"Вкарахме ви в Шенген, ще ви вкараме и в еврозоната", изпъшка Бойко Борисов по време на страстната седмица, малко преди да разкрие богословските търсения на душата си и да разкаже на втрещения свят как след всички мъчения ("забивали му тръни в главата, пирони в ръцете, вързали го на кръста") Исус се показал от небето и казал: "Ту-туу". Но нека да оставим настрани религиозната патетика и опитите на бившия премиер да направи пряка аналогия между себе си и страстите на божия син. Това е тема на обширен анализ, който обаче трябва да оставим на богословите, защото иначе рискуваме да потънем в дълбоко небесно блато от което, както е известно, изход няма, спасение също.
Еврозоната обаче съвсем не е толкова библейска цел, макар че политическите страсти в България отдавна са я превърнали в нещо мистично, което не се коментира, не се обяснява, не се дебатира, точно като десетте божи заповеди. Тя тъне в политическа мистика и геополитически драми. "Еврозоната е единственият начин левът да не може да бъде заменен с рублата", размаха пръст (пак по време на Страстната седмица) санкционираният по закона "Магнитски" бивш финансов министър Владислав Горанов. Това не е икономически аргумент, не е дори и политически. Това е сюжет от хорър-филм - нещастната страна България има само един инструмент за защита в този студен и ветровит геополитически климат и това е мистичното евро. Еврото в тази религиозна трактовка е нещо като върховното спасение на нацията, победа при Армагедон, надвиване на злия Велзевул от Кремъл и спасение от адовите бездни. Човек и да иска няма как да не потрепери пред тази епична картина на финалния сблъсък на доброто с ултимативното зло.
Вън от шегата обаче - Еврозоната е най-големия капан, който правителството и партиите в управлението сами си поставиха. Още от първия миг на създаването на трудното и мъчно управленско мнозинство, то се заплете в този хоризонт и така рязко си върза краката за твърде продължителен период на действие. Това си личи най-вече по посланията, които идват от ГЕРБ - Борисов, Горанов и много други представители на партията са така заслепени от приемането на еврото, че постоянно говорят за конвергентни доклади, готовност на България за усвояване на новата валута, икономически критерии и всички останали политически екстри. И след като миналата седмица Европейската комисия обяви, че докладът ще е готов на 4 юни, всички впериха очи в този кратък хоризонт и цялата политическа система на България изпадна в ступор. И опозиция, и управляващи сами си поставиха тези срокове и никой не е наясно дали има някакво бъдеще отвъд юни и то, независимо от това каква ще е точно оценката в доклада.
Поставянето на Еврозоната като приоритетна тема вероятно вършеше някаква работа, за да обясни как така практически несъвместими партии правят компромис, за да бъдат заедно в управлението, но това още от януари насам е тиктакаща бомба, която наистина може да разруши правителството. Едно управление никога не бива да съществува в името на една-единствена цел. Това е мощен механизъм за временна консолидация, но е като ракова клетка в дългосрочен период. Защото, ако сега излезем на улицата и започнем да питаме хората в името на какво съществува правителството две-трети от тях ще кажат "приемането на еврото", но също така няма да успеят да посочат никаква друга адекватна цел и смисъл. Да не говорим за това, че много от запитаните всъщност са пълни с въпросителни за тази трансформация и повечето от тях не са наясно как точно ще се промени техния живот, ако България предприеме тази крачка. Страната ни не съществува във вакуум - няма човек, който да не е успял да поговори с гърци, които са пълни с мелодраматични истории за силната драхма и за това как приемането на евротото се отразява като ураган върху техните доходи, национално самочувствие и планове за бъдещето. При това говорим за Гърция - страна, която дори в най-тежката си криза пак живееше по-добре от "проспериращата" България. Представителите на дясната фауна не ги броим, защото сектите не се подчиняват на логиката. Ако утре Урсула фон дер Лайен обяви, че в името на Великото Превъоръжаване на Европа е необходимо да преработваме фекалиите в храна, тези първи ще почнат да твърдят, че това е най-изисканото гурме на земята и всеки, който му се противопоставя е платен агент на Путин.
Точно поради тази причина, ако на 4 юни България получи зелена светлина за еврото, това няма да преизпълни кабинета с гориво за четиригодишен мандат. Темата е твърде илюзорна, твърде спорна, твърде икономически сложна, за да може да даде политически ентусиазъм и да подпечата дълъг живот на правителството.
Именно покрай Еврозоната обаче се вижда, че това е една от пукнатините в управленското мнозинство. Борисов не напразно става и ляга с темата с еврото, както и неговите депутати. Няма съмнение, че настоящия хоризонт за действие за най-голямата партия е само дотам. Това е тактическа маневра, която интуитивно или не, добре осветява бъдещите проблеми на управленското мнозинство. Най-големия от тях е фактът, че след четвърти юни Бойко Борисов има три възможности за действие и никой не знае коя от тях ще предпочете. Първата от тях е да поиска самия той да стане премиер, може и в рамките на този парламент. Това ще е хазартен ход, но подчинен на добра логика. След като приеха компромис през януари, и БСП, и ИТН нямат много възможности за политическа игра. С биене в гърдите за Еврозоната, нито една от двете партии няма как да натрупа допълнителен вот и да излезе от водата суха. Тоест можем да предположим, че сега съпротивата срещу Борисов няма да е толкова голяма, а това в погледа на лидера на ГЕРБ ще е окончателната му реабилитация след бурните протести през 2020 година.
Борисов може обаче и да не поиска да стои начело на управлението и да остави Росен Желязков да управлява, но въпреки това да даде ясен знак, че всички въпроси за кабинета минават през него. По същество това ще е торпилиране на идеята за правителството като основен фактор на процесите, а точно Борисов има интерес този имидж да е в руини. Ако Еврокомисията даде зелена светлина за приемане на евротото, бившият премиер най-вероятно ще постъпи точно така.
И има трети вариант - Борисов да хвърли кърпата и да даде курс към предсрочни избори. Това е любимата хипотеза на телевизионните анализатори, които обаче са склонни много често да не виждат проблемите в нея, а те не са малко. На първо място - нито една от парламентарните сили няма как да знае дали на следващ вот няма да се появи нов политически субект, който да обере гласовете на недоволните и да вдигне активността на гласуване. Всички свързват този нов проект с президента Румен Радев и въпреки, че държавния глава досега не се е оплитал в тази тема и много ловко я отбягва, неизвестността не е добър вариант за съществуващите партии. Нито за тези в управлението, нито за тези в опозиция.
Предсрочните избори обаче биха разрушили всякаква политическа капитализация (ако изобщо има такава) от приемането на еврото, а никой не може да каже този път каква ще е реакцията на хората. Социологическите изследвания с маниакална настойчивост показват една психологически парадоксална комбинация - хората не одобряват правителството, но не дават и дума да се издума за нови избори. Това е политическа бомба и ако тя избухне първата и най-голяма жертва ще е този, който е пуснал държавата в поредната месомелачка.
Всички тези въпроси обаче възникникват не от някакво желание за постоянни интриги и интелектуална руска рулетка, а именно, защото ГЕРБ постоянно говорят за Еврозоната като за космическата цел на управлението. Тази тема например е изстрел в гърба на БСП, която не е от партиите, които не искат приемане на еврото, но нейните избиратели са й поставили други по-важни задачи, които тя трябва да изпълни, ако иска на следващ вот да излезе с открито лице пред тях. Точно заради това официалното обявеното (Страстната седмица бе изпълнена с анонси) прекратяване на продажбата на двата реактора от "Белене" за Украйна бе като глътка въздух за левицата. Защото именно такива новини единствено могат да й помогнат да се легитимира и да продължи да подкрепя кабинета. Социалнитя вектор е най-труден за следване, когато цялото общество е вперило поглед в световната политика, а тя хипнотично създава съвсем обществени настроения у нас.
Тоест, ако кабинетът наистина иска да оцелее и да управлява и през 2026 година, то той още отсега трябва да започне да изгражда визия отвъд Еврозоната, защото иначе след 4 юни няма да има никакъв смисъл от неговото съществуване в този вид. И, да, наясно съм колко е лесно да се дават рецепти отстрани, особено, когато поне един от партньорите е зает да си прави различен тип сметки, но само подобно действие може да осигури дългосрочност на правителството. То няма да бъде съсипано толкова от парламентарната подкрепа на Пеевски, след като хората на Доган като мажоретки минаха при опозицията, колкото е липсата на смисъл от своето съществуване. В началото беше яко и важно да се говори, че хората искат стабилност и заради това трябва да има управлението. Но след стабилността хората искат хоризонт за собствения си живот, предвидимост и спокойствие, а точно към момента правителството на Желязков не може да предложи това.
И трябва да го направи, ако не иска Еврозоната да го удави.
Каквото и да решението по нея.
