Не вярвайте на социологията. Тя все още не ни показва най-важните неща

 

 

Проблемът с 10 годишния режим на Бойко Борисов е, че той подобно на извънземен пришълец подмени всичко нормално и смислено в нашата държава. Така всички институции се сдобиха със своите отровни двойници. В България днес имаме имитация на правителство, имитация на парламент, имитация на управление, имитация на строежи, имитация на прозрачност и откритост, имитация на прокуратура, имитация на медии и на всичко останало. Включително и имитация на социология. Казвам всичко това във връзка с последните социологически проучвания с които ни заляха като в теростичен акт в който ни пръскат сярна киселина в лицата, а някой отстрани се наслаждава на болката, огорчението паниката и ужасът, които е предизвикал. От новата социология разбрахме, че точно месец след мащабните протести, които всяка нощ заливат големите градове и стават все по-мащабни и гневни, ГЕРБ продължават да са първа политическа сила, макар и процентът на хората, които не ги одобряват да се покачва все повече. Втора, според едната версия е БСП, която не мръдвала като доверие, а дори се сривала, а според другата хипотеза - със сребърния медал се окачва партията "Има такъв народ" на Слави Трифонов, която се движи на нива от около 15 на сто. А трета е Демократична България, която изпреварва ДПС. Нещо повече видяхме как нова порция социолози заля студиата на летните телевизии да ни обяснява как ситуацията е безизходна, как протестите няма да доведат до нищо, защото алтернатива на хоризонта не се очертава. Черешката на тортата постави Боряна Димитрова от "Алфа Рисърч", която започна да кърши пръсти как можело да има "взривоопасна трипартийна коалиция" между Слави Трифонов, БСП и ДБ. Все едно сглобката между ГЕРБ, патриотите, ДПС с активното участие на Веселин Марешки е върхът на политическата изящност, великолепие и съвършенство. В много отношения това напомня повече на оргия, отколкото на политически съюз. Заради това трябва да бъдем крайно внимателни, когато оперираме с данните на полусоциологията. Все пак само допреди няколко месеца същите социологически агенции, които днес ни дебнат из телевизионната джунгла като масови убийци ни убеждаваха, че ГЕРБ са масово харесвани, одобрявани, обичани и, че за Бойко Борисов няма да е никакъв проблем да си изкара нов мандат. В онази алтернативна социологическа реалност хората масово одобряваха антикризисните мерки на кабинета или по-скоро липсата на такива и презираха опозицията, че се е противопоставяла на ГЕРБ в окото на бурята. Достатъчно е да се поровите за две минути в гугъл и ще откриете точни числа плюс анализите пълни с въздишки и прогнози за светло бъдеще.

Точно заради това днес ще си позволя все още да не взимам социологическите данни на сериозно. При такъв обществен кипеж, при такова нагнетяване на напрежение, при покачването на политическия градус, днес социолозите не могат, дори и да искат, да премерят реално настроенията в обществото. Тези настроения са като кипяща смес, която бълбука и тепърва предстои да се оформи. Заради това съм убеден, че ГЕРБ не са първа политическа сила. Вече не са. Това, което хващат проучванията са просто алкохолните изпарения на властта. Истината е, че за първи път в своята история партията на Бойко Борисов е жестока политическа криза, обсадена от всички страни на политическото пространство, без възможност за маневри и бягство. Заради това от началото на протестите ГЕРБ правят грешка след грешка и вече не съм убеден, че представителите на партията са много наясно в коя реалност пребивават. Първата огромна грешка беше да си мислят, че като вземат главите на пет министри това ще им реши проблемите с недоволството. Хората искат точно две оставки - на Бойко Борисов и на Иван Гешев. Всичко останало само подклажда политическото напрежение. Още по-голям гаф се получи със спешно свиканата среща на актива на ГЕРБ в "София Тех Парк". Така и не успях да си обясня какво си мислеше, че ще се постигне с нея Бойко Борисов. Подобен формат не може да демонстрира сила, а и няма как да излъчи посланието, че мълчаливото мнозинство подкрепя правителството. Вместо това срещата се превърна в ярка демонстрация на мутренския манталитет на ГЕРБ за което говорят хвърляните телефони на журналистки, пребитите граждани и откровената тъпотия на отправените послания. Хората са на улицата с морален гняв в очите, леви и десни един месец настояват за прочистване на държавата от спарения аромат на тотална корупция и всепозволеност, а на сцената някакви костюмари и народняшки веселяци ни говореха колко много работят и постигат. Това са не просто два свята, които не се докосват. Това са два различни езика, които даже не могат да се разберат помежду си. Разминаването си личи и в лексиката на придворните медии и социолози, които бродят като черни вещици из сутрешните блокове с надеждата, че ще си намерят жертви, които да превърнат в политически зомбита. Така се оказа, че според Красимир Каракачанов в България тече "изкуствена джендър революция", спонсорирана от НПО-та, които искат да легализират гей-браковете. Така и не стана ясно защо вицепремиерът толкова го е страх от гей-браковете, да не би да се опасява, че насила ще го бракосъчетаят с Джамбазки, а? ПИК пък са убедени, че навън върлуват ордите на Васил Божков. Според други придворни сайтове мирните и благовъзпитани фенове на ГЕРБ са подложени на тормоз от нелегалните терористични ядки на Корнелия Нинова, а "професор" Антоанета Христова се раздаде оргазмично в едно студио и обяви, че сме жертва на хибридна атака от Кремъл срещу България. Това е просто признак за безсилие, а е симптом за начална фаза на политически Алцхаймер. И това е най-добрата диагноза на управлението днес. ГЕРБ са стегнали редиците на клиентелата, подплашили са ги с това, че идва денят на разплатата, но съм убеден, че те вече не са първа политическа сила. И автентично проучване преди изборите ще го покаже.

Най-големи драми предизвика прогнозата, че партията на Слави Трифонов е на второ място. Видях много хора да си късат косите и да си дерат ризите от възмущение. Донякъде ги разбирам. Този резултат е повече от странен като се има предвид, че хората на Слави ги няма никакви на протестите, а точно там се оформя пост-гербаджийския пейзаж на България. Заради това ще си позволя да се отнеса скептично към тази прогноза. Ако тя се окаже вярна ще се окажем в класическа марксистка ситуация за това, че историята се повтаря като фарс. Подобен спектакъл гледахме през 2001 година, когато НДСВ нахлу на политическата сцена и буквално я помля. Продължавам да смятам обаче, че тези проценти на Слави са силно надути и изопачени. Това е по-скоро инженерен опит партията му да бъде наложена на общественото мнение, отколкото реално отражение на политическо настроение. Дори и да симпатизирате на Слави - хайде затворете очи и избройте поне 5 души от неговата партия. Аз едвам ги докарвам до трима.

В тази връзка и няколко думи за БСП. БСП е умишлено подценена, защото тя е единствената все още реална заплаха за Бойко Борисов и съдбата на неговата хунта. БСП не се продаде и отказа изкушението с власт. Заради това в последната година и половина видяхме всякакви мелодраматични опити тя да бъде пробита отвътре, превзета на абордаж с троянски коне, но и на тази буфонада вече й се вижда края. Корнелия Нинова има правото да претендира, че е единственият политик, който трайно, ценностно, идеологически и политически е бил безкомпромисна опозиция на ГЕРБ и това във времената в които всички искаха да се скрият под мускула на Борисов. В реална предизборна ситуция това е ценен политически актив. Освен това БСП можеше да превземе протестите, но ги остави да се развиват в своето гражданско русло. Превземането вероятно щеше да ги унищожи, а и рано или късно и най-хардкор десния фен ще си даде сметка, че речника му от 2020 година е бил изобретен от Нинова още през 2017-та. С други думи социологическата супа все още е един бълвоч, който не ни показва нищо освен това, че общественият кипеж е започнал и той ще роди новите форми на политика. В много отношения това е най-важния извод. След 10 годишно зловоние започна южният вятър, който за първи път ни дава възможност да си представим бъдеще без мутри и нагли типове. 

А един път демонтирани в главите ни, те ще се сринат и в реалността.

 

„Отровното трио“ и площадната България

„Отровното трио“, което толкова много разстройва храносмилателния процес на всеки гербаджийски костюмар в страната, е и нов политически, и обществен, но и медиен феномен. Тяхната слава се дължи на активната им позиция в социалните мрежи, на непримиримите им мнения и на острото им противопоставяне на сегашната власт. Тук вече става интересно. Нито един от тях – Арман Бабикян, Велислав Минеков или Николай Хаджигенов не е от най-честите гости в големите телевизии. Медийната среда у нас дълго време беше под такава подметка, че неудобните мнения се представяха накратко, задъхано и не твърде често. Но народът реагира на това по класически дисидентски начин. И до днес нито една компания за телевизионни рейтинги и нито една социологическа агенция не си е направила труда да провери от кои медии точно хората формират своите политически позиции. В една лакирана и стерилизирана среда те просто започнаха да гледат много по-малки телевизии, които запазиха духът на свободното слово в себе си. Убеден съм, че телевизионните мастодонти дължат своите лидерски позиции на развлекателните си програми. Когато стане въпрос за политическа публицистика обаче нещата са съвършено различни. Там съвсем различни телевизии диктуват дневния ред, защото българите гледат масово тях. Всеки разговор с политически активен гражданин ще ви убеди в това. Триото се появи на обществената сцена точно по този начин. Те набраха популярност като политически маргинали, което в случая не е обида, а дори обратното – комплимент. Когато не се вписваш в статукво, което отвращава и предизвиква гадене, тогава дори да дадеш различно интервю по радиоточка те превръща в нещо като политически супергерой. Властта у нас не разбра именно това. Запушването на големите медии даде възможност на протестните герои да завземат всички останали пространства, които не подлежат на контрол. При това и тримата от първия си миг имаха много ясна идея - необходимо е обединение срещу ГЕРБ, защото само наистина много широк политически и ситуационен съюз може да обърне партия, която като раков тумор е пуснала своите метастази навсякъде - в местната власт, бизнеса, медиите. Нещо повече - управляващите допуснаха най-тъпата възможна грешка от учебника по политически провали - повярваха в собствената си пропаганда. Това е взривоопасно. По време на извънредното положение много социологически агенции започнаха да ни бомбардират с проучвания за това как популярността на управлението расте, как рейтингът на Борисов започва да гони космически стойности...Всичко това се оказа просто ситуационно настроение, ако изобщо го е имало, защото силно се съмнявам. Но облъчването с подобна пропаганда и тоталното самозабраване на ГЕРБ плюс всеобщото недоверие към политически партии, което от година на година става все по-остро и шумно, изведе на бял свят в кризисен момент феномен като триото. Това е принципно нов процес и тепърва ще трябва да го разбираме докрай, но такава гражданска активност до този момент историята на прехода не познаваше. Телевизионните анализатори-дисиденти изведнъж се оказаха ръководители на народното недоволство и се превърнаха в основна мишена на злобни коментари, конспиративни теории, як хейт и много злост. Кой ли не се изреди да се упражнява върху тях. Като почнем с Вежди Рашидов и приключим със депутати от ГЕРБ. Фактът, че Бабикян, Минеков и Хаджигенов не се представители на политическа сила и не се партийни говорили пък създаде една много интересна политическа асиметрия. Постоянно чувах как народни представители от ГЕРБ изразяват готовност за диалог. А с кого точно ще го водят? Този протест няма един глас. Този протест е съвкупност от недоволства и гняв и точно заради това той си формулира една-единствена задача - оставка на Бойко Борисов и Иван Гешев. Това е драматично новото в случая. Разбира се изкараха ги агенти на някаква завера на президента Румен Радев и на неговия вдигнат високо юмрук. Проблемът е, че в последните три години придворната преса толкова пъти би тъпана за завери, конспирации и задкулисни преврати, че този речник буквално се разпада в мига в който беше произнесен. И да, триото определено има десни убеждения и точно тук можеше да се получи искрата, която да занули протеста. Заради това дайте да спрем с хвалбите и да надникнем точно в този процес.

В последните години България натрупа опит в протестите. Всички видяхме как недоволството от 2013 година беше смачкано, унищожено, оплюнчено и стъпкано от една група политически паразити, които вместо да се концентрират в националната цел, алчно започнаха да си градят нещо, наречено "ново дясно". Не знам колко беше ново, но ГМО-то, което възникна от този алхимичен бъркоч, наречено Реформаторски блок просъществува точно един сезон преди да потъне обратно в блатото и днес името му да се използва понякога дори вместо псувня. Присъствието на същите хора на този протест (да, днес те не са водачи и това ги убива бавно) придава елемент на сюрреалистичност, но хората научиха основния урок. Когато излизаш на улицата за демокрация, справедливост и свобода, това са каузи, които не могат да бъдат монопол на една партия. И заради това протестът няма партийно лидерство. В това се състои неговата виталност и издръжливост. Ако имаше политическа формация, която да го затисне със своите вътрешнопартийни страсти и егоизъм, той отдавна щеше да се изпарил от улиците и властта отново щеше да пъчи своите мускули. Но точно тук има един много тънък и фин момент, който например триото щеше да оплеска - на един от протестите в края на първата седмица, малко преди да се състоят дебатите по вота на недоверие към БСП, Николай Хаджигенов в движение смени лозунга от "Мутри, вън!" на "Всички вън!". Няма да забравя този протест - малко преди него беше валял жесток и проливен дъжд и голяма част от градските либерали бяха избрали да си останат вкъщи. На площада имаше свободни радикали, крайно леви и много социалисти. Пред такава аудитория да се опиташ да подмениш обединителния лозунг е политическо харакири. Тази грешка не беше фатална, но видях, че след това социалните мрежи гръмнаха. Този лозунг буквално се опитваше да вкара всички парламентарни партии в един кюп, а поне една от тях, говоря за БСП, от четири години не е спирала да бъде яростна опозиция на ГЕРБ. И много леви симпатизанти са платили тежката цена на тази опозиционност. Да извикаш "Всички вън" просто няма как да обедини хората и точно тук телевизионното усещане за политика беше на път да измени на отровното трио. Въпреки това обаче аз смятам, че те показаха невероятна способност да се учат в движение. Митингаджийството е сложна наука, но те добре усетиха, че насъбраният гняв може да се превърна в реална политическа енергия. Тази енергия между другото е доста специфична. Тя не фаворизира партия. Видя се, че дори "Демократична България" в момента в който се опитаха да се отделят от общия протест успяха да съберат около 200 души пред МВР. Те просто не разбраха, че въпросът за това кой е спечелил доверието на хората няма да се реши на улицата днес. Това е въпрос, който ще се постави пред урните.

Другата голяма грешка на протестните действия беше акцията пред БНТ. Там обаче няма как да виним триото - там вината си е на БОЕЦ и Демократична България. Тези хора винаги се опитват да дръпнат одеалото към себе си. А честно казано - БНТ е функция на властта. Утре Кошлуков може и да подаде оставка, но това ще промени ли нещо в държавата? Точно така се стигна и до освиркването на Даниела Дариткова и Корнелия Нинова. Не знам дали някой си мисли, че е натрупал политически точки особенно с атаката срещу Нинова. Това не е политически знак, а израз на сериозно ментално безсилие. Именно с такива пиратки недоволството на хората може да бъде превърнато във фарс.

Не ме разбирайте погрешно. Не съм спирал да ходя по протестите. Въпреки грешките, залитанията и появата на Юлия Берберян (тя е символ на порочния преход, а не негово отрицание). И заради това този анализ стана по-личен и не толкова обективен. Но в България сме майстори да си кълцаме месото с критики, което ни спира да се обединим в миговете в които историята почуква на вратата. Харесвани и мразени, отричани и възхвалявани, въздигани и сразявани Бабикян, Минеков и Хаджигенов оставиха диря в българското общество. И в крайна сметка това е достойно за уважение.

Как Румен Радев подпечата втория си мандат или за гърчовете на придворната политология

След петъчното предаване "Панорама" БНТ неочаквано се превърна в поле за интересни бойни действия и уличен протест. Председателката на парламентарната група на ГЕРБ Даниела Дариткова и лидерката на БСП Корнелия Нинова се оказаха блокирани в сградата на телевизията. След около два часа Нинова си тръгна от там, съпровождана от освирквания и викове (в интерес на истината не толкова интензивни) и протестиращи я следваха чак до Софийския университет, където тя си хвана такси. По-сложна се оказа ситуацията с Дариткова. Недоволните обърнаха кофи за боклук, за да не може колата й да мине, започнаха да я освиркват и буквално я обсадиха. Дариткова беше спасена от полицейска хитрост - силите за сигурност пуснаха празната й кола да отвлече вниманието на недоволните, а самата гербаджийка била изведена в безопасност през задните дворове на сградите на наоколо и с цената на една срязана ограда.

Тази история е политически значима заради това си струва да я погледнем под микроскоп. Първо - протестът пред БНТ е политическа глупост, която разсейва фокуса на уличното недоволство. Това е разпиляване на енергията и в крайна сметка работи сериозно за ГЕРБ. БНТ, както и директорът на телевизията са функция на управлението. Утре дори и Емил Кошлуков да подаде оставка в държавата абсолютно нищо няма да се промени. Това е изстрел в празното пространство, политическа пиратка, която изглежда ефектно, но не носи нищо след себе си. Не напразно в пространството пред БНТ се бяха събрали основно привърженици на БОЕЦ и на Демократична България. Точно заради това се появиха освиркванията по Корнелия Нинова. Точно тази групичка от подсвиркващи обаче е просто една стотна част от целия разноцветен протест. Този път характера на недоволството е съвсем различен и събира съвсем различна политическа енергия. Заради това ми е смешно да чета анализите на някакви политически птеродактили как протестите съживявали Христо Иванов и наливали ракетно гориво на "Да, България". Определено градското дясно излезе от моргата, но това така или иначе щеше да се случи при това дори и без протест. Те си имат гласовете, просто природата им силно радиоктивна и моментално попадат в състояние на полуразпад, скандали, конфликти, обвинения, високоморални есета и всякакви други катастрофически форми на конфликт. Именнно с този коктейл от страсти навремето градското дясно умъртви протестите от 2013-2014 година, превърна в сектантско свещенодействие и всичко това приключи с гушването под мускула на Бойко Борисов. Убеден съм, че много от хората, които с улична похот са освирквали Нинова само преди 6 години с истерични плюнки на уста са доказвали на околните как коалицията с ГЕРБ е единственият начин за оцеляване на България. Тези, десните, които търсят на всяка цена осребряване на своето присъствие на улицата, не се чувстват много комфортно на този протест. Това си личи и по хората, които не можем да видим да викат сред властта днес, а бяха в първите редици преди 7 години. Много от протестиращите едва ли имат някакви партийни пристрастия. Част от младите хора, които са излезли да свалят Бойко Борисов и мафиотската му хунта, може дори и да не гласуват на следващите избори. Но резултатът от това е, че нито една партия не успява да възседне този протест, а в никакъв случай не бива да прави това. Акцията с освиркването на десните парадоксално според мен качи акциите на Корнелия Нинова. Съдя го по това, че лично на мен доста нормални десни хора ми се обадиха с призива да не приемаме тази провокация за нещо сериозно и да говорим с левите симпатизанти да не си оттеглят от протестите. Разбирам ги. Спомняте ли си 14 юни 2013 година - тогава пред площада на Министерския съвет бяха дошли много социалисти, потресени от действията на кабинета "Орешарски". Тази идилия свърши в мига в който от градското блато изпълзяха политически инженери и решиха, че историята им е поднесла шанс да възродят дясното. Така го възродиха, че само след един сезон то умря скоропостижно. Голямата идея на освиркването на лидерката на БСП беше да се покаже как гордите, смели, умни, светли и космически моралисти от ДБ не приемат и социалистите за алтернатива. Това не издава смелост обаче. Издава страх. Защото Нинова вероятно може да бъде критикувана за много неща, но тя е единственият политически лидер, който от 4 години е водач на тоталната съпротива срещу ГЕРБ. В нито един момент тя не се изкуши от властта, упражнявана съвместно с шайката, която днес се тресе като при земетресение. Много от уличния речник днес дори всъщност е взет от речника на БСП през последните години. Кой пръв каза, че това е "авторитарен режим"? Кой пръв започна да разплита корупционната паяжина на това управление? Ето защо акцията по освиркването на Нинова беше използвана за един-два бомбастични анализа, но в крайна сметка не свърши своята работа. Много от свободните граждани буквално заляха от възмущение социалните мрежи. Още една такава акция и градското дясно наистина пак ще потъне в своята сектантска бездна, а историята ясно показва, че това е летално за тях.

Колкото до освиркването на Дариткова и цялата суматоха около нея, там има един интересен детайл. Оказа се, че много анализатори, шамани и партийни телевизионни работници на ГЕРБ били възмутени до дъното на душата си. Не можели да приемат такова отношение. Дариткова ли била мутра? Тя ли била лицето на злото? Това щеше да е адекватно мнение, ако не си припомним някои факти от виновното минало. През 2013 година тогавашния протест повтори буквално същата сценка с Мая Манолова, приклещена тогава на улица "Съборна" в столицата. Не си спомням някой да написа текст колко е възмутително това, колко е унизително да преследваш една майка по улицата. Нито една от днешните пищящи съвести не излезе в медиите да протестира. Ето този размазващ и гнусен двоен стандарт е причината доста хора да не се изкажат по темата. Ясно е, че октоподът у нас си е отгледал и придворна политология и придворен морал, но някои безобразия просто не могат да бъдат търпени.

Случката пред БНТ отприщи и доста тълкувания на тема "Кой печели от протестите?". По нея се изказа дори и всичкологът Георги Лозанов, който аз се напънах да си припомня дали съм виждал на улицата, но не успях. Друго си е да разсъждаваш върху световните процеси от удобството на собствения си кабинет. Ехх, мое дясно. Та идеята на анализаторите беше да се опитат да провидят кой ще плати цялата сметка за недоволството и кой ще спечели от нея. Започна и политическия покер. Според някой Мая Манолова и Слави Трифонов щели да ударят джакпота от цялата драма. Не се наемам да предвиждам шансовете на Манолова, но едно от нещата, които ме озадачават на този протест е пълното отсътвие на Слави Трифонов там. Телевизията му предава, но не смятам, че партията му натрупва каквито й да е точки. Друг конспиративен анализатор, прочетох, твърди, че протестите са коварен план на БСП. Тя заради това БСП не се изявявала открито, въпреки, че улиците били пълни със социалисти. Това било капан за млади наивници, които щели да се окажат в клетката на Нинова. Честно казано подобно разсъждение също е от алтернативна реалност. БСП вероятно можеше да оглави протестите, и разбира се, това щеше да изгони една част от уличното недоволство. Само че в левицата днес има съвсем различно разбиране за процесите. Въпросът за властта, въпросът за следващото управление трябва да бъде поставен едва след като основната задача бъде постигната - махането на ГЕРБ от власт. Упражненията по тази тема преди това не просто пречат, управляващите много искат да заплетат протеста в такива упражнения, защото те са конфликтни и развалят единството на красивия лозунг "Мутри вън!". Според други - градската десница вече е потеглила към космоса, а Христо Иванов развивал амбиции за министър-председател. Всъщност това разсъждение също носи аромат на кабинетна прах. Видя се, че когато те се опитаха да сепарират своя протест и да го направят пред МВР на него се събраха около 150 души. Тоест нито една партия все още не е получила бонус-точки от недоволството. И това е прекрасно, защото именно тази комбинация държи цялото политическо съзвездие навън на улицата. Каузата е толкова надпартийна, че хората вече са имунизирани срещу партийните злоупотреби с нея.

И, да, вероятно Румен Радев подпечата втория си мандат с това, че се превърна в основния глас на недоволството. Виждам в каква ярост хвърли неговия вдигнат юмрук гербаджийската прислуга и политология. Но хубавото в този процес, че това е обединяване около фигура, която по конституция не може да бъде партийна. ГЕРБ сами си причиниха това. Днес ги виждаме да говорят за държава, система, ред, икономика, но вече е много късно. Те изнасилиха тези думи. Те унищожиха смисълът в тях. Те създадоха това, което ще ги помете, защото дори и леко да позамре в разгара на лятото, протестът ще пламне с пълна сила наесен. И тогава не ги виждам. Но не изпитвам съжаление.

Те заслужават своята съдба.

Протестите сразиха опозицията на Нинова в БСП

За ужас на ГЕРБ и всички техни съучастници във властта, тайни и явни, протестите, които избухнаха заради бандитското нахлуване на прокуратурата в президенството, не само не затихнаха, но се разраснаха като горски пожар. За първи път след зимата на 2013 година вълната от митинги излезе от жълтите павета и се пренесе в големите и по-малки градове в провинцията. Нещо повече - емигрантите в чужбина също организираха протестни действия. В Брюксел, Кьолн, Лондон, Дъблин и много други хората излязоха с плакати: "Оставка!", "Мутри вън" и с викове "Затвор" поискаха обратно своята родина, която ги прокуди по широкия свят, защото ги остави без шансове за всяка реализация по нашите ширини. Поколението, което беше буквално отписано, поколението, което реално беше забравено, поколението на младите, които тръгнаха да учат по широкия свят се върна у нас, за да каже своята дума, да покаже своя протест и да изрази възможно най-шумно своята политическа позиция. За медиите дълго време тези хора практически не съществуваха. Те бяха показвани най-много в някои напудрени репортажи за учещите зад граница, но никой не можеше да предположи, че тези младежи имат позиция и се изпълват с възмущение. И тоталното самозабравяне и оливане на ГЕРБ отприщи тази емоция като срутена стена на язовир. Всъщност точно това е принципно новото в протестните действия днес. На улицата излязоха млади хора, които имат политически, а дори и естетически проблем с днешната власт. Окопана в грозните окопи на олигархичните схеми, самозабравена в корупционното блато, хунтата така и не усети как преминава тънката червена линия, която я дели от гнева на младото поколение. Онова поколение, което избра да замине, но очевидно никога не е забравило своята родина и не може да я търпи в този уродлив и порочен вид. Точно заради тази различна енергия протестът остана надпартиен и чист. Не казвам, че градското дясно не се опита да го приватизира, но дори и неговите опити останаха вели и импотентни. Защото тази енергия за нова промяна, това усещане за още един последен шанс не е монопол на нито една партия и не може да бъде вкарано в политическите сметки на нито една формация. Фактът, че протестът успя да удържи своя граждански характер му придаде такава сила, че тя буквално изби зъбите на придворните медии и техните всекидневни манипулации, лъжи, интриги, подлички сметки и лизане на подметките на властта. Над София се ляха проливни дъждове, но дори и това не спря ентусиазма на събудените хора да бъдат на улицата, да бъдат чути, да докарат своите искания до край и да ударят мафията в слабините, за да получат своята държава обратно. Знам, че звучи патетично, но този път патетиката е просто отражение на всичко, които виждаме. Това особено ясно си проличава в контраст. Защото паникьосаната власт пусна всичките си сатанински машини за обработка на съзнанието, но започна да се проваля на всяка крачка. Беше задействен дори и главния каскетопрокурор на републиката Иван Гешев, чиято институция пусна бомбата, че Васил Божков в пъклено съдружие с депутата-комунист Александър Паунов е инженер на протестите. Дори стана ясно, че на Паунов и на журналиста Огнян Стефанов може да бъде повдигнато обвинение за опит за  държавен преврат. Представете си само каква инфлация на изразните средства и властови инструменти има у нас. В друга страна бомбата "държавен преврат" щеше да се търкаля по медиите поне половин година, щеше да бъде обсъждана, обговаряна, дискутирана. Тук новината беше забравена на втория час. Защото тя бе произведена единствено и само депутатите от ГЕРБ да имат някаква паническа опорна точка по време на дебатите по вота на недоверие, внесен от БСП. Да не говорим, че сюжетът е буквално абсурден - от него излиза, че комунистът Паунов е изкарал на площада леви и десни, командва ги както си иска, а Огнян Стефанов осигурява цялата медийна логистика. Това дори фентъзи-въображението на Толкин не би могло да го роди, но прокурорската фантазия на Гешев очевидно не търпи ограниченията на логиката, доказателствата и здравия разум. Това фанатично поведение буквално премаза и телевизионната харизма на Бойко Борисов. Изведнъж всичките му лафове станаха скучни, ежедневните тиради корабокрушираха в страховита баналност, а пиар-пърформансите започнаха да изглеждат пластмасови. В паниката си Борисов обяви, че взима главите на трима министри, защото областните координатори на ГЕРБ му казали, че слуховете за връзките им с ДПС се отразяват на партията, а буквално на следващия ден реши да свие платната и да обещае неясен ремонт, след гласуването на вота. Извъднъж задкулисните механизми на управленското безчестие у нас започнаха да циклят, а изцепките на премиера, който е върха на тази премиера вместо да успокояват напрежението го нагнетиха до върховна степен. Черешката на тортата стана беше нескопосаният опит от далечен Брюксел Борисов да обяви, че дядото комунист на едно от пребитите от полицията момчета го е спирал да учи в Брюксел и го е карал да марширува с пионерска връзка под стелеща се радиоактивна прах. Не беше трудно да се изчислят няколко неща - че през 1986 година Борисов е бил на 26 година и много трудно се вмества в категорията "пионерче", а пък дядото на момчето се оказа инатлив хирург, който никога не е членувал в нито една партия. Разказваме тази история, защото тя е показателна за сблъсъка днес. От едната страна са необременените от историята млади хора, които се интересуват от бъдещето, а от другата - костюмарската прослойка от кариеристи, която знае само да рови в калта на миналото, защото това е нейната естествена токсична среда.

На този епичен фон изненадана от вълната на обществен гняв, недоволство, възмущение и протест се оказа и вътрешната опозиция в БСП. Хората, събрани в нея така и не успяха да се ориентират в обстановката или да преценят вярно нещата. Така от тези среди в пика на обществено възмущение се чу, че БСП трябва да оглави протестите (Красимир Янков), че БСП не може да протестира с хората, които навремето са я свалили от власт (Димитър Дъбов), че левицата задължително трябва да дискутира какво се случва (Сергей Станишев) и, че БСП не може да бъде присъдружна на "Да, България" (Валери Жаблянов). Общото между всички твърдения е, че те са продукт на лабораторно разсъждение. Хората навън протестират, а БСП трябва да се затвори и 12 часа да дискутира очевидното подобно на ентите във "Властелина на пръстена" ли, които половин ден обсъждаха преди да стигнат до извода, че хобитите не са орки. Общественият гняв обаче успя да погребе и техните вътрешнопартийни интриги. Тъкмо бяха намислили да свикат пленум, за да сменят Централната комисия по избора на лидер и протестите ги свариха напълно неподготвени. Такава сбирка се проведе, но без кворум и единственият продукт от нея беше един призив към хората да участват в протестите. Иронично е, но голяма част от подписалите призива никой никога не ги е видял на протестите и това придава на декларацията един особено сюрреалистичен тон.

Всъщност в тази ситуация Корнелия Нинова постигна две неща. Първо - стана ясно, че нейният курс на остра опозиционност напълно се оправда. В ужасяващия край на управлението на ГЕРБ се вижда, че то ще повлече към дъното всички, които като зомбита се качиха на този кораб. И нещо повече - от самото начало тя ясно разчете гражданският характер на протестите и не се опита да ги партизира по никакъв начин. Големият въпрос за властта и за политическото разпределение на ролите може да бъде поставен едва след като ГЕРБ паднат от власт. Преди това всякакви произволни включвания или есета на тема кой печели от ситуацията са не просто вредни, ами направо брутално работят в полза на ГЕРБ. И най-тъжното е, че в цялата ситуация видях вътрешни опозиционери с разкривени от ярост и злоба лица, които не можеха да преживеят факта, че Нинова се е оказала права за ситуацията в страната.

Всъщност протестите буквално предопределиха и съдбата на лидерската битка в БСП. И заради това въпросът, който много често се задава "ама готова ли е БСП за властта?" ми се струва излишен. БСП е поставена в ситуация в която трябва бързо да решава въпроса за собственото си обединение, но едно е да го решава в страна в която властта е монолитна, а съвсем друго, когато хунтата се тресе като желе. Всяка партия в такава ситуация проявява най-висшите си инстинкти. А, каквото и да говорят, дежурните по любов шамани, социолози и всичколози, през последните четири години единствено БСП беше на опозиционния терен. Когато всички други мълчаха, БСП се бореше до последно да разобличава тази власт. Много преди днешните бомби именно заради БСП станаха ясни феодалните схеми в Хасково и механизмите на паралелната държава, чието име е ГЕРБ. Така че - нека да дойдат изборите. БСП има какво да каже на хората.

Този път с гордост.