Как за малко щях да стана ляв социолог

Слушах социолога Кольо Колев да говори пред членовете на Националния съвет на БСП. Той излезе пред тях, каза, че ще говори безпощадната истина, че ще бъде тоягата която наказва и сподели: "Това на изборите не е успех. Това е огромен успех". Почувствах поетично възвисяване на политическата си душа, ангели небесни подхвнаха песен, Афродита отново излезе от морската пяна и усетих, че съм си сбъркал професията. В друг живот съм щял да бъда ляв социолог. Речта на Колев така ме вдъхнови, така ме извиси, така ме окрили, че почувствах в себе си желание да се упражня в това мистично занимание - лявата социология и обясняването на изборните резултати. Така написах този кратък текст - това е моят въображаем анализ от името на ляв социолог на великата победа на БСП на изборите през 2011 година. Написах го, прочетох го и разбрах, че все пак човек трябва да си поставя граници. Красиво е да възпавяш моралната победа, ама трябва да сме внимателни в тази посока. Ако например възпея един ден моралната бира съм убеден, че този, който пие реалната ще е много по-доволен от мен.

Така се разубедих да ставам ляв социолог, но пък моята велика реч остана, за да й се насладите:

Другарки и другари,

дълго време мислех дали се явя да говоря пред вас.

Мислех, преброих парите, които ми дадоха, преброих ги отново, проверих дали няма някоя фалшива банкнота, че на социалист за финансовите дела вяра не можеш да имаш, сложих парите в сметката си и реших, че ми е време да се изкажа.

Другари, ще бъда безпощаден с вас. Аз ще съм кървавият юмрук, който ще ви строши зъбите. От мен ще чуете безпощадната истина от която ще искате да пищите като млада девойка във филм на ужасите. Аз съм достоен представител на своята професия - никога няма да излъжа, особено след като са ми платили толкова много. Ще бъда тоягата. Не, направо ще бъда винкела с който ще ви строша черепите за безпощадната истина, за абсолютната истина, за истината, която стои даже над Библията, но малко под банковата ми сметка.

Време е да бъда безпощаден с вас. Ще ви кажа истината за изборите. БСП не се представи добре на тях. Съвсем не. БСП се представи супер добре!

Левицата изби челюста на политическата система.

Представянето й беше толкова добре, че думите в езика не стигат, за да бъде разказано. Такова представяне историята не помни, а бляскавият успех е шумен като холивудско парти.

Безпощадността е второто ми име.

БСП не се представи добре на вота.

Левицата направо беше като Супермен, който долита от звездното небе.

Такава победа историята не помни, а вселената също.

Сега тука едни другари ме поправят, че ГЕРБ имали повече съветници от нас и се опитват да сложат прът в колелото на истината. Но истината, другари, не е като проститутка, че да й запушиш устата с пари. Аз съм нейният вестител, а останалите са мрачни фигури, които нехаят, че имам семейство да храня, а "Позитано" още не ми е превело два транша.

Какво ни показаха изборите? БСП смачка ГЕРБ като хлебарка и победосно остана на второ място.

Ето ви и пример - София. БСП извоюва бляскава победа за която историята ще говори и остана втора. Схващате ли? До вчера БСП губеше изборите. Днес пак остана втора. Ама това е положителен знак. Издава едно усещане за стабилност, за предсказуемост, за прогнозируемост, което действа на електората като "Виагра". Така че трябва смело да обобщим, аз съм тоягата, която казва истината - БСП е направо като "Виагра", която разтроши с твърдина изборните урни.

В Пловдив БСП също доказа елитна класа като остана четвърта. Гордостта на моралния победител няма цена, нали?

Превъзходно е представянето и в Кюстендил. С ефектни ходове, тактическо могъщество и победна стратегия, партията се превърна в трета сила, с което показа, че величието й е ненакърнимо, а победата е второто й име.

Превъзходно се представи и левицата в Хасковско, където успя победоносно да изчезне напълно. Това е страхотна победа, защото тази мистерия ще тормози ГЕРБ с години и ще ги кара да се чуди къде ли са изчезнали тези левичари като нинджи. Това е победа  - оставихме ГЕРБ без сън.

Разбира се, историческият успех на левицата не се измерва само с това. БСП триумфално остави най-големите градове на ГЕРБ. С този ход левицата показа, че нейната победа е много по-голяма отколкото смеехме да предположим. Нека гадовете да се потят в управлението на тези градове и да си късат нервите. Левицата там просто ще си почива, ще пие коктейли на шезлонгите, ще гледа сериали и ще чака звездния си миг в историческата епоха. Този незапомнен успех трябва да пребъде вовеки.

БСП извоюва и прелестна морална победа на президентските избори. Ако имаше морални олимпиади левицата щеше да е на първо място. Всъщност левицата е станала толкова добра в моралните победи, че направо щяха да я сложат извън класирането, направо пожизнен морален победител. Аз говоря истината, само истината, нищо друго освен истината и единствено гласът на парите от време на време може да ме смути за известно време, нищо друго. Моралната победа на БСП е така бляскава, че сигурно Бойко Борисов няма да си дояде сандвича, а на Плевнелиев бирата ще му загорчи няколко пъти. А Искра Фидосова от ужас ще отслабне с 14 грама.

Сега вече хората знаят какво да чакат от партията и това поставя левицата в много силни позиции за в бъдеще - още отсега ви гарантирам, защото съм гениален социологи и направо трябва да ме вземат за ректор на Харвард, че БСП като минимум ще бъде пета сила в много областни градове и на следващите избори. Аз съм направо една Ванга на екстази, хаха, както се шегуваме ние социо-гурутата.

Няма място за отчаяние. Преброих си отново парите и видях, че БСП наистина е смазващ победител на изборите. Левицата има бъдеще. БСП има бъдеще.

Моралната победа е наша. Нека онези другите да се тормозят с истинската.

Къде ми оставихте куфарчето? Хей, само някой да ми е пипнал кинтите! Останете си със здраве, аз отивам да си купя "Мерцедес", че само една душа нося. Все пак съм ляв социолог, няма само буржоазията да си угажда я...

Аз и абсолютната истина ви казваме "Чао".

Божествената Дяснота

Финансовият екзекутор, пардон министър, Симеон Дянков се самоинституционализира вчера като дясна икона. С патос, който не търпи възражение и с интонация, обожествяваща радикалният финансов консерватизъм, той сподели, че никога не би стоял в ляво правителство. Уловката тук е в отговора на въпроса "какво точно е ляво правителство?". Според Дянков това е всяко правителство, което не изпълнява неговите мерки и виждания.

След като един път приемем този политически ред и, ако повярваме, че Дянков е мерилото за дяснота в тази вселена, това преподрежда наново целият политически ред в Европа.

Първо новината: целият ЕС е едно болшевишко гнездо, където наглите левичари са окупирали всички позиции. Според предвижданията на Европейската комисия дефицитът на БВП за целия Евросъюз ще бъде 4,7 %. Нагли комунисти! В прелестния десен свят на абсолютния Дянков цифричката е 1,35 %.

Според икономическите прогнози за следващата година дефицитът в целия ЕС ще бъде 3,9%, което въпреки, че е стъпка към тоталната дяснота на Дянков все пак е нагла левичарщина, която стресира и остракира истинският икономически либерал с дясна душа и консервативно сърце.

Проророкът на единствената истина Дянков обаче винаги е една крачка пред всички досадни болшевики от Европа (Саркози, Меркел, Камерън). Неговото финансово министерство, истинската цитадела на икономическата мисъл, се възпротиви да отпусне по 500 лева за наследниците на ветераните от войните за погребение. Това вече е божествено дясно. Перспективата за вечен живот не може да отмени правилата на дяснотата. Да не говорим, че има голяма вероятност в райския живот всичко да е безплатно, нелеп небесен болшевизъм, който е обида за сърцето на абсолютната Дяснота.

Кога ще се оправи Европа ли? 

Когато един ден болшевиките там изтрезнеят и започнат да правят празници на Нулевия дефицит и манифестации с потретите на Хайек, Айн Ранд, Милтън Фридман и Симeон Дянков на които ще настояват за плосък данък от 1 процент и никакви помощи при безработица. 

Само тогава Божеството на Дясното ще си позволи лека усмивчица преди да постави подписа си под закон, който казва, че ако останеш без работа веднага влизаш в затвора....

Митология на вътрешните работи

Българските митологии от последните 20 години (куфарчетата, преходът, възходът на милионерите, чалгата, истинската възраст на Лили Иванова и др.) вече се обогатиха с още една - полицеското насилие.
Главният секретар на МВР Калин Георгиев определи полицейското насилие като пълен мит. Следователно то бе пратено в онази мъглива територия, която се обитава от еднорозите, феите на зъбчетата и други странни същества, за които никой не е привел убедителни научни доказателства.
Според Георгиев полицейското насилие е митология, защото при състав на МВР от 54 хиляди души имало едва 70 случая на полицейско насилие. Дори и да не оспорваме посочената цифра, трябва да поставим въпроса за методологията, с която комисарят определя един или друг факт като митология. Дори и един случай на насилие вече не е митологичен, а болезнено реален, особено за потърпевшите.


За да наречеш 70 случая мит, е необходимо философско дръзновение и аналитична способност напълно да отречеш реалността. Може би е време главният секретар да ни осветли по въпроса, над каква бройка от случаи полицейското насилие ще премине към реалността? Нуждаем се от количествен критерий, който да показва кога една митология би била призната за реалност. Калин Георгиев обаче изобщо не пожела да ни обясни своя метод за изчисление.
Нещо повече, в подкрепа на своята теза, че полицията не бие и не нарушава правила, той посочи, че осъдени полицаи няма и статистиката била на страната на МВР. Още един бисер на риториката.
Когато Цветан Цветанов атакуваше съда като подмолна спирачка на работата на полицията, съдиите бяха нещо като юридически сатани, които се борят срещу установяването на ред в страната. Сега обаче съдебната практика бе посочена като коз в битката на МВР с реалността.


Защото хората помнят. Помнят как полицаи нахлуха в дома на невинно семейство в Кърджали и го пребиха. Помнят как полицаите нахлуха по погрешка в дома на известен поп-певец и го проснаха на земята. Или пък подслушването на лекари и абсолютният тормоз срещу тях. Изобщо има твърде много свидетели на нещо, което - твърди се - е само митология.
Защото, ако приемем на доверие думите на комисаря, ще трябва да доразвием неговата теза. Като знаем как се оплакват хората из страната от работата на МВР, дали пък не трябва да наречем цялото министерство Митология на вътрешните работи. Те не правят друго освен да раждат мит след мит - от борбата с престъпността до полицейското насилие.
Цялата дейност на кабинета изобщо е една митология. 
Дали пък главния комисар по митологиите не е искал подсъзнателно да си признае и това?

Малко по-късно през деня Калин Георгиев реши отново да ни заслепи с полета на своята мисъл. Навръх празника на полицията той обяви, че "полицаят трябва да бъде облечен, обут и да има бензин". Това не звучи ли също митологично? Героят на улицата трябва да има обувки, дрехи и бензин. Никъде не се спомена уважение, доброта и мозък.
Сигурно и това е митология някаква.

Вселената на Сладоледения император

В една книга на Стивън Кинг (как става така, че напоследък налитам на велики стихотворения в книги на ужасите) открих вледеняващата творба на американския поет Уолъс Стивънс "Сладоледеният император".

Това е стихотворение, което буквално ме разби, защото усетих влудяващата загадка на думите да се прокрадва в ума ми и установих, че няма да мога да се успокоя докато не напиша няколко думи за него.

Първо - самото стихотворение:

"Сладоледеният император"

Викни пушача на дебели пури,

та с мускулите яки да избива

във чайни чашки сластната извара.

Девиците да носят рокли леки,

тъй като са привикнали; момците

да им поднасят цвете в късче вестник.

Привършва се нелепият театър.

Наш цар е сладоледеният император.

От скрина с липсващи кристални дръжки

ти извади чаршафа, върху който

три птички са бродирани отколе,

лицето й със него да закриеш.

Ако стърчат нозете загрубели, то знак е,

че от студ изтръпва цяла.

И лампите ще духне мощен вятър.

Наш цар е сладоледеният император.

Както всяко модерно произведение и това е лабиринт с много врати и безкрайни смисли.

Трябваше ми обаче известно време, за да схвана какво е притеснителното в текста. Защото от първо прочитане сънопободната образност стихотворението просто не ти дава да го разбереш веднага. Всъщност това е описание на едно погребение, поема за смърт, за помен. В него обаче отсъства тъгата.

Смъртта е представена като някакъв еднообразен и безчувствен ритуал - изваждането на един чаршаф с който да закриеш лицето на мъртвата. Описанието на загрубелите нозе и студеното тяло - това е единственото, което подсказва за наличието на смърт в този свят.

Всичко останало в стихотворението е съвсем безчувствено и това вероятно поражда трагедията. Единичната човешка смърт не може да спре света, както би трябвало и да бъде. Хедонистичният живот продължава в своите най-светли проявления - девиците с леки рокли и момците, които им поднасят цветя. Смъртта и живота съществуват съвместно и това поражда усещането, че всичко наоколо е само привидно, само нелеп театър, който рано или късно ще приключи по един съвсем банален начин - без много писъци, национална трагедия или застой на абсолютното време.

В интернет срещнах едно много лъчезарно и досадно тълкуване на стихотворението на Стивънс. Някаква канадка твърдеше, че в началото на 20-ти век е било нещо като погребален ритуал на чернокожите американци да сервират сладолед по погребенията и от този исторически факт тя си правеше извода, че основното послание на стихотворението е, че животът е един сладолед и ти трябва да го вкусиш преди да се разтопи.

Нищо в стихотворението обаче не предпоставя толкова лъчезарно тълкуване. Единственият оптимизъм в него е черен - че просто смъртта е край на театъра, на привидния живот. Смъртта изгася светлината на лампите и те отдалечава много от света в който хората са обзети от баналното си битие. Банално като приготвянето на сладолед.

В произведението на Уолъс няма религиозен катарзис, който да разтовари тази сюрреалистична тъга. Смърта е просто факт. Както е факт, че тя няма нищо общо с живота на другите. Тук в стихотворението се прокрадва онова философско осъзнаване, че смъртта е самотно занимание. Умираш сам в несподелено от друг време и вътрешно състояние. Умираш сам, а светът продължава. 

Точно заради тази банална тъга изплува образът на Сладоледеният император. Това е много мощна и хладна метафора за живота на останалите в мига в който теб вече те няма. Това е метафора и за живота, когато още си бил в него.

Отвъд сладоледа, който би ял на погребение се крие фактът, че един ден ти също ще поемеш по този път, а досега не е известно някой да се е върнал от него. Това е силата на странните образи в текста - те ти отварят път за мислене, дават ти вселена, която не можеш да разбереш докрай.

Когато се замислих върху текста разбрах защо Стивън Кинг е бил впечатлен от стихотворението и защо се връща отново и отново към него в няколко свои текста. Уолъс и Кинг са близки в разбирането за студенината на живота особено, когато се говори за смъртта в него. Смъртта не може да бъде осмислена никога понеже няма как да я преживееш. Смъртта е ужас, защото е постоянно очакване.

Дали пък Сладоледеният император не е образът на тази смърт?

Това би придало на стихотворението невероятно черен характер, но всъщност ритуалът на живота доста често е неотличим от ужасите на вътрешния ад на Голямото очакване.

А може би всичко описано е просто един сън. Защото безстрастната вселена, която рисува прилича на сън и точно тук, точно в това разбиране можем да открием късчето светлина, която всяка литература носи: рано или късно идва някой, който те събужда и започваш да живееш друг живот, непривиден и истински.

Това разбиране е глупаво, защото вече е взело половината път към религията, но именно от това стихотворение можеш да разбереш защо хората са измислили религията. Защото тя е начинът да се почувстваш поне малко на топло в една вселена в която вее зъл вятър и Сладоледеният император знае, че неговата власт е неотменима. 

БСП вкуси горчивия мед на пчеличката Мая

“Успехът никога не е окончателен, провалът никога не е фатален, единственото нещо е смелостта”. С тази мисъл на Уинстън Чърчил председателката областният съвет на БСП в Кюстендил Мая Манолова се опита да обобщи резултатите от местните избори съвсем наскоро. Едва когато се разровим из данните на ЦИК за изборите в областта обаче ще можем да установим защо й е било на депутатката да преравя творчеството на един консервативен политик, за да си търси оправдания.

Но нека да не подценяваме полетът на нейната мисъл.

Манолова достигна до философските висини в своя набързо направен и истерично защитен анализ на вота. „На тези избори ние играехме честно, без да купуваме гласове и да манипулираме хората и в този смисъл загубата на тези избори, които претърпяхме всъщност е успех”, обобщи кюстендилската лидерка на която кой знае защо всички викат „пчеличката Мая”.

Не знам дали проумяхте тихото величие на този политически аргумент: дори, когато губи, БСП всъщност печели.

Ясно е, че подобно дзен-откровение не може да се роди във всяка глава. Необходимо е да притежаваш вероятно организационният талант, пламенните качества, добрата душа, спокойната мъдрост и будисткото търпение на Манолова, за да стигнеш до толкова прелестен израз, но не може да не ни направи впечатление красивият литературен паралел между обяснението, че БСП печели дори и когато губи, с думите на Христо Радевски, който се обясняваше в любов на своята партия през 1932 година с рефрена: „Аз знам, аз вярвам, че си права, когато съгрешиш дори”.

Да не би Мая Манолова да е открила в себе си страст към поезията, откакто стана партиен лидер?

След като разбрахме, че трябва да мислим за БСП като успешна партия в Кюстендилска област, нека да се разходим из музея на победата, за да се насладим на изборните резултати и да видим колко точно рози трябва да купим на партийната водачка, за да я поздравим.

В самия Кюстендил БСП много победно остана трета сила, а настоящият кмет Петър Паунов взе изборите на първи тур. Кандидатката на левицата Мая Шишкова с успешния резултат от 5342 гласа, остана дори след втория кандидат, представителят на ГЕРБ Никола Татарлиев. В интерес на истината трябва да отбележим, че БСП вдига броят на гласовете за себе си в сравнение с местните избори от 2007 година (5011 днес срещу 4027 преди), но е факт, че преди 4 години левият кандидат Иван Каракашки поне успя да отиде на балотаж. И второ – повечето гласове за БСП изглеждат леко иронично на фона на засилването на вота за ГЕРБ в областта, дори и да приемем, че част от него идва от купени гласове и силен полицейски натиск.

Да не говорим за това, че още преди 2 години, когато все още не й се налагаше да прибягва до мисли на Чърчил Мая Манолова постави като основна задача на БСП да спечели изборите в Кюстендил и да спре дясната политика в града. Очевидно е, че чрез успешното трето място, тази задача остава в политическата история.

Трябва да отбележим и красивият факт, че острието на лявата парламентарна група прояви един съвсем неочакван либерализъм и намери място в листата на бившият кмет на Кюстендил от БСП Кирил Алексов, който сега ще е отново общински съветник. На предишните избори той се яви като независим кандидат срещу собствената си партия,  но милосърдното сърце на левицата очевидно знае как да дава християнска прошка.

В крайна сметка „успехът” в Кюстендил се изразява в трайна стабилизация на БСП на третото място. Само 6 години по-рано, през 2005 г. – резултатите в областта за левицата бяха най-добри в страната.

Анализът на Мая Манолова съвсем не засегна и друг факт – Ивайло Калфин и Стефан Данаилов взимат на 1-ви тур  8972 гласа в Кюстендил, резултат доста над листата за съветници. Съвсем очевидно е, че това са хора с ляво мислене, които обаче не искат да имат нищо общо с големите успехи на БСП в областта.

Незапомнен успех БСП постига и в Дупница.  Партията се издъни на балотажа и градът бе спечелен от ГЕРБ. Нещо повече – сривът в гласовете за левицата е доста голям. Кандидатът на БСП Станислав Павлов, блестящ със своята неизвестност и с желанието си да брани братя Галеви всеки път като види микрофон на телевизията, постигна незапомнена победа като изгуби драматично. Преди това социалистите, които в Дупница уви наричат „сициалисти” се саморазправиха с вътрешната си опозиция в лицето на Първан Дангов, единственият човек печелил от името на БСП кметското място в града. Вместо радостно да гледа тоталният успех на партията, Дангов се кандидатира като независим съветник и постигна четвърти по големина резултат.

В началото на годината Мая Манолова навести Дупница, където произнесе великото си прозрение, че БСП няма ресурси да издигне свои собствени кандидати навсякъде из областта. Още тогава из пространството се понесоха гласове, че това е нейният начин да си копае защитна линия в случай на грандиозен „успех” в цялата област. Сега, когато вече изборните резултати са налице публиката в Кюстендилско очаровано чакаше нейния анализ за общините по отделно, но така и не го получи. И остана неанализиран фактът, че ГЕРБ за 4 години са увеличили 5 пъти своя резултат, а БСП трайно се върти около едни и същи гласове, давани от партийна дисциплина, а не с ентусиазъм в сърцето.

В Бобовдол още на 1-ви тур спечели партия „Лидер”. При цялата особеност на гласуването за тази партия, трябва да отбележим, че пчеличката Мая остави следите на своя успех и тук. Преди изборите тя успя да изгони трайно към друга листа фолкпевецът Борис Дали, който преди това беше съветник от БСП и така опропасти шанса левицата да получи малко гласове в плюс заради харизмата на шоумена. Самият Дали даде няколко разочаровани интервюта в местната преса, но това, което Манолова не сподели с широката публика е, че тя като лидер бе отписала Бобовдол още в началото на годината, но това вероятно е било част от тактиката за геройския успех в областта.

В Сапарева баня успехът също споходи БСП. Издигнатият като независим кандидат Илчо Дамянов победоносно остана трети. А общината бе спечелена от досегашния кмет Сашо Иванов, който размаза ГЕРБ на балотажа.

В Кочериново кандидатката на БСП Невена Манова също остана трета. ГЕРБ спечелиха и там. В община Рила ГЕРБ също взеха надмощие и останаха слепи за големите успехи на левицата.

Истински, а не морален успех БСП успя да постигне в Бобошево и Невестино, където хората преизбраха предишните си кметове. И в Трекляно, където левицата успя да пласира новото лице  Радко Петрунов.

В резултат на големия успех на левицата, ГЕРБ се утвърди трайно като първа сила в областта и обра всички големи области, а БСП трябваше да се задоволи с цитатите от Чърчил.

Когато през 2007 година БСП загуби изборите в Кюстендил, предишният председател на партията там Иво Атанасов подаде оставка. Действие, което така и остана неповторено в партиен мащаб. Атанасов можеше да прерови няколко книги да намери цитати от Лао Дзъ или от Достоевски, за да защити себе си, но не го направи. Махна се и освободи терена за новата лидерка Мая Манолова. Трябва да си припомняме тази случка често. В БСП тя се случва много по-рядко дори и от преминаването на Халеевата комета. 

Очевидно обаче пчеличката има по-висши авторитети за следване. Тя дори и не спомена думата „оставка”. Но всъщност защо и да го прави, не забравяйте: „загубата на тези избори, които претърпяхме всъщност е успех”.

В името на обективността обаче трябва да отбележим, че не можем да припишем цялата загуба на Мая Манолова. Изборите бяха сбъркани и на централно ниво, защото от „Позитано” 20 заложиха всичко на победа в президентския вот и оставиха областните лидери да се оправят както могат с общинските избори. Резултатът е като след игра на рулетка – пари няма, победа няма, остава единствено да търсиш утешения във философски сентеции и измъчени мисли.

Кюстендил на Мая Манолова има много малко общо с Кюстендил преди. Бяха времена, когато цялата област беше известна като червена крепост и никой никога не е поставял под съмнение победите на левицата там. Това наследство обаче бе пропиляно като фискален резерв от кабинета на ГЕРБ. Днес Кюстендил трябва официално да бъде воден като голяма болка на левицата, защото спомените за красиви победи вече са като романтичен сън. Грозната реалност е друга – загуба след загуба и жужене на една пчеличка, която има много думи за казване, но нито една от тях не обяснява нищо.

Медът на Манолова се оказа горчив и труден за преглъщане. Но нека БСП да му се наслаждава, ако смята, че това е пътят към големите успехи за в бъдеще.

И нека да завършим нашата обиколка из Кюстендилско с още един цитат на Чърчил. Когато през 1940 година той поема британския кабинет произнася прословутата си фраза, че не обещава нищо друго освен „кръв, мъки, сълзи и пот”.

Това, което обикновено се пропуска в тази фраза е в името на какво Чърчил обещава страданията. Нека да видим: „Вие питате, каква е нашата цел? Мога да отговоря с една дума: победа. Победа на всяка цена, победа въпреки всички ужаси, победа, колкото и дълъг и труден да бъде пътят към нея, тъй като без победа няма оцеляване”.

Радостно е, че Мая Манолова не е попаднала на тази мисъл. Сигурен съм, че би спряла цитирането веднага след „кръв, мъки, сълзи и пот”.

Защото победите нещо не й се отдават.

Зоопарк за политически животни

Когато изборите свършат, ние политическите същества се оказваме в странна ситуация, в нещо като обществен вакуум, в изпразнен от съдържание интелектуален живот. Хората са отишли, гласували са, избрали са някой и после пак потъват в баналното и прелестно ежедневие. Случаят с политическите същества не е такъв - ние месеце след изборите все още оценяваме нашите позиции, разкъсваме се от гняв, ирония, анализи и обощения. Виртуалният сват позволява на един човек да се върне реално към политическите си спомени и отново и отново да преживява миговете си на грешки и миговете на триумф.

Изобщо днес трябва ясно да кажем, че цялата фантастика се провали. Тя описваше света на бъдещето като технологичен и политически стерилен. А е точно обратното - технологиите водят до експлозия на политиката, до взрив на словесност, до закипели страсти и много огън. Защото - това е мистичната природа на писаното слово  - то не търпи изречения без мнение. Това, което можеш да скриеш говорейки пред камера, не подлежи на засекретяване, ако трябва да го напишеш. Изобщо Фейсбук се оказа най-приятният зоопарк за политически животни по тази планета.

И така стигаме до новата порция фейсбук-статуси - те са моите страсти в изборните дни и малко след изборите. Впрегнал съм цялата си енергия в тях, както и всичките си опиянения, недоволства и възклинацания. Дано поне една малка част от тях да оцелеят в шантавите постмодерни дни!

Мистичната природа на журналистиката: винаги по едно и също време всички колеги се нуждаят от един и същи телефонен номер, който почти със сигурност никой го няма :)))) Кеф :)

-------------------------------------------------

Само мен ли ме притеснява един красив европейски факт? ЕС и политическото същество Меркози (Меркел и Саркози) направиха и невъзможното да наритат Гърция по топките и да пресекат всяка възможност за референдум. Това ли ще е оттук-нататък Евросъюза? Терористична организация за спасяване на големи банки? Политически картел за колективно удушаване на страни в името на европейските богаташи? Съюз за спасяване на задници на шантави банкери? Има нещо много неприятно в тази картина. Винаги съм си мислел, че ЕС са преди всичко ценностите и идеите. Днес схващам, че винаги най-важни са им били кинтите...

-------------------------------------------------------

Капитализмът постигна само едно хубаво нещо: така обра хората до шушка, че пак актуализира идеята за голи протести! :)))))

Не е далеч денят в който "Плейбой" ще излезе със заглавие "Пролетарийки от всички страни, събличайте се" :))) Когато няма какво да губиш, защо да не свалиш всичко от себе си? :)))))

-----------------------------------------------------------

"Ако работех толкова много, колкото и останалите, сигурно и аз щях да върша толкова малко работа, колкото те". :)))) Неизвестен антикапиталистически мислител, който все едно е изплагиатствал философските ми откровения :)))

-------------------------------------------------------------

Да слушаш ултрапазарен икономист по въпросите на кризата е все едно да си имаш папагал със садо-мазо наклонности :))) На тези пичове не им ли омръзва да говорят едно и също? Дисциплина, ред, никаква инфлация, сакън да не похарчим малко повече пари, за да спасим хората. Тогава схванах идеалният пазарен в ред в главата на неолиберала: съвършената банкова система и икономика ще дойдат, когато не останат никакви хора. Едва тогава няма да има лузъри, който да им се бъркат в елегантните уравнения и да им развалят картината на света :)

------------------------------------------------------------

Новият президент Росен Плевнелиев обяви, че се е прераждал няколко пъти, а последния път ("през хиляда седемстотин и не знам си коя . ..") бил живял в Ирландия. Сега вече опозицията има коз за касиране на президентските избори. Оказа се, че сме избрали ирландец за държавен глава! :))) Конституционният съд да се намесва, че иначе скоро ще празнуваме денят на Свети Патрик като национален празник :))

---------------------------------------------------------

Понеже сега в цяла Европа е модерно да се мрази Гърция, аз почвам да се превръщам в абсолютен фен на тази страна :))) Но дали някой може да ми обясни нещо. Защо всички гракнаха срещу Папандреу, че обяви референдум? Нали голямото дърво ще го яде целият народ? А и нещо друго - защо Европа е толкова разтревожена, че няма да даде 100 милиарда на Гърция? Баналната аритметика показва, че, ако гърците не... вземат 100 милиарда, то Европа просто ще си спести едни пари. Не знам защо имам усещането, че всички европейски траншове към Гърция мигом се връщат в Европа под формата на плащане на лихви и заеми. Тоест в Гърция не остава абсолютно нищо. Гърция просто е начинът по който Европа да скрие от самата себе си, че нейните финанси живеят в абсолютна шизофрения :)))

------------------------------------------------------

О, хаотични времена! О, кризо черна! О, шантави избори! С лек ужас научих, че гордият червен Борован, тази утопия на селския социализъм, това обетовано място на революционната мисъл, тази Аркадия, по чиито площади (с пари по "Красива България") бяха изрисувани петолъчки, е посинял. Сините бият на изборите там. О, изменчива любов на електората! О, ти, българско сърце, знаеш как да наказваш :))))

И все пак (нека тук да спестим "о"-тата) - Борован е светъл символ и път за спасение. Там ГЕРБ не играе. В Борован политическият модел е истински: сини срещу червени. Искам да видя дали на синята кметица ще й стиска да увеличи цената на хляба в Борован от 40 на 45 стотинки....:)

----------------------------------------------------

В Деня на будителите установих нещо: толкова отдавна съм събуден, че нещо вече ми се иска да легна и да си поспя :))))

------------------------------------------------------------

В древната индийска митология има един бог Шива, космическият танцьор, наричан още Натараджа. Древните индийци твърдят, че този пич имал митологично влечение към танците и като танцувал унищожавал световете.

В новата българска митология ние имаме същество по-страшно от Шива. Нарича се Симеон Дянков. Шива унищожава с танците си и поне е кеф да го гледаш. Дянков унищожава с химикалка и с нещо, наречено Бюджет 2012 :))

----------------------------------------------------------------

Светът, чета по вестниците, вече бил населен от 7 милиарда души... Но хората, които бързо са склонни да черпят по бира все още са кът :)))))

------------------------------------------------------------

Eдин дзен-коан за политическото време. Епохата "Плевнелиев" ще свърши бързо. Особено, ако се научим да мислим правилно за нея. Само 5 новогодишни поздравления и милионерът ще ни се разкара от главата. Само пет тв-речи на 31 декември и ще се отървем. Като сложите в сметката, че по стара традиция при три от тези речи ще сме така опиянени от възторг, крушовица и късащи сърцето песни, остават само две, а тях лесно ще ги издържим :)))

---------------------------------------------------------

Вчера слушах Огнян Минчев, който с патоса на врачка, обявила се за всемирен спасител, обясняваше, че за БСП гласували консервативните части на обществото, а за ГЕРБ агентите на промяната. Абе, мислех, че хапчетата за луди вършат работа. Погледнете картата на България - за БСП гласуват бедните общини, където хората са отчаяни и нещастни. Те не са консервативни, те просто нямат надежда. В този смисъл вотът ясно показа, че има две Българии. И БСП е длъжна да бъде партията на оскърбените и угнетените. Оффф, толкова много мисли, и толкова малко място...:)))

-------------------------------------------------------

Когато си направил Големия шлем (а по-скоро всъщност Големия член) на политическите лузъри: най-нисък резултат на парламентарни избори, най-слабо представяне на местни избори и най-слаб резултат на президентски вот, да дадеш цяла пресконференция без нито един път да споменеш думата "Оставка!" е като да се опитваш (простете за цинизма) да правиш секс без да го вдигаш :))) Заради неспособността на някои хора да кажат "Оставка" - сега ще трябва да търпим диктатурата на фатмаците!

-----------------------------------------------------------

Една минутка за БСП-размисъл: ""Когато всичко е срещу теб... сигурно караш в насрещното платно" :))))

---------------------------------------------------------

Изборите са висша форма на секс без предпазване. Пъхаш бюлетина, пък едва след девет месеца, най-рано, можеш да си дадеш ясна сметка каква дивотия си сътворил :)))

---------------------------------------------------

Вече е окончателно. ФБ изцяло промени писменият български език. Заради това ви предлагам кратък речник на новите български думи:

дааааа - това е да, което произнасяш все едно си на екстази

мхм - странна дума, която вероятно съдържа в себе с скепсиса на модерната българска душа в опитите й да разбере вселената

мда - това пак е да, но вероятно с палави оттенъци

rofl - тази типично българска дума не е от оркския език, а представя лъжливата идеята, че употребявщият я не пише, а се търкаля на пода от смях

След два века археолозите няма да ровят в земята, а ще се ровят във виртуалните бездни. Така че нека да ги улесним с този кротък наръчник, когато ще се чудят какви ли дивотии са плещили виртуалните пра-хора :))

----------------------------------------------------------

И все пак пропагандата на Svetlana Georgieva даде резултат. Плевнелиев ми бе описан като професионалист, харизматик, стратег, човек с мисъл, с идеи, с пари, с усмивки, който си е направил собствен квартал и изобщо си е уредил битието. При тази идеална характеристика мога ли изобщо да натоваря този перфектен човек с отговорности. Та гласувах подобаващо - вселената изисква такива идеални хора да стоят и да си почиват. Нека гадът Калфин да се мъчи с президентстването и да ходи всеки ден на работа :)))))))))

----------------------------------------------------------

От вчера вече съвсем официално имам диплома, че съм част от софийската интелигенция. Не само издържах цял концерт с барокова музика, но дори му се наслаждавах. Разбира се, имам някои забележки. Този пич Хендел очевидно е имал твърде многоо време и всичките му парчета са прекалено дълги. Щом Сашо Роман може да пее за любов, мизерия, пари и светло бъдеще в 4 минути, значи и Хендел е трябвало да се научи на същото :))) Да не говорим, че си мислех, че Вивалди е халф на "Милан", пък той се оказа композиторче на барокови свежарки :)))

----------------------------------------------------------------

"Гласовете трябва да се теглят, а не да се броят". Цицерон. Слава на бога на бирата! Алоу, ЦИК, ако др. Цицерон е прав - моят глас трябва да се брои за 10! :)))))

--------------------------------------------------------------

"Ако БСП бие ГЕРБ на тези избори, то ще е благодарение на целувката. Аз не се целувам”. Бойко Борисов.

"Аз не съм се целувал с господин Доган. Бойко Борисов е". Сергей Станишев.

Абе, винаги съм знаел, че има неустоими мъже, ама този Доган направо е като еротична звезда :))))) От толкова целувки и спорове за целувки - изборите заприличаха на комедия с Мег Райън :))))

-----------------------------------------------------------

Музикантът Графа е истински културен феномен. Едва ли друг български певец е написал толково много песни, които абсолютно никой не помни :)))))))

-----------------------------------------------------------

Единица мярка за фундаментална тъпота: един Цветан Цветанов! :)))) Ако имаше двама като него в тази вселена - вселената щеше да рухне и да откаже да съществува :)) Да започнеш деня си с Цветан Цветанов и негово интервю е все едно да си пъхнеш ядрена бомба в ухото, хаха :)))

------------------------------------------------------------

"Пищял: устройство за намиране на мебелите в тъмнината". Автор - един американски комик, чието име не си спомням. Старост-нерадост :)))

-------------------------------------------------------------

Маяковски има едно велико двустишие:

"Яж ананаси, с фазани се дуй,

твоят последен ден иде, буржуй!"

Аз пък днес бих казал следното:

"Яж ананаси, с Резиденшъл се дуй,

твоят последен дeн иде Плевнелуй" :))))

-----------------------------------------------------------------

Заглавие в "24 часа": Проф. Станка Маркова: "Майки, пазете момчетата от сексагресията на съученичките". Мъжкото поражение вече е факт. Дори и по вестниците вече се пише за нас като за нещо, което трябва да бъде пазено. Въпрос на време е "Космополитън" да стане мъжко списание със статии, които имат заглавия като: "10 начина да си обезкосмим гърдите безболезнено, ако искаме да я накараме да ни забележи и да ни покани на среща", хахахха : )))). Или: "Бъди истински мъж: плачи силно, ако тя ти откаже секс!" :)))

----------------------------------------------------------------

Маркс твърдеше, че комунизмът може да победи в целия свят. Ленин смяташе, че той може да тържествува и в само една страна. А Симов обяви, че комунизмът може да се възцари и в една отделна личност. Е, аз установих работническо-селска власт в себе си. Национализирах фабриките за алкохол и центровете за щастие в мозъка ми и обявих, че няма да допускам капитализъм да минава през граничните пунктове на кожата ми :)))) Моят комунизъм е хубав, защото няма да организирам Народен съд и пускам свободно на пътешествия в чужбина. Душата ми е пътешественик - тя просто настоява постоянно да е на път :)

-------------------------------------------------------------------

Eксперти от БАН най-накрая са успели да кръстосат Котоошу и Фидосова. Полученият резултат се казва Фидоошу :)))))

------------------------------------------------------------

"Ако си мислиш, че никой не го е грижа за теб, пропусни плащането на няколко месечни сметки", казваше навремето един американски комик. Ама това важи и за България. Мислиш, че държавата и полицията не дават пет пари за тебе? Я пробвай да наплюеш премиера и да се кандидатираш срещу управляващата партия... :))))))

Смешен плач II

(Плач за Борован)

Новината, че червеният Борован, гордата крепост на левицата, символът на непреходността в политиката е посинял, оттекна в мен няколко дни след изборите. Като разбрах какво е станало изведнъж проумях изворът на Ботевият гняв, когато е написал величественият фейлетон „Смешен плач”. В миговете на политическа болка само острите думи, болезнената сатира и завръщането към класиката могат да бъдат утешение в шантавия свят на политиката. И така реших да тръгна по стъпките на Ботев и наново да предам глас на своя гняв и на своя плач по посиняването на Борован – моята болка на тези избори.

Плачете за Борован, столицата на левицата, мотор на левий ентусиазъм, идилията на селский социализъм, плачете, медии, за разгроменото сърце, за красивият блян, за политическата Аркадия, където бюлетините сякаш сами влизаха в урната, а животът течеше величествено и евтино все едно меланхолията по добрите времена се бе превърнала в реалност, където звездите в небето приличаха на петолъчки, а ветровете пееха революционни песни, където хората не старееха, а живееха напук на реалността, напук на всички, които ги отричаха - плачете! - тъгата ми никой не ще може да угаси, а бесовете ми укроти.

Кълнете комунистите, че държаха хляба евтин, че кооперацията работеше, че на площада имаше горд паметник, че всички мечтаеха за Борован, че дори и картинна галерия откриха. Тържествувайте сега, че Борован посиня, мислете си, че вселената е тръгнала в обратна посока като блудница, която не знае пътя къмто своя дом! Хвърляйте камънье върху червената власт, ако изобщо се сетите за Борован в тези размирни, смутни времена, когато цялата българска история вкупом корабокрушира на едни избори, които трябва да бъдат обица на ухото на цялото человечество! От Наполеона досега надали е имало такава загуба, сякаш е сърцето спряло да работи. Какво ти тук Ватерло, каква ти тук Хирошима, каква ти тук Троя - Борован е митологичната битка, чийто край не биваше да бъде тъй утомителен и сърцераздирателен.

Никой не се сети за Борован в нощта на изборите! Караха се за други градове, плюха се за плакатите, премиерът се ожали, че комунистите (тези коварни комунисти) са го унищожили като същи тахтаби, когат’ още кат малко дете са пишували в досието му „внук на монархофашист", а червений Борован, който се оказа посинял, остана в тъмнината, встрани от светкавиците, костюмираните политолози, младите кариеристчета, гейовете на свободна практика и въпросите на лудите журналистки.

И никому на ум не дойде да вземе микрофона и да изплаче тъгата българска на лявото сърце и да пита в горестната нощ за Борован и за душата българска, която знае как да наказва с болка!

Плачете! Или пък по-добре замълчете като фолкпевица в творческа криза, замълчете като американский президент кога трябва да сборува дали кризата ще отмине, като арабский диктатор със знаме в нецензурният канал замълчете и оставете тъгата да мине като кола по недостроена магистрала!

Плачете за Борован, че без него целий свят може да се променя и революция да избухне, и неолибералните вампири като същи демони да изгорят на новото слънце и да се покаже нова зора в небесата, ама син ли стои Борован, то промяна няма да има!

Нека сега нашата журналистика задържи сълзите си, както ще ги задържи в европейската - за да оплаче други столици, други варварства и страдания, кога робът извика на господаря си: кой си ти, що плачеш? Мъж ли си, жена ли, или хермафродит - звяр или риба? Евгений Минчев или Азис си? Що щеш тука и имаш ли какво да кажеш като министър в сутрешний блок или ще сумтиш както опозиционер в парламента? Но Борован син не ще да стои. Мигар може рибата на сухо да живее, певец без песни да стои ил бунтовник без „Калашник”.

И ще бъде ден - ден първий.

Прероден президент

В древната индийска книга "Бхагавад Гита" (Песента на Бога) бог Кришна разказва на младия принц Арджуна цялата си теория за безсмъртието на душата и най-вече за нейните прераждания из Космоса. Оттогава насам прераждането е попадало като вълнуваща концепция във вярванията на много народи, които в космическата хладина на вселената остро са чувствали нуждата от повече от един живот, за да могат да се разхвихрят исторически.

Своето знание за предишните си животи съвсем официално обяви вчера и новоизбраният президент Росен Плевнелиев. В телевизионно студио той разказа, че през "хиляда седемстотин и не знам си коя" е бил прероден в Ирландия и сподели философски, че той принципно се прераждал рядко, но пък това правело неговият живот ценен.

В мига, в който всички очакваха Плевнелиев подобно на Кришна да представи своя версия на епоса "Песента на президента", той престана да разсъждава за предишните си животи, но ни остави във философско очакване на продължението. Очевидно новият държавен глава твърдо вярва в идеята, че някъде на небето има гара разпределителна, нещо като небесна школа за подготовка на новия живот.

Сега вече опозицията има коз за касиране на президентските избори. Оказа се, че сме избрали ирландец за държавен глава! Конституционният съд да се намесва, че иначе скоро ще празнуваме денят на Свети Патрик като национален празник. Не е ясно дали прераждането съществува в ирланския фолклор, който принципно е задръстен от доста странни създания и всякакви мистични технологии. Ама то след като пийнеш ирландско уиски, всяко философско озарение по земята е постижимо.

Със сигурност знанието за небесните цикли ще помогне на Плевнелиев на президентското поприще. Защо да бързаш с писането на доктрина за национална сигурност, нали имаш няколко живота време да я подготвиш?

Прераждането обаче може да бъде проклятие в политическите процеси, защото, ако народът има памет за дивотиите в няколко живота, нито един политик нямаше да може лесно да спечели избори. С други думи - бъдещият президент се вкара в мистичен капан и само с едно изречение измести цялата власт от ръцете на своята администрация в ръцета на нумеролозите, врачките, шаманите, гадателките, екстресенсите и тълкувателите на кармични карти.

Абе, ирландска му работа.

Как БСП да слезе на земята

Да приемем реалността: договаряне с богатите - това е възможният път към бъдеща победа

Изборите свършиха. 

Пак ни биха. 

Дали ще ни бият и през 2013 г.?

За да открием отговора, ни трябва анализ - дълбок, искрен, безпощаден. И да взимаме мерки. На какво се дължи това постоянно ядене на бой? С какво разгневихме вселената, че тя е решила да ни държи в нокдаун като боксьор, който не може да се изправи на ринга?

Основната причина за нашите загуби е фактът, че богатите ни изоставиха. Да, това е истината. Тръгнаха си като високомерна любовница и ни изоставиха.

Защо стана така? Защо? Не бяхме ли добри с тях? Не се ли отнасяхме с тях мило, щадящо, с разбиране? Не им ли осигурихме възможности за просперитет? Нима не гледахме да направим България уютна и китна за тях?

Най-важната част от богатите е тази, която държи големите медии. Без тези медии може да имаш прекрасни идеи, унищожителни критики, безкрайни факти в своя подкрепа, но си абсолютно безсилен. И обратно. Всъщност може да си пълен управленски некадърник и бандит, но ако те са с теб, всичко е ОК.

Помните ли какво стана с "батко - братко"? Стана нарицателно. Стана опаковъчна хартия за едно цяло управление. И какво толкова се беше случило? Някой помни ли? Сега, като кажат "Братко", и все едно те поставят в килията за разпити на ДАНС.

А как стоят нещата сега?

Днес имаме един вицепремиер, който така и не можа да обясни откъде са му апартаментите, но нищо. Тъст му (очевидно потомствен самарянин) бил подарил пари. После засекретиха откъде тъстът-пенсионер има пари. Това е тайна, пазена по-зорко от рецептата на Кока-кола.

Настояща министърка в качеството си на зам.-министър на финансите декларира суми, които й били дарени (над 100 хил. лева) и нищо. Представяте ли си каква обич е налегнала някой, за да дари такива пари на зам.-министър на финансите? Медиите обаче казват "Голяма работа!" и вместо за това, пишат за операцията на бюста на някоя фолкдива. И работата с далаверата става микроскопична като амеба в епруветка. А представяте ли си това да се беше случило на някого от тройната коалиция?

Ръководството на БСП спешно трябва да започне преговори със собствениците на големите медии. Да разбере какво са получили, какво са им обещали. И да наддава. Да обещае повече.

Богатият затова е богат, защото е лаком и пресметлив. Ако на някого са му обещали 100 декара за голф игрище например, нашите да му обещаят 200. Ако трябва да подпишат. Всеки собственик на голяма медия има и друг бизнес. А държавата ни може да издигне до висините всеки бизнес, както може и да утрепе всеки бизнес. Трябва да се обещава. Много. Така има шанс тази част от богатите да се върне при нас. И да се обичаме отново.  

Втората мярка трябва да бъде следната. В ръководството на партията да се привлекат хора, които могат да сплашват. Като ги погледне човек, като се взре в стоманения им поглед, да замръзва. Ама да замръзва като депутат от ГЕРБ пред погледа на Искра Фидосова. Когато човек изглежда страшно, може да спечели всеки диспут по земята.

Нима някой ще противоречи на оценките за развитието на страната на човек, който изглежда така, все едно може да удари шамар на Майк Тайсън? Кой ще оспори идеите на политически активист с юмруци като павета и челюст с размера на наковалня? И тия, от БНТ-то да си правят сметката.

Когато направим партията привлекателна за страшните хора, няма да чакаме изборите с ужас като посещение при зъболекар, а самоуверено ще можем да твърдим, че хората ни обичат, вярват, боготворят и ще докажат това с бюлетините си. Ако има пробойна - хората със страшни лица знаят как да я запушват.

И стига сме ругали богатите.

Някой да знае някой да е победил по света без тяхната категорична подкрепа? Ако не са на твоя страна, можеш да си дремеш с идейките си и да ги разпространяваш най-много в кварталната кръчма. Вижте у нас например комунисти, социалдемократи и всякакви други, които са пълни с програми. Дремят и една пресконференция не могат да платят. А за клипче могат само да сънуват. 

Идеята, че можеш да спечелиш вот с идеи е като идеята, че можеш да се нахраниш, докато гледаш кулинарен канал. Друго си е някой да ти сготви наистина. Богатите са готвачите в политиката. Имат продуктите и рецептите и ги готвят навреме.

Заради това партията трябва да захвърли остарелите разбирания. Богатите са като крехки цветя. Нежни души са. Трябва да бъдат ухажвани и прикотквани. Те се засягат, ако някой говори срещу тях. Обиждат се, ако намекнеш, че няма как честно да спечелиш стотици милиони в утрепана България. Гледат сърдито, ако се правиш на Робин Худ и мърмориш за по-добро възнаграждение на наемния труд. Тропат с крак, ако почнеш да намекваш за по-справедливо разпределение на отговорности.

Отношенията партии - богати трябва да са като качествен летен флирт - пълни с романтика и обещания. Иначе - победа на куково лято. Усилието е съвсем малко, ама пък победата след това е сладка.

А, да. Още една идея. Стига с тези приказки срещу диктатурата. По времето на социализма, като имаше диктатура, лошо ли беше? Да не мислите, че на хората им пука от диктатурата? Даже им е добре. Не ги провокираш да критикуват, да мислят.

Нещата да са ясни - в кого е морковът и в кого е тоягата. Те трябва да са на едно място. Когато е ясно, хората изпитват спокойствие. Това за диктатурата да си го приказват французите. Диктатурата означава социална предсказуемост, стабилна политическа обстановка, липса на шум, ясна йерархия, ред. Идилия.

Хората искат подредено общество. Като говориш срещу диктатурата, все едно правиш реклама на политически блянове. Приказките в тази посока подриха изборите и помогнаха за нашата загуба.

Трябва да се помисли за поправяне на тази нередност. Оказа се, че обществото не дава и пет пари за демокрацията. Вместо нея то се задоволява с телевизионните думи и новите сериали. Кой се нуждае от демокрация, когато новият епизод на "Седем часа разлика" е толкова брутален?

И още нещо. 

Стига с тая интелигенция. Мрънкала и досадници. Все се оплакват, че държавата не била наред, отивала към пропастта и развалят доброто настроение на народа. Можем да заменим интелигенцията с икономисти с романтични души, които знаят, че единственият начин за просперитет е богатите да бъдат по-богати, а бедните да бъдат държани на синджир, защото са лентяи и хрантутници.

Това са само няколко прогресивни идеи за развитието на БСП. 

Без тях няма да има спечелени избори. 

Власт също. 

(коментарът е писан съвместно с моя колега Юрий Борисов под псевдонима братя Ружеви)

Избори 2011: Големият шлем на БСП

Защо левицата не успя да разбере какво се случи на вота?

През 1992 година на първите президентски избори с пряко допитване до хората, подкрепената от БСП двойка – Велко Вълканов и Румен Воденичаров събират на 1 тур 1 549 970 гласа, които на втория, когато вече е пряката битка с кандидата на СДС Желю Желев, стигат до космическите днес 2 443 434.

През 1996 година, когато популярността на БСП започва рязко да спада заради развихрящата се криза, високата инфлация, кризата със зърното и фалитът на банките, левицата чрез своята двойка Иван Маразов и Ирина Бокова успява да се пребори за 1 158 204 гласа на първи тур и да постигне резултат от 1 687 242 на втория тур. Нека отново да припомним – това е резултат, който БСП получава в началото на най-жестоката си политическа криза в последните 20 години, когато СДС дори да бяха се вдъхновили да издигнат маймунка с елече, пак щяха да спечелят изборите.

През 2001 година, когато никой не вярва, че левицата е стъпила на краката си, лидерът на БСП Георги Първанов шокиращо повежда на първия тур на президентския вот с 1 032 665 гласа и успява да затвърди своята победа с 2 043 443 седмица след това. Пет-години по-късно Първанов е просто неудържим - 1 780 119 гласа на първия тур, които са над 64 % от подадените гласове, но поради изискването на президентски вот да има активност от 50 на сто на първия тур, левият кандидат трябва да се яви и на втори, където мачка противника си Волен Сидеров с 2 050 488.

Така стигаме до днешната 2011 година, когато на първия тур на изборите двойката Ивайло Калфин и Стефан Данаилов получи едва 974 300 гласа. Съвсем ясно се вижда, че това е своеобразно електорално дъно за левицата на президентски избори. Толкова слаб резултат на първи тур за държавен глава досега БСП никога не е получавала. Ясно е, че леко спекулативно да се сравняват резултатите в течение на толкова години и при толкова различни ситуации, но погледнати отстрани те разкриват тенденция, която се задълбочава. Това е тенденцията в последните две години БСП да поставя негативни рекорди в своя политически живот.

Само преди две години социалистическата партия удари друго дъно – на парламентарните избори на 5 юли 2009 година тя получи 748 147 гласа, мизерен резултат, незапомнен в новата история на левицата.

Като капак на всичко на изборите за местна власт, които вървяха в комплект с президентските тази години, БСП отново постави негативен рекорд – тя никога не е взимала толкова малко гласове.

Резултатът може да обобщи с една черна шега: Сергей Станишев постигна Големия шлем като лидер – три рекордни загуби за БСП. Като черешка на тортата и като връх в политическата и поетичната ирония трябва да цитираме думите на председателя на левицата, който в нощта на изборите вместо да размаха оставка, сподели с аудиторията от изморени журналисти и разтревожени активисти с лица, изобразяващи загриженост по артистичен начин: „На национално ниво още на първи тур Ивайло Калфин и Стефан Данаилов като кандидати на Българската социалистическа партия получиха подкрепата на близо един милион избиратели. Това е действително много сериозен пробив по сравнение с резултатите на парламентарните избори преди две години”

Да сравняваш резултати от парламентарни и президентски избори е като да сравняваш дължината на магистрала с обема на гръдната обиколка на порноактриса – има нещо литературно в идеята да го направиш, но познавателната стойност е нулева. Което не попречи на Станишев да направи още една крачка напред в сюрреалистичния си анализ: „Убеден, че сме на правия път, защото за две години последователна постигнахме немалко промяна в отношението към БСП и в доверието към нашата партия”.

Ако изборите бяха роман от Достоевски, а Станишев някаква реинкарнация на прословутия критик Белински, това негово мнение щеше да има политическа стойност. Но пред хладната логика на числата, анализът на соцлидера издиша като балонче на първокласник.

Резултатите на БСП последователно показват загуба на влияние, регионализация на партията и забележим срив на доверие. Левицата обаче е като боксьор, който е проснат в тежък нокдаун, но си халюцинира, че съдията му вдига ръката за победа и му дава златен медал на първенец. Безмилостната ярост на изборните резултати обаче е добър повод да напуснем земята на съня и да се завърнем в отрезвителната реалност.

От 2009 година насам БСП е затворена в своята лоша реалност и, за да избяга от нея, тя се потопи в едно безвремие, което я накара да повярва, че възстановява своите сили. Левицата се окопити на парламентарно ниво, атаките срещу ГЕРБ се засилиха, БСП успя да извоюва няколко политически победи в Народното събрание, но това, което не стана ясно, че тези успехи имаха общо-взето нулева чуваемост в обществото.

Това се дължи на една особеност на съзнанието на хората. Промяната може да бъде припозната единствено чрез някаква символична жертва. За да повярват в нейната необратимост хората се нуждаят не само от думи, а от действия. Пред подобен проблем навремето са се изправили революционерите във Франция от 1789 година. Така се стига до най-емблематичната ситуация на онази революция – гилотинирането на Луи XVI.  Това е изчистен символизъм – след като вземеш главата на краля, даваш ясен знак, че всичко вече е необратимо. Небесната власт е взривена, идва властта на народа.

Политиката отчаяно се нуждае от подобни знаци, ако иска да стига до сърцата на хората. Заради това БСП през 2011 година стана жертва на БСП от 2009 г.  В кошмарно топлата нощ на 5 юли 2009 година Сергей Станишев направи един повърхностен анализ на разгрома и не произнесе ключовата дума „оставка”. Така той без да разбира последиците от това действие, трайно остави БСП в миналото и не и даде възможност да продължи напред.

Изборите през 2011 година бяха загубени от БСП 2009. В партията промяната дойде единствено на думи, остана на ниво декларации, а единственият нов елемент към конструкцията бе добавянето към уравнението на едно Младежко обединение тромаво и неподвижно във времето като самата БСП.

Партиите от миналото не могат да печелят изборите от бъдещето.

През 2009 година хората казаха „не” на Сергей Станишев. Оценката им със сигурност не беше много справедлива. Но хората, именно хората, са върховният суверен на властта, тя произтича от тях и се упражнява в тяхно име. А лидерът на БСП реши, че ще може да се закрепи срещу вълната и, че тя някакси ще забрави за него и няма да го помете като цунами. Не стана така. Дори две години по-късно хората още не искат да предпочетат Станишев и то пред най-некадърното правителство, което България някога е имало, кабинет с пъти по-слаб от кабинета, който ръководеше лидерът на БСП. Но историческата справедливост има много малко общо със справедливостта на днешния ден. Днес хората не искат да видят БСП, защото я свързват основно с лидера от миналото, който си въобрази, че може да бъде промяната.  

И резултатът беше безпощаден. БСП не успя да спечели президентските избори дори и тогава, когато управлението на ГЕРБ не е друго освен гаф след гаф, изцепка след изцепка и фашистката физиономия на Дянков. Нещо повече – слабостта на БСП позволи на ГЕРБ да се утвърди трайно в региони в които до вчера тяхната партия беше само нещо като градска легенда. ГЕРБ не са политическа организация, те наистина са групировка, но точно, защото са легализирана форма на мафиотски клан прекрасно знаят да надушват слабостта на противниците си. И те разбраха, че БСП няма как да е в кондиция, защото левицата не може да роди нови идеи, след като безпощадно е закотвена в миналото и впримчена в реваншисткия комплекс на своя лидер.

Ироничното е, че в изборната нощ журналистите дори не се решиха да питат отново Станишев по въпроса за оставката. След две години в безплодни усилия да измъкнат някаква конкретика от него, те вече с ужас установиха, че тази тема е като мъртвата зона на БСП – когато се повдигне челото на лидера се изопва, младите кадри гледат лошо, а близкото обкръжение на Станишев гледа лошо и сумти подозрително като агент на ДАНС пред предадената му за анализ флашка.

Въпросът за оставката е безобразно закъснял, защото оттеглянето на Станишев вече няма да реши проблемите автоматично. Не е сигурно дори дали би стартирало оздравителен процес или ще даде старт на безкрайна позиционна война с много димки и заклинания. И тук е шаманският параграф 22, който болезнено цъка днес – без Станишев сигурно ще е лошо, но с него бъдеще няма. Избори 2011 доказаха, че политика не може да се прави със сляпа вяра, нелеп мистицизъм и промяна на думи. Лидерът на БСП не намери енергия в себе си за две години да скъса 300 чифта подметки, да обиколи организациите на партиите по места, да нарита задниците на окопалите се фюрерчета, да намери нови хора с хъс и идеи, да разплете заплитаните с години интриги.

Резултатът от тази безпомощност се видя в нощта на вота.

ГЕРБ си помогнаха много и направиха всичко възможно да решат вота служебно в своя полза. Тепърва ще трябва да анализираме видяното по времето на двата тура и зловредният организационен хаос, който бе създаден умишлено, както и организираните мутренски групи за купуване на гласове. Но този проблем не дава отговор на другия – „Защо хората не припознаха в БСП алтернативата?”

Хората гласуваха със сърцата си и заради това левицата успя да се представи донякъде добре. Те гласуваха мажоритарно и добре, че БСП имаше в ръкава си Стефан Данаилов – най-доброто, което това ръководство можеше да пусне по пързалката и да се надява, че колективното съзнание ще одобри бате Серго, станал после симпатичният бизнесмен Касабов и по силата на телевизионната магия победата ще стане факт. Стефан Данаилов просто не може да бъде вечната ракета носител на една партия, която е останала без идеи и все още пролива сълзи през 2009 година.

Вотът показа и нещо друго. Ако погледнете картата на България ще видите какво имам предвид – БСП печели в бедните части на страната, там, където хората не са забелязвани от властта, където са останали без надежда и сигурност, където на практика бъдещето не съществува.  Един мастит политолог като Огнян Минчев самодоволно и с блясък в очите обяви България за парадоксална страна – за БСП, каза той, гласували консервативните части от обществото, а пък за десницата и ГЕРБ глас давали агентите на промяната.

Медийната слепота не е ново явление на нашия полуостров, но това не намалява степента на нейната тъпота. БСП е партия на отчаяните хора, които в миговете на абсолютен социален апокалипсис за тях, в дните в които властта фетишистки се самозадоволява с насипването само на асфалт, се обръщат към левицата, защото няма в кой друг да насочат своята надежда. Днес БСП започва да става истински лява партия като електорат, партия именно на унижените, оскърбените, на онези, които са оставени без шанс, които не са консервативни, а просто тъжни.

Днес има две Българии и не е ясно как те живеят съвместно, защото имат много малко общо помежду си.  Разделението не беше по оста демокрация / диктатура на което заложи БСП, а по остта самодоволни / отчаяни.

Това беше още един знак, че ръководството на БСП дори не успя да опознае тези, които гласуваха за тях. А изтощените и бедни хора се нуждаят от истинско представителство. От различна партия. От партия, която може да печели избори и да управлява не с олигарси, а в името на това България да стане една.

Дали някой разбра това?

И как да го набиеш в главите на някои хора?

Как?