Моргата на прехода - "ВИП брадър"

Има един стар и страшно изтъркан виц за разговора между песимист и оптимист. В него песимистът тревожно казва: "По-лошо от това просто не може да стане", но оптимистът контрира: "А, може, може...". Анекдотът е страшно банален, но най-добре описва моето състояние в мига в който се опитах да гледам новият сезон на "ВИП-брадър". Честно, този път направих опит само заради тази статия, защото видях каква вълна от изумление, потрес и ужас се навдигна в социалните мрежи. Приключих с "ВИП-брадърите" още през 2013 година, когато продуцентите бяха решили мазохистично да допуснат до екран в такъв формат социоложката Мира Радева. Спомням си как същата дама, непознала избори досега, разказваше на всеослушание как е изчукала своя асистент. Само, където не употреби глагола "изчуквам". Много по-груб глагол използва. Тогава май разбрах, че форматът "ВИП-брадър" не е социален експеримент, нито е опит "елитът" да бъде свален от медийните небеса и разголен пред скучаещия телевизионен пролетариат. Риалитито всъщност беше отвратителен опит всички да бъдат натикани в кочината, брутално обезчестени и оставени без някакви вдъхновени пориви. След като ВИП-персоните се държат като свинете от "Фермата" на Оруел, то това е интелектуално позволение всички да паднат на тяхното ниво. "ВИП-брадър" дава алиби на простотията, узаконява чалгата и е като купон в най-дълбокото дъното на ада, откъдето все едно никога няма да има измъкване. Мира Радева (пак се връщам към нея, простете за досадата) трябваше да представлява телевизонната интелигенция, аналитикът на обществените ситуации, дори ученият човек, който обаче демонстрира не по-малка простащина от всички останали. И освен, че е заплаха за асистентите си тогава разбрах, че Радева е съучастник. Всеки човек се превръща в съучастник, когато преживя тази медийна плява, дали като изпълнител в мръснишкия спектакъл или като зрител няма значение.

Днес риалитито е достигнало нови дълбини, достигнало е до сюрреалистичните дебри на онзи герой от абсурдистка пиеса, който бе възкликнал отчаяно: "Господи, колко високо е дъното!". Ние много често живеем със самоуспокоението, че телевизията е различна реалност, някакво паралелно съществуване, която има малко общо с реалния ни живот като хора. Но понеже днес медиите са последният останал инструмент за поддържане на единството на нацията, за да не се разпадне тя на отделни островчета, които нямат никакви социални и културни връзки помежду си, може би с ужас трябва да се попитаме - а дали това там, дали сбирщината от поп-фолк певици, дизайнерки, мастър-шефове, диетоложки и репортери за които никой не е чувал не е всъщност автентичното битие. Онова битие, което е смазано докрай, потопено в катрана на всичко лошо и поръсено с огромна доза самоотвращение от което ние си мислим, че сме се спасили индивидуално. Големият ужас на "ВИП-брадър" се случва именно, когато тази мисъл ни порази като внезапна болка в гърдите. Всъщност и на това се дължат огромните и гневни статуси във фейсбук - всеки си мисли, че няма досег с този живот, с тази киселинна простащина, с дребнотемията, които са узурпирали този изкуствен живот, но телевизията със садистична радост ни задържа пред екрана, за да ни покаже, че за никого никога няма да има спасение. Това е катастрофична демонстрация на отчаяние без изход. След представянето на невъзможността една анорексична дизайнерка да си свали перуката като висша форма на национална трагедия, кръстена дори "Перука-гейт", спокойно можете да гасите светлините на държавата и да предадете ключа на следващите, които искат да я заселят. Нека това да не ви звучи патетично. Патетиката не оправя, а влошава нещата. Изпряването пред долните страсти, всекидневните скандали, невъздържаните истерии и светските клюки няма как да има ефект на катарзис. Това е като разглеждането на забранено порно-списание - то не укротява демоните, а ги подсилва. Не води до преосмисляне, а до по-голяма похот към черното.

"ВИП-брадър" е силиконовата култура на България - едните са със силиконови устни, другите със силиконови гърди, а третите със силиконови мозъци. Можем дори да си въобразим, че това е някакъв апокалптичен апотеоз на пълното нищо, черна комедия за една изгубена в пространството държава. И подборът пасва прекрасно на унищоженото битие на страната. С удивление видях Сашка Васева сред участниците в шоуто. Една тъжна останка от мутренските времена, чалга-иконата на прехода, обезсмъртила се с участието си в тоталното опростачване на нацията, създала не един и два хита, които пиянските компании из всички области на страната подхващат, когато броят на чашките стане неизчислим. Самата Васева вече прилича на карикатура - жена с психически проблеми, която отчаяно се е вкопчила в битието си на екс-звезда, опитваща се да изцеди още минути внимание към персоната си. Което е доказателство, че времената сега са по-гадни от предишните. Днес вече в шоу се превръщат дори и хората, които са сенки на самите себе си. След Васева е логично във "ВИП-брадър" да намери и място актуалната звезда на чалгата певицата Мария. Не мога да се сетя за нейна песен, но вероятно и самата тя вече не може да го направи. Тя отдавна е медиен герой с брачните си авантюри, с изпълнението на средностатистическата мечта на новото поколение - да си хване милионерски син и да се отърве от непосилните мъки на битието. Във фрагмента, който изгледах имаше нещо като пародия на социално страдание - фолкаджийката страдаше, че след ряздялата със Сина на милионера, тя била останала едва ли не на улицата, в някакъв апартамент, който не отговарял на идеята й за лукс и качество. Когато това ни се представя като трагедия, тогава какъв шанс има да бъде чут гласът на другите хора, онези, които бачкат от зори до тъмно и едвам спастрят за наем, а какво да кажем за собствено жилище. С мъка видях в тази компания и Маргарита Хранова, жена, която трябваше да бъде знак за времето, когато творците можеха да си позволят да бъдат горди и да не правят компромис с качеството. Заплитането й в тази телевизионна паяжина дава ясен знак, че всички ценности на времето са мъртви и е време някой да даде тон за панихида. Към тях трябва да добавим и Ваня Щерева, която очевидно е била необходима, за да покаже, че дори претенциозните интелектуалки стават за покупко-продажба и пъзелът се напасва напълно. Останалите хора дори не мога да коментирам, защото са някакви случайни издънки на времето и изобщо не е ясно какъв е критерият по който могат да минат за ВИП. Всъщност това понятие отдавна е обезценено, превърнато в консуматорски продукт. ВИП-овете са преходни. Потърсих в интернет и предишни участници в предаването. 50 процента от имената вече не ми говорят нищо. Епохата е канибалска, а теливизонната популярност по-преходна дори от фолк-хит. 

В такива мигове човек сяда със самия себе си, дисидентски се изключва от телевизионния фон и започва да се чуди дали няма някаква конспирация за окончателната дебилизацията на държавата. Конспирацията е удобно обяснение, защото комфортно ни обяснява, че някой друг е виновен за положението. Кошмарът идва, ако конспирация отсъства. Тогава трябва да потърсим вината в нас, в нашата невъзможност да изплуваме от интелектуалното безвремие и консуматорската безнадеждност.

"ВИП-брадър" по някакъв странен начин оголва най-долните инстинкти на човека, показва го в разкривеното огледало на комерсиалните телевизии и дави всичките си потребители в калта. Какъв шанс имаш да изплуваш от тази мътилка, когато всичко ти сочи случващото се като модел за поведение? Как да мечтаеш за светло бъдеще и различна държава, когато виждаш този купон, който се наслаждава на собствената си долнопробност и падение?

Да, днес е нещо като мода "ВИП-брадър" да бъде мразен и публично заклеймяван, но опасявам се и тук пак сме в капана на продуцентските трикове. Долнопробността се радва на всяка форма на критика, тя е като стоглаво чудовище, което консумира всичко, попаднало в нейния обхват и лапи. Тоест тази статия може да е абсолютно безсмислена, а просто поредната тухла в стената, която да ни затвори от все по-илюзорната надежда, че има и друг живот, че е възможен по-различен свят, който не живее с долните си страсти, а с висшето си въображение. Навремето Евгений Дайнов, последният останал десен троцкист из европейските селения, беше написал една статия в която удивено разсъждаваше, че телевизиите ценели единствено "долницата" на обществото и не обслужвали културно "горницата", към която той прикачаше и себе си, разбира се. Само, че моделът, който и той ни продаде радостно, не цени никакви интелектуални усилия. Той живее от гибелните страсти, светските интриги и селебрити-културата, превърната в единствен национален и световен ориентир. И заради това естествената среда на пазарното общество е "ВИП-брадър". Всичко отвъд е илюция. Всичко отвъд е просто нелепа мечта. Или поне ще бъде така, ако не ни сполети някоя революция. Да, знам, смешно е. Но човек трябва да мечтае, ако иска да намери противоотрова за себе си. 

Другият вариант е да се удави в телевизионните буламачи.