Министърът на
земеделието на Саудитска Арабия с поетично звучащото име Фахад Абдулрахман
Балгануим постави едно условие за инвестиции от неговата страна у нас - терен с
достъп до много вода и пълна липса на корупционна среда.
Вода в
България, колкото искаш. На някои места дори не са я концесионирали, така че по
тази точка - инвестиционният оазис ни е в кърпа вързан.
Синовете на
пустинята обаче прекаляват с тези изисквания за липса на корупция. Корупцията е
смазочното масло на демокрацията, твърдеше навремето един мафиот в сериала
"Октопод". Години по-късно епично провалилото се МВР направи акция с
подобно име, която се издъни с гръм и трясък, а последствията от нея бяха, че
сега си имаме кандидат за президент със селскостопански прякор.
Корупцията в
България е като водата в оазиса - без нея никак не е сигурно, че държавната
машина на ГЕРБ изобщо би мръднала. Само мирисът и усещането за пари ги
раздвижват и ги изкарват от управленската кома. Иронично е, нали? Поставят
условия да няма корупция на тези, които твърдяха, че ще смачкат корупцията като
сонда, която пробива земята за петрол.
Очевидно това е
сблъсък на култури. Саудитска Арабия също не е държава, която е стерилна от
корупция. Злите езици твърдят, че те са още по-зле и от нас в това отношение.
Но ето - когато се сблъскаме, на инвестиционния фронт се започва геополитическото
търгашество: искаме вода и нулева корупция, ако желаете да видите парите ни.
Как да приемеш толкова подло изискване.
Един древен
арабски поет, със също поетично име, Фарид ад-дин Аттар Нейшабури, драматично
бе възкликнал навремето: "В същността на всеки човек се таят сто свине
- свинете трябва да се изгорят или храмът да се затвори".
Ако изгорим
свинете си, ще стане ясно, че оазисът ни през цялото време си е бил пустиня.
No comments:
Post a Comment