъл. ЕС беше мечта, както твърдеше навремето Джеръми Рифкин, днес е нещо като клуб на разведени съпрузи и съпруги, които не спират да се карат, защото всеки изкарва другия виновен. В този смисъл всяка автентична българска позиция изобщо не е задължително да минава през зададените от Юнкер рамки. Промяната изобщо не е там, където се опитват да я насочат птеродактилите от ЕНП. Нали именно те доведоха ЕС до това състояние на пробит кораб?

С други думи - наистина щеше да е добре по време на предизборната кампания отделните политически сили да вземат отношение по този въпрос, но от друга страна не е трагедия, че това не се случва. България първо трябва да изясни пред себе си какво иска да прави. Да получи повече от същото. Да се надруса пак с безвремие. Или да се опита да промени нещо. Ето защо изборите са важни и за бъдещето на България в ЕС. Защото или ще ни закачат за най-задната скорост или ще се борим за друга Европа. Прекрасен избор. Изчистен и смислен.

А не като тъпотиите на Юнкер.