Патриотичното омазване на ските

Призракът на една декларация тези дни броди из многострадална Европа. Европа, разтърсвана от противоречия, кризи, джендърство и следобедните питиета на Жан-Клод Юнкер, но все пак намери време да се занимава с декларацията на НФСБ срещу зелената евродепутатка Ска Келер. Тези дни слушах говорителката на Еврокомисията, която обяви, че лично Юнкер (очевидно преди палавите си следобеди) намерил време да говори с Келер и Валери Симеонов, за да си изясни какво толкова се е случило в далечния край на ЕС, там при външната граница на Европа, където толкова много му бе харесала луканката и шопската салата. НФСБ написаха един яростен, гневен, язвителен и хейтърски текст в чиято най-мека и лирична част предлагаха да вземат Ска Келер с партиен транспорт и да я изведат от границите на отечеството. Опусът, озаглавен поетично "Да намажем ските на Ска Келер" предизвика толкова гръмокипящи страсти, че политологът Евгений Дайнов го определи за първия нацистки текст, роден в България от 1989 година насам, а самият Министерски съвет след като повъртя горещия картоф няколко часа реши просто да се отрече от него. И така се получи леко шизофренно - правителството се отрече от текст, който е подписан от вицепремиера в него. Вярно е, че някои хора могат да съжителстват с различни гласове в главите си, но в политическите процеси това е строго противопоказно и коалиционно разпадащо. Преди да кажем няколко думи по темата на декларацията, за зелените протести, правителствените експлозии, медийните къчове и вдигнатите средни пръсти, нека да отбележим нещо, което е важно. Аз лично нямам проблем с посланието на декларацията на НФСБ. Посланието е точно и, опасявям се, добре прицелено. Съжалявам, но не виждам никаква причина замесването на чужд депутат да бъде вадено като аргумент за праведност на една кауза. Позор за тези, които си мислят, че чуждестранния емисар е доказателство за техните аргументи. Това е вечният комплекс на лакея, който на българска почва придобива експлозивни форми, защото тези, които го носят в главите си обикновено се изживяват като снежните върхове на българския морал и достойнство. Ска Келер има право да дойде у нас, да заявява колкото си иска позиции, но слюноотделянето по нея и опитите тя да бъде възвеличана като някакъв свръхфактор ми идват в повече. А, честно, аз съм й почти фен. Авторите на декларацията сбъркаха със стилистиката. Защото такова послание щеше да тежи на мястото, ако беше поднесено в адекватна форма, а не в текст, който прилича на опитите на поет-дисидент да изпълни стената на обществена тоалетна с думи. Смисълът на политическия протест е не той да звучи като забравен роман от Чарлз Буковски, а да постави сериозно един наболял въпрос, който вълнува две трети от българското общество. В този смисъл авторите на декларацията твърде много се увлякоха по литературните пориви на душата си вместо наистина да поставят ярко и остро пръст в раната, без да пресоляват езика по отношение на една дама. Темата "Банско" обаче продължава да буди достатъчно обществени страсти, които присъствието на Ска Келер не само не укроти, а направи практически непримирими. И точно тук тези, които я доведоха наистина сбъркаха. Ако са искали през нея да изобличат хулиганския език на Симеонов и сие, това е експеримент без смисъл, защото всички знаем, че душевността на вицепремиера не знае граници, когато трябва да громи врага. Ако са искали да поставят каузата си по извисена тоналност, това също е пиар-гаф, защото Ска Келер се оказа капката, която преля чашата. Тя даде козовете в ръцете на патриотите, защото независимо какво казват медиите, то у хората остана усещането, че те воюват за някакво позабравено достойнство, а това все повече се харесва у нас. И лабораторните десни много бъркат, ако смятат, че декларацията работи срещу своите автори. Точно обратното - този текст е бил преценен, той е спасителен, имиджов и германката му дойде просто като дар от небето. Тези, които домъкнаха Ска Келер тук просто вляха адреналин на патриотите. Така се получава, когато мислиш, че решението на проблемите ще дойде отвън. 

Темата за външната намеса и за хулиганските декларации неизбежно ни води и до темата за протестите. Нека да уточним - вероятно има основания за протести, но те продължават, защото една групичка от фанатизирани десни (разбирай такива, които пропускат да си пият редовно хапчетата) се впи като кърлеж в тях, реши да ги засмуче като вампир, за да може да получи някакъв реванш за безобразното си изборно поражение миналата година. Автентичните екогрупи имат смислена основа, но пък няма как да не отбележим, че именно в зелено решиха да се оцветят и някои от най-неприятните представители на градската фауна, системни усвоители на бързи пари, проекти, грантове и всичко останало, което може да пълни банкови сметки. Именно продължаването на протестите по този начин, отвъд тяхната полезност вече трупа точки за патриотичните автори на фетви, отколкото за нещо друго. Изобщо оттук-нататък трябва е ясно, че около всяка кауза около която почнат да танцуват шамански танци изброените групички ще е обречена на безславен провал, била тя спасяване на природа или потайно прокарване на Истанбулска конвенция. Просто псевдоморалистичните конвулсии на системно некъпани хора започва да идва в повече на претръпналото на дивотии българско общество. И правят симпатичен дори и Валери Симеонов. Да, знам, мразя се, че го казвам. 

А иначе като допълнителен детайл към картината на интелектуална мизерия си струва да добавим и един друг мини-скандал, пряко свързан с протестите. Тези дни основната тема на фейсбук-дясното беше мега-хипер-гига-ултра скандала, видиш ли, че Емил Кошлуков бил показал среден пръст от екрана на БНТ. И изчетох удивителен на брой есета срещу този коварен фалически жест, заподозрян направо в опит да унищожи евроатлантическия морал у нас.

България обаче не е обикновена държава, а форма на съществуване на дълъг и черен виц. Малко след като истеричните нотки по отношение жеста на Кошлуков достигна кресчендо, което дори Лучано Павароти в най-добрите си дни не можеше да стигне, един либерален сайт (КлубЗет) излезе със снимка на нарисуван върху небето фалос от облаци. И с нея илюстрира трагичната новина за катастрофата на руски самолет край летище Домодедово, която взе десетки жертви. Фалос насочен в лицата на умрели хора. Черният виц се състоеше в това, че по същото време в същия сайт имаше поне три статии, пълни с моралистични слюнки и гъргорения срещу жеста на Кошлуков. И най-отвратителното е, че нито един от възмутените автори няма да напише и една буква срещу падението на сайта. Ще се направят, че този медиен цинизъм не го е имало. КлубЗет побързаха да излязат с обяснение, че случката е само техническа грешка. Върховно лицемерие. Как пък тази "техническа грешка" се случи точно в новината с катастрофата на руски самолет? И как точно се случва тази грешка - това някаква форма на вътрешноредакционен бъзик ли е била? А държим сметка за вътрешната атмосфера в редакцията, защото изданието обикновено е от най-вресливите, когато трябва да се коментират други медии, обикновено размаханият им пръст се движи бързо като моторна резачка, а човек си представя, че зениците на определени журналисти всеки път се разширяват от внезапен кеф, когато трябва да държат моралистични проповеди в евроатлантически дух.

Всъщност това е тихият демон на българската общественост. Тези, които се правят на ангели, тези, които са си присвоили званието "съвести на нацията", тези, които са най-шумни в моралните клетви и праведното виене на гръбнак всъщност са огледален образ на онова, което описват. Тях не ги дразни средният пръст изобщо, а това, че именно Кошлуков го е изобразил. Те не възразяват срещу цинизма по принцип, а това, че те стават негови жертви. И изобщо не им пука да се превръщат в бухалки и разпространители на фалшиви новини и небесни фалоси, когато поръчката го изисква и е подплатена с грантове. И последно по темата, но то изобщо не е маловажно. Всъщност жестът на Кошлуков беше предизвикан от неговото възмущение, че протестиращи са го правили и то пред камерата на БНТ и за БНТ. В моралните проповеди по темата никъде не прочетох дори един ред на осъждане и на първоначалния източник на цинизма. Не, картечният огън беше концентриран върху гадът Кошлуков, новият обект на тотален хейт на умнокрасивото блато, което отдавна не усеща, че прилиба на сбор от микроби, изолирани в петриева паничка. Ето поради тези двойни стандарти всеки протест към който се приближат градските сноби и обречен на провал. Аз вярвам в идейността на левите групи, които са на улицата и знам, че техният протест за опазване на природата е чист. Проблемът е, че маршируващите щурмоваци от градски сноби пет пари не дават за Пирин и това не е просто обида, а реална констатация. Не напразно от третия ден те мрънкат, че няма чисто политически лозунги, че протестът не води до идеята за смяна на властта. А под смяна на властта точно тази групичка винаги е разбирала Бойко Борисов да припознае именно тях като коалиционен партньор и повторно да им се обясни в любов.

Вицът, както казах е черен. А на черните вицове човек трябва да намери начин да се засмее. 

Защото иначе рискува просто да заплаче.

На колко ракии пишат декларации патриотите?

Една кратка декларация на НФСБ през изминалата седмица събуди повече страсти от произволна част на блокбастъра "50 нюанса сиво". В нея управленското тяло на партията, състоящо се от лицата Валери Симеонов, Валентин Касабов, Данчо Хаджиев и Борис Ячев бяха направили опит да бичуват публично зелената евродепутатка Ска Келер, в текст, носещ поетичното заглавие "Да намажем ските на Ска Келер". Мисля, че този текст ще се запомни със сюрреалистични фрази от типа "от височината на кое минаре,  завършилата университета "Шабанчъ“ в Истанбул Ска (що за име!?) раздава правосъдие в чужда държава със самочувствието на добре платен командирован сюнетчия?", както и с предложението на НФСБ да осигурят транспорт на германката за своя сметка до границата. 

Либералната преса изпадна в ступор и морфичен резонанс от декларацията. Заваляха тежки и страстни мнения какъв кошмарен текст е това, как изобщо не се вписва в устоите на нашата евроатлантическа демокрация. Политологът Евгений Дайнов като пророк, взел повече мескалин отколкото трябва, обяви, че това е първият автентичен нацистки текст, който ражда властта в последните години, а дори и правителството като цяло предаде фронта и се разграничи от декларацията. Изобщо операцията по намазването на ските на Ска Келер получи толкова мощно медийно отразяване, че шумът от нея сигурно ще се точи поне още една година. Междувременно самата германка, която едва ли е подозирала какъв цирк я чака в България, обяви, че е шокирана и, че не приляга на вицепремиер да говори такива неща. Бедната Ска! Тя вероятно си е мислела, че идва на политическо мероприятие и никога не е подозирала, че ще се окаже по средата на анимационен филм. Балканите бяха наречени буре с барут, но никой не е очаквал, че основна съставка от взривната смес са политици, които искат да покоряват нобелови пространства за литература.

Аз честно казано нямам проблем с призивите в декларацията, макар че в тяхното изработване е намесен повече алкохол отколкото авторите са склонни да признаят. Неприемливото е стила на изложението, цинизмът на закачката и патриотарския патос, които разрушават отвътре иначе смислената идея. 

Защо ли да е смислена?

Ами например - можете ли да си представите български депутат, пък бил и той представител в Европейския парламент, който да се появи на митинг в Германия, да дава мнение по процесите там, а след това да го поканят в телевизия, където той охотно и доволно да сипе огън и жупел по Ангела Меркел. Разберете ме правилно - с тези думи не се опитвам да защитавам Бойко Борисов, той заслужава да бъде пържен и цяло едно сепаре в ада да бъде отделено специално за него, но тук говорим за външна намеса в чисто български процеси. Все едно в България не сме способни да водим нашите собствени диспути без да прибягваме до някакви външни авторитети все едно те са върховни носители на абсолютната истина. Това е плашещата черта на нашето съвремие. Страната ни винаги опира до това някой от чужбина да си каже тежката дума и подобно нещо се използва като върховен аргумент. Междувременно чужденците свикнаха, че тук е като голо поле, където няма автентична държава и почнаха да се държат безобразно наставнически. И, честно казано, Ска Келер е най-малкия проблем. Трябва ли да припомняме високомерния френски посланик дьо Кабан, който смяташе, че се намира сред някакви аборигени на които постоянно да дава акъл и да обяснява откъде изгрява слънцето? Това се дължи на системна проява на слугинските комплекси, които позволяват нещо подобно да стане правило. Подобно отношение на чужденците към България също е част от идеята за Европа на две скорости, защото едната част от ЕС очевидно смята, че държи всички правилни отговори и иска да ги набута в гърлото на по-бедната част.

Ето защо не всичко в позицията на НФСБ е за изхвърляне. В нея има някакво рационално зърно, дори автентичен смисъл, но уви спецефектите на стилистичното изхвърляне прецакват всичко. В този смисъл позицията на НФСБ щеше да тежи много повече, ако авторите си бяха спестили обидите, тийнейджърските шегички и фейлетонисткия патос. Ясно е, че творческите души не траят и търсят изява, но когато си част от управлението и искаш да заявиш позиция e добре да го направиш по достолепен и сериозен начин, а не изживявайки се като дисидент, който пише мръсни думи по стените на обществена тоалетна. Защото темата за външната намеса в нашата политика е голяма, но когато я сведеш до конкретни обиди и то към идеен политик като Ска Келер, тогава вместо да изпишеш вежди, избождаш очи. 

Да не говорим и за друго - ако много държиш да намажеш ските на Ска е добре да почнеш от хората, които узакониха такива намеси и се гордеят много, че стриктно изпълняват това, което началниците им кажат. В този смисъл основен обект на обиди трябваше да не е германската евродепутатка, а българския премиер. Тоест текстът щеше да има експлозивен, дори и философски характер, ако беше писмо за разваляне на коалицията и предизвестие за политически развод. В противен случай всичко отново се свежда до моментни кръчмарски страсти, зъбене срещу тирана на масата и отвратителен махмурлук, когато опияняващия ефект на алкохола се разсее като любовно чувство. Ето защо смятам, че намазването на ските всъщност не целеше по никакъв начин да обиди Ска Келер. Тя просто се оказа удобният и безопасен обект у нас през който патриотите да помпат мускули и да си преливат електорален адреналин. Ако гневът им беше автентичен - намазването на ските щеше да е за Бойко Борисов. Щом се целят в Ска Келер - значи е театрален и бутафорен. Както междувпрочем повечето моралистични изстъпления в България. Защото гледам, че срещу декларацията най-голяма пушилка вдигнаха либералните медии. А една от тях, вероятно озарана от небесно вдъхновение и устрем, илюстрира новината за самолетна катастрофа край Москва със снимката на голям полов орган, изрисуван от облаци в синьо пролетно небе. Ироничното е, че по същото време в сайта имаше поне три морализаторско истерични статии за това, че Емил Кошлуков показал среден пръст от екрана на БНТ. Тоест в България ние постоянно сме в режим "намазване на ски" и това си личи по всеки ироничен детайл от битието, който ни сполетява като бедствие.

Кратък наръчник по популярна история за психодесни

 Много интелектуален спам се излива в последните дни около болезнените рани в българската история. Своят принос за това дават и медиите, които са склонни да канят съмнителни хора, които дори и не са помирисвали историческо образование, да дават тежки експертни оценки за миналото. Това създава една атмосфера на политически сюрреализъм. Тя се изостри особено много след една злополучна декларация на БСП (злополучна не, защото не беше политически точно прицелена, а защото бе редактирана в последствие) и се вдигна една пясъчна буря от псувни, проклятия и моралистични терзания, че човек можеше направо вените си да пререже. Ето защо реших да изготвя един съвсем кратък наръчник за градски десни, за да ги ограмотя за основни положения в историята на страната. Очевидно днес сме в ситуация да си преговаряме азбучни истини за миналото. И така, отпуснете се и прочетете по-долните редове, ако обичате.

 

 1. Ако имате проблем с Народния съд и го смятате за престъпен (прилагателното престъпен взимам назаем от една телевизионна тирада на господин Спас Гърневски), тогава, моля, облечете се топло, заредете се с енергия и беж да протестирате пред посолствата на Великобритания и САЩ.

Народният съд не е хрумка на гадните български комунисти, а е категорично изискване на страните-победителки във Втората световна война. До това разбиране САЩ, Великобритания и СССР стигат на конференцията в Ялта, а след това залагат подобни изисквания в Паржикия мирен договор. Тук вече виждам как градския антикомунист секне нос протестно и псува под мустак, чудейки се откъде се стоварват такива изисквания към "проспериращата преди 1944 година България". И отговорът е прост - по време на Втората световна война България е съюзник на Хитлер. Толкова правоверен съюзник, че дори обявява война на САЩ и Великобритания. През 1943 година в резултат на този акт София е подложена на ожесточени бомбардировки. Съветвам всички да си намерят и документите от Парижката конференция след войната. Най-яростни в отстояването на тезата за фашизма в България са англичаните и американците. Те имат и представители в международната комисия, която контролира работата на Народния съд. В този смисъл Народният съд е бил не само неизбежен, но и необходим. Съюзниците са имали нужда да знаят, че хитлеризма и нацизма ще бъдат изкоренени от българската действителност. Уви, няма как да са знаели, че този демон ще се събуди в България и системно ще получава телевизионно време. И един интересен факт - Народният съд издава над 1000 оправдателни присъди.

 2. Ако мислите, че ген. Христо Луков е достоен български офицер, отдаден патриот и приятел на евреите, е наложително да си припомните ключов факт в неговата биография. Дясната ръка на Луков се нарича Александър Белев. Този Белев е интересна фигура с демонични измерения. Той е създател на организацията "Ратник" и е войнстващ антисемит. През 1942 година пък кариерата му тръгва рязко нагоре - става главен комисар в Комисарството по еврейските въпроси. Да, правилно прочетохте - по "еврейските", не по "европейските". Представяте ли си - в проспериращото царство България, където е царяла невиждана демокрация и никога не е имало фашизъм е имало Комисарство по еврейските въпроси. Сградата му се е намирала на бул. "Дондуков". Дясната ръка на ген. Луков е човекът, чийто подпис стои под споразумението с Германия за депортация на 20 хиляди евреи, а България се задължава да плати по 250 марки за всеки един от тях, че нали знаете - има разходи по масовото унищожение. Между другото "великият" Богдан Филов се пазари с германците по тази тема. Много му се вижда България да плаща по толкова пари за евреите и се пазари за цената. Велик държавник, нали? Както и да е - продължаваме с историята за Белев. Белев минава като чума през евреите Беломарска Тракия, Македония и Поморавието. Ама удря на камък - не може да събере 20 хиляди евреи, не му достигат 7-8 хиляди и решава да ги набави от България. Добре, че в онзи миг нещата на Източния фронт започват да се обръщат, а в България започва масова акция за спасяването на евреите. Така Белев депортира само тези от присъединените територии. Луков сериозно си дружи с Белев. Ето какъв приятел на евреите е бил.

Аргументът, че Луков бил убит преди депортацията на евреите и заради това няма как да я е подкрепял може да бъде даден единствено от човек, който е прекалил с алкохола на гладно. Депортацията не процес, който става от днес за утре, това е систематична акция, готвена упорито и дълго. А когато започва легионерите (хора от организацията на Луков) пускат веднага позиви, че това е начин България да реши "еврейския въпрос".

3. В България нямало фашизъм. Поетично твърдение. България в крайна сметка оказва ли се в коалицията на Хитлер или не? Оказва се. Това признак за безкрайна демокрация ли е или е нещо друго? Ако мислите, че у нас няма фашизъм пак ви препоръчвам да прочетете документите от Парижката конференция - те са като удар с чук по главата. Там този въпрос не се подлага на съмнението. Съмнението за това е интелектуален вирус, който се появи в последните години, за да даде възможност на номенклатурните отрочете да имат база за своя новооткрит заплюнчен антикомунизъм. Българските елити са завладяни от прогермански, тоест нацистки убеждения. България посреща Гьоринг на крака и с паради. В България масово се издава нацистка литература. Да, масова пронацистка партия не съществува, защото няма нужда от нея. Политическите елити са си пронацистки и нямат нужда от отделна формация за това. Изясняваме този въпрос, защото според гениалния израз на Анжел Вагенщайн "нито една пиеса не почва от трето действие". А днес се опитват да ни убедят, че пиесата започва от четвърто действие и искат да вкарат тази подмяна в учебниците. Не убеждавам нито един психодесен внезапно да става човек с леви разбирания. Но е добре да е наясно с историческата последователност на процесите, защото само така се изяснява историческата логика. Всичко останало е псевдонаука, а и псевдополитика. Тази псевдополитика може да съществува единствено в среда на подменена история и на хора, които твърдят, че "еврейската общност в България е с комунистически генезис". Медитирайте над това изречение - то казва, че евреите генетично са обречени да бъдат комунисти. Защото да припишеш на цяла общност еднакъв политически генезис е расова теория в чист вид. Генномодифициран нацизъм, получил нови медийни форми. Знаете ли кой изрича тези думи - казва ги госпожа Лиляна Друмева, председател на Съюза на репресираните от комунизма "Памет". Същата само преди няколко дни беше в парламента, за да дава пресконференция срещу Валери Жаблянов, дирижирана от Спас Гърневски. И така кръгът се затваря...Самозатворената реалност на един повтарящ се кошмар. Но в България нямало фашизъм и фашисти. Спете спокойно!

Холандските лъжи и главатарят на варварите Владимир Путин

През 2006 година холандския външен министър Хайбе Зейлстра (вече в оставка) е служител на корпоративния гигант „Шел“. Като представител на мегакомпанията през същата година той попада на среща с Владимир Путин, която се провеждала в негова резиденция. И там ужасено чува как руския лидер говори за Беларус, Балтийските страни и Украйна като за част от „Велика Русия“. Тази история Зейлстра разказва последователно пред медиите и то като аргумент, че е наясно каква демонична, имперска и агресивна политика води Москва.  И, да, как да не се ужасиш – руският лидер на среща със случайни бизнесмени разкрива най-черните си планове за съседните страни. Нагъл империалист! Чудовище!

В историята обаче има един съвсем малък проблем. Оказа се, че тя е абсолютна лъжа. Пълна измислица на Зейлстра. Местни журналисти разкриха, че няма никакъв начин той да е участвал в тази среща, нито да е присъствал на нея. И преди няколко дни дипломатът официално си призна, че е излъгал. Той знаел какво е говорил Путин от участник в срещата, но искал да защити източника си и заради това измислил историята. Няколко дни по-късно Зейлстра подаде оставка, защото аферата се разрасна застрашително и придоби международни измерения с плашеща интензивност.

Всъщност в тази история засега има един-единствен сигурен факт – министърът е излъгал. След това е повтарял лъжата си десетки пъти, вероятно, разчитайки на старото гьобелсово правило тя да се превърне по магичен начин в истина.

Опасявам се обаче, че дори и обяснението на ексминистъра е нагласено и измамно. Защото Западът трябва да си избере версия на Путин в която вярна.

Путин 1.0 според тях е коварен, нагъл, тих и арогантен лъжец, интригант на световно ниво, който чака евроатлантическото пространство да се разсее, за да наруши международното право.
А Путин 2.0 според историята на Зейлстра е някакъв глуповат самохвалко, който използва първата му попаднала под ръка аудитория от чужденци, за да им разкрие своите планове и да ги посвети в конспиративните си кроежи.  Кой е истинският? Защото двата образа се самоизключват един друг.

При това историята уж се случвала през 2006 година, което за тези, които помнят еволюцията на Путин придава допълнителен елемент на абсурдност на твърдението. През 2006 година Путин все още вярваше, че е възможно равноправно сътрудничество на Русия със „западните партньори“ (това е любимият ми израз). Чак година по-късно – в прословутата си реч в Мюнхен, руският президент отчаян от развитието на събитията формулира идеята, че Русия има интереси, които ще защитава дори и самостоятелно. И, разбира се, в нито един момент не е имал предвид имперско развитие на страната си напук на професионалните конспиролози и автори на политическо фентъзи, които като микроби са не навъдили из цялата световна преса. Не слагам българските екземпляри в това твърдение. Те са просто жалки преписвачи и не заслужават да им се отделя внимание.

На ниво Европейска комисия от година и половина насам официално се поставя въпроса за борба с фалшивите новини. И това е скрит начин да се каже, че ще дерем европейските данъкоплатци, за да разобличаваме лъжите на Русия и нейната хибридна пропаганда. Но какво правим, когато фалшивите новини идват от сърцето на ЕС, а? Тези новини към коя графа и параграф ще ги съотнесем?

Всъщност лъжата на холандеца е изключително показателна за състоянието на европейската политика по отношение на Русия. То се базира на принципа „една жена каза“. Една позната на съседката на портиера на братовчедка ми е бил на среща с Путин и разказа ужасяващи неща…Ето това е нивото – измама, която е опакована като истина. Ако Зейлстра беше просто анализатор може би опашата му лъжа щеше да бъде подмината, но тук говорим за човек, добрал се до върховете на холандската политика, въобразил си, че може да продава всякакви глупости на ошашавената публика. И се предполага, че именно такива фалшиви новини трябва да формират адекватна политика. Това е невъзможно. А и демонстрира на практика защо ЕС изпада от много световни процеси и се оказва големият липсващ в най-конфликтните точки на света, там, където се определя и неговото бъдеще. Точно такъв тип лъжи рушат образа на западната политика и фактът, че никой не предприема нищо ситуацията да се промени по-скоро е симптом за огромна криза, отколкото за глупост или идиотщина.

Големият въпрос обаче е колко такива фалшификати са останали неразобличени? Колко от тях са се институционализирали като истина без да бъдат хванати и разнищени докрай. А нима положението с Russia gate в САЩ не е абсолютно същото. Тезата за руската намеса в американските избори се надува като медиен балон, а реални факти за намеса  просто отсъстват. В отделен текст може да се занимаем доколко този скандал е лишен от база в реалността, тук само го слагаме като пример, че истинската фабрика за фалшиви новини съвсем не е в Русия.

Евроатлантическият свят има остра нужда от враг на който да припише всичките си проблеми и очевидно ролята на вечния демон пак се пада на Русия. А медийното изобразяване на врага има нужда точно от такива фалшиви новини, защото фактите от действителността не са достатъчно убедителни, за да накарат гневната публика да повярва. И съм убеден, че Зейлстра подава оставка не защото осъзнава каква вреда е нанесъл на цяла Европа, а просто, защото бе спипан по бели гащи и пред цял свят доказаха, че той говори измислици. Ситуацията поетично напомня на гениалното стихотворение „В очакване на варварите“ на Константинос Кавафис. Трябва ли да ви припомням последните два реда от него:

Сега какво ще стане с нас без варвари?
Та тези хора бяха някакво си разрешение.

И понеже се нуждаем от „решение“, а варварите ги няма, тогава дайте да си ги измислим. Тези варвари са коварни, имат орда от хакери, нагласяват избори, изваждат Великобритания от ЕС, създават партии, ръсят пари и споделят плановете си за световна доминация пред първия кибик, който им падне. Но „откровенията“ на холандеца ни помагат да разберем и друго. Европейските елити си въобразяват, че могат да припишат всичките си проблеми на Путин. Той е техният варварски главатар . И заради това трябва да четем новините за Русия както Шерлок Холмс анализира криминалните си случаи. Със сигурност във всяка от тях има уловка. Все пак ние се нуждаем от „разрешение“. Нали така?

България е потънала в местни суджуци

Дори в разтърсваното от постоянни скандали българско общество новината, че кметът на Септември Марин Рачев плати гаранция от 250 хиляди лева, за да излезе от ареста, оттекна като гръмотевица в пролетна буря. Това е стъписващо голяма сума, а още по-стъписващото е, че един градоначалник на сравнително малка община може да си позволи да я даде моментално. Особено такъв, който се сдоби с обвинение, че е ощетил Септември с 13 милиона лева, а при обиска у тях откриха в нощното му шкафче справки на ДАНС за купуването на гласове на местните избори преди 3 години. И, за да бъде ситуацията като извадена от роман на Илф и Петров у Рачев са открили тефтер с данните на всички фирми, които са ощетили общината, почти сигурен знак, че човекът си е водил счетоводство за злодеянията. Нямаше как да не направи впечатление и друго. В много новини партийната приндлежност на Рачев бе срамежливо премълчавана. Все едно той е някакъв стерилен управленец, без политически характеристики. Заради това нека да подчертаем важното - Рачев е кмет на ГЕРБ. Важно е да се знае.

Най-тъжното от всичко е, че по стара българска традиция местния феодал бързо организира митинг в своя защита. Снимките от проявата обиколиха социалните мрежи и средствата за масова информация. На тях се виждат хора, които държат доста добре и професионално изписани плакати с патетични надписи от типа: "Рачев, ние сме с теб", "Да подкрепим Марин Рачев", "Рачев е добрия кмет" и какво ли още не. Пълен култ към личността. Незаменият управленец. И повечето хора, събрани на площада най-вероятно не си зададоха основния въпрос в тази история - откъде кметът има такива финанси. Откъде?

Нека да оставим настрани обвиненията. За тяхното доказване ще трябва да се погрижи прокуратурата. Големият въпрос, който виси с колосална тежест е именно този - откъде са парите? Как ги е събрал? От кого ги е получил? В нормална държава този въпрос също щеше да стане обект на оперативен интерес.

Трудно е да се каже колко точно е заплатата на Рачев, защото във всяка община тя се определя по специфични критерии. Но само за сравнение - кметът на София Йорданка Фандъкова се разписва срещу 2900 лева месечно, тоест доходите на Рачев би трябвало да са доста под това. И така - загадката остава. Как е възможно един кмет, който твърди, че е честен, че няма никакви нарушения моментално да извади 250 хиляди лева без да му мигне окото. И тази математическо-корупционна задача би трябвало да вълнува и партия ГЕРБ, ако наистина те искат да бъдат на висотата на претенциите си, че почват битка с корупцията.

Всъщност, ако се върнем три години назад ще видим днешната драма в Септември е предизвестена. Още, когато ГЕРБ номинираха Рачев за свой кандидат стана ясно, че крупният бизнесмен е потенциален клиент на прокуратурата. Още тогава на бял свят изплуваха сигнали, че той прави незаконен добив на природни богатства в коритото на река Чепинска чрез фирма на сестра си. Аферата стана толкова дебела, че и до днес в Пазарджишко се говори, че Рачев е дал пари, за да бъде номиниран за кмет, за да избегне обвиненията и да се сдобие с повече власт. Всъщност това е основата на корпоративно-мафиотския модел у нас. Едрият бизнес поиска политическо представителство не, за да развива страната, а за да използва инструментите на властта в своя полза. И това желание бързо си намери политически съюзник в лицето на формацията на Бойко Борисов. Корупционната сплав бе изпечена, оставаше само да бъде закалена. Триумфът на местните избори през 2015 година, който отбеляза ГЕРБ днес може да бъде разглеждан основно като разгул на суджуците. Защото описаната криминално-финансова история пак ни води до корените на проблема. Това е поредният гърч на модела "Суджук", стигнал до извратени форми и състояние на крайно самозабравяне. Налице са всички данни - кмет-бизнесмен, арогантен и богат, партия, която е готова да му предложи власт, за да може да смуче ресурси и безкрайно притискане на една малка община в клещите на ненаситната алчност. Този проблем вече е системен, защото се повтаря с плашеща честота навсякъде, където ГЕРБ са узурпирали управлението и го превръщат в партийно ООД за бързи облаги и тлъсти банкови сметки. Ние виждаме модела там, където той се пропуква заради собствената си корупционна тежест, където изригват противопоставания и други обществени драми, но хората навсякъде из България усещат на гърба си отровните изпарения на тази паяжина, която е сковала повечето общини у нас. За един представител на модела "Суджук" 250 хиляди лева не представляват нищо и това е в шокиращ контраст със социалното положение на повечето българи, на които им обясняват, че заплата от 800 лева е нещо велико. 

Всъщност ако се вгледаме по-надълбоко ще установим и нещо друго. Малката община Септември постоянно е разтърсвана от скандали, които се пробиват път дори до националните медии. През септември миналата година председателят на Общинския съвет в Септември (пак от ГЕРБ) Лазар Влайков бе арестуван след една много мътна афера. В кръчма 6 годишно дете уби с пистолет на Влайков човек докато си играело с оръжието. Сюжетът звучи по много български начин. Така и не се изясни защо на Влайков му е трябвало да носи пистолет в кръчма, как се е оказал в детето, както и дали малчуганът не става изкупителна жертва за много по-блатиста история. Изобщо, ако разгледаме Септември като един микромодел на държавата, косите ни могат да настръхнат от ужас. Пред нас се разиграва една умело смазана корупционна машина, която на всичкото отгоре е и въоръжена и има достъп до информациите на ДАНС. Моделът "Суджук" е универсално зло и хората го чувстват навсякъде. Дали в образа на кмет, който без проблем вади 250 бона или като партиен лидер, който изнудва за четири тона суджук, това е един и същи злодей, клониран из цялата страна.

В аферата с кмета има едно-единствено положително нещо - специализираната прокуратура може би наистина подхваща автентична битка с корупцията. И това е някаква светлинка в края на тунела на голямото безчестие. Защото войната с корупцията може би трябва да започне именно на местно ниво, там, където феодалите вече се чувстват абсолютно недосегаеми и се самозабравят напълно. Ако специализираната прокуратура иска да се сдобие с ореол тя не трябва да спира до Септември. Из цялата страна има такива като Рачев, които може още да не са доплували до медиите, но аферите им миришат като изоставено сметище, забравено от власт и санитарни власти. Достатъчно е само да се разровят и цяла България ще може да си поеме малко дъх от зловонието. Това е моята надежда. Казват, че тя била най-голямото зло от кутията на Пандора. Но искам да ме опровергаят. 

Наистина.