12 книги от тази година...

Всички правят равносметки на годината тези дни. На мен това ми е скучно. Но, защото подобно на Бродски вярвам, че у всеки от нас много по-интересна от биографията му на човек е биографията му на читател, ще паркирам тук един списък от 12 книги, които са ми направили впечатление през годината. Те говорят по-добре през какво съм преминал:

1. "Батман Аполо" от Виктор Пелевин. Великолепен! Невероятен! Забавен! Странен! За Пелевин мога да говоря само с удивителни.

2. "Приказни песни" от Джордж Р.Р. Мартин. Всички се възторгват от фентъзи-епосите му. Аз съм фен на фантастиката му. Този човек знае как да ти бръкне в мозъка и да не те пусне.

3. "Наследникът от Калкута" от Робърт Щилмарк. Знам, знам, трябвало да намеря тази книга още като юноша. Което не попречи да ми хареса и сега. Дори съм се заканил да я препрочета.

4. "Бъдеще" от Дмитрий Глуховски. Мрачна, отчайваща, подтискаща книга. И успява да представи повторната поява на смъртта като щастлив край.

5. "Тетрамерон" - Хосе карлос Сомоса. Сомоса почва да се превръща в любимия ми писател. Досега не съм улучил слаба книга от него.

6. "Последният дъх на Мавъра" от Салман Рушди. Предната книга, която прочетох от него "Земята под нейните нозе" ме зашемети. Тази също не направи изключение.

7. "Империя" от Джеръми Паксман. Не е роман, а журналистическо изследване за въздигането и края на Британската империя. Беше ми по-интересно от роман дори.

8. "Как се каляваше стоманата" от Николай Островски. Тази година я препрочетох отново. Въпреки смяната на историческото време романът ме развълнува както преди.

9. "Приумиците на смъртта" от Жозе Сарамаго. Искам да мога да пиша като него.

10. "Смрък" от Тери Пратчет. Страхотна книга, но Тери вече беше хванал Смърт за ръката в "пътешествието в черната пустиня на безкрайната нощ", така че през цялото време ми беше тъжно.

11. "Балканите и Балканската война" от Лев Троцки. Изумително добра подборка от статии. Ужасното е, че наблюденията му върху българския политически живот са адекватни и до днес.

12. "Щастливата Москва" от Андрей Платонов. Навремето я имах, изгубих я, в началото на тази година я открих в едно кашонче. Платонов е опасен. Той прави с езика това, което вероятно атомната бомба би направила със света.