Кой е истинският домоуправител на Реформаторския блок?

ДСБ иска да си спаси кожата, но не и да признае, че РБ съществуваше единствено, за да влезе в кабинета на Борисов

Когато избухна конституционна драма на реформаторите и тяхната шизофрения се обостри така драматично, че зарази всички медии, премиерът Бойко Борисов не прояви признаци на притеснение. Той прие оставката на Христо Иванов, а дори и минаването на Радан Кънев в опозиция, направено така театрално и позьорски, че на човек му идва да се простреля в черепа, не го хвърли в парламентарен ужас. И това поведение не се дължи на някаква особена политическа смелост или качества на министър-председателя, а на знанието, че ако има човек, който може да бъде наречен домоуправител на Реформаторския блок това е той. С оглед на всичко, което се случи - лъжите пред десния електорат, приемането на коалиция с АБВ, съгласяването с участие в управление, което си има таен партньор като ДПС, вече е време да кажем болезнена истина - Реформаторският блок бе създаден с цел участие в бъдещ кабинет на Борисов. Всякакви клетви, че свяляме от власт Орешарски, но не искаме да връщаме ГЕРБ се оказаха кухи, лъжовни, изпразнени от съдържание и в крайна сметка болезнено нелепи.

Ключът към единството на РБ

от първият миг е в ръцете на Бойко Борисов и от неговото желание да сподели с тях част от министерските кресла. А познавайки добре природата на тяхното лицемерие той им отстъпи толкова много власт, че те не само преядоха - те се задушиха с нея. Животът удивително повтаря литературата, защото реформаторите заприличаха на рибата-бананка от разказа на Селинджър, която заради своята лакомия не може да излезе от пещерата в която се е заклещила и в крайна сметка умира. По същия начин подейства свръхдозата власт на реформаторите. Те се опияниха, самозабравиха, а част от тях наистина си повярваха, че са носители на универсалното добро. Достатъчно е само човек да си припомни обясненията на Петър Москов защо на следва партийните решения, а остава в кабинета. Защото, видите ли, добрите хора били постигнали пробив, а ако се оттеглили по средата на битката, това щяло да е тържество на злото. Нека Москов да отиде и да се обясни като сила на доброто пред всички онези, които сега ще чакат направления по 2 месеца за специалист или ще бъдат делени на спешни и не чак толкова спешни пациенти, за да видим дали те ще приемат тази самооценка.

Абсолютна спекулация е да се твърди обаче, че сега Москов и компания, Кунева и останалите кариеристи били поднесли главата на РБ в ръцете на Борисов. Тя е там от ден номер 1 или поне откакто десните политологични шамани започнаха с несдържана похот да се опитват да подредят кабинет от реформатори и гербаджии. Между другото това е провал за който никой не иска да говори и дори да си спомня. Смятам, че в случая с Реформаторския блок има един голям провал за който никой не иска да говори. Провалът на десните шамани.

Фалитът на дясната политология.

Крахът на инженерството. Именно десните шамани бяха тези, които продадоха РБ на ГЕРБ като изпечени собственички на публичен дом с пропазарно мислене. Ама то бяха едни дитирамби, че реформаторите ще определят посоката на България, едни буржоазни кикотения, че влизат в управлението и почват да правят по една реформа на час, а дори и повече. Изобщо стратегическите мислители на десницата натикаха главата на реформаторите в тежкия алкохол на властта и сега се чудят защо нейните питомци се държат като хора на които им се пее "Води ме в някоя квартална кръчма", а не им се протестира много-много. В ГЕРБ бяха изчислили дори и това. Когато се опиташ да опоетизираш желанието си за власт в една канонада от моралистични лозунги, това не те прави ангел, а просто лицемер. В този смисъл излизането на ДСБ от управленския формат не е някаква грандиозна смелост, а просто опит за заличаване на следите, които са оставени на местопрестъплението. Да не говорим, че няма как излизането да е истинско, когато във втория ешалон на властта още е пълно с костовисти, които се правят, че нищо не е станало и не хвърлят оставки. Това е драмата на Радан Кънев и днешните му опозиционни изхвърляния няма как да я прикрият.

Един човек във фейсбук описа най-добре тази парадоксалност в политическото шикалкавене и хленчове на Кънев -

той е "на власт, в опозиция",

"честен в лъжите си", "десен, вляво". Нарочно го цитирам едно към едно, защото звучи направо като поезия. Точно тази истерична парадоксалност днес искат да ни я продадат като принципност, въпреки че отдалеч се вижда, че това е опит за спасяване на кожата. Нима още когато бе направен първият исторически компромис не беше ясно какво ще се случи накрая?

Очевидно то е било ясно за всички българи, с изключение на "невинните" реформатори. И е крайно време да престанем да вярваме на тези политически изверги, които са превърнали лъжата в своя собствена втора природа. Хубаво е, че "свободните граждани" пак излязоха на протест за защита на грантовете си, само че една част от него задължително трябва да бъде пред централата на ДСБ. Защото, ако ще стигаме до корена на проблема, трябва ясно да си кажем, че промените, които ги предлагаха реформаторите, изобщо не струваха нищо. Така че дали парламентът е приел окастрен техен вариант или е приел нещо различно - няма никакво значение. Грантаджии няма как да направят свястна реформа на съдебната система. Същото важи и за ГЕРБ. Две сатанински визии за съда се сблъскаха и едната загуби. Така че нека хардокор сините-зомбита да си протестират. Техният опит за овладяване на съдебната система не успя. Ама това не е повод за леене на сълзи. В България трябва да бъде променена системата, за да стане реална промяна. Изнежените граждани и плювачите във виртуалното пространство не само не могат - те не искат да променят нищо. Те искаха просто да дръпнат чергата към тях самите. Заради това Радан Кънев зае позата на страданието и опозиционността. Той бе доведен до мига, в който трябваше да изиграе ролята си, защото иначе лицемерието щеше да го унищожи като фигура. Както и да е - живописно е да го наблюдаваш. Нарушителят на обещанията просто си получи заслуженото. И всеки друг път оправданието "ама не знаехме, че така ще стане" може би щеше да сработи, освен в този случай. Тук всички знаехме, че най-накрая реформаторите ще бъдат захвърлени на бунището. Беше неизбежно. Борисов изпържи и реформатори, и протестъри. И те се обезсмислиха колективно. Това тепърва ще има да го осъзнават.

Заради това най-важния въпрос, който започна да се задава е дали Бойко Борисов ще се реши

да отиде на предсрочни избори.

Има лесен отговор. Той би се решил, ако изчисли, че те ще са полезни за него или най-малкото, че тяхното провеждане ще го отърве веднъж завинаги от реформаторите. Представителите на психодясното в своето обяснение на процесите от последните дни имат един много интересен анализ. Според тях отказът на БСП да участва в дебата за конституционните промени бил тласнал Бойко Борисов към ДПС. Това, разбира се, е различна форма на старата българска дясна лудост, че "червените боклуци са виновни за всичко". Но, ако те смятат тази логика за автентична, то по нея можем да кажем, че напускането на ДСБ по същество укрепи парламентарната коалиция на ГЕРБ, защото трайно остави СДС и Движение "България на гражданите" в орбитата на Бойко Борисов. АБВ, които ще треперят като зайци, дали ще влязат в следващия парламент, вече също са част от уравнението на ГЕРБ, така че напускането на ДСБ само оздравява, а не наранява управлението. Което все още не означава, че избори няма да има. Означава единствено, че Бойко Борисов през цялото време си е играел игрички с реформаторите, а някои от тях година по-късно вече се опитват да твърдят, че са били изнасилени.

В цялата парламентарна драма има нещо много полезно. Българите наистина видяха кой кой е, но не в смисъла на моралистичните хленчове в медиите на "Америка за България". А в това, че българският избирател най-накрая може да види с очите си кои са господарите на лъжата, лордовете на подмяната, рицарите на безкрайната истерия, продавачите на илюзия. България изгуби една година под знака на нефелна съдебна реформа, а в резултат не спечели нищо. Това е епохата на реформаторите и Борисов. Много шум за нищо. Много власт за нищо. Една празна година. 

Следващият път като решите да гласувате за десницата поне предупреждавайте предварително, за да може остатътък от здравомислеща България да емигрира навреме.