България
вече може да спи спокойно. Най-големият медиен демон бе разкрит. С пръст беше
посочен извергът, който налага цензура, нарушава свободата на словото, осмелява
се да противоречи на умните и красиви сноби и носи пряка отговорност България
да се срива в класациите по медийна свобода. Поради тази причина и предаването
му бе свелано. Това политическо чудовище бе намерено и стана обект на десетки
тържествуващи статуси, в които желанието да се лее русофилска кръв и ала
Пиночет да се разстрелвят всички, които не вярват, че шефът на НАТО е ангел,
пратен ни от небето палаво се съчетаваша с разтърсващи мнения как свалянето на
предаването на този демон е висша форма на демокрация и защита на националните
интереси. Опиянено от тази поезия дори ръководството на БНР пусна официална
позиция по случай, озаглавена в стил "50 нюанса в сиво": "БНР
казва „не“ на цензурата и нарушаването на свободата на словото". Не
бързайте да подозирате, че некачествен кокаин е залял софийския пазар,
очевидно, че това заглавие е израз на върховно преклонение пред боговете на
политическите поръчки. И понеже тези сили се мръщят, когато ролята им се
разкрива, тогава някой анонимен автор е решил да представи свалянето на едно
предаване като оргазмичен акт на демокрация, като битка срещу тъмнината. Всеки
цензор тайно си мечтае да бъде обожаван.
С това
иронично въведение се опитваме да опишем най-скандалното нещо, което се е
случвало в медиите от години насам. Ръководството на БНР свали предаването
"Деконструкция" от ефира на националното радио. До този полицейски
ботуш се стигна след предварителен сценарий. Няколко дни преди самото сваляне
експерти на СЕМ пратиха акт в държавната медия за нарушения, извършени от
предаването. Този документ трябва да бъде прочетен и запазен за бъдещите
поколения. Няколко обвинения правят впечатление от първо четене.
"Деконструкция" е обвинена в липса на плурализъм. Нито един от
експертите обаче така и не обясни какво животно е това плурализъм в един
коментар. Очевидно от водещия на предаването се иска да не обявява своя
собствена позиция, а да прави нещо като алманах на гледните точки. Ама тогава
това няма да е коментар, няма да е авторско мнение. Очевидно за СЕМ да имаш
мнение в държавата на безгръбначните журналисти е посегателство срещу
плурализма. Колко по-добре се държат другите водещи. Кимат мъдро, дори и когато
нищо не разбират. Повтарят въпросите, които им спускат в слушалките и гледат да
прекъснат събеседника си на десетата секунда, за да блеснат тържествено с някоя
нова тъпотия.
"Деконструкция"
бе свалена, защото предаването вървеше срещу целия мейнстрийм. Тя не се
задоволяваше с клиширани отговори или с опорните точки на "Америка за
България". И заради това хората я слушаха, защото знаеха, че Петър Волгин
няма да се задоволи с американското мнение за света, а ще потърси истината
много по-дълбоко. Много е показателно, че глобата за "Деконструкция"
дойде на база на предаване в което няма грам вътрешна политика, а се занимава с
последствията от атентатите в Париж. Това е сигурен маркер за това къде е
основната болка на цензорите. Говорим за едно-единствено предаване. Всички
останали са като извадени из-под индиго. Едни и същи десни шамани, едни и същи
въпроси, едни и същи досадни хълцания, едни и същи псевдоинтелектуалщини.
"Деконструкция" обаче говори на друг език. Той е бунтарски,
непримирим и показва, че България не е някакво интелектуално гето, а че тук
също има гласове на съпротивата и на истинското осмисляне. Точно това е
предизвикало зъбобол у цензорите. Това това е мотивът за медийния неонацизъм,
който стовари ботуш върху свободното слово.
Много е
интересен и другия мотив на СЕМ за глобата. В предаването имало ирония. Ето
доживяхме. В 21 век, оказа се, в България властта не обича да бъде иронизирана
и е готова да спре от ефир всеки, който прибегне до нея. Друго е да съществуваш
в среда в която медиите пишат по незначителни теми, но никога не докосват дори
същността на системата. Иронията е антисистемна по своята природа. Тя е
анархистки блясък в океан от грантова журналистика, която си мисли, че върхът
на демокрацията е да бъдеш скучен като зъболекарска машинка, която дълбае зъб.
Този акт на
СЕМ по същество развърза ръцете на ръководството на БНР да свали предаването на
Волгин. Постфактум шефът на регулатора Георги Лозанов даде много интервюта в
опит да каже, че не той е виновен и да си измие ръцете публично, но хората все
пак не ядят трева. Те отдавна са наясно, че зад фризираната словесност на
папионките се крие единствено политически мрак и безмерен кариеризъм.
Точно това
беше един от лозунгите на протеста, който се проведе пред БНР в защита на
"Деконструкция". Хората бяха вдигнали плакат с надпис: "Долу
паПионките". Близо 300 души се събраха в най-големия студ, за да заявят
ясно и на висок глас, че няма да се примирят в държавата им да се върне
призракът на цензурата, този път с евроатлантическа пудра. И всеки, който е
минал оттам няма как да не е забелязал колко много журналисти се събраха в
защита на Волгин, някои от които с противоположни на неговите политически
разбирания. Защото битката за "Деконструкция" е дори по-голяма от
битката за правото на глас на различните мнения. Това е битка за съществуването
на истинска журналистика у нас, за правото на отделния човек да бъде информиран
качествено, а не люлян в отровната паяжина на пълната скука. В крайна сметка
битката за "Деконструкция" е битка срещу статуквото у нас, срещу
развихрилата се вълна от доносничество (след всяко предаване СЕМ е затрупван от
доноси за това, че "Деконструкция"трябва да бъде свалена) и за
истинска свобода на мисълта. Свободата е не се намира в грантовета на
"Америка за България", тя е в усещането да говориш всичко онова,
което градската снобария у нас не иска да чуе, защото им предизвиква киселини.
Свалянето
на "Деконструкция" предизвика още един много интересен феномен.
Навдигна се такава вълна от дясно злорадство, тържествуване и радост, че
страничен наблюдател можеше да си помисли, че в страната ни има спящи клетки на
нацистка организация. То бяха едни фойерверки, едни тържествуващи статуси и то
идващи от хора, които иначе само да им падне микрофон могат да говорят по
четири часа с тъжен поглед за тежкото състояние на медийната ситуация у нас
само, защото техният олигарх е бил атакуван от другия олигарх.
Лично аз
отдавна съм се заел с опасната за разума задача да събирам колекция от бисерите
на десния тоталитаризъм. Така че вместо да преразказвам всички реакция ще ви
запозная с една от тях, която символизира перфектно останалите. Попадна ми
статия на дясната блогърка Нервната акула и от неин текст, посветен на
"Деконструкция" изпитах усещане подобно на онова на Нео, когато
разбира, че светът не е истински.
Акулата с
евроатлантическо съскане пише, че плурализмът за нея е важен (направо като в
стария виц в който Сталин бил казал: "По въпроса за плурализма не може да
има две мнения"), но за нея било особено важно в плурализма да участват
само "валидни гледни точки". Това с валидните гледни точки ме удари в
главата като нов хит на Азис. Значи плурализмът, лузъри, не е всеки да има
право на мнение, пфууу, а само тези с валидните гледни точки.
Разбира се
тук веднага възниква въпроса - а какво, по дяволите, е валидна гледна точка.
Опасявам се, че текстът на авторката мълчи като девица пред гол мъж по въпроса.
Авторката се е оплела в собственото си мракобесие като депутат от ГЕРБ, който
трябва да дава интервю по въпроса за новия бюджет. В текста й се обяснява само
какво не трябвало да има във валидната гледна точка - интриги, език на омразата
и конспирация. Има ли ги - мнението ти става невалидно и ти изпадаш от небесния
рай на българската демокрация и следователно дясната мисъл ще те преследва като
масов убиец, за да те тормози и да ти пише гневни статуси във фейсбук. Ако
обаче се отървем напълно от конспирацията това означава цялата десница у нас да
се самозакрие, защото конспирацията е нейната първа природа. Това с
антиконспиративния патос е приказка за случайни балъци. Десницата у нас
съществува върху обяснението, че те са добрите, а всичко лошо е продукт на
сатанинската ДС, което само по себе си е върховна теория на конспирацията. Но те
съществуват върху тази шизофрения удивително дълго. Както и да е - значи вече
сме антиконспиратори, ако искаме гледната точка да ни е валидна. Това също е
проблем. Защото в техния свят не е окей някой да каже, че американците са
създатели на ИДИЛ, но пък се приема за израз на голяма смелост да кажеш, че
Путин е убил Немцов. Или пък, че Путин сутрин закусва с кръв от бебета. Убеден
съм, че нито един десен блогър у нас няма да напише гневен текст срещу
радиоводещ, който произнесе някое от по-горните твърдения. Дори напротив - ще
се появят едни дълги меланхолични есета на тема как най-накрая някой е имал
смелостта да постави пръст в раната. Заради това трябва да четете десни
текстове за медиите със скафандър. По-нечестни, подлярски и мракобесни неща
рядко се раждат в тази част на вселената. Така че това с валидните точки
дясната шаманология може да си го завре на правилното евроатлантическо място.
Писнало ми е от нискочели хора, чиято единствена цел е да запушат устата на
всеки, който не мисли като тях.
Валидноточковци
мамини!
No comments:
Post a Comment