Вчера всенародният талант, носителят на всички букъри и нобели Георги Господинов метна висококултурната си бомба във фейсбук с краткото изречение:
"Смъртта е череша, която зрее без теб..."
(Ако смъртта е череша, това означава ли, че и черешата е смърт - въпроси, въпроси...)
Още вчера имах чоглавото чувство, че в това изречение има нещо познато, нещо, което е потънало в мъглата на спомените и не може да бъде изкопано от там. После една позната във ФБ ми прати линк и ето че всичко си дойде на мястото.
Образът на черешите и смъртта не е на Букъра, а е на руският поет Роберт Рождественски от поемата "Реквием". Там има една част в която говорят мъртвите и техните думи са пълни с тъга и болка:
Какой она стала, земля?
Как там птицы?
Поют на земле
без нас?
Как черешни?
Цветут на земле
без нас?
Букъра е литературен джебчия.
Но настоявам Козилата, Годзилата и всички останали десни инфлуенсърки да се самосезират.
Либералното светило чете руски поети тайно под одеалото, а след това бълва путинистка пропаганда...:)))
Поемата "Реквием" е посветена на падналите войници от Червената армия, които с кръвта си дадоха живот на толкова много череши след тях, че Господинов може само тъжно да въздиша и да завижда.
No comments:
Post a Comment