За гнева и съвестта

 

Целият български колективен и виртуален бяс се стовари вчера върху Наталия Киселова. 

"Възраждане" с писък й поискаха оставката. 

Гневните свободни радикали с горно "до" я посочиха с пръст и подложиха на картечен обстрел до невъзможност. 

Киселова се оказа предател, човек, който суспендира Конституцията, оръжие на олигархията, самозабравилата се парламентарна аристократка, която плюла върху гласа на народа.

Опасен спорт е да се върви срещу колективната петминутка на омразата, но точно в този случай е задължително да се кажат няколко думи. 

В името на здравия разум. 

И в името на истината.

Киселова като юрист беше длъжна да не допусне искането на президента. Имаме решение на Конституционния съд и, ако предложението на Радев бе допуснато, това щеше да е делегитимация на най-върховния юридически орган. 

Унищожим ли и КС като авторитет, значи по-добре да закриваме България. Тези, гневните, бесните и недоволните, само преди няколко месеца приеха с радост решението на КС за пренареждане на парламента, а днес вече се оказва, че неговите изводи са врата в полето. 

Всъщност шефката на НС показа, че е блюстител на закона. 

Законите може й да не са добри, може й да ни вбесяват вътрешно, но някой трябва да ги спазва. 

За да има парламентаризъм. 

И, за да има държава.

Киселова беше оставена без избор и пое целият удар върху себе си. 

Гневът е полезна емоция, но в случая тези гибелни страсти отказват да видят най-важното. 

Референдумът за еврото беше възможен преди две години, или преди три. Това премълча в думите си президента. Тогава нямаше решение на КС, но и честно казано темата беше важна, но по-скоро странична за много хора. Днес бомбата беше активирана, взривната вълна емоционализира много хора, но Наталия Киселова е възможно най-подходящата машина за този гняв. 

По същия начин могат да бъдат държани отговорни кадрите на "Възраждане", които от години игрят кадрил с темата, но никога не я поставиха сериозно. 

Стрелите могат и да попаднат при Радев, който имаше цялото политическо време на света да постави темата за референдума преди да имаме решение на КС.

Много е удобно днес Наталия Киселова да се превръща в съсредоточие на целия мрачен гняв на разочарование и отвращение, но нейните ръце на юрист бяха вързани. 

Тя реши да не огъва своята съвест и сега й предстои на практика да разбере колко висока е цената на принципността в разядено от омраза и интриги общество като българското.

Хвърлянето на пиратката за допитването обаче измества вниманието от истински голямата тема. 

Дали имаме власт, която ще вземе реални мерки да защити хората от ефектите от влизането в еврозоната.

Защото може и да сме с лев и да живеем зле. 

Може и да сме с евро и животът да не е чак дотам лош. 

А може и да е обратното. 

Но истинското национално достойнство се измерва с добрия живот на хората, с тяхната възможност да начертаят переспектива за себе си и собствените си семейства.

Киселова се опита да спре подменената тема и да даде шанс на истинския разговор да започне. 

Сигурно няма да успее, но насочените пръсти срещу нея са абсолютно безсмислени и безполезни.

 

Евфемизми

 

Ако човек следи новините по големите телевизии ще научи с удивление, че у нас три са задържанци по време на операция срещу "крайнодесни". 

Другаде ще му кажат, че разбитата групичка е разпространявала "антидемократична пропаганда". 

На трето място, че те отправяли "призиви за насилие".

Целият този информационен валс с евфемизмите цели да прикрие истинската същност на разбитата група - фашизъм, истински фашизъм. 

В нашите медии обаче тази дума не е на почит, защото това е малката срамна тайна на днешна България. 

Споменът за фашизма бе изтръгнат с насилие от учебниците по история, а сега медиите дори се страхуват да споменат думата, за да не настръхне целият позорен и мизерен умнокрасивитет.

На всичкото отгоре цялата операция на нашите органи се случва в сътрудничество с Европол. 

Тоест пак някой отвън трябва да ни каже, че неофашистите извършват престъпление и трябва да бъдат арестувани. 

Ако не е нещо отвън, никой у нас няма да седне да се занимава с идеологическите лумпени, които не просто разпространяват фашистка идеология, ами са на път да я превърнат в мейнстрийм. 

Преди десетина дни групичка от 20 фашиста си деряха гърлата пред "Позитано", че комунистите трябва да ходят на съд. 

Половината от тях бяха с татуировки на пречупени кръстове, но полицията ги гледаше умилително. 

Как да арестуваш такива кряскащи евфемизми?

 

Шпионският трилър с F-16 – холивудският мрак на България

 

"Най-големият проблем на света", мъдро бе отбелязал Виктор Пелевин в култовата си творба "Generation П", "е, че не киното прилича на живота, а живота отчаяно се опитва да прилича на киното". 

Това е универсалната формула на времената, които либералите нарекоха "време на постистината", полумагическа фраза, която да прикрие, че те, бедните, не разбират абсолютно нищо от това, което се случва и така и не могат да проумеят защо краят на историята се отложи грандиозно. "Постистина" означава, че абсолютно всеки политически сюжет днес може да бъде превърнат в кино, защото след цял век диктат Холивуд най-накрая разположи доктринално своята визия във всяко едно съзнание по света. Днес хората са пленници на едно видение, те не могат да избягат от рамките на кино-разказа и животът се придвижва напред единствено по логиката на един безкраен визуален наратив, усреднен за идиоти и консуматори на политическа плява.

Точно това се случи покрай аферата с F-16. Месец след пристигането на самолета в България и само две седмици след официалната церемония по приемането му, където висши държавни ръководители си правеха селфита пред ламаринатата все едно аборигените за първи път виждат бутилка от "Кока-кола", се оказа, че бойната машина има някакво отклонение и това вероятно ще е задържи на земята и едва ли ще може да се включи в парада по време на Деня на българската армия. Това се оказа поетична трагедия, защото цяла сюрия костюмари чакаха да видят самолета в софийското небе все едно това щеше да е знак, че нещата вече са необратими, че тяхната власт не е само политическа аномалия, а част от визия за България като част от разтърсенето от спазми евроатлантическо пространство.

От далечна Испания Бойко Борисов изсъска, че това с повредата е интрига на президента Румен Радев. Че лично той (президентът) подшушвал на журналисти, че нещо със самолета не е наред. В своя праведен гняв лидерът на ГЕРБ обяви, че е заповядал на военния министър Атанас Запрянов да се направи пълна проверка и, ако е вярно, че самолетът е счупен, направо да уволнява шефа на ВВС Николай Русев, който бил "близък на президента". Всички тези емоции задвижиха холивудската логика и са започна разгръщането на нискобюджетен конспиративен трилър. Десетки психодесни инфлуенсъри и телевизионни клоуни веднага разкриха аферата - руска конспиративна ядка във ВВС, ръководена лично от главния резидент на Кремъл у нас Румен Радев са направили опит: 1. Да копират софтуера на самолета и веднага да го изпратят в Москва. 2. Да саботират самолета с повреда, за да може България да продължава да се дави със старата руска авиационна техника. 3. Да дискредитират България в очите на партньорите (по тази линия сюжетът не е много уточнен, защото не е ясно вече как да се ориентираме в света на партньорите и да кажем кой е добър и кой лош).

Неспокойното въображение на психодясното съвсем не спря дотук. В разгара на драмата ген. Атанас Атанасов, който е ротационен председател на Комисията за контрол на спецслужбите в парламента, обяви, че веднага свиква извъредно заседание и на него ще бъдат разпитани шефовете на ДАНС и Военното разузнаване. Поводът за спешността е толкова як, че ще го предадем дословно, както е разкрит в най-големите либерални флагмани у нас: "Поводът са множеството изразени съмнения в социалните мрежи за външна намеса с цел саботаж на новото българско въоръжение..."

Тук вече здравия разум трябва да вдигне стачка и истинският човек да излезе от матрицата, но у нас това не се получава. Спешното заседание се свиква заради мнения в социалните мрежи. Представете си какво е политическото ниво на десницата. Подобно нещо не е демонстрация единствено на циклофрения, а симптом за тоталния разпад на институциите у нас. По същата логика Комисията по туризъм трябва да свика спешно заседание заради изразените в социалните мрежи съмнения, че Земята е кръгла, например. Ако една държава тръгне да се ръководи от двеста психаря в социалните мрежи, които навсякъде виждат дългата ръка на Москва, то е почти сигурно, че тази държава е в предсмъртно състояние.

На всичкото отгоре още преди да бъде свикано заседанието вече беше ясно, че всички тъпи версии за саботаж са абсолютна измислица, интрига и откровена глупост. Няма как да се копира софтуера на самолета. Абсолютно невъзможно е, което не попречи на видни телевизионни анализатори да продължат да лансират тази версия. Оказа се, че и самият самолет не е счупен или повреден, а просто една от системите му се нуждае от допълнителна работа. На всичкото отгоре за ужас на авторите на шпионски романи се оказа, че цял американски екип все още е у нас, за да работи по машината, така че всички изписани и изсипани тъпотии са просто част от безумния бульон в който ежедневно се дави България.

Проблем обаче наистина има.

Просто той е от друго естество.

Още през 2017 година, когато започнаха сериозните разговори за закупуване на нов самолет за българската авиация, служебното правителство на Огнян Герджиков започна разговори с шведския концерн "Грипен". Това после бе върнато срещу Румен Радев като обвинения в лобизъм, но истината е, че позицията на президента се оказа правилна, особено от гледна точка на днешните геополитически земетресения. "Грипен" бяха много по-подходящи за българската авиация. Първо - щяхме да получим повече самолети за парите, които дадохме, второ - те са по-евтини за експлоатация и трето: това са европейски самолети. Наясно съм, че в света бойната техника няма такова нещо като чисто национален самолет, но все пак това е продукт на Стария континент.

ГЕРБ, десницата и кой ли още не тогава обаче прекратиха разговорите с "Грипен" и без да се съобразят с мненията на експертите и военните сключиха договор със САЩ за самолети F-16, блок 70. Всичко това ни бе напъхано в гърлата под лозунга, че купуваме невероятни бойни машини, последно произведения на технологичната мисъл, нещо, което ще изстреля българската армия в бъдещето. Това, разбира се, бяха абсолютни лъжи. F-16, блок 70 e подобрен вариант на стария F-16, но подръжката и експлоатацията му са изключително скъпи. И всъщност тези дни Румен Радев повтори абсолютно същото. Пак му скочиха, че е руски агент, което вече се изтърква, но бандата от доносници няма да спрат да го използват.

Проблемът е, че в цяла Европа цари едно сериозно безпокойство от използването на американска военна техника, защото така ЕС е изцяло зависим от САЩ. Те могат да спрат ъпдейтите на софтуера, поддръжката на машините, доставката на части и тогава вместо модерен самолет, България ще има просто купчина от ламарина с ефектна боя отгоре. Дори в чисто политически план тези, които най-много ръкопляскат на идеята за превъоръжаване на Европа първи би трябвало да споделят съмненията на президента и да застанат на неговата позиция, защото със закупуването на американски самолет, България е поредната слаба точка на европейската отбрана, особено, ако отношенията със САЩ продължат да се влошават.

Всички си спомняме, колко повече време отне пристигането на първия самолет, но истината е, че един самолет, напук на политическите селфита с него, не е отговор на нищо. Дори 9 изтребителя да имаме, България пак няма да е в състояние да бъде конкурент на своите съседи във въздуха. Тези самолети стигат за даването на дежурство, но парещият въпрос за парите и скъпата поддръжка, който Румен Радев постави, е най-важния. Да не стане така, че да лети един-единствен самолет, а останалите да събират прах?

Та конспираторите на свободна практика и авторите на геополитическо фентъзи всъщност нямат отговор точно на тези въпроси. Самолетът сам по себе си не може да е някакъв параклис пред който всички палят свещи, той трябва да е част от разгърната визия за българската армия, а такава мелодраматично отсъства. Заради това всички, които сътвориха шпионските афери всъщност са най-виновни за проблемите с отбраната. Старо военно правило е, че решенията за една битка никога не трябва се взимат под политическо влияние, защото това влияе на преценката и изтощава истинска енергия. Точно това виждаме днес - шепа енергийни политически вампири вече са толкова изтощени от това да не могат истински да обяснят света край себе си, че са станали изцяло холивудски творения, които отричат здравия разум. 

Жалко само за пилотите и за българската военна авация. 

Те не заслужават да бъдат пържени и разпъвани върху лудостта на хората, които щяха да оставят българския без самолети. 

И всъщност още не е ясно дали не се успели...

 

Проклятието на дребните политически сметчици

 

Предложението на Румен Радев за провеждане на референдум за приемането на еврото шокира абсолютно всички, дори и яростните противници и пламенните привърженици на тази идея. 

И то не, защото президентът няма право на такава инициатива, а защото в няколко случая в последните три години държавният глава е заявявал, че такова допитване няма как да се проведе.

Рязката смяна на позицията, толкова нехарактерна за целия управленски стил на Радев, подсказва, че зад цялата инициатива няма как да не открием тънки политически сметки. 

Влизайки рязко в идеята за референдум Радев се опитва да консолидира в едно целият гневен системен и яростен антисистемен вот. Тоест да събере под един чадър избирателите на БСП, ИТН, "Възраждане" и "МЕЧ", както и всички онези, които отказаха да гласуват в последните години, превръщайки митологичната партия на бойкотиращите избори в най-голямата политическа група в страната.

Големият проблем е, че Радев вече не е в състояние да предложи наистина допитване на хората. Той може единствено да се заиграе с идеята, с ясното съзнание, че референдум няма как да се проведе. 

И не, защото в Народното събрание няма мнозинство, а защото имаме решение на Конституционния съд. 

Когато КС пренареди парламента, това беше свещенно решение на последната неомърсена институция. 

Сега се оказва, че неговата дума е без значение, особено, ако целта на цялата игричка са някакви евентуални и хипотетични нови избори...

В окото на такава буря избуяват талибанските страсти, мелодраматичните хлипове и размаханите юмруци и заради това е много трудно гласът на здравия разум да бъде чут. 

Но истината е по-брутална и трябва да се каже на висок глас. 

Такъв референдум можеше да се проведе преди четири, три или две години. 

Тогава обаче темата беше заобикаляна като радиоактивно бунище. Разбира се, в нея като слонове в стъкларски магазин влязоха високомерните нарциси от градското дясно, които неясно защо винаги са се ужасявали от гласа на народа и мразят народа си с нечувана мерзост и страст. 

Радев обаче го нямаше на хоризонта.

Сега България ще получи конвергтен доклад следващия месец и е изправена пред съвършено различен избор. 

Ако докладът е отрицателен, така или иначе темата за еврото през 2026 година пада. 

Но ако страната получи положителен отговор, голямата тема вече ще е какво трябва да се направи, за да могат обикновените българи да не усетят влизането в Еврозоната като реално намаляване на своите доходи и изхвърчали в небето цени. 

Това е автентичният разговор днес и на този терен стои единствено и само БСП. Така мразената, прокълната и вечно държана отговорна БСП. 

Защото политиката е въпрос на реалности, на постигане на възможното.

 Истинската политика започва там, където свършват кръчмарските сметки и започва да се мисли за хората.

Жалко е, че този терен рязко опустя. 

Жалко е.