Тайфун с пожарникарско име

Кристалина Георгиева е политически феномен. Тя се оказа замесена не само в най-катастрофалния провал на българската дипломация, но и в мащабна европейска афера за пипане на финансовите правила на ЕС в полза на Световната банка. Да, точно така - същата организация в която нашият кадър се връща на работа от януари като ходещ фикус, тоест един от изпълнителните директори, който не знае какво точно да прави.

Георгиева отрече обвиненията, но край нея остава неприятният аромат на постоянен скандал. Всички медийни клетви и обяснения в любов към нейната експертност рухват на фона на наследството, което оставя тя. Защото, ако поне една част от аферата се оказа истина, то Кристалина още през април и започнала да се ориентира към ефективното търсене на нова работа. По този начин целият скандал около ООН у нас всъщност е бил за трудовото устройване на любимката на Бойко Борисов. Той натика държавата в блатото на срама в името на едно огромно его. 

И своето. И нейното.

Но провалът остава да тежи върху всички останали. След Кристалина остават мазните отпечатъци на вината. И нещо повече - поредният европейски провал на България. Но провалите не носят женски имена. Те отдавна си имат конкретно име - Бойко Борисов. 

Тайфун с пожарникарско наменование.

Нещо лепкаво и гадно в политическото блато

Нещо лепкаво и гадно се мъти в политическото блато на отиващата си власт. От няколко дни, подобно на вещарска отвара, бълбукат процеси, които се опитват да заличат шамара, който избирателите удариха на управляващото мнозинство.

В един и същи ден дежурните по любов медии към властта залпово изстреляха полуконспиративни и полуромантични статии в които чертаеха планове за оставането на Бойко Борисов на власт. Истерията достигна до невъзможни нива. Европа се люлеела от предстоящите промени и заради това у нас св. Борисов не можел да отстъпи креслото си. България се тресяла във вихъра на невиждани проблеми и щяло да бъде предателство министър-председателят да си тръгва. А какви любовни обяснения бяха към него - той бил мъжкар, пич, държавник и трябвало да стои на власт поне още 20 година, за да не избяга прословутата стабилност.

Управляващата паяжина май изобщо не е схванала какъв урок й преподадоха на изборите. Хората не искат повече да търпят обичайните машинации и баналните гадости, които се превърнаха в ежедневие. Какво - страната не може да мине без получилият две обвинения Николай Ненчев ли? Той ли е толкова незаменим или другия клиент на прокуратурата Петър Москов? Или има някой, който не може да си представи как така Меглена Кунева ще остане без пост? Или пък Лиляна Павлова?

Само в рамките на няколко седмици управляващите рязко смениха тона. Нали в пика на бурята Борисов хвърли оставка и каза, че имало нова политическа ситуация и ново парламентарно мнозинство? Днес вече с половин уста и той възприе тезата за "пазенето на стабилност" като основна опорка за подмяна на дадените думи. И пак се влезе в обичайните процеси - схеми, интриги..

Плевнелиев днес свиква Консултативен съвет по национална сигурност. И на него уж трябва да се начартае нещо като пътна карта за това накъде тръгва държавата оттук-нататък. Но всъщност дали пък всички тоново медийна любов не бяха изсипани като алиби за това как някоя друга сила ще вземе последният трети мандат и отново ще овласти Борисов с премиерските лаври. В този парламент има всичко друго, но не и ново мнозинство. Две трети от партиите в него са слагачи на ГЕРБ и то по доста неприличен начин. Дали пък това не е причината ген. Румен Радев да откаже да отиде на това заседание. В обръщението му вчера има ключово изречение, което трябва внимателно да бъде анализирано. Той казва, че даденото на него и на Илияна Йотова доверие "не може да бъде употребявано като гаранция за чужди политически сделки". Дали пък сетивата не му подсказват, че някой ще се опита да имитира консенсус за запазване на кожата на Борисов?

В тази връзка не е случайна и епидемията от кандидат-премиери, излязли сякаш от творчеството на Ст. Л. Костов. Каракачанов обяви апетити към мястото, Валери Симеонов със сълзи на очи призова ГЕРБ да извадят друг министъ-председател, даже Радан Кънев се засънува като управленец, макар, че не е сигурно дали точно неговия сън не е кошмар. Това пак е част от опита за димна завеса върху това, че това мнозинство вече иска да управлява в името на самото управление. Няма идеи, няма визия, няма проект, има само влюбени медии и кандидат-премиерски мераци. Именно такива схемички накараха народа да изригне на президентските избори. 

И се питам - дали тези, които продължават по старому всъщност не се опитват да палят лулата на мира в барутен погреб?

Поетът-чекист Стефан Цанев

Като ученик харесвах поезията на Стефан Цанев. Нейният патос и декларативност са опиянителни. Харесваше ми безкомпромисността. Цанев като правоверен ленинист тръбеше с вдигнат юмрук: "Да говориш скучно за комунизма -значи да говориш против комунизма". Човек се изпълва с политическа енергия при тези закани. След това налиташ на стихотворението "На чекистите". Там образът на Дзерджински е изваян като божествено явление. Бащата на ЧК е описан като "познат и внезапен", който се е изправя като меч. Политическата енергия ври и кипи в края на стихотворението, където се описва невидимият фронт:

И вървят чекисти -

с остри профили

и внимателен анфас,

в Москва и София -

невидими фронтове

по улиците,

навсякъде,

в самите нас…

Нека да преведа поетичния език, защото смисълът може да остане скрит. Невидимият фронт е в нас, твърди поетът-чекист Цанев. Тоест ние трябва да бдим за неправилни мисли, да се саморазузнаваме срещу диверсионни идеи. Това е висша степен на политическа отдаденост и именно този декларативен патос е подсигурил поетичното и литературно бъдеще на Цанев.

Как да пипнеш с пръст надъханият ленинист и кандидат-чекист срещу собствената си душа?

Нима БКП ще тръгне срещу такъв талант?

А пък политическата оргия продължава. Много обичах стихотворението на Цанев - "Вторият ден на комунизма". То е разтърсващо. След празнуването на първия ден на комунизма, на втория, смята Цанев, всички дребни душици ще пукнат, всички еснафи, тъпанари и сноби ще се споминат. Вторият ден на комунизма, убеден е поетът, е нещо като морално чистилище, където ще хвърлят топа всички престорени душици и позьори. Връхна степен на тържеството на един поет, застанал срещу еснафството, материализма...От стихотворението ставаше ясно, че Цанев ще оцелее във втория ден на комунизма. Защото е кристално чист. Като чекист.

Заради това от поне 10 години съм смаян да наблюдам новия образ на Цанев. Кандидатът за чекист изобличава комунизма със същия патос с който го възхваляваше преди. Храненикът на тоталитаризма днес с аристократично презрение бърчи нос как комунистите били обречени да управляват, защото народът бил беден. Къде потъна този, който самоизследваше невидимия фронт в себе си? Сега пред нас стои някакъв медиен нарцис, някакъв претенциозен моралистичен фукльо, който напълно е изличил спомена за миналото и се самоизживява като истина от последна инстанция. От политическата енергия не е останало нищо. Гледах го тези дни по панорама. От вдъхновението няма и следа. Някакъв мърморещ кадър който днес се прави на борец срещу системата, без никога да е бил такъв.

Само някаква телевизионна скука с претенции.

Човек, който ще се спомине от ужас още в първия ден на комунизма...

Защо треперят "монополистите" на съдебната реформа?

По време на дебата между двата тура на президентските избори (риалити, което ще се запомни с бутафорните сълзи на Цецка Цачева и разтърсващите й разкази за обесения от комунистите дядо) ген. Румен Радев постави в шах цялата десница с идеите си за съдебна реформа. Левият кандидат за държавен глава изключително изненадващо атакува Цачева защо е подкрепила само козметичните промени в конституцията за нея и обяви, че е готов да изследва и приложи румънският опит за борба с корупцията у нас, дори и той да включва покана на Моника Маковей да консултира промените у нас. Цачева не знаеше как да отговори. Темата я завари неподготвена, стовари й се като метеорит върху селска ливада и я накара да диша като риба на сухо. Ударът беше хирургически точен, защото съдебната реформа е открита фронтова линия в самата десница. Разпадът на управляващото мнозинство и шизофреничните действия на ДСБ започнаха в мига в който стана ясно, че ГЕРБ и ДПС са готови на исторически компромис, а огромна част от Реформаторския блок е готова да се присъедини с подписите си към него. Всъщност нека да припомним, че самият Радан Кънев също беше част от историческия компромис докато, твърде късно, усети, че партията му не само ще изпие отровния буламач докрай, но ще плати и горчивата сметка от собствения си джоб. Всъщност на онзи прословут дебат ген. Радев офертира десните избиратели, че той иска да бъде и техен президент и е готов на разговор и предложения за съдебната реформа. Това не беше театрален ход или бутафорна атака, а реален план за действие. Разрезът на разгромяващата победа на генерала на втори тур показва, че всеки трети избирател на Реформаторския блок е дал гласа си за него, а не за Цачева. Една голяма част от тях в вероятно са чули и разбрали офертата му за съдебната реформа и безмилостната борба с корупцията.

Разбира се, медиите на "Америка за България" също се оказаха в небрано лозе след подобно действие. Този кръг от средства за масова информация отдавна се чувстват монополисти на темата "съдебна реформа" и заради това реагираха болезнено на първия сериозен опит килимчето да бъде издърпано из-под краката им. Ако човек е настроен екстремно може да се опита да изчете журналистически упражнения в тези издания по темата. Първата им работа беше да питат дали партията, която подкрепя Румен Радев, е съгласна с неговото мнение, пропускайки един много важен факт - БСП издигна генерала, но в нито един момент не е искала от него да има стопроцентово покритие в политическите им възгледи. Всъщност дори е леко странно от издания, които се титулуват като десни, да изискват стопроцентово партийно подчинение, но в България май всичко е с главата надолу.

Политическата драма с отнемането на монопола продължи. Медиите на "Америка за България" надушиха опасността и само за 24 часа се организираха в мощна атака срещу генерала. Обявиха, че той се е отметнал от идеите си за реформа. Което, разбира се, беше досадна лъжа на медиите, които иначе постоянно се хвалят, че говорят истината. Всъщност атаката беше, че той не приемал всички идеи на инициативата "Правосъдие за всеки", особено в частта за правомощията на главния прокурор. Истината е доста по-различна - ген. Радев още по време на дебата обяви, че е готов да говори с "Правосъдие за всеки", но в нито един момент не е твърдял, че приема всичките им идеи за действие. Разбиването на монопола на "Америка за България" върху идеята за съдебна реформа е едно от най-големите постижения на ген. Радев, защото така освободи поле за автентичен политически дебат у нас по темата, без той да е дирижиран отвън и приватизиран изцяло от Иво Прокопиев. А атаките срещу новоизбрания президент започнаха, защото той не приема калпавата опорна точка, че цялото зло в държавата произтича от главния прокурор и неговата неограниченост. От година и половина насам това е теза номер 1 в медиите на "Америка за България", но тя прилича по-скоро на бълнуване, защото от поне 10 километра е ясно, че Цацаров няма как да бъде държан отговорен за състоянието на държавата.

Ген. Радев отвори темата за борбата с корупцията, защото ясно осъзна, че това един от симптомите за отчайващото усещане за липса на справедливост у нас. А появяването на независим говорител по тази тема представлява ярка опасност за досегашните монополисти върху идеята. Защото те свиха говоренето по темата, но нито един път, ама нито веднъж не насочиха стрелите си към автентични корупционери, които са обитатели на дясното пространство. И сега се вижда, че при една съдебна реформа от генералрадевски тип, а не от ивопрокопиевски, моментално щеше да осигури престой в затвора на Петър Москов. Прокуратурата наистина повдигна обвинение срещу него по случая с ваксините, но, уви, на този етап едва ли някой очаква справедливостта да възтържествува. Ето това съмнение дава възможност на Менгеле, пардон, на Москов да обикаля екраните на телевизиите и да говори за единството и силата на Реформаторския блок, вместо да си стяга куфара с дрехи за Централния затвор. Редица разследвания и статии ясно доказаха каква огромна далавера е случая с ваксините, но именно, защото няма работещ съд, Москов  е гост на политическите предавания, а не зад решетките. Няма да откриете обаче стонове и протести на дясната част от политическото пространство срещу неработещата съдебна система точно по този случай. Очевидно именно заради такива случаи ген. Радев се извади на бял свят името на Моника Маковей, станала легендарна с погването на висши политици за корупционните им дела. Маковей обаче в нейното естествено политическо състояние не би търпяла десни аферисти, макар и да имат обща политическа принадлежност, и май заради това на доста хора усмивките им се смръзнаха като видяха, че имаме нов президент, който май е решен да доведе делата си докрай.

Един от хората с вледенена усмивка със сигурност е военният министър Николай Ненчев, който е легендарен с това, че от ден номер 1 на своя мандат не е изрекъл почти нито една истина. Ненчев, който сайтът на неговата партия обявява за "идеологически чист" и "най-подготвен за войната с Русия", така се оплете в създадената от него схема за ремонтът на МиГ-овете, че при истинска работеща съдебна система отдавна щеше да прави компания на Янко Ваташки и сие в затвора. Ненчев досега така и не дал обяснение за своята афера, за возенето на журналисти до Варшава, за пилеенето на пари за коктейл там, за помпозните изявления и в крайна сметка за пълния провал на договора с поляците. Той може и да е идеологически чист, но политическите му действия в управлението намирисват отдалече. И вместо да си посипе главата с пепел и да ходи в някой тренировъчен лагер вдън гори тилилейски, където да тренира бойни техники за катерене по стените на Кремъл, Ненчев дори в оставка се опита да се държи като върховен интригант на републиката. Първоначално обяви, че дава действия на ген. Радев на Комисията за конфликт на интереси, а после се отказа и обяви, че не обичал да се рови в личния живот на хората. Вероятно това скоро пребоядисване дойде от осъзнаването, че новият президент не е някаква случайна фигура, а вече стана траен фактор в оформянето на политическия пейзаж на България. Ненчев е политик на миналото, но дори и това не би трябвало да бъде оправдание за липсата на качествено разследване на цялата му дейност.

При ясни правила за справедливост под зоркия поглед на прокуратурата трябваше да попадне и вицепремиерката Меглена Кунева, която по съвместителство е и министър на образованието. Напоследък нейната основност дейност се състои в обикалянето на телевизиите с тъжен поглед, причинен от рязката раздяла с властта. Министерстването й се нуждае от сериозна ревизия. Съвсем наскоро, пред август, докато държавата се пържеше в отпускарския сезон, стана ясно, че образователното министерство е пуснало скандална поръчка за 2,5 милиона лева за ключодържателки и запалки. Оказа се, че поръчката е нагласена много хитро, за много дълъг период и е направена така, че да не се обявява серия от обществени поръчки, ами да има пряка договорка с трима изпълнителни. Тогава Кунева изигра сценката "аз нищо не знам и съм дълбоко възмутена". Класически номер. Министърката излиза в отпуска и чак тогава се пуска нещо толкова скандално, за да може ръцете на властника да бъдат измити при нужда. Всъщност едва ли далаверата щеше да бъде спряна, ако не бяха медиите, които надушиха поредното безсмислено изливане на големи пари. Всичко това стана на фона на хронично недофинансиране на училищата и науката. Оказа се, че за ведомството на Кунева запалките са по-важни от училищата. Нима смятате, че, ако някой направи сериозна ревизия на министерството на образованието от там няма да излязат още десетки други подобни далавери.

Разказваме за тези истории неслучайно. Българското общество е изморено от показна демонстрация на властова алчност, която бива замитана от следващите управления. И точно тук е голямата идея за истинска съдебна реформа. Тя не може да бъде инструмент в ръцете на една група грантаджии, които да си осигуряват политическо влияние през нея, а трябва да е последователна стратегия за сериозна борба със самозабравените властови маниаци. Постигането на истинска справедливост минава през истинска ревизия на второто правителство на Борисов и всички мини, които е заложило то с надеждата, че проблемите пак ще върнат ГЕРБ На власт. В този смисъл ген. Радев постъпи доста визионерски като иззе разговорът за съдебната реформа от десницата и го постави по нов начин и форма пред българското общество. Защото истинската справедливост трябва да накаже и тези, които с години паразитираха върху нея, но с политическа и кариеристична цел. Когато това стане, тогава идеята за нова съдебна власт ще стане кауза на цялото общество, а не само на финансово мотивираните части от него. Но и сега, когато човек гледа как се гърчат, защото някой им даде битка по тема, която те смятаха вовеки за своя, разбира се, че си е струвало някой да хвърли камък в блатото.

Канибалският трилър "Завръщането на агнешките главички"

Новият политически психотрилър, десният хорър с елементи на канибализъм, сапунената драма за масови убийци на политически идеи "Завръщането на агнешките главички" дебютира на българска сцена със зловеща пиротехника от интриги, лъжи, потайни завери и медийни шашми. Което не би трябвало да е изненада. От всеки десен проект в България досега е лъхало на евтин алкохол и долнопробна похот,  така че рекламната кампания на новия трилър е нещо съвсем обичайно.

Необичайното е, че първи за нея, още в деня на втория тур на президентските избори, заговори премиера Бойко Борисов. Именно той даде знак, че тайното общество на старите десни интриганти отново се опитва да роди някакво политическо уродче и да го хвърли на старите реститутки, за да вдъхне нов живот на поостарялата и занемощяла градска секта. Между другото можем да разчетем думите на Борисов и като вопъл, защото от тях стана ясно, че той ги държи отговорни за препъването на ГЕРБ на вота. Което всъщност е научаването по най-трудния начин на един стар урок - никога не се хващай на танц с вампир, защото те са ненаситни, алчни, потайни и докато се усетиш ще си останал без кръв. Именно след този зов на болка се изясни, че ГЕРБ започват да гледат с подозрение на Методи Андреев, но ситуацията е "късно е, либе, за китка". Когато си пуснал един от най-големите интриганти на прехода в собствените си редици, ще сърбаш чорбата от агнешки главички и ще ревеш с кървави сълзи.

Новият десен проект обаче стартира с толкова много лъжи, че човек започва да се обърква дали не се намира в изповедалнята на "ВИП-брадър". Заради това сега ще си направим кефа да проследим гърчовете на новата марионетка на агнешките главички Радан Кънев, човекът, който се съпреживява като морален стожер и основна опозиция на нацията, въпреки, че половината му партия все още под една или друга форма смуче държавни заплати.

На 17 ноември Кънев с тгреперещ от възмущение глас обявява, че няма такова нещо като десен проект. "Няма да има нов проект на ДСБ", уверява журналистите той. След това обаче енигматично добавя, че партията била готова за "нещо ново и чисто". Очевидно тайната мечта на десницата е да си подложи на пластична операция за нов химен и след това пак да предлага услугите си на политическата пиаца.

Само ден по-късно обаче, вече е 18 ноември, имаме ново 20 от Радан. "Разговорите в тази насока (разбирай за нов десен проект - б.а) вървят с ускорено темпо, а проектът ще бъде обявен, когато стане факт. ДСБ не е инициатор, а само ще се присъедини към него", каза той пред БНР.

Радан от 17 ноември е тежка опозиция на Радан от 18-ти. В единия случай няма да има нов десен проект, в другия ни се съобщава, че чорбата се разбърква и се търсят подправки, преди да бъде поднесена пред народното обоняние.

Радан от 18-ти ноемри изпада и в позата на върховен морализатор. Той патетично твърди следното: "Едрият бизнес и медийният бизнес нямат място в политиката, те могат да бъдат партньори, но не и преки участници в политическия процес". Как да не му се изкефи човек?

Само, че друг реформатор, пак на същия този прокълнат 17 ноември, Гроздан Караджов смело признава, че една от основните агнешки главички е Иво Прокопиев, черен лорд на кръга "Капитал". "На различни етапи Прокопиев е бил сред нас", е точното самопризнание на реформатора.

Значи за Радан, независимо от кой ноември, е било съвсем допустимо мастит бизнемен като Прокопиев да е пряк участник в политическия процес. Опасявам се, че с това отношение към истината лидерът на ДСБ съвсем заприличва на врачка от кабеларка, която твърди, че дистанционно може да убие дори и агресивен рак. Нещо повече - Караджов постави Кънев отново пред стената за разстрел и с друго признание - че разговорите за нов десен проект не са ново начинание, а се водят от декември месец 2015 година. Което означава едно - че още щом са се оказали в опозиция десебарите са почнали операция по смяна на политическата си кожа и нова мимикрия, която да ги прикрие от позора на историческите компромиси и навежданията пред Бойко Борисов.

Това оплитане на новия десен проект в лъжи напомня на садо-мазо игричка. Истината обаче е, че "Завръщането на агнешките главички" съвсем не е нов филм. Това е изтъркан номер на политически аферисти с провинциално ниво на мислене. Пребоядисването на стария бардак е традиционния номер на десницата. Всеки път тя бяга от мястото на политическите си местопрестъпления, за да се появи след известно време като нещо меганово, хипербляскаво, суперморално.

И това изобщо не е преувеличение. Навремето първото СДС дойде на власт си идеята, че ще приватизира времето изцяло в своя полза. Само за 1 година обаче кабинетът на Филип Димитров сътвори толкова много глупости, че накрая се самосвали от власт. То не бяха кинжали, люспи, ликвидационни съвети. Мизерия след мизерия. В добрите си години Ф.Д приличаше на луд професор от холивудска комедия.

След това СДС се пребоядиса и изгря звездата на Иван Костов, твърдата ръка на десница, командирът на реститутките, осъществителят на престъпната приватизация. Именно тогава блясъкът на СДС помръкна драматично, а партията придоби вещерски вид. По времето на Костов се зароди и самото явление "агнешки главички", което беше демонстрация на това, че политическата власт и бизнесът се сливат в гореща и страстна олигархична оргия. Много от политическите инженери на десницата тогава натрупаха своя опит и почнаха да се изживяват като титани.

Обаче се случи непоправимото - СДС се разпадна. Едната част си остана СДС, а другата се кръсти ДСБ, радикален знак, че Костов вече няма нужда от партия, а от секта за политическа употреба. Разпаднати, хилави и немощни двете партии оцеляваха известно време, защото паразитираха на гърба на Бойко Борисов, придобили за кратко новото име Синя коалиция.

И през 2013 година логичното стана. Преходът свърши, когато Костов остана извън парламента. Сектата не получи представителство. Национална трагедия, медиен вой, снобско удряне на главата в стената.

Летните протести съживиха крехката надежда в душите на градските сноби. Така на бял свят се появи Реформаторския блок. Същата стара и сбръчкана десница, но вече в минижуп и с нов грим.

Това е набързо разказаната история на бг-десницата. Тя прилича на застаряла манекенка с толкова много лифтинги, че вече прилича на чудовище. Ако синьото лъвче в началото на прехода се бе подложило на толкова политически интервенции на колкото се подложи партията, която си го избра за символ, то сега щеше да прилича на крокодил.

Само вижте кои са лицата, които стоят зад "агнешките главички". За Радан вече казахме. Всеки зоопарк ще се гордее с неговото присъствие. Там някъде е и съскащата фигура на ген. Атанас Атанасов, сдобил се с фентъзи-прякора Гнома. Ако се правеше квартална сбирка за белот Атанасов щеше да е добре дошъл, ама иначе политическото му битие е позорно. За Прокопиев и напудрената гадост на медиите му просто е нелепо да се говори. Христо Иванов и Трайчо Трайков пък за грантови ембриони, хрантутници без реален политически опит, за сметка на това с широк финансов гръб, но то и заради това цялата им политическа дейност е карикатурна. Някои хора наистина си представят, че в България живеят идиоти, които помнят колкото маймуни. Че ни обърнаха на шимпанзета, обърнаха ги, но този народ още има съпротивителни сили.

Изобщо агнешкият бульон, който се опитват да ни сервират като деликатес е претопляне на стари мръсотии и карантии и представяването им като гурме-кухня за отбрани ценители. Поради всички изброени причини е трудно човек да предскаже бляскаво бъдеше на поредните инженерни опити за ГМО-партии, които да провалят нормалния политически процес у нас. Около новото инженерно образувание днес дори не е ясно дали са се събирали или не на Боровец, за да обсъждат бъдещи действия. Радан твърди, че е нямало сбирка, но достоверността на неговите думи вече е силно оспоримо. Както и да е. Всички ще разберем кога уродчето се е пръкнало. Нали знаете, че агнешката чорба понякога е вкусна, но винаги мирише издайнически.

Та по вонята ще ги познаете. 

Антикомунизъм с дъх на непрани чорапи

Не знам защо е така - всеки път като видя Методи Андреев ми замирисва на евтина водка, кисело зеле и непрани чорапи. Вероятно, защото този човек е еквивалентът на махмурлука в политиката. От 1990 година са минали 26 години, но лумпен-депутата още се бори с призрачните мелници на комунизма. Това е творческо безсилие, политическа импотентност, парламентарен пърформанс.

Става ми тъжно за всички, които са искали истинска промяна след 10 ноември. Защото получиха не нея, а получиха Митоди ("и"-то не е грешка). Креслив истерик, неспособен на реално политическо действие. Фактът, че колективното несъзнавано на бг-антикомуниста писка от кеф като като го види на трибуната издава някакъв ментален дефицит.

Какво точно постигаме като тръгваме да преследваме комунистическата символика? Хладилниците изведнъж ще се напълнят? Корупцията ще изчезне? Бедността ще се изпари? Проблемите ни ще бъдат решени?

Това е огромната подмяна, която психодясното редовно извършва. Хвърлят държавата в икономически хаос, а най-накрая се опитват да излязат сухи от водата с моралистични къчове срещу комунизма. Този трик отдавна е банален, но те не се отказват да го прилагат. Сатанинското танцуване около огъня на историята по този демоничен начин обаче все повече започва да заприличва на психиатрична диагноза. Ако приемем този закон на сериозно - той прилича на Допълнение към Закона за защита на държавата. С него започват всички фашистки престъпления у нас. Но пък защо да приемаме сериозно Митоди?

Дайте да бъдем честни. Това е поредният закон, който никой няма да спазва. Не познавам ляв човек, който ще се съобрази с него. Закон, създаден от Митоди е пародия, а не правен акт.  Карикатура, а не норма. А който съучаства на карикатурните политици се обезмисля напълно.

Но никога няма да престанат да ми бъдат забавни тези закъснели борци с комунизма. Андреев е роден през 1959 година. 1989 година го заварва на 30 години. Прекрасна, съзнателна възраст.

Сега моля да ми посочите поне един дисидентски изблик на лицето преди 89-та година. Моля ви, разкажете ми поне една георична история в която Методи Андреев с евроатлантическо озарение и антикомунистически плам се опълчва на партийните секретари, иска оставката на Тодор Живков и е заварен поне веднъж да опикава комунистически паметник в знак на мускулесто дисиденство. Защото е много лесно да вадиш нож на мъртво куче. Страшно е готино да се правиш на супергерой, когато си изкарал половината си живот в лакейство. Битката срещу петолъчките и паметниците постфактум е символът на нашия картонен антикомунизъм. Всъщност това е целият трик на обичайните фокусници. Става дума не за автентична идейна битка, а за опит за изпиране на биографии, на опит за създаване на борци срещу комунизма със задна дата, за да бъде преодолян дефицитът на антикомунистически дисиденти отпреди.

Истината всъщност е една. 

Единствените, които се бореха преди за промяна бяха автентичните комунисти. Методиандреевците през това време са мишкували в кариеристичната си анонимност. Заради това комунистическата символика им пречи като слънцето на вампир. 

Храчките по миналото се присъда единствено за този, който се плюнчи. 

Хибридните халюцинации на Европарламента

Европейският парламент вчера гласува една налудничава резолюция в която висшите бюрократични умове приравняват Русия с Ислямска държава. Поне така излиза от текста. Сега вече ни разкриха истината - руснаците и ислямистите са в общ фронт срещу нашите културни устои и непресъхващото ни желание да гледаме ВИП-брадър, без да се чувстваме жертви на хибридната война.

Оставяме настрани ИДИЛ, но нека набързо да ви изложа какви изпечени пропагандатори са тия гадни руснаци. Документът е апотеоз на бюрократичното мислене и обикновените тъпотии. Някой е взел яки пари, за да проследи колко лайка имат страниците на Russia Today във ФБ, а също така и на Спутник. Това ни е представено в табличен вид, за да може да има научна прегледност, което не отменя факта, че нещо, което дори деветокласник може да свърши за 10 минути работа. Резолюцията изкарва RT нещо като юмрук в коприна, който тормози колективното съзнание на Европа, защото си позволявала да дава думата на "добре познати, но противоречиви фигури" като Джулиан Асандж.

Текстът минава през нещо, наречено "наративно послание на Русия", което също е на ниво десетокласник чете Хегел и се опитва да гледа "Пееш или лъжеш" едновременно. Тъмната руска империя заделяла огромно количество средства за дезинформация и пропаганда. Но, внимание, така и не става ясно защо всяка критика срещу ЕС минава за пропаганда. Защото, ако човек се подведе по изящната глупост на този доклад, то тогава две трети от населението на Стария континент ще трябва да минават за руски зомбита.

И още нещо - RT дразни костюмарите, защото си позволявала да дава думата на "добре познати, но противоречиви фигури" като Джулиан Асандж. Фактът, че RT не прави нещо по-различно от Фокс нюз или MSNBC е отбелязан в текста, но вместо да си прережат вените след това бюрократите са се напънали да си оправдаят хонорарите.

Докладчик по скандалният текст е една полякиня Анна Елжбета Фотига, бивш външен министър на Полша. Кратък преглед на информацията за нея може да докара човек до умопомрачение, защото се разбира, че госпожа Фотига сериозно е изляла всичките си фобии в текста. В Уикипедия например е записано, че тя е за силна Полша, която да е готова да се изправи срещу Русия или Германия, когато е необходимо и е лобист за близки връзки със САЩ.

Само този доклад обаче не ми беше достатъчен и заради това се разрових да видя какви са тия "пропагандни наративи" на Русия, коиото така стресират госпожа Фотига и сие. Намерих ги в друг евродоклад от тази година. Там в няколко точки са синтезирали теориите на конспирацията, които уж развивали руснаците. Да ги прочетем набързо - Изчезналият малайзийски самолет бил ударен от американците. Че германските власти се опитали да покрият случаят с изнасилената от мигранти девойка Лиза. Че Западът избива свидетели на защитата на обвинени в Хага сърби, че атаките на 11 септември са планирани от САЩ и, че хора като Мадлин Олбрайт били патологични хейтъри на славяните.

Поне половината от тях не са сътворени от Русия, хващам бас. Два от случаите са нещо, което беше актуално преди година и половина. Значи текстът се проваля в основното - да ни покаже какви са модерните хибридни медийни бомби, които ни се хвърлят. Няма такива. Търсих продължително, но не открих. Страдам. Сега не знам как ватниците атакуват ума ми и как чудовището Путин иска да унищожи политическата кариера на Москов и публицистиката на Иво Инджев.

И, да, в документа няма ясно изразено послание, че източното православие само по себе пречи на европейските ценности, но от един момент нататък се оказва, че Сръбската православна църква била проруска, грузинската също, черногорската и тя. Ще се окаже, че всички православни църкви пречат на европейския ум. Аз съм атеист, ама няма как да не мразя документи, които изкарват вярващи християнки като баба ми продукт на руска идеологическа дейност...

Поредният опит на ЕП да се опита да представи Русия като някаква екзистенциална заплаха за Европа се проваля с гръм и трясък. И показва защо Европа толкова често става жертва на тероризъм. Защото е сляпа за истинските заплахи, а си измисля демони, за да могат някои хора да си докарват хонорари. Ако някой води хибридна война - това е Европа.

Лошото е, че я води срещу себе си.

Политическата криза в главата на премиера

Време беше някой да констатира очевидното. И да го каже максимално ясно. Ролята се падна на ген. Румен Радев, който отсече, че политическа криза в България няма. Кризата съществува единствено в главата на Бойко Борисов, който се опитва да я материализира навън. Всички медийни гърчове на управляващата партия и политически пози са част от спектакъл, който иска да ни внуши, че без ГЕРБ България ще се срине. Но нали знаете как е, човек, който вярва, че халюцинациите му са истински всъщност не е кандидат за власт, а кандидат за психиатрично лечение.

Именно в такива мигове е необходим глас на здравия разум, който да разсее мъглата от спекулации, едри заглавия и бомбастични интриги. България не се намира пред национална катастрофа заради това, че Бойко Борисов повече няма да е премиер. Ние сме свидетели на съвсем нормален политически процес в който издънките и гафовете на основната партия в управлението я докараха дотам, че да падне от власт. Народът гласува протестно и показа, че не иска да търпи повече от същото.

Има една стара мъдрост, че истинският политик си личи не по това как влиза, а как излиза от политиката. Това е изпит на който Бойко Борисов се проваля. Той е първият български премиер по време на мрачния преход, който за малко щеше да саботира собствения си бюджет в желанието си да предизвика малко хаос. Начинът по който си тръгва премиера съвсем не е знак за смелост, а намирисва на страх. По същия начин престъпниците се изнасят от местопрестъплението, когато чуят полицейските сирени в далечината.

Всъщност това е обичаен стил на този премиер. Предният път, когато стана напечено в размирната зима на 2013 година, Борисов избяга в болница с диагноза "високо кръвно". Сега бягството е не по-малко унизително и май министър-председателят е настроен реваншистки. Все пак той успешно се превърна в единствения нашенски премиер, който два пъти е бил свалян от власт. За такова нещо и в "Гинес" вписват, ей. Създаването на кризисна ситуация обаче е политическа мерзост, защото това е последното нещо от което страната се нуждае.

този път обаче България има късмет. Антагонистът на Бойко Борисов се казва ген. Радев. Новоизбраният президент с думи прости и съвсем разбираемо обяви, че страната съвсем не се намира в заплетен конституционен лабиринт от който няма никакво измъкване. А дори напротив - има съвсем лесен изход, който при това ще се съобрази с гласът на хората. Та, Радев информира, че когато се стигне до въпроса за предсрочните избори, той ще се събере всички партии, за да види какъв мажоритарен елемент може да бъде предложен на вота.

Всъщност май наистина липсата на здрав разум е основният проблем на България. Изборната система трябва да е продукт на политически консенсус, а не на импровизации, които не отчитат реалностите. А импровизатори - бол. ГЕРБ побързаха да вкарат свой законопроект за мажоритарните избори, омбудсманът също. Само, че за честността на изборите е важна не бързината, а съгласието. А то трудно ще бъде осигурено от днес за утре. 

Наистина е необходима дискусия, колкото и досадно да звучи това на зажаднелите за политически адреналин.

От политически адреналин се докарахме до постоянното усещане за световъртеж. 

Може би е време за малко кротване, а?

Шоковата доктрина за оцеляване на Бойко Борисов

Постравматичният шок на Бойко Борисов цяла седмица оттеква в медиите като псувня на благотворителен бал. Разгромът на президентските избори очевидно подейства на премиера като удар с лопата по черепа и инстинктът му за самосъхранение запищя като досадна аларма в дълбоката софийска нощ. Според мен ГЕРБ са имали някаква идея, че могат да загубят изборите, но разликата от 20 процента на втория тур е факторът, който вледени кръвта в техните вени. Преднина от 4-5 процента можеше да бъде обяснена от дежурните по любов политолози, но 20 процента са като три изстрела в сърцето и контролен куршум в десетката.

Заради това от нощта на 13 ноември България заживя в един страховит и отвратителен пърформанс, в политическите гърчове на премиера, в отчаяният му опит да изземе цялата политическа инициатива и да наложи на обществото своята обида като основен дневен ред.

Още като си тръгваше обиден от властта Борисов сътвори първата от опорните лъжи на своя опит за пълна дестабилизация на държавата. Според него изборите показали, че има ново парламентарно мнозинство и заради това той трябвало да си тръгне. Новата коалиция била - БСП, ДПС, Патриотичния фронт, АБВ и ДСБ. Както наскоро каза Кънчо Стойчев - народът играе футбол, а премиерът играе баскетбол, заради това нито кампанията му тръгна, нито политическата му дейност успя да доведе до успех. Президентските избори не са парламентарни и никога няма да бъдат. Варно е, министър-председателят заложи своята оставка като комарджия, без никой да му я искал, но да твърдиш, че има ново мнозинство в парламента е радикално безумие.

Още в сряда, когато оставката на Борисов бе гласувана стана ясно, че нито Патриотичния фронт, нито правоверната част от Реформаторския блок искат нови избори. Най-много в показната любов се отличи Валери Симеонов - от трибуната в НС той призова любовно за ново правителство, макар и без Бойко Борисов да е начело, но даде ясно да се разбере, че гласовете на патриотите са в кърпа вързани. Реформаторите също гледаха тъжно като лиричен поет, изоставен от бледата си половинка. Защото всички бяха наясно с политическата игричка - няма никакво ново управляващо мнозинство, имаше само пърформанс на един човек, който не може да си представи ситуация в която ще дели властта.

Борисов си тръгна като пияница-скандалжия от пир на който вече никой не го иска. И го прави с много шум, скърцане на зъби, заплахи и само чакаме класическата реплика: "Абе, ти, мене увежаваш ли ме?". Парламентарната ситуация по никакъв начин не се е променила, защото дори и да натоварим в общо управление партии, които трудно се гледат една друга като БСП, ПФ, ДПС, АБВ и "Атака", гласовете им са 107. Дори и да прибавим към това петимата или шестимата от ДСБ, то резултатът пак е далече от необходимите 121. Това е парламентът на ГЕРБ, но те се опитват да си измият ръцете, подобно на Пилат, искат да избягат от отговорност като атентатор, който е оставил бомбата и гледа да си плюе на петите.

Точно това беше поредното доказателство, че основният генератор на криза у нас е Бойко Борисов. Той е господарят на нестабилността и иска след него да е потоп, защото се е превърнал в катастрофична фигура. Поражението му в нощта на вота му даде знак, че може само по кризисен начин да отвоюва още малко власт, да източи още една или две години от съдбата като премиер. Господарят на стабилността стана черен лорд на кризата, защото народът му даде знак, че повече не го иска на власт и едва ли някога ще го върне на бял кон на вълната на обществената любов.

Трябва да признаем - Борисов бързо осъзна своя провал, както и това, че трябва да действа светкавично, ако не иска напълно да бъде изхвърлен на политическото битие. Именно заради това му трябва черното платно на политическата криза и разрушения. Това е фентъзи начин на преживяване на политиката, но е ефективен, особено, когото зад гърба ти стоят медии, които се опитват да го титулуват като държавник и мъдрец.

Изборите дадоха ясен знак, че ГЕРБ е в криза. Всъщност в криза е самият образ на Бойко Борисов, но именно заради това ГЕРБ също е в кризисно състояние. Отвъд Борисов ГЕРБ не съществува. Няма ли го него, то и целият клиентилистки кръг на формацията ще се разпадне. Ето защо някакъв кръг от анонимни и сиви съветници ( представям си като Грима Змийският език от "Властелинът на пръстените") му е нашепнал шоковата доктрина благодарение на която може да отложи политическата си смърт и да си извоюва още малко време. Първо - мажоратарни избори и не напразно ГЕРБ се опитаха максимално бързо да придвижат решенията на референдума, а след това и свикване на Велико народно събрание, което да даде тактическо и политическо време за реорганизация на силите на злото.

А както, правилно е предвидил политолога Борис Попиванов, всъщност дъвката ВНС не се пуска в играта случайно. И ремонтът на конституцията съвсем няма да е отнася за броя на депутатите или нещо подобно, а ще ни бъде представен като рестарт на държавата и създаването на президентска република. А, помнете ми думата, ако парламентарната ни демокрация създава усещането за многобройни дефекти, президентската република е сигурна рецепта за катастрофа.

Това са елементи от една нововъзникнала шоково доктрина, но не са части от теория на конспирацията, а съвсем реален проект. Вероятно неговите демуирзи са искали да го осъществят бавно и полека, но неочакваното поражение на ГЕРБ осветли техните планове и показа в какво посока през цялото време са опитвали да тикат държавата. Наливането на асфалт и рязането на лентички са имали ужасна подмолна цена и сега сценарият се изправя в целия си ужас и мрак пред нас.

Шоковата политика обаче не сработи между първия и втория тур на изборите, макар, че бе организирана като цяло медийно шоу, а бяха включени дори и сълзи от майката на нацията. Което означава, че елементите от плана за запазване на мумията на Борисов в политиката може и да не сработят по никакъв начин. Имитацията на промяна може временно да отложи голямата буря, но когато падне тежки дъжд, точно такъв, какъвто предвиждаше Боб Дилън, от шоковите доктрини ще останат само начупени парчета.

Победата на ген. Радев – успех и проклятие

Победата винаги е опияняващо състояние. Особено, ако си я чакал 10 години, които се точат бавно като риалити шоу за безкрайни унижения и са подлютени солидно от арогантен съперник, който все печели политическият покер, а след това пуска по някой друг гаден лаф. Всъщност "печели" вече не е правилния израз. "Печелеше" е по-точният. Бойко Борисов в продължение на 10 години печелеше победа след победа и тъкмо, когато изглеждаше, че представлението няма да има край, в нощта на 13 ноември премиерът за първи път в своята кариера бе принуден да се изправи пред огромно поражение. Ген. Румен Радев смаза издигната от ГЕРБ Цецка Цачева и то с разлика, която надхвърля 20 на сто. Дори най-поетичните социолози не смееха да прогнозират такъв резултат на балотажа. Никой не го очакваше, нито предвиждаше. Цунамито дойде неочаквано и напълно разби симулацията на политически модел, която имаме у нас. Дори в БСП, партията, която издигна и подкрепи ген. Радев, бяха изненадани от този резултат. Разбира се, всички социалисти се надяваха богът на изборите да бъде на тяхна страна, но преди окончателното броене на бюлетините беше невъзможно да се прогнозира такъв успех.

Победата обаче може да бъде коварна, защото много често победителите не разбират или не могат да схванат на какво се дължи тяхното постижение. Историята помни не един и двама, които са се хлъзнали по надолнището, защото не са направили качествен анализ на това кое ги и изстреляло на първо място. Именно пред този проблем днес застава БСП. И само уточнение - това е позитивна промяна, но пък е процесът е много важен.

Още в деня след вота много анализатори и медийни всезнайковци започнаха като папагали да повтарят, че БСП няма какво да празнува, вотът не бил подаден за нея, това била протестна вълна срещу статуквото и следовотелно левите не можели да я монополизират. Това, разбира се, са изключително безумни аргументи. В БСП едва ли има нормален човек, който да си въобразява, че тези над 2 милиона гласа за Радев са нейни. Но, за да разберем по-добре проблема е добре да си припомним малко статистика, защото тя ще проясни картината и проблема днес.

На извънредните парламентарни избори на 5 октомври 2014 година БСП остана втора сила, но със смразяващо нисък резултат - 15,39% или едва 505 527, рекордно слаб резултат за левицата по време на целия преход. Разбира се, през 2014 година имаше няколко важни обстоятелства. БСП тъкмо бе излязла от кошмарна коалиция с ДПС, от управление, разтърсено от протести и драматични грешки и целият наказател вот се посипа върху нея като един тон с камъни. Малко преди изборите дългогодишния лидер Сергей Станишев хвърли оставка и новият председател Михаил Миков бе принуден почти веднага след встъпването си в длъжност да играе в избори. БСП остана едва с 38 депутати и поради тази причина Миков отказа всякаква коалиция с ГЕРБ, въпреки предложението за това. Между другото тази позиция бе потвърдена и от Корнелия Нинова в нощта на втория тур, което е хубав знак за политическа приемственост в обществена среда в която всеки се държи така все едно вселената започва от него.

На местните избори през 2015 година обаче ударът върху БСП беше още по-жесток и драматичен. Партията остана без кмет на областен град (Асеновград е най-големият град управляван от левицата), а общо гласовете за общинските съветници за БСП паднаха до ужасяващата цифра от 400 хиляди. Мнозина анализатори обявиха, че всъщност левицата е занулена и се намира в смъртоносна кома от която няма успешен изход.

Само година и нещо след тези мрачни прокоби и след смяна на лидера на партията, кандидатът на БСП ген. Радев със своята победа изрита Бойко Борисов от премиерския пост и доста солидно преформатира цялото политическо пространство. Заради това БСП вече се оказа в ситуация в която трябва да си обясни своята победа. Всъщност може би рецептата се крие в това, че БСП за първи път от доста време насам не постъпи като БСП, а всъщност извърши нестандартно действие и си намери кандидат, който не се вписва в партийните канони. Процесът на номинацията на ген. Радев заплашваше да разцепи цялата левица, но в крайна сметка се оказа залог на сигурна и много победна карта.

Социологическият разрез в нощта на втория тур показа, че делът на традиционните леви избиратели в гласовете за генерала е само около 45 на сто. Всичко останало са гласове от привърженици на други политически сили. Това е успех и проклятие. Успех, защото БСП е успяла да концентрира изцяло вълната на недоволството и гнева и проклятие, защото левицата тепърва ще си блъска главата как да задържи като гласоподаватели по една малка част от новодошлите. Това може да предизвика тежът идеологически спор в партията, а левицата подобно нещо е любимият спорт. Отприщването на идеологическа караница обаче обикновено отблъсква всеки нов и така се отваря една стара рана на партията. Тя знае как от време на време да прави изборни изненади, но досега не е научила урока как да се стабилизира, когато успехите дойдат. Може би с изключение на утопичните години между 2005-2009 всеки път, когато БСП е била в подем, партията се е отдавала на самоубийствени страсти и вътрешен канибализъм.

Сега обаче левицата има няколко успешни хода напред, които могат да я спасят от "главозамайването от успеха", както навремето казваше Сталин. Корнелия Нинова загатна за една част от тях. БСП обяви, че в рамките на този парламент няма да се поддава на изкушението да прави кабинет и ще върне мандата. Нещо повече още в изборната нощ лидерката на левицата обяви, че социалистите няма да участват в никаква друга управленска формула в това Народно събрание. С което общо-взето подписаха смъртната присъда на 43-ото Народно събрание и неговото окончателно запращане в небитието. И понеже се очертават турбулентни времена БСП може да продължи да бъде основен изразител на недоволството на хората. Оказа се, че в седмицата между двата тура основната грешка, която направи ГЕРБ е опитът за истеризация по оста - "комунизъм/антикомунизъм". Дългогодишното плашило на прехода обаче блокира и не проработи. Което означава, че една от основните стигми на преходната политика вече е е мъртва, а това създава нова база за развиване на левите идеи при новите поколения.

В полза на БСП проработи и друг факт. Задръстеното от кандидати ляво пространство всъщност не се оказа капан. В ситуация на политическо напрежение и противопоставяне Калфин се спихна до 3, 28  на сто, а Татяна Дончева независимо от масираната атака през билбордове по автобусни спирки взе само 1,8%. Което показва, че фрагментация на лявото пространство просто няма. Това е една от победите на тези избори за която няма да се говори много, но ляво в България все още означава единствено и само БСП, всичко останало е в рамките на статистическата грешка.

Самотата в лявото пространство като в истински екзистенциален роман обаче често се оказва капан. За БСП от 1990 година с неизменна сила тежи един и същи проблем - проблемът за съюзника. Георги Първанов като лидер успя да го реши като привлече ДПС, но коалициите с Доган оставиха незаличими синини върху снагата на левицата и поради тази причина тя ще бяга от тях с висока скорост. Привлечените избиратели от други партии дават база за евентуални разговори с патриоти или други подобни формации. Тези разговори могат да изглеждат незначителни, но са от ключово значение, когато не ти стигат депутати за формиране на управленско мнозинство.

Древнояпонските философи наистина се оказаха прави - в мига на триумф човек може да бъде най-уязвим, защото успехът открива нови проблеми и съвсем различни хоризонти. БСП в последните няколко месеца успя да се превърне в яростна опозиция, която иззе политическата инициатива на управляващите, но, разбира се, в миговете в които трябва да предложи управленска алтернатива ситуацията ще изисква коренно различни качества. Май това е проклятието на модерните времена. Човек има само около 10 секунди да се порадва на победата си преди водовъртежът на събитията да го погълне отново и да го повлече към следващата битка. Но пък знае ли човек този цикъл може да научи левицата отново да стане биткаджийска. Огромна част от избирателите й избягаха, защото не виждаха в нея искра. 

Битките са начин тя да бъде запалена отново.

Гротескни схеми

Всички български политически схеми рано или късно свършват като апотеоз на гротеската. Така и българските конспирации обикновено миришат на лук и вкиснало и резултатът от тях е политическа катастрофа.

Ето тези дни се разбра защо Росен Плевнелиев се държи така нелогично. Нека да припомним - в четвъртък президентът започна консултации по съставяне на правителство, но изненадващо не даде мандат на Бойко Борисов, а декларира, че още ще проучва пейзажа. Веднага се появиха някакви коментира за тих бунт на държавния глава срещу доскорошния властник. Но носенето на розови очила в български условия винаги крие драматичен риск.

Причината за поведението се разкри само 24 часа по-късно. Из медиите като радиация плъзна информацията, че текат засилени консултации и задкулисни преговори третият мандат да бъде връчен на Патриотичния фронт и те да реализират управление с него. Това не е абсурдна идея. Напук на бойковите халюцинации - управляващото мнозинство в този парламент изобщо не е разпаднато. То си стои там, просто Борисов не търпи да се говори за власт, когато той няма да участва в нея. Това мнозинство алчно иска нов шанс за реванш, пък дори и той да бъде осъществен чрез такава грандиозна схема.

Всъщност дори и патриотите да успеят да заформят някакво правителство, това ще е удължаване на агонията на един парламент, но статуквото отчаяно се нуждае от известна почивка, след нокаутът, който получи на президентските избори.

Не е много ясно дали тази схема ще успее да се осъществи докрай, защото отдалече се вижда, че Борисов е в разрушително настроение и си представя пълната катастрофа като единствената възможност да се върне на власт. Тези маневри обаче наистина просто отлагат политическата екзекуция. 

Вотът показа, че в България днес има един настръхнал и гневен народ, който иска да види радикална промяна, а не гримиране на обичайните гадости и маневри.

Новият лифтинг на десницата

Тези дни пред очите на гневния и буреносен народ традиционната десница ще се опита да си направи поредната пластична операция. Малко лифтинг на старите муцуни, поръсване с "капиталски" блясък, лека липосукция на токсичните идеологически мазнини, повдигане на бюста на старите глупости и инжекция с хиалуронова киселина в до болка познатите устни, които не спират да мелят едно и също.

Това е традиционния номер на десницата. Всеки път тя бяга от мястото на политическите си местопрестъпления, за да се появи след известно време като нещо меганово, хипербляскаво, суперморално.

И това изобщо не е преувеличение. Навремето първото СДС дойде на власт си идеята, че ще приватизира времето изцяло в своя полза. Само за 1 година обаче кабинетът на Филип Димитров сътвори толкова много глупости, че накрая се самосвали от власт. То не бяха кинжали, люспи, ликвидационни съвети. Мизерия след мизерия.

След това СДС се пребоядиса и изгря звездата на Иван Костов, твърдата ръка на десница, командирът на реститутките, осъществителят на престъпната приватизация. Именно тогава блясъкът на СДС помръкна драматично, а партията придоби вещерски вид.

Тогава СДС се разпадна. Едната част си остана СДС, а другата се кръсти ДСБ, радикален знак, че Костов вече няма нужда от партия, а от секта за политическа употреба. Разпаднати, хилави и немощни двете партии оцеляваха известно време, защото паразитираха на гърба на Бойко Борисов, придобили за кратко новото име Синя коалиция.

И през 2013 година логичното стана. Преходът свърши, когато Костов остана извън парламента. Сектата не получи представителство. Национална трагедия, медиен вой, снобско удряне на главата в стената.

Летните протести съживиха крехката надежда в душите на градските сноби. Така на бял свят се появи Реформаторския блок. Същата стара и сбръчкана десница, но вече в минижуп и с нов грим. 
И подобно на старите си образи обаче тя се отдаде с любов на Бойко Борисов. Защото стана точна така. Радан Кънев и сие, които днес се правят на мощна опозиция, всъщност върнаха Борисов на власт. Не им слушайте речите сега, само преди две години говореха друго. Защото това е обичайния трик на тези хора. Колкото и лифтинга да си направят в основата си десницата има един и същи образ, едни и същи хора. Колкото и нови имена да си измисли политиката им пак ще се стига до трите втръснали мантри - съдебна реформа, Кремъл и Путин.

Заради това фразата "нов десен проект" трябва да се чете с подозрение. Това са същите стари муцуни от местопрестъпленията на прехода, които всеки път се опитват да си измият с медийна пудра ръцете. Само забележете - десните винаги са невинни. Никога няма да чуете от тях, че са виновни за нещо. Истината е, че те се нуждаят от лифтинг на мозъците. Ама такава операция у нас няма кой да им предложи. 
Уви.

Медийният апокалипсис и победата на ген. Радев

Цяла седмица, ден след ден, България живя във водовъртежа на чудовищен медиен апокалипсис. Едно след друго по екраните се показваха политически изчадия, възродени сякаш от мезозойската епоха на нашия преход, стари интриганти с алкохолизирани гласове и дребни политически черноборсаджии, които в наши дни гравитират край ГЕРБ като паразити. Човек се излъже да си пусне телевизор и оттам веднага изскача Даниел Митов, който с нежен глас и френски маникюр, тръгва да обяснява как комунистите искат да върнат България в миналото, а черните орди на Путин чакат край границата, за да развеят флагът на СССР в Поморие или Несебър. Тъкмо драгият зрител събере сили да смени канала и от някой сутрешен блок, подобно на зомби на зазоряване, от прахта на миналото излиза Методи Андреев, който е убеден, че Корнелия Нинова, Ахмед Доган и Пламен Орешарски са един и същи човек, нещо, което комунистическите медии и третите братовчеди на агентите на ДС умишлено държат в тайна. Та тази личност - Нинова-Доган-Орешарски дебнела в мрака и само чакала евроатлантиците да се разсеят, за да сдъвче със зъби българската демокрация и да я умъртви на място. Ако обикновената електорална единица е в състояние да се справи и с този палеонтологичен ужас, тогава следва класическото мъчение с монолозите на Бойко Борисов. Премиерът обиколи всяко студио в страната, за да се жалва от резултата от първия тур на президентските избори. Във всяко негово изречение можеше да се разчете неясна обида към вселената - той строял магистрали, борел контрабандата, общувал си с Меркел, а проклетото простолюдие решило да му спретва наказателен вот. Междувременно половината гербаджийски кметове обявиха, че ако комунистите се върнат на власт токът спира моментално, няма да има вода, детските градини ще бъдат забранени, а санирането на блокове (светият граал на управлението) прекратено незабавно и така народът ще бъде върнат в тъмните сталински времена.

По средата на този медиен апокалипсис бе проведен и дебат между Цецка Цачева и ген. Румен Радев, където кандидатката на ГЕРБ, очевидно подгрята от опорни точки и стимулирана от слушалка в ухото разигра цял сантиментален хорър. Тя се самообяви за проевропейския кандидат, а когато реши, че това не е достатъчно ревна пряко в ефир. После реши да се прави на Бареков и да пусне новина. Обяви, че нарушава пряка клетва, дадена на баща й и то на неговия смъртен одър, но за първи път разказвала потресаващата история за това как дядо й бил обесен от комунистите. Разбира се, после се оказа, че любимият спорт на госпожа Цачева е нарушаването на клетвата към баща й, защото историята за митичния обесен дядо за първи път я е въртяла още през далечната 2011 година и нищо толкова ексклузивно няма в сълзите й. Да не говорим за това, че сълзите в ефир и то от политик никога не са израз на сила, а винаги намирисват за емоционална шашма. Цачева така и не успя да обясни като как така е станала партийна секретарка с дядо-антикомунист. На такава плоска история даже и Евгений Михайлов няма да се върже. Поведението на Цецка беше част от медийния апокалипсис, който стовариха върху съзнанията на хората. Това си беше класическа инсценировка, опит за изстъргване на десни гласове, пътешествие в кошмара на българските лудости. То бе подплатено със смазващия опит Цачева да бъде обявена за гарант на геополитическита ориентация на България, нещо като светъл рицар на евроатлантическите ценности, все едно без ГЕРБ чудовището ген. Радев ще се освободи от контрол и ще изстреля целия ядрен запас на България срещу страните от НАТО.

Именно в мътилката на това зловещо бълбукане се пренаредиха много политически стойности и цялото политическо пространство се огъна като галактика, която тепърва ще се ражда. Изведъж от комата на своето съществуване изплуваха десетки десни анализатори, които започнаха да раждат оди за ГЕРБ и песни за единствено правилната линия. Изведнъж се оказа, че тези, които се съпреживявяха като ансистемна сила, през 2013-2014 година пишеха като почитатели на Карлос Кастанеда и надрусани с политическо пейоте раждаха есе след есе за промяната, новите правила и светлото бъдеще на ултракапитализма, днес приличат на праисторически птеродактили, които са в услуга на най-отвратителното статукво. Дежурните интелектуалци на ГЕРБ написаха десетки призиви за това как олигархията се опитва да се завърне, как БСП и ДПС само чакат да се съюзят, а после заедно да подарят България на Путин. В този хор на лудостта се включи и Радан Кънев, който обяви, че той бил свалил от власт червения генерал Борисов. Много хора злостно коментираха, че ако е трябвало да се чака реформаторите да свалят премиера, то той спокойно можеше да си векува.

Бъркочът беше пълен, гадостта пълна, потресът тотален.

Оказа се обаче, че българският народ вече е имунизиран срещу тази отрова. Той отказа да бъде захранван със страхове и митове, отказа да стане наркоман, който редовно се инжектира със страхове и избра промяната. При това по смазващ начин. Дори най-романтичният социолог не можеше да предвиди, че на втори тур ген. Радев ще отвее Цачева с близо 60 процента срещу само 35. Това не е обикновена дистанция. Това е разликата между свръхзвуковия самолет и каруцата. ГЕРБ катастрофираха така драматично, че Бойко Борисов бе принуден да изпълни нещо непривично - да изпълни свое обещание и да подаде оставка. Всъщност целият апокалипсис бе режисиран и изигран, за да бъде скрит този факт. Борисов се опита да превърне в национална трагедия своето падане от власт. Най-парадоксалното е, че той самичък бе човекът, който постави въпроса за оставката. Никой не му я беше искал. Така Борисов се превърна в политически комарджия и в основен генератор на нестабилност. Медийният мрак и апокалиптичните послания бяха спецефектите, които да прикрият факта, че Господарят на стабилността всъщност е вече е Черният лорд на хаоса. Оказа се, че вместо да изплаши хората със своята оставка той ги накара да мечтаят за нея. Част от мотивацията на много хора да излязат на изборите беше именно тази - залогът на вота не спря до "Дондуков" 2, а придоби и характер на парламентарни избори. И, защото тези хора бяха много, изборната машина на ГЕРБ зацикли.

Борисов и партията му напълно проспаха вълната от ярост и недоволство, която ги сравни със земята. Нещо повече - медиите, анализаторите и журналистите също я изтърваха. Върнете се само два месеца назад и ще видите помпозните статии за това как ГЕРБ печели безапелационно изборите. Борисов заживя в собствена реалност и все още не може да излезе от нея. Това е спиралата на пълния политически срив.

В нощта в която стана ясно, че резултатът е като екзекуция на ГЕРБ премиерът показа, че не знае на кой свят е. Вместо някакво осъзнаване на грешките ни демонстрира стържене със зъби на доскорошните му коалиционни партньори. Вместо поне малко разкаяние продължи да копае дъното с нелепа демонстрация на мускули. През цялата кампания ГЕРБ правеха грешка след грешка, защото до последно не осъзнаха, че излизат на вот в променена страна. Всички, които можеха да търпят вече вият от гняв. Всички, които можеха да се правят, че не им пука, вече са настръхнали от ярост срещу страстването на гербаджийската олигархия с държавата. Всички, които си вярваха, че някога стабилност ще дойде, разбраха, че е време за промяна. И то радикална.

С вота си хората показаха няколко много важни неща. Че целият антикомунизъм вече е безсмислен. Че това е някаква куха фасада на хора, които нямат идентичност и смисъл. Свърхистеризацията на тази тема не само не доведе гласове на ГЕРБ, а наля ракетно гориво в резултата на генерала. Защото не можеш да храниш един народ със сенки от миналото и неясни страхове и да не му предлагаш никаква промяна. Защото точно това се случи. Десницата изцяло мина в защита на статуквото днес. А това е статуквото на ежедневния кошмар и ужасната несигурност. Когато защитаваш такива неща, самият ти се превръщаш в слуга на злото. И седмицата на медиен апокалипсис го доказа с пълна сила. Страховете не можаха да възпрат промяната, а и с никаква политическа нестабилност не можеш да уплашиш народ, който е решил да наказва тези, които го държат на хранилка от медийни измислици и огромни жълти заглавия.

Заради това през цялото време ГЕРБ не разбраха каква игра да играят. Те действаха според своите халюцинации, а не според реалността. Залогът на тези избори от ден номер 1 не беше геополитическата ориентация на стрбяха просто странични теми в голямата битка за отвоюването на държавата от престъпния клан, който като раков тумор се впи в държавата и създаде почва за невероятна корупция и чудовищна нестабилност. Медийните лакеи на ГЕРБ, които се хранят с огризки от трапезата, можеха, ако искат до края на 2020 година да целуват ботушите на Цецка Цачева, но за огромна част от българския народ обаче този вот беше вот за промяна. И тя дойде по най-красивия начин - като абсолютна изненада за управляващите, като гилотина за грандоманията, като бич за високомерието. И като радост за всички онези, които бяха загубили надежда, че промяната ще се състои. В миговете в които ви обхваща отчаяние само си спомнете лицето на Борисов от нощта на 13 ноември.

Промяната винаги е възможна.