Бабаитлък и дрога

Тези дни медиите преливаха от снимки на премиера Бойко Борисов със Силвестър Сталоун и Арнолд Шварценегер - иконите на шумното и бляскаво кино от 80-те години на Холивуд. Министър-председателят очевидно се чувстваше добре в тяхната компания, защото се смееше на снимките като влюбен тийнейджър и изглеждаше лъчезарен така, както никога не изглежда в парламента по време на парламентарния контрол.

Всъщност страстта по киното на премиера е ясна много отдавна. Още откакто стана главен секретар на МВР и небръснат и загрижен се явяваше по местопрестъпленията, за да излиза добре на снимките. Още тогава Бойко Борисов подсъзнателно схвана, че природата на медийната реалност е особена - достатъчно е да те има на снимките, за да имитираш дейност. Така се роди изцяло нов полицейски стил - български бабаитлък с папарашки привкус. И Борисов се увлече от своето откритие. Започна да се изживява като киноактьор и превърна МВР в голяма фабрика за кинообрази и илюзии, но не и за реална сигурност.

Тежката реалност обаче тези дни навести страната отново. Съдът в Страсбург поряза България с глоба, наложена за акция от 2004 г., координирана лично от тогавашния секретар на МВР Бойко Борисов. Антимафиоти нахлуват в жилището на заподозрян в престъпление, просват го на земята пред очите на жена му и петгодишната му дъщеря. От преживения ужас малкото момиченце започва да плаче и тогава един от нахлулите полицаи вади пистолет, опира го в главата на детето и му крясва да замълчи.

Тази киносцена, сякаш извадена от филм на ужасите, е типичният български полицейски бабаитлък, чийто идеолог Бойко Борисов пет години по-късно стана премиер. Съдът в Страсбург обаче, който съвсем не е омаян от магията на кинообразите, безпощадно присъди 14 500 евро на семейството, преживяло ужаса на полицейщината. Това решение е изключително показателно, то е като размазваща кинокритика на медийните балони, превърнати в опит на имитация на сигурност.

Случката от 2004 г. да ви напомня нещо? Да ви напомня за десетките случаи, в които полицията превишава правата си в последните две години? Този бабаитлък стана държавна политика и резултатът беше нулева сигурност и хора, пребити от полицията. Защото идеологът на насилието и маскираните полицаи днес ръководи държавата.

Не можем да пропуснем и двойните стандарти на бабаитлъка. Оказа се, че безпощадната полиция, която насочва пистолети към деца, е изключително благосклонна към синовете на депутатите от ГЕРБ. Един от тях, заловен с марихуана, е бил освободен само час след задържането. Братът на общинар от Севлиево (пак от ГЕРБ) също бе спипан с дрога, но законът милостиво си затваря очите.

Очевидно бабаитите си падат по дрогата. Вероятно само кинообразите вече не стигат. Нуждаят се от нещо "по-тежко".

Техен проблем, но аз не искам като данъкоплатец да плащам онези 14 500 евро глоба, да си ги плати Бойко Борисов.  

Моменти от Фейсбук-битието

Всяко съвременно средство за комуникация възражда нещо старо. Така социалните мрежи възродиха позабравеното изкуство на писането, което беше почнало да сдава богу дух в мрачната среда на 90-те години на миналия век. Така ние графоманите добихме нов живот в 21 век и задишахме гордо във виртуалната епоха. Фейсбук обаче (един ден май трябва да събера всички фрагментарни разсъждения и да ги събера в единно и неделимо цяло) е мощна лаборатория по творческо писане. Ако искаш да те забележат – трябва да се състезаваш с целия свят за вниманието на аудиторията, която не иска да пише. С други думи вече говорим за динамично, накъсано писане, което цени много повече краткото остроумие, отколкото опиянителната многословна ирония. Фейсбук-живота обаче е живот на думите, което неговата хубава страна. Думите имат склонността да оцеляват през времето, дори и когато са предназначени само за днешния миг. Така че може би Марк Зукърбърг ни донесе като дар точно това – място, което може да принесе думите през времето и да покаже един ден на космическите поколения на Земята, че техните прадеди са имали своите начини за лъчезарен живот и мегаломанско губене на време

Ох, като гледам какви неща питат жените за мъжете в сайта на "Космополитън" (Защо мъжете си чешат топките, например) се замислих какви ли биха били въпросите, които никой мъж не би си признал, че иска да пита. Ето кои смятам, че са те: "Защо не може да готви? Не ги ли пращат от небето с тази включена екстра?". Също така: "Тя спира ли някога да говори? Или да свиквам с идеята, че ще вземам думата само един път на високосна година?". Друг въпрос: "Кой изверг измисли сутиена?". И не на последно място: "Означава ли глобалното затопляне, че един ден всички жени ще ходят без дрехи" :))

-----------------------------------------------------

Понеделник: мързелът ми е голям като къщата на Росен Плевнелиев, като егото на Бойко Борисов, като сутиена на Искра Фидосова, като цялостната тъпотия на кабинета, като заплатата на банкер и като бюстът на начинаеща фолкдива. Сутринта си пуснах телевизора за малко и попаднах на дебатите за кметския пост в Перник. Навън вали дъжд, духа вятър, а в Перник винаги е горещо. Не е само заради красотата на жените, просто перничани възприемат политиката наистина сериозно...

А е понеделник: желанието ми за работа е рехаво като магистрала, строена върху пепел, като парламент в петък следобед, като мисъл в главата на министър от кабинета....

-----------------------------------------------------------

Велико стихче:

АСТРОНАВТ

Луната е кръгла като колело.

Защо няма две луни -

да си направя колело

и да замина някъде далеч, далеч,

където

ще има само една луна?

Стефан Гечев :))))

------------------------------------------------------------------

Къде са сега "Стандарт и Пуърс"? Защо се бавят да свалят кредитния рейтинг на софийското време. Снежинките падаха като цената на акциите на Уолстрийт. От време на време се появяваше дъжд като опит за небесен транш за спасяване на есенното положение. Да не говорим, че беше студено като в душата на десен икономист....:))))

-----------------------------------------------------------------

Окончателна диагноза: Плевнелиев (Спящата красавица) е милионер, който не живее на тази земя. Мъж под чехъл - в живота си и в политиката. Видяхме, че у тях го командва жена му, в президенството- Бойко Борисов, Маргарита Попова и американските компании. Ходи на концерти на Веселин Маринов, ама не го слушал. Беше в правителството на ГЕРБ, ама не бил от ГЕРБ. Изобщо отникъде не бил. Милионер на свободна практика. Преди да говори си поема дъх все едно се дави. Прилича на марсианец, кацнал преди малко с летящата си чиния на земята. Този човек във властта ще е като мистър Бийн в ресторант. При това - откога клонингите на Борисов имат право да бъдат кандидати за нещо? :)))))))))))))

-----------------------------------------------------------------------

‎"Не преекспонирам богатството си", каза Росен Плевнелиев пред триетажната си къща с големината на селска гимназия....

-----------------------------------------------------------------------

Най-дългата българска дума - "предиупотребапрочететелистовката" :))))))

--------------------------------------------------------------------

Едно съботно стихче, този път от великия Васил Сотиров

Отдавна сме разбрали ние:

човек и да умре, добре е -

да пеем, както ни се пие,

да пием, както ни се пее!

Човек не може да добави и дума към нещо толкова революционно! Освен и да спим както ни се иска да срутим капитализма :))))

-----------------------------------------------------------------------

Велик лаф: "Тук не е "Sex and the city", тук си е "Village and masturbation" :)))))

-----------------------------------------------------------------------------

Цецка Цачева: "Взривът в колата на Сашо Диков не е случаен". Дали тази проклета гъска знае, че думите й са морално престъпление. Като не е случаен взривът защо полицейската им власт досега не хвана нито един бомбаджия? Разбраха ли кой е поставил взривът пред "Галерия"? Не разбраха. Останаха само намеците им, че журналистите сами са се взривили. Сега Цачева за малко щеше да каже, че Сашо Диков сам си е сложил бомбата. Тази власт затъва все повече в блаото на собствената си мизерия и политическа интригантщина. По този модел и аз мога да изразя целенасочено съмнение, че Цецка Цачева е взривила колата на Сашо Диков като отчаян опит да спечели любовта на проф. Юлиян Вучков....:)

-----------------------------------------------------------------------------

Слуховете, че Цветан Цветанов изневерява са абсурдни. Цветанов е високоморален мъж. И е безкрайно верен на своята истинска любов - Веселин Маринов :)))) (днес измислих поредната простотия, а сега след 22 часа тя ми се видя страхотно подходяща за статус)

-----------------------------------------------------------------------

Фейсбук - най-големият генератор на абсолютна простотия във Вселената. Нарочно обвинявам Фейсбук, че ако си прочета днешните мнения ще трябва да обвиня себе си...:))))))))

--------------------------------------------------------------------

Чета за някакво изложение, където щяло да може да се опитат биовино и биосуджук. В България коварната представка "био" вече почна да се ползва като начин да ти увеличат четворно цената. Искаш биосирене - дай 20 лева за килограм. Биовино? Нямаш проблеми - 100 лева бутилката, защото докато гроздето е брано работниците са слушали джаз и са си взимали душ на всеки половин час. Биожени? Доктор Енчев ще подаде протест до Съда в Страсбург за дискриминация... Само не искам да си представя как някой ще рекламира "биосуджук" в Подуяне...Със сигурност ще го разберат по грешния начин :))

-----------------------------------------------------------------------

Навремето баба ме плашеше с Торбалан. Торбалан в моята фантазия беше удивително неприятен, кискащ се старец с огромна торба, който живее в гардероба и само чака удобния момент да излезе от там, за да ми изкара акъла. Сега разбирам, че баба е била и си остава хуманист. На този свят, оказа се, има къде-къде по-ужасни неща с които да те плашат. Ето моят наръчник на новите закани на бабите към децата: "Ако не слушаш ще те дам на Симеон Дянков да те гледа". Или: "Ако не си изядеш закуската, ще извикам Николета Лозанова да ти пее наживо!". Добър вариант е: "Сядай да учиш, че иначе цял живот ще се потиш като Росен Плевнелиев в телевизионно студио". А може да се пробва и така: "Лягай веднага иначе Искра Фидосова ще те изяде" :))))

-------------------------------------------------------------------------

Йес, о, йеееес! На идване към работа успях да пропадна толкова ниско, че се отбих в една книжарница под възмутените погледи на правоверната общественост наоколо, които цъкаха с език заради моето падение :)))) И си взех новата книга на Салман Рушди "Земята под нейните нозе". И сега поне ще имам защита срещу всички политически бури, обществени истерии, дребни интриги, кряскащи сутрешни блокове и дебати по измислени теми. Литературата ни е пратена от Аллах, за да ни защити в миговете в които светът лудва. Другите се карат, спорят, истерясват, но нищо от това не достига до тебе. Благословен бъди, Салман Рушди! :)))

--------------------------------------------------------------------

Като прочетох, че близането на сладолед и яденето на банани се счита за сексуален тормоз над мъжете, усетих как поетът в мен се събуди и той написа кратко протестно стихотворение, което кръсти: "Един мъж от Подуене проклина света":

О, да, скъпа, ближи си сладоледа!

Ще те дам на моя адвокат...

Или пък ближи го - тормози съседа

нека страда този долен гад

И няма да ти правя еваларка,

живеем във пазарен свят.

Недей да хлипаш ти като пиарка

на загубил изборите кандидат!

Банани, ананаси - секс на екс!

Ебаси нищо няма оправия!

В Подуене гордо остават без секс

и избират новата ракия :))

----------------------------------------------------------------------

Не мисля, че някога преди е имало възможност да се правят интерпретации в реално време на случващо се в момента събитие. Е, добро утро - Фейсбук ни даде тази възможност. Вчера докато течеше дебата Калфин - Плевнелиев ми беше по-интересно да чета мнението на виртуалната общност отколкото да слушам дебатите дори. Фейсбук вече е колективно и много силно политическо (на места дори истерично) съзнание. Супееееер! В тази връзка май следващата революция ще бъде просто един статус: "Да го духат подтисниците", който ще бъде одобрен и коментиран от толкова много хора, че капитализмът ще рухне :))

---------------------------------------------------------------------------

Сега е времето да бъда честен. Калфин никак не беше чак толкова силен на този дебат. Усещането за сила дойде от карикатурното поведение на Плевнелиев. Трябваше да се самонавивам, за да приема и левият кандидат сериозно. Основна слабост на дебата: нито един от двамата не разви някаква визия отвъд еврофондовете. Калфин мачкаше по въпроса за бюджета. Плевнелиев се изправи по време на разговора за инфраструктурата. Но това е като да имаш цял свят на разположение, а да се караш за една стая в него. В един момент изпитах чувство за клаустрофобия - българският свят и хоризонт е много стеснен, толкова стеснен, че не е истина просто.....

--------------------------------------------------------------------------

Росен Рушвета, Росен Магистралката, Росен Еврофонда, Росен Мрънкалото, Росен Треперещата брадичка, Росен "Ама г-н Калфин, вие не разбирате", Росен Аз си говоря самичък, Росен Извънземното, Росен Милионера......Дори и феновете на ГЕРБ ще се объркат за кого от всички тези печални образи да гласуват :)))

-------------------------------------------------------------------------

Марк Твен мъдро беше споделил основния квантов дефект на битието: "Един път в живота Фортуна почуква на вратата на всеки, но в това време човекът може да е в близката кръчма и да не чуе". Да, но поне има утешение - когато е в кръчмата човек не иска Фортуна, а иска само бирата да е студена, музиката хубава и сервитьорките лъчезарни...:)

---------------------------------------------------------------------

Бях на интервю за нещо, което високопарно се нарича Училище за политика. В един момент неговата шефка драматично ме попита: "А как си представяте плановете си за бъдещето?". И тогава, приятели мои, аз излъгах като министър на парламентарен контрол. Казах, че се виждам свободна душа във вселената, която графоманства на воля с идеята един ден да се оттегли някъде край Карибите и да си купонясва. Излъгах, защото истинският отговор: "Виждам се като водач на световната революция, идеолог на протеста без дрехи и ръководител на бунта на почитателите на стриптизьорки" щеше да психира твърде много бюрократите....Но нали за това ни е даден ФБ - да си говорим истината :)))

----------------------------------------------------------------------------

Прочетох една дидактична мисъл от конско на Чехов към целия свят: "Водката е бяла, но зачервява носа и очерня репутацията." Авторът е налучкал нещо, но не усетил напълно своето откритие. Носът ти се зачервява на втората чаша. На първата бутилка обаче вече душата ти е червена. На втората вече си ален като бузите на млада колхозничка с примамливи колена. А на третата вече искаш да праснеш един на Троцки, защото не те си струва много пламенен революционер. Водката зачервява живота. Водката изчервява капиталистите, хахахаа :))))

----------------------------------------------------------------------------------

Един коафьорско-политически статус:

Стара руска традиция е да се редуват плешиви и рошави начело на страната.

Николай II е имал коса.

Ленин е бил плешив.

Сталин е бил с коса.

Хрушчов - плешив.

Брежнев - с коса.

Андропов - плешив.

Черненко - с коса.

Горбачов - плешив.

Елцин - с коса.

Путин - плешив.

Медведев - с коса.

Путин - плешив.

Медведев - с коса.

Путин - плешив.

Медведев - с коса.

Путин - плешив.

Медведев - с коса.

Путин - плешив.

Медведев - с коса.

Путин - плешив.

Медведев - с коса.

Путин - плешив.

Медведев - с коса.

Путин - плешив.

Медведев - с коса… :))

-----------------------------------------------------------------------------------

Навремето съветската преса измисляше всякакви титли за Сталин. Време е българската преса да си вземе поука и да прочете краткият ми справочник на титлите с които е удостоен Той: Първи строител на магистралите; Гениалният икономист на европейските пенсии; Футболист номер 1 на отечеството; Най-големият бранител на родината с дюнери; Най-успешният резач на лентички във Вселената; Любимецът на фолкгърлите; Мъдрият приятел на учениците; Най-грижовният баща, който сритва гаджетата на дъщеря си. Сега вече и Върховен художник на България. Няма да е пресилено да заявя, че е време да бъде обявен и за Най-гениалният журналист на Европа! :)))

-------------------------------------------------------------------------------

‎"Много пъти съм казвал "не" на Борисов, много повече, отколкото Калфин на Първанов". Росен Плевнелиев. Не знам как да го кажа нежно - след като си приел да станеш част от бардака, май френд, изобщо няма смисъл да си броиш "не"-тата. Това е все едно да си приел да участваш в оргия, а после непорочно да заявиш, че си се оставил да те изненадат в тъмното само три-четири пъти :)))) Ох, почва да ме избива на циничен хумор, а до изборите има още цели две седмици :))

-----------------------------------------------------------------------------------

Утре ще правят Бойко Борисов почетен художник на страната. Това ме изпълва с културен оптимизъм и цивилизационен възторг. В скоро време очаквайте Той да бъде обявен за почетна блондинка, за пожизнен председател на Асоциацията на коафьорите, за съпрезидент на гилдията на педикюристите и много други културни професии. Сигурно ще бъде обявен и за почетна Глава на семейството на Росен Плевлениев. Така и така ще му дава заповеди до края на света, нека поне нещата да получат юридически статут :)))))))

Росен Плевнелиев - кандидатът от летящата чиния

"Не преекспонирам богатството си", каза Росен Плевнелиев пред четириетажната си къща с големината на селска гимназия в затворен комплекс в София. Така започна дебатът на претендентите за президентският пост по бТВ в събота. От телевизията бяха решили да въведат зрителите и в човешката страна на политиците в дискусията, но това е идея с две остриета. Защото подобна гледна превръща политиката в сапунен сериал. Тази територия е запазена марка за Росен Плевнелиев, който поради абсолютното отсъствие на политически качества и послания, може да предложи единствено себе си и своята история за спането по "паркинзи" преди да стане чудовищно богат.

Именно богатството на Плевнелиев обаче му изигра лоша услуга в тази дискусия. Защото показа, че той не живее животът на обикновените българи, а витае в икономически небеса. Само един факт - в миговете в които хората всекидневно получават аритмия от постоянно скачащите цени на хляба, а самият хляб с цената си от около лев и малко е непосилен за пенсионерите, Плевнелиев между другото сподели, че купувал хляб от 1,90. Каза го между другото! Като бъдещ президент на някаква България от съседно измерение. С България от това измерение обаче той няма нищо общо. Заради това милионерът приличаше на нещо слязло от летяща чиния, буквално секунди преди телевизионният разговор.

Дебатът демонстрира и друго за кандидатът на ГЕРБ. Неговото вице Маргарита Попова му иззе цялата политическа инициатива и започна да говори вместо него. Плевнелиев се примири с ролята на номер 2 в дискусията. Защо да не го направи. Той е идеалният номер 2 - няма собствено мнение, мълчи и слуша началника. Преди началникът беше Бойко Борисов. Ако стане президент - босът ще е същия.

Част от политическите анализатори се опитват да се заяждат с Калфин, че негова победа ще означава трети мандат за Първанов. Но защо никой никога не сподели, че Плевнелиев ще бъде просто едно продължение на Борисов, но в президентския пост. Само прическата му ще е малко по-хубава.

Плевнелиев не е само социално и телевизионно неадекватен. Той се оказа пленник на липсата си на политическа култура. Все пак, за да станеш президент трябва да има върху какво да надграждаш, а при кандидатът на ГЕРБ има единствено инженерни метафори и патологична любов към асфалта. Незабравим ще остане мига в който милионерът тръгна да обяснява, че в учебниците по икономика пишело, че в години на криза трябва да се строят магистрали. О, да, няма да отричаме икономическите търсения на полугербаджията, но няма как да не отбележим, че тази кейнсианска постановка е в твърде голяма противоречие с десните възгледи на Плевнелиев. При това Кейнс говори за строежи, за да може да се създават работни места, а не чужди фирми на концесия да ни продават българска пепел. 

Дебатът обаче беше звездният миг на вицепрезидентите. Стефан Данаилов направи блестящо включване в миговете в който Плевнелиев се опита да твърди, че парите за подслушване не били много. Ламбо беше много по-харизматичен от Калфин. На него много повече му се отдава модерната игра на политика с публиката и заради това винаги той е бил по-подходящият кандидат за президент. Но не трябва да подценяваме и Калфин. Неговата атака срещу платената социология и скептицизмът му към "Маркет линкс" бяха един от неговите пикове. Защото точно в този миг Калфин беше гласът на хората, които вече тотално са ошашавени от платени социолози, манипулатори с цифри, интригантски проучвания и дискредитирани анализатори.

Любомир Христов се оказа с класи като интелектуална подготовка над Меглена Кунева. Личеше си, че е по-компетентен от нея в почти всяка тема и изпъкна с доброто си икономическо мислене. Самата Кунева удивително заприлича на приказната героиня, която се вози с летяща метла, а разменените й реплики с Маргарита Попова дразнеха максимално чисто интонационно и смислово.

Голямата неприятна изненада на дебата се оказа Маргарита Попова. Тя демонстрира писклив глас, командаджийски характер и липса на ясна мисъл. Вероятно това я прави великолепен юрист, но спецификациите за вицепрезидент са по-различни. Попова като развилняла се домакиня трудно даваше думата на Плевнелиев, но така вероятно го спаси от някое случайно харакири.

Най-странна бе позицията, която зае Меглена Кунева. Тя през цялото време не спря да говори срещу партии, сякаш бившата еврокомисарка не принадлежи към политическа формация. Неслучайната й политическа амнезия продължи по време на цялата дискусия и се разрасна като раково образование. Кунева, която е член на НДСВ и за която работи цялата жълта партия, се самообяви за гласът на хората, но така и никой не попита хората дали приемат една евробюрократка да говори от тяхно име. В крайна сметка точно този контраст (реалният срещу медийният образ на Кунева) разруши всичките й послания.

Не е ясно дали телевизионите дискусии са в състояние да обръщат нагласи и да формират наново мнения. Вероятно някъде по света това става. В страната на "златките" обаче дискусиите обикновено са парад на суетата, клиширан спектакъл и демонстрация на липсата на добър вкус. Българският проблем е, че ние никога не ходим на гости на света. Светът ни е тесен като дънките на анорексична манекенка. Всеки дебат отново и отново ни доказва, че България живее в нарцистично и самодостатъчно състояние, а после винаги се чувства изненадана от внезапния повей на смразяващите ветрове, които сякаш идват отникъзе.

Телевизионните дискусии не могат да спечелят едни избори, но могат поне да ни подскажат политическото състояние на страната в момента. Картината е тъжна, защото изборът е решителен. В крайна сметка залогът е по-голям от обикновено. Защото в денят след вота вече ще е ясно - дали сме дали цялата власт в ръцете на милиционерите или сме спасили някакво късче от демокрацията и сме го измъкнали от потните им и мазни ръце. 

Всичко под ножа

"Градим България" е изписано с внушителни букви в кандидатпрезидентския сайт на Росен Плевнелиев и Маргарита Попова. Двамата ни гледат от него с усмивки, пипнати на "Фотошоп", и се опитват да ни убедят, че са най-достойни да бъдат лицето на България.

Усмивките обаче крият мрачната тайна на тази власт - абсолютното незачитане на закона и пълното неуважение към правилата. Цялата идея за държавност отиде под ножа само за две години хаотично и интригантско управление.

Така се стигна до интересна ситуация. Кандидатката за вицепрезидент, министърката на правосъдието Маргарита Попова, която официално се води в отпуск, защото е в кампания, всъщност продължава да разписва заповеди в своето министерство.

Юридическият свят е особена материя. Както няма начин човек да е на две места едновременно - в Лондон и Париж например, така няма начин да си в отпуск и да разписваш заповеди като министър. В света на мистиката може да е допустимо да се раздвояваш, но законът е суха и противно материалистична материя - тя не допуска философски анализи и безкрайни обобщения. Юрист номер 1 на държавата обаче изобщо не зачита закона. Тази, която трябва да съблюдава реда в правосъдието, се държи сякаш ред изобщо няма.

А още по-плашещо е, че тя се мисли за градител на България, докато всъщност не е с нищо по-различна от всички останали рушители на институции, закони, правила.

Историята ще запомни ГЕРБ точно с разрушението им. Те погазиха закона. Считат Конституцията за досадна подробност от пейзажа. Насадиха невиждан и преди 1989 година страх.

Това, за което не си дават сметка, е, че в свят без правила първи отиват на бунището на историята тези, които са унищожили правилата. Неизбежно е като поредното рязане на лентички от премиера.

Защото наистина всичко отива под ножа.

Без БДЖ просто няма държава

“БДЖ е във фалит”, призна вчера съвсем официално министърът на транспорта Ивайло Московски. И медиите оставиха това изявление да се превърне единствено в заглавие на вестниците, агенциите и телевизиите. Всъщност след такова признание един министър има само два пътя за действие: да си събере комплект топли дрехи за затвора или да си направи харакири. Друг изход от такава ситуация просто няма.

Когато една основополагаща компания като БДЖ е била доведена до крах, министърът не може само да заеме ролята на говорител, който съобщава новината. В крайна сметка железниците се развиват под неговия контрол и фалитът е не само икономическо, но и политическо престъпление.

И точно тук, след като сме изправени пред невиждана ситуация в новата история на страната, обясненията на проблема вече са ненужни . Можем да кажем баналната истина, че в последните 22 години всички управления са виновни за този провал. Можем с ярост да обявим, че състоянието на БДЖ е най-болезненият симптом за цялостното състояние на държавата. Можем с гняв да обобщим, че от своето създаване досега железниците никога не са били в толкова трагично положение. 
Но днес анализът вече е безполезен. 
Днес вече трябва да се търсят виновниците и да бъдат наказани. Защото посегателството срещу БДЖ е поредният снаряд, изстрелян срещу самата идея за държава.

От 10 години насам гласовете за това, че железниците трябва да бъдат приватизирани стават все по-силни. Измислените като икономически институти фондации на конвейр пускат статии за това, че държавата трябва да се отърве от железопътните превози, че частни влаковете изведнъж ще станат космически, а мениджмънта им ще е нещо като магия, която се случва наживо. Не напразно в злъчните десни текстове, които са като заклинание на черен магьосник, постоянно се насажда идеята, че държавата не може да управлява добре икономическите процеси. И в следващият момент – БДЖ окончателно бе доведено до фалит. 
Само, че има огромна разлика между лошото управление и управлението, чиято цел е умишлено да източи едно предприятие. Точно това стана с БДЖ – компанията заприлича на жертва на политически вампир – обезкръвена, омаломощена, амортизирана, неспоспособна да издържи. Всичко това бе направено съвсем умишлено и това е основната причина да твърдя, че транспортният министър, който изтегли късата клечка – Ивайло Московски, е за затвора. 
Точно при него успяхме да видим как целенасоченият тероризъм срещу последните остатъци от истински обществени услуги успя, точно както навремето самолетите успяха да срутят кулите на Световния търговски център.

Няколко думи за железниците като обществена услуга. Първо – приватизацията на една силна и работеща компания с име БДЖ щеше да се провали моментално. Структурата на железниците е такава, че те неименуемо работят на загуба. И поради тази причина никой няма да иска да ги купи, освен ако не бъдат продадени на абсолютна безценица.  Заради това от 22 години гледаме филмът с предизвестен край – липса на инвестиции и пълно занемаряване на влаковете. Правителството на ГЕРБ пък постави рекорд по управленски саботаж като отказа да плаща за новите мотриси „Дезиро”, които бяха поръчани по времето на НДСВ и преди няколко дни стана ясно, че германска банка вече ги е обявила за продан. Очевидно някой много иска да продаде БДЖ за жълти стотинки

БДЖ обаче има социални функции. Не в смисъла, че са благотворително дружество, а в смисъла, че осигуряват транспорт и до много малки населени места. Фалитът на БДЖ е престъпление, защото, ако държавата остане без влакове - това ще направи пътищата на страната свръхзадръстени и ще превърне цели места в България в изолирани острови. Влаковете са екологичен транспорт, който може да бъде много добра алтернатива дори на самолетите. Не напразно Китай инвестира във високоскоростни влакове. Европа също започва този процес. Дори разкапаните от политически противоречия и изтерзани от кризата САЩ също замислят високоскоростни железопътни линии в отчаян опит да се върнат начело в тази сфера.

При нас процесът тече наобратно. Съкращения и още съкращения.

Какво ще рече закриваме нерентабилнити линии? Нека да погледнем отвъд смразяващото клише. Закриването на линии не е просто фраза – това е социален катаклизъм. Защото, когато едно населено място остане без железопътен транспорт, то на практика остава изолирано от света. Дивотията за пазара, който сам щял да регулира това е пълна глупост. Защото автобусните превози (вече изцяло в частни ръце) не могат да бъдат алтернатива на БДЖ. Собствениците на автобуси избират печелившите дестинации и пет пари не дават за малките градчета и по-затънтени села. Престъплението на държавата е, че тя остави този проблем изцяло на пазара. А истината е, че когато едно населено място остане без транспорт – задача на властта е да не го държи изолирано. Това е смисълът от съществуването на държава изобщо. Заради това не можем да искаме БДЖ да излиза винаги на печалба – дейността на железниците трябва да бъде субсидирана. Точно тук британският историк Тони Джуд с мъдра ирония казваше: „ Необходимата субсидия винаги ще изглежда неефикасна в очите на определен вид икономисти: със сигурност би било по-евтино да изтръгнем релсите и да оставим всички да ползват колите си?”

Точно този определен вид икономисти днес не млъкват нито за минута държавата да бъде изпъдена от железниците.

Каква обаче ще е цената на това?

Още отсега можем да прогнозираме какво ще стане при една евентуална приватизация на БДЖ, защото приватизацията никога не работи по начина по който обичат да халюцинират десните представители на икономическото безумие. Бъдещият собственик, който ще купи линиите на безценица, моментално ще отреже две трети от влаковете и ще остави две основни линии – София – Бургас и София – Варна. Цените на билетите ще скочат три или четири пъти. Две трети от имотите на БДЖ ще бъдат разпродадени с тлъста печалба. В края на първата година собственикът на компанията ще започне да дава интервюта колко много губи от предприятието си и ще призове за държавна помощ. Държавата, понеже не може да си позволи да изгуби напълно железопътния транспорт ще тръгне да субсидира частника и така българските данъкоплатци ще бъдат източвани постоянно, точно както се случи след приватизацията на друг монопол – енергоразпределителните дружества.

Ако се върнем към Тони Джуд, който във времена на криза на лявата идеология най-добре формулира полезните ходове на левицата – ако една държава тръгне да се отказва от железниците, здравеопазването, от другите услуги, тя поставя под заплаха единството на цялото общество. Мракобесната икономическа десница не иска и не може да осъзнае точно това – в мига в който управляващата класа откаже да покаже солидарност, обществата вече са поставени под огромна заплаха, както и самият съществуващ ред.

В България ние сме неспособни да виждаме дясната заплаха в нейния икономически вид, защото сме неспособни да прогледнем отвъд клишетата, които тя е в състояние да бълва всекидневно. Пазарът не е в състояние да оправи железопътния транспорт, просто защото той е отговорност на държавата, важна част от нейното съществуване, направо основен смисъл на нейното битие. Когато една държава престана да бъде в полза на хората, то тогава олигархията получава правителство, а хората се изпълват с гняв. БДЖ е само белег за разпадащата се социална тъкан на обществото и не е ясно дали, ако тя си отиде, изобщо ще остане нещо.

Един от десните папагали написа статия, че БДЖ се нуждаела от Стив Джобс. 

Точно обратното. 

БДЖ се нуждае от Джовани Фалконе. 

Това е онзи прословут италиански прокурор, който сам тръгна срещу италианската мафия и плати с живота си за своята дързост. Някой трябва да извади нечистите сделки, източванията и цялата мерзост на управляващата класа, която съсипа БДЖ, за да може да я подари на безценица. Стив Джобс беше предприемач, който поне развиваше собствени идеи, а не беше като вампир, който се храни с остатъците от обществените услуги и изсмукването на средства от изтерзаните от експерименти хора.

Не знам защо, улисани в предизборна битка опозиционните партии не обърнаха внимание на скандала с БДЖ. Това е невероятен повод за внасяне на вот на недоверие. Защото този кабинет вече няма оправдание. Всички убиваха железопътния транспорт, но сега именно това правителство се опита да сложи надгробната плоча. Искам да видя какво ще обясняват на хората, които остават изолирани, без влакове, евентуално без пощи, изобщо без някаква идея за държава, която съществува. Това вече няма да е общество, а зоологическа градина останала без надзор.

Нека отново да повторя. Железницата е най-добрият обществен символ на държавата и без нея спокойно можем да твърдим, че България не съществува повече. Спомнете си героят на Вазов слепецът дядо Йоцо възприема новата България след Освобождението именно чрез шума на влака. За него това е символ, че държавата му се е променила, че е друга.

В годините на социализма студентите по журналистика създадоха култовият образ на поета-железничар Трендафил Акациев – неизтощимият коментатор на абсурдите на живота. Железниците винаги са били край нас в нашето модерно битие.

И представете си колко долни и пропаднали хора могат да са тези, които искат да ни лишат от тях и да ги оставят на хаоса!

Пламъци

Журналистите обичат пироманските метафори - икономиката пламва, Европа пламва, главите на премиерите пламват. Страниците на вестниците изобилстват от огън и пламъци. В такива случаи винаги се търси кой може да потуши бедствието, да влезе в ролята на още по-метафоричен пожарникар, който да реши проблема. Когато няма такъв, медиите пишат разтърсващи коментари и се чудят кой политически бог е пратил проклятието сред нас.

Когато обаче пожарни наистина, а не литературно липсват, това сякаш не трогва много журналистите. Шокиращите данни, че в 40 общини няма противопожарни служби бяха обявени вчера. 40 общини стоят беззащитни пред реалната стихия, която може да се разрази. В други общини положението е на същия хал - дежурствата се давали само от една пожарна с шофьор и един пожарникар. Какво може да се каже за това?

Не е ли иронично - в държавата, в която премиерът е пожарникар, противопожарната помощ да е на умирачка? Вероятно Бойко Борисов е зает с планове за бъдещата си кинокариера и съвместни блокбастъри с Шварценегер и Сталоун, но можеше да обърне внимание на изнесените данни. Правителството постоянно се хвали, че прави и невъзможното държавата да бъде привлекатена за инвеститорите. Обаче май пропуска един малък факт - държавата никак не е привлекателна за нейните граждани. Освен бедни те се оказаха и беззащитни. МВР се занимава с изборите. Пожарна няма. Премиерът говори за кино и иска да става художник. Финансовият министър смята, че е смелост да държиш хората в бедност. Объркана работа.

И ако чергата ни пламне, май няма кой да я гаси.

И литературно.

И наистина. 

Товарищ Бойко, вы большой художник!

"Товарищ Сталин, вы большой ученый,
В языкознаньи знаете вы толк".  

Това са началните думи от една прословута ъндърграунд песен от последните години на сталиновата епоха. Авторът на текста, невероятният писател и уникален хуморист Юз Алешковски пародира пълната деградация на Учителя на народите, който в края на живота си пише труд по въпросите на езикознанието. Всъщност това винаги ще остане характерна черта на всяка диктаторска фигура - желанието за всеприсъствие, за размазваща доминация над всички останали, за институционализиране на собствените мисли над мислите на всички останали, дори с цената на избиването на зъбите на тези, които имат собствено мнение.

От няколко дни цяла България си пее тази песен, но във вариант за величавите художествени способности на Бойко Борисов. Откак стана ясно, че премиерът ще става почетен член на Съюза на българските художници, се разгоря тежък културен спор за неговите творчески качества и ранима душа. В защита на политическия му началник блесна талантът на културния министър Вежди Рашидов. Неговите критически прозрения от вчерашния ден са най-добрата диагноза на цялата власт. Скулпторът сравни Борисов с Пикасо. И намекна, че небрежните скици, които министър-председателят си драскал по време на правителствените заседания, един ден щели да струват много пари. После това му се стори недостатъчно на културтрегера, та добави, че геният може да се отключи на стари години, и даде пример с Гоген. Така Борисов успешно бе увесен на стената на класиката - премиерът, който мери културно величие с Пикасо, Гоген и други висоти на живописта.

Журналистите отчаяно се опитваха да получат отговор на въпроса, къде могат да се запознаят с творчеството на този могъщ талант, който управлява държавата, но не бяха удостоени с отговор. Като всеки скромен гений, Борисов пази скиците си единствено за себе си и не иска да споделя наранимата си душа със света.

Да обобщим титлите му дотук, както правеше навремето съветската преса със Сталин: Първи строител на магистралите, Гениален съветник за икономическата криза в Европа, Най-добрият футболист сред политиците, Пръв приятел на антитерористите, които приготвят дюнери, Най-успешният резач на лентички в света, Най-добрият баща, който сритва гаджетата на дъщеря си, Първи огнеборец на Стария континент, Най-големият приятел на първолаците. Сега вече го застигна и творческата слава на живописец. Кога ли Му остава време да управлява от толкова културни занимания и загриженост за повдигане на авторитета на изкуството.

В социалната мрежа веднага се появиха вицове, вероятно писани от културни и естетически дисиденти, които искат да съсипят новата слава на родината. Един от тях гласеше: "Попитали премиера като нов почетен член на СБХ: "Как е правилно да се пише - Моне или Мане?" "Маане" отсякъл творецът!"

Товарищ Бойко, вы большой художник!

Пътешествие във виртуалния свят на Плевнелиев / Попова

От името на всички читатели на политически новини, реших да предприема една животозастрашаваща мисия, да се въоръжа с християнско търпение, мюсюлманска жертвоготовност, кришнарско усещане за неизбежна карма, будистко съзерцание и джедайски устрем и да прегледам сайта на кандидат-президентската двойка Росен Плевнелиев и Маргарита Попова. За целта се снабдих и с няколко пакетчета чипс и солети, защото предположих, че виртуалният ад на дивата скука ще се изсипе върху мен като холивудско кинематографично бедствие и ще имам нужда да повишавам жизнените си точки с усилено ядене на вредна храна, която да задръства с холестерол вените ми.

Оказах се прав.

Виртуалният дом на Плевнелиев/Попова е доста противно място, което ни посреща с портретчетата на двамата кандидати. Плевнелиев го познаваме вече всички - усмивката му е като на човек, който иска да крещи от ужас, че е поставен на електрическия стол, ама трябва да си трае. Изненадата е Маргарита Попова - безличната съдийка е минала през виртуалния лифтинг на "Фотошопа" и грее с начервени устни пред очите на случайните балъци, които са се излъгали да попаднат в сайта. Но, не бива да падаме толкова ниско. Трябва да паднем още по-надолу и да натиснем прозорчето с надпис "позиции", което аз направих с опасение, за да не би да се гътна от смях в мига в който го сторя.

Веднага се набива на очи това, че кандидатите на ГЕРБ нямат много засилен вътрешнополитически живот, защото позициите са им кратички и са по-препълнени с клишета отколкото устните на фолкпевица със силикон.

На очи веднага се набива гузната съвест на Плевнелиев, който говори пред ИТАР-ТАСС за руските проекти у нас. Веднага си личи, че неговото мнение е минало пред центрофугата на дясната политическа коректност, която изисква за Русия да се говори с ръмжене, а на изпускането на някоя и друга псувня дори се гледа с известно благородство.

Темата е важна и кандидатът на ГЕРБ, милионерът на кабинета на тази партия решава да упражни поетичната си фантазия по нея. "Страната ни няма да бъде троянския кон на Русия, тя ще бъде вратата на Русия към Европа и на Европа към Русия", твърди ексминистърът на магистралите. Оппа, вероятно имам нещо като литературен ступор, но изобщо не мога да проумея какво казва кандидат-президентът. Общото между това да си троянски кон и врата е, че и в двата случая минават през тебе, ама единият път е еднопосочно, а другият път просто е от двете посоки. В най-добрият случай изявлението на кандидата е негов красив опит да не каже нищо и той успява.

Защо казах, че съвестта на кандидата е гузна? Ами защото журналистите успяха да уличат неговия щаб в невиждана лъжа. Пред кореспондента на "Комерсант" в България Плевнелиев бе раздувал съвсем други позиции, от които лъхаше абсолютно любов към руските енергийни проекти. Но вероятно това е част от битието на тази фигура - той смята, че когато говориш на четири очи можеш да казваш истината, но, когато правиш публични изявления си длъжен да мамиш като играч на покер.

Нека да видим по кои други теми имат позиция кандидатите за президент и вицепрезидент. Плевнелиев и Попова са се изказали за прозрачността на кампанията, съдебномедицинската експертиза, енергийната ефективност, електронното правителство, инвестициите....(има изказвания и по други теми, ама на тях ще се спрем отделно). Общото между тях е, че не интересуват абсолютно никой. Особено, ако са изказани с безличния език на смесица от чиновник и герберски кариерист.

Позицията за Катуница на кандидата се състои от 4 изречения, които са драматично глупави. Всъщност могат да бъдат разказани със следното: "Какво е това Катуница? Кабинетът ще се оправя с него". Този интересен подход личи във всички позиции на милионера. Дава акъл по теми, които изобщо не са от компетенцията на президента и мълчи по всички позиции по които един бъдещ президент трябва да вземе отношение.

Може би този тип подход минава в бизнесменските среди докато си пият уискито и разказват колко подкупи са дали, за да си уредят сделките, но политиката изисква съвестно наблюдение и ясен език. Милионерът предпочита обаче да се прави на сляп за обществените процеси.

Отчаяно търсих от него позиция за въпроса с посланиците. Той подкрепя ли идеята на кабинета посланиците с досиета да бъдат отзовани или стои на разбирането, че професионалистите трябва да бъдат подкрепяни, независимо от тяхното минало. Опитах се да намеря изказване на Плевнелиев за това какво мисли за правомощията на президента, но от тях нямаше следа точно както няма следа от 4 милиарда от фискалния резерв, които ГЕРБ профука. Потърсих позицията на милионера за добива на шистов газ у нас и за протестите по темата, които заливат страната, но по тази тема сайтът мълчи, точно както Лили Иванова мълчи за възрастта си.

Малко по късно (по точно един пакет чипс по-късно) налетях на раздела "Ние сме ЗА", който е кандидат-президентската програма. Не се опитвайте да го четете! Ако искате да разберете какъв е ефекта - отидете да изровите едно от жълтите павета и силно го стоварете върху черепа си. В този случай вие ще сте късметлии, защото сте минали с по-малкото зло.

Аз направих един бърз контент анализ:

Думата "инвестиции" се среща 11 пъти в тази програма. Това е ясно - един път бизнесмен завинаги бизнесмен. Проблемът е, че тези имагинерни инвестиции са набутани като отговор на всеки проблем. Как ще решим проблема бедността - ще привличаме инвестиции? Ехаа, ами то, ако ставаше така - защо вече всички не сме богати?

Здравеопазването - и там инвестиции. Как ще решим проблема с образованието - обвързваме с го с бизнеса и така привличаме инвестиции? Велико. Инвестициите - това е управленският бог на машината на политическото същество Плевнелиев / Попова

Европа, европейски, европейския и други вариации - 29 пъти. Свръхупотребата на тази дума е като свръхдоза хероин - просто главата започва да ти се вие и ти идва веднага да се обадиш на 112 да ти пратят линейка. Европа е върховното ченге в тази програма, утопията, която се намира малко на запад от нас. В нито един момент милионерът и екипът му не си дават сметка, че тази Европа се разтърсва от противоречия и съответно в програмата му няма нито една дума за това какво смята да прави и какви позиции ще заема. Въпросът нямаше да е толкова важен, ако социологическите агенции (един български писател си бе направил шега с думата социолог и тя бе станала "социолъг") не даваха на милионера най-добрите показатели за бъдещото състезание. Да ни лишава от своето мнение по темата за европейската криза днес е все едно да скрие пари в данъчната си декларация.

Икономика - 10 пъти. Няма лошо, че душата на Плевнелиев се вълнува от тази прокълната дума, но в програмата думата икономика също е изчерпана от съдържание. Защото текстът описва икономика, а всеки българин ще ви потвърди, че такава няма. Текстът се вълнува от това, че България е с повишен икономически рейтинг, а всеки българин ще ви изпсува, ако му го кажете в очите. Това реалността в страната за която съвсем очевидно Плевнелиев, Попова и екипът им от надъхани гербери, юпи-кариеристчета  и истерични пиарки, нямат абсолютно никаква представа.

Единственото, което ми хареса в този сайт е една култова снимка - кандидат-президентът се е вгледал любознателно в няколко кутии с вафли. Дори ми се стори, че намирам известен хищен апетит в погледа му. Очевидно милионерите също не ги е грижа за холестерола в техните вени.

След като преминах през тази територия на скуката ще ми е трудно да кажа, че съм същия човек. Винаги съм знаел, че Плевнелиев е политически балон, но походът из неговите мисли е нещо много по-лошо. Осъзнаваш, че насреща си имаме човек без реални позиции, без реална мисъл, човек, който предпочита да живее в розовия свят на пропагандата. Този ще бъде президент на някаква измислена своя по-добра версия на България.

Всички останали ще живеем в лошата версия обаче.

Мислите ли, че на милионера ще му пука за това?

Моята хавлия за стопиране на летящи чини

От ден на ден светът се усложнява все повече. Ако някога човешката цивилизация рухне в прахта и гордото човечество отново се завърне в състоянието на дивачество и невинност, това няма да стане заради ядрена война или поредният албум на Мадона, а просто заради прекалената сложност на съвременния живот.  Човек емигрира от тежките проблеми в упоителната светлинка на невинността.

Заради прекалената сложност на живота вече се съмнявам, че може да се появи философ, който да изведе цялостна концепция за човешкото битие. За да опише състоянието на съвременния капитализъм на Маркс щяха да са му необходими не 3, а поне 15 тома.

Фейсбук е пример за това, че животът не може да бъде описан единно. Твърде е сложен и многостранен. Заради това всяка промяна на виртуалното състояние, наричана поетично „статус” е начинът на електронната личност да се оправи в морето от хаос или поне да се пошегува за негова сметка.  Като се връщам назад, за да събирам своите умотворения схващам, че това освен електронни са и интелектуални следи. Докато човечеството намира време да се шегува, нещата няма да са твърде трагични. В мига в който всички възприемат света сериозно, значи е време за емиграция на Марс. Дъглас Адамс имаше рецепта за стопирането на летящи чинии – да размахваш хавлия и да се надяваш, че няма да те вземат в кораб на вогоните – най-ужасните поети в Галактиката.  Нека да приемем, че моите статуси са моят начин за чудене дали си струва човек да стои на Земята или вече ми е време да си търся ярка хавлия и да я размахвам отчаяно от покрива на блока си в Подуене.

Изследване на световни социолози показвало, че компютърът имал всички шансове да измести секса и въобще брачния живот. Честно, не виждам как ще се случи това. Колкото и да го усъвършенстват, едва ли ще се появи компютър, който да прави хубава салата. А без салатка вечер - за какъв секс изобщо говорим? :)))))

-------------------------------------------

Във връзка със стратегия 2020 и с оглед на светлото бъдеще на българската нация, правителството излезе с решение "Кама сутра" да бъде прекръстена на "Кама Сутра 2020", а позите в нея да бъдат преименувани както следва: Поза 69 вече става поза "Лисабонска стратегия за взаимопомощ". Поза "Палавата ездачка" се преименува на "Барозу няма да ни чуе". Позата, която в Подуене наричат "кучешката" вече ще носи името "Трябват усилия, за да влезеш в Шенген", а традиционната поза за възпроизводство вече ще се казва: "Техническите критерии са изпълнени" :)))

----------------------------------------------

Аз се стягам да отивам на протест срещу добива на шистов газ. Да припомня - американците искат да унищожат Добруджа със своите сонди. Дори мис Силикон изрази социалният си протест срещу това. Обаче кандидат-президентът Росен Плевнелиев мълчи по темата като млад войник, който трябва да търка пода с четка и да носи кафе на старите войници. :))) Нека да си мълчи, то си е за негова сметка. Мислех дори да пиша на страницата му и да питам каква е идеята му за шистовия газ, но смутено се отказах, защото предположих, че вместо отговор ще получа нова история за това как е спал по паркинги и как всичките му сделки са чисти като душата на монахиня...:))))

--------------------------------------------------

Капитализъм без регулации е като масов убиец с брадва на свобода! :))))) В един спор с Института за пазарна икономика родих това прозрение и съм горд с него. Неизречената част от постулата е: Капитализъм с регулации пък е като джебчия пуснат в градския транспорт! :))))

----------------------------------------------------

Президентът на Чечня Рамзан Кадиров е моят нов геополитически любимец и вече съм на път да му направя фен-клуб. На въпрос откъде малката му република има пари за грандиозно шоу и мегаломански строежи, той отговори просто: "Аллах ни дава парите". Величествен. Аз не се съмнявам, че Аллах е добър и безкрайно щедър. Единственото ми недоволство е защо не прати малко кинти и в Подуене....Нима ние не искаме Кристина Агилера да ни пее на уше. Не само ще ни пее - няма да си тръгне от Подуене...:))))

-----------------------------------------------------

Наскоро прочетох, че в гордата, мъглива Англия се състоя революциона промяна. В официалните документи вече няма да има има думите "баща" и "майка", а те се заменят с Родител 1 и Родител 2. Ако смятат, че така решават някакъв проблем, те дълбоко се лъжат. Защото сега започват философските въпроси. Родител 1 ли е този, който вика на мачовете и никога не оставя бира да се задържи в хладилника. И Родител 2 ли е този, който може да даде половин заплата за фризьорка и около 7 часа да говори по телефона за светлосенките в изсветлените й кичури. Да не говорим, че съвременната Кама Сутра отиде в такива посоки, че е трудно да смениш терминологията с Родител отгоре и Родител отдолу...Офф, какви времена дойдоха! :)))

-----------------------------------------------------

Недоволен съм. Нобеловата награда за литература пак ме подмина нагло. Шведите я връчиха на някакъв поет, който се оказа...швед. Ех, тази литературна шуробаджанащина. Ние скромните гении тънем във ФБ-анонимност, а някакви самозванци се тъпчат с литературната слава. Но, неее, не тъгувай сърце, и ти душа не тъгувай като стриптизьорка, която няма дрехи за сваляне....Виждате ли какъв мощен талант като моя бе пренебрегнат! :)))) Другата година разчитам на глобален съпорт :P

------------------------------------------------------

Винаги съм знаел, че в една държава, която не е обременена с призраците на историята, щеше да се намери човек, който да прасне една клечка кибрит на всички шибани досиета. 20 години минаха, а те все още са карти в покер - вадят се на масата в подходящите мигове, за да скофтят атмосферата. Ето оказа се, че "гласът на Костов" Михаил Михайлов е поредното ченге. Загадката е как така толкова време досега не са го извадили? Защо са го пропускали? Кой го е крил? Защо са го крили? Темата за досиетата е гадна, защото всички знаем, че много мазни сметки си правят игрички покрай тях. Така ваденето на досиетата не служи за разкриване на истината, а за гилотиниране на хора. Както са тръгнали скоро ще извадят досие на самия Костов, хахахаха.

----------------------------------------------------

Откакто Дилма Русеф е в България в главата ми не спира да се върти великото стихче на Киплинг:

Безчислена флотилия

изпратил съм в Бразилия,

а сам стоя на кея!

Ще ида ли в Бразилия,

Бразилия,

Бразилия?

Ще видя ли Бразилия,

преди да остарея?

Ех, Дилма, бъди истински социалист и ме вземи в Бразилия! Ако пък няма място в самолета, няма да откажа да ми пратиш няколко танцьорки на самба! Така де - левицата трябва да си помагаме :))))

-----------------------------------------------------------

Защо, о, боже на политиката, защо всички депутатки от ГЕРБ приличат на фантазия за чудовища на братя Грим? Защо си сътворил Фидосова по подобие на Лаком великан и Цецка Цачева по подобие на Кашчей Безсмъртни? И защо, о, боже на политиката, направи така, че всички останали управляващи депутатици (тази дума ще я патентовам) да имат акъл на шимпанзета? И последен въпрос, боже на политиката - мразиш ли скромния си ФБ последовател, че не вкара в този парламент нито една депутатка, която човек да поиска да си представи гола, че поне малко да подтисне другите форми на ужас? :)))

--------------------------------------------------------------

‎11 октомври бил ден за разкриване на истинската сексуалност. Волене, време ти е. :))))

-----------------------------------------------------------

Бях на една дискусия за това дали е възможно да има нова класова война. Според мен тя е неизбежна. Богатите станаха арогантни, бедните изпосталяха съвсем, десницата се смахна и стана психиатрична, левицата се превърна в подобие на анорексична манекенка и е на път съвсем да изчезне. Класовата битка предстои. Ноо, това не ми попречи да защитя тезата, че въпреки неизбежността на класовата борба, много по-добре за целия свят щеше да бъде да гледаме битка между блондинка и брюнетка по бански в кал...:))))

----------------------------------------------------------

Тези дни всички брокери на Уолстрийт отново пият несметни количества хапчета за сърце, защото поредната черна вълна залива световните борси. Поредицата от кризи стана по-голяма дори от поредицата пластични операции на Лили Иванова. Аз съм срещу евтаназията по принцип, но в случая ми се струва, че някой трябва да дръпне шалтера на борсите. Така ще си решим проблема. Маркс навремето беше забелязъл, че парите не са предмет, а обществено отношение. Светът има отношение към голите снимки на Памела Андерсън, но виж към Уолстрийт вече няма. Може би трябва да заменим капитализма с нещо друго. С памелизъм например. Вместо борси ще си имаме голи фотосесии. Аз не виждам нищо лошо :)))

-------------------------------------------------------------

Ето как бохемската левица пее "Интернационала": "На крак, о плейметки разсъблечени/ на крак, о, робини на страстта/ ако буржоата ви видят облечени / направо ще падне властта! / Нека без милост, без пощада / да свалим и последний сутиен / напред - таз гордост нас се пада / и пролетариатът ще бъде възроден" :)))))))) Ехх, кога ще ме признаят за най-големият ляв идеолог? :)

--------------------------------------------------------------

Имам нелекото усещане, че и тази година нобеловите награди ще ме подминат. А имам успехи във всички области. Химия: направих титанично усилие да завъдя афганистански опиум в Подуене. Единствено подозрителните куки провалиха експеримента ми, но поривът остана. Физиология: нали аз доказах, че 7 бири не са пределът на човешкото тяло, то може многоооо повече. Литература: в Подуене и до днес настръхват от кратката ми поема "Премиерът да го духа", посветена на величието на човешкия дух и неговият сблъсък с властовите парадигми. А Мирът ми дължи най-много. Нито една война не подпалих, въпреки че можех да свикам кръстоносен поход срещу Веселин Маринов. И тези забележителни успехи ще бъдат подминати и тази година?! Позооор :)))))

-------------------------------------------------------------

Попаднах на таксиджия-революционер. Той каза, че само бомба ще оправи парламента. Аз кимнах в знак на съгласие. Аз споделих, че не евреите, а жените управляват света. Този път той кимна. Разделихме се като първи съмишленици..:)))

--------------------------------------------------------

Основно правило на редактора, формулирано от Стефан Продев: "Всяка дописка (пауза) може да бъде съкратена (пауза) до заглавието (пауза). Включително!". Хахха, помислете дали някога ще поискате да ви редактирам...:P

----------------------------------------------------------

"Изкуството не е огледало, което да отразява света, а чук, който да му даде форма." Владимир Маяковски. (Хаха, а аз се чудя защо като напиша нещо ме болят ръцете - очевидно яко чукане пада...:))))

----------------------------------------------------

Никога няма да схвана защо извънземните са толкова милитаристично настроени във филмите. Егати, пропътувал си девет галактики само, за да се ступаш с някой землянин. Няма логика. Виж, ако си пътувал за чаша бира - да! Да живее бирата - тя ще обедини космоса :)

---------------------------------------------------

В очите на някои жени прехвърчат искри. В зениците на други гори огън. А в погледа на трети няма искри и огън - има направо ядрен реактор. (С други думи - ясно е, че ще изгориш при всички случаи, просто гледай да изгориш най-качествено)...:))))

-----------------------------------------------------

Попрекалих с четенето на фантастика днес (да, знам, човек не бива да скатава от работа), но пък ми стана чудно едно: ако се окаже, че Бог всъщност е някое малко октоподче от Сатурн, ще трябва ли да пренаписваме цялата Библия... и да забраним морските деликатеси например...:))))

---------------------------------------------------

Когато в душата ти е пролет, защо да ти пука, че се разминаваш със зомбита? :)))

----------------------------------------------------

Пореден признак, че светът тръгва на зле. В Украйна забраниха на правителствените служителки да носят минижупи и високи токчета. Боже мой, основният експорт на Украйна са жени, които изглеждат зашеметително в минижуп! Забраната на минижупа, май френдс, не е фактор, който би увеличил притока на чуждестранни инвестиции...:))))

---------------------------------------------------

В края на работния ден, камарада, се чувствам като Фидел Кастро след осемчасова реч на площад в Хавана - тоест пие ми се ром, искам кубинска пура свита на бедрото на мулатка, разсъждава ми се революцията и искам да слушам океани в далечината...:)))) Hasta la victoria siempre...:)))

-------------------------------------------------------

Напоследък се натрових с твърде много циганска музика. Но пък родих съвършена теория. Класиците на левицата много са бъркали като са си представяли революцията като нещо свързано с битка. Неее, революцията е нещо свързано с музика. Един истински кючек и Уолстрийт ще рухне от възхищение. Представете си танцуващите брокери, които викат "Опсаааа" и късат акциите на "Майкрософт"...Величествено! :))

-----------------------------------------------------------

Поредна история с таксиджия. Този път ме вози един чичка - безобразен фен на музиката, който не спираше да си припява през цялото време. Ентусиаст и половина. В крайна сметка - започнах да си тананикам и аз. Той си тананикаше поп-парчета, а на мен уви ми идваха единствено фолкхитове в главата. "Да ти честитя ли....". Това обаче доказа нещо - културите могат да съществуват съвместно. И да не спират да си тананикат..:)

----------------------------------------------------------

Една английска шега: "Въпрос: Каква е мъжката представа за любовна игра? Отговор: Половин час кандърдисване" (разбира се, в джентълменския английски няма думата "кандърдисвам", но аз я слагам за типично описание на балканския мъжки характер), хаххаа. :))))

---------------------------------------------------------

Наскоро някъде прочетох най-добро проклятие срещу есента: "Ужасно е - дърветата оголяват, а жените се обличат" :))))

-----------------------------------------------------------

Налетях челно на мисълта на един ултракатолически мислител Николас Гомес Давила - "Душата расте навътре". Йес! Винаги съм знаел, че религията ще ми даде спасение. От днес постоянно ще разправям - "Не бе, аз не съм дебел, просто душата ми е голяма..." :)))))

-----------------------------------------------------------

Има едно чудо на вселената, което никога няма да спре да ме удивлява - въпреки дружните усилия срещу, въпреки нервите, караниците, непрестанно звънящите телефони, досадните редактори, истериите, ядосването, споровете за политика, заглавия и думи, въпреки постоянното жужене, скатаване, мързел и въпреки терора на ФБ - вестникът винаги успява да излезе! Как става така - нямам представа. Чудо е.

----------------------------------------------------------

Едно време Лев Троцки създаде теорията за перманентната революция и твърдеше, че ако революцията спре никога няма да победи. Аз съм неотроцкист и създадох теорията за перманентния купон - това е шумна душевна революция, която е осъзнала, че отделната личност може все пак може да промени света - стига никога да не спира да купонясва. Когато не може телесно, поне да купонясва наум. Така така - купонясвам си...:)

------------------------------------------------------

Пол Елюар имаше едно стихотворение, което започваше така: "Земята днес е синя като портокал". Май френд, в духа на красивата поезия, мога да споделя, че петък винаги е зелен като праскова, розов като кокосов орех, оренжев като краставица и лилав като круша. Абе ден за фантазия, поезия, мързел и лудост! Какво повече...:))))

-------------------------------------------------------

В края на работния ден установих, че ставам фен на идеята за прераждането. Забавно е. Дали хората тренират специални реплики за това чудо: "Абе, не мога да ти кажа сега, ама в следващия живот всичко ще ти споделя!". Или пък: "Айде, сега чао, драга Анджелина, нали не си забравила, че след три живота имаме уговорка да пием кафе!". Хаха. :))) Кармична прелест просто!

-----------------------------------------------------------

още със събуждането си сутринта се сетих за древният и тържествен библейски въпрос: "Где ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?". Задават го след като Христос възкръсва. Бог ни е пратил бирата, а сатаната махмурлука. Но щом отвориш очи и главата не те боли, а светът ти се вижда хубав - где ти е, махмурлуко, жилото? Пропуснатият махмурлук доказва качество на вселената. Де ти е, биро, победата? :)))

--------------------------------------------------------

История за кинолюбовта. Едно време докато беше женен и влюбен в Мила Йовович Люк Бесон я снимаше като видение на невъзможната прелест ("Петият елемент" - преди малко го гледах отново). После обаче когато французинът (ех, тези бързоразлюбващи гали) се развеждаше с нея, я снима в "Жана Д'Арк" като побъркана полуидиотка на ръба на истерията. Изводът - режисьорите не са най-добрата партия. Знаят как да отмъщават :)

--------------------------------------------------------

Интервю на Виктор Пелевин. Питат го как се отнася към големите класици Достоевски, Толстой, Чехов. Той отговаря: "Те са умрели, а аз съм жив". Хаха, в началото си казах - този е баси високомерния пич, ама после разбрах, че е прав. Животът е най-важен. Най-голямата разлика и най-красивото нещо. Направо си е като тост - да пием за това, че сме живи!