Моделът „Фандъкова“ и фетишът към „европейското“

В България едно фетишистко прилагателно се употребява повече от всяко друго - "европейско". Върховната мантра, ултимативния политически оргазъм. Страната ни е шизофренично разкъсана между собствената си сюрреалистична реалност и върховните напъни всичко да е "европейско" и тази лудост става все по-очевидна след всеки нов сезон на безкрайната сапунка, наречена "Преход". И не възприемайте тази позиция като антиевропейска, о, не, тук целта е да посочим безобразията в езика, които вече се превръщат в реални обществени безобразия, когато се вгледаме отвъд блясъка на прилагателното. Този процес е особено очевиден в София, където екипът на Йорданка Фандъкова (според мнозина тя е просто усмихнатото лице на един модел, който бие с няколко обиколки всеки "Кумгейт" за който се сетите) постоянно се опитва да прави столицата "европейска", но с действия, които са толкова далече от Европа колкото Антон Тодоров от парламента. Един от примерите за това направи заглавия наскоро - ръководството на София покани известния датски архитект Ян Геел да направи анализ на публичните пространства на града и да даде своите препоръки. Геел е нещо като попзвезда в архитектурата, въпреки, че препоръките, които даде са толкова пожелателни, че се родеят с телевизионното врачуване. Но така и не стана ясно колко пари са платени за тези лъчезарни съвети. Защото по съвсем неевропейски навик Столична община не пусна обществена поръчка и така столичните данъкоплатци могат само да гадаят какви пари от бюджета на града са потънали в това действие. Това е диалектическо противоречие. От една страна се стремим към големите стандарти на света, а от друга ги потапяме в балкански шмекерии. Вероятно обаче за парите, които са дадени на Геел Столична община можеше да наеме дузина български архитекти, които щяха да дадат аналогични, а защо не и по-добри съвети, защото за разлика от датчанина те са наясно със специфичния управленски климат по тези географски ширини. 

На всички обаче им направи впечатление, че докладът бе поръчан основно за центъра на града. Центъра - туптящото сърце на София на Йорданка Фандъкова. Проблемът, разбира се, че центърът отдавна е достатъчно облагороден, а наливането на обществени ресурси единствено там или в богаташките квартали по никакъв начин не се вписва в идеята за "европейското". Но понеже Столична община вече трудно защитава тази политика трябваше да се появят и други знаци за "модернизация". Така изведнъж в последните две-три години градът бе залят с проекти за небостъргачи на обичайни и необичайни места. Само мога да подозирам в каква вътрешна драма е столичната кметица и какво ли си вика - "аз им давам небостъргачи, правя София европейска, а тия балкански селяни тръгват да протестират, да мрънкат, да се жалват и да се сополят, че небостъргачите не се вписвали в града!". Разбира се, именно протестиращите работят за европейското лице на столицата, защото недоволството от безумните решения и излизането на улиците срещу тях е автентичния дух на Стария континент. И хората сами, без политически партии, без неправителствените органазиции започнаха да се самоорганизират, за да спират "европейските" пориви на Столична община. С темповете с които работи има шанс до края на третия си мандат Фандъкова напълно да обедини София срещу себе си. А вероятно заради тези протести жената напълно се оплете в опитите си да модернизира града. Пред очите на всеки жител и гост на столицата е безумието едни и същи улици да се асфалтират по няколко пъти, а организацията на движението по време на ремонтите да прилича на фантазия на автор на хорър-трилъри. Между другото - това е опасно за управлението на София, защото ядосаните шофьори могат да се превърнат в спонтанна политическа сила и не е ясно когато ще се съберат в единен фронт. Наскоро един шофьор на такси ми сподели, че е готов да участва в нещо подобно, защото работата му от ден на ден ставала все по изнервена - от една страна клиентите го притискат да бърза, от друга страна "европейските" амбиции на общината го притискат като бяла мишка. Дори ми разказа виц, който се оказа брадат, но понеже го чух за първи път ще го споделя и тук: Фандъкова бързала за летището и й се наложило да хване такси, но горещо помолила шофьора да стигне до аеоропорта за 10 минути, ако може. Водачът се съгласил, но поставил условие: "Ще те карам, но само, ако си сложиш превръзка на очите". Кметицата се противила, но най-накрая приела условието. След точно девет минути таксито спряло, Фандъкова отворила очи и видяла, че е на летището. "Ооо, как стигна дотук толкова бързо, по кои улици?", възкликнала удивено тя. Шофьорът обаче я контрирал: "Да не съм луд, за да ти кажа, нали ще разкопаеш и тях". Народното творчество добре е схванало протеста на колективния ум. Повечето минувачи, били те шофьори или пешеходци, прекрасно съзнават, че ремонтите са привидни, че само след няколко месеца повечето от тях ще бъдат повторени, че това е част от спектакъла "Европа", който София се опитва да режисира с подръчни средства и нашенски схемички. 

Наскоро някой пусна снимка на ремонта в подлеза на НДК - колчетата по прясно ремонтирания тротоар бяха наредени по начин, който имитира походката на подуянски пиянка, когато се прибира вкъщи. Забравете за правите линии, в "Европата" на Фандъкова очевидно ценят неординерните форми.  А какво да кажем за самото пространство пред НДК – нали вече го ремонтираха пак преди една година. Сега пак го работят. Очевидно никога повече няма да го видим незаградено.  А спомняте ли си за дупката на бул. "Брюксел" (какво име само, а!) само няколко дни след края на поредния ремонт? Дупките в имитацията на "европейско" са толкова много, че могат да запълнят няколко тома. А какво да кажем и за неравномерното развитие на града?

Истината е, че няма нищо европейско в това да развиваш само центъра на един град. На практика София е жертва на жестоко класово разделение и това си личи, когато видиш периферията на града. Подобен начин на развитие вероятно би прилягал на латиноамериканска столица от средата на 60-те години на миналия век, но в "европейска" България това прилича на гноен зъб, който не се лекува по никакъв начин. Цели части от града са изоставени да се оправят сами и не е необходимо да имаш градоустройствени знания, за да го видиш. Най-големите столични комплекси, там, където живеят най-много хора на практика циклят в безвремието. И така политическата формула на "европейска" София се получава много яка - всички хора плащат данъци, но виждат инвестиции основно в центъра. Което означава, че жителите на периферните квартали са системно обирани, понеже това е институционална кражба в чист вид. Убеден съм, че жителите на "Надежда" биха искали да видят как парите им отиват за развитието на техния квартал, но са лишени от това обществено щастие. Между другото - в предизборната кампания през 2015 година в София темата за неравенството бе поставена за първи път, а тогава в нея се включи дори и Бойко Борисов, който за първи път в политическата си кариера се загрижи за крайните квартали и им обеща саниране. Разбира се, днес, вече две години по-късно от тези обещания няма и следа, но темата за буквалното класово разделение на София ще става все по-пареща, особено, ако бъде постоянно натиквана в ъгъла. Между другото наскоро в един материал на архитект Павел Попов във вестник "Култура" срещнах подобно разбиране за София, наречено там "класова несправедливост". Щом подобно наблюдение се прави от човек, който няма как да бъде причислен към социалистическите идеи, значи раната е отворена, остава да видим дали може да бъде излекувана.

В това класово деление на града наскоро взе участие и самия Бойко Борисов, който се отказа от образа си от 2015 година - на него му се привидя просперитет, защото кафенетата по "Витошка" били пълни. Първо, ако се беше заслушал в речта из тези кафенета сигурно щеше да види, че огромна част от посетителите там са чужденци, но дори и да е обратното - фактът, че от София избираш "Витошка" означава само едно - останалата част от града стои невидима за теб. На фона на такъв описан просперитет, на такава "европейщина", хората, които се справят трудно с живота очевидно трябва да стоят засрамени и да се чудят с какво са се провинили в предишен живот, че в този са захвърлени насред толкова "европейско" пространство, че им идва да вият като яки балкански върколаци...