Кошмарът „какво правим след изборите“?

 

Преди изборите социолозите с наслаждение пускат проучвания за изборните нагласи, едно след друго до преяждане и повръщане на остатъчния електорат на политическото риалити. Виж темата от която всички бягат с писъци все едно гледат психарски хорър, защото е доста по-различна, е какво правим след изборите. Кои партии могат да се коалират и кои са обречени да стоят във фризера на политическата система докато не посинеят и не се вкочанят трагикомично. Въпросът се хвърля като паве към всички партии, но при някои той оттеква с неочаквана сила. Ето защо ПП/ДБ могат да го финтират с неясни еротични обещания за светло бъдеще, ГЕРБ могат да го подминат, защото носят кръстта на измислените стабилност, при ДПС дилемата не важи, защото ДПС са готови да бъдат с всички, а при "Възраждане" подобно питане е абсурдно, защото те са си самодостатъчни и гордо непристъпни, обречени винаги да бъдат прави, но никога в управлението. И така оказва се, че питането за бъдещите коалиции се използва като амуниции за разстрел най-вече на БСП, поради особеностите на политическата ситуация и абсолютната безизходност, която проучванията на социолозите чертаят.

Така че преди да отговорим на този въпрос и да го опишем в цялата му 3D сложност, да се върнем за малко назад, защото някои от събитията вече са позаглъхнали в паметта на хората, защото, когато си качен на смъртоносна и инфлационна въртележка от избори, не си длъжен да помниш каквото й да е. След вота на 4 април 2021 година за изненада на всички БСП се оказа трета политическа сила. На второ място се появи телевизионното ГМО "Има такъв народ", вероятно за абсолютен техен ужас. Парламентът изначално се оказа блокиран и единствено социалистите проявиха желание за диалог. ГЕРБ торпилираха своя мандат. ИТН го хвърли директно на боклука и само БСП се опита да събере различните части на партията на промяната и да ги накара да седнат на една маса, за да договорят управление. Нищо подобно не стана. Цяла България се гмурна в изборния океан отново без да е сигурна, че има достатъчно кислород, за да издържи на подводните течения.

На 11 юли чудото придоби плът - ИТН се оказаха първа политическа сила, но опитите им да конструират кабинет бяха мелодраматично малоумни. Първоначално Слави Трифонов избълва свой вариант на правителство, който беше намразен със скорост непозната и на хейтърите на "Ергенът", а след това ИТН се принудиха да преговорят и с ДБ, и с Мая Манолова и с БСП. Тук също се получи малка изненада. Оказа се, че БСП най-бързо успя да намери общ език с ИТН и почти до последно подкрепяше техните опити все пак да се опитат да съставят управление. Най-накрая самите ИТН се саморазрушиха с безкрайни скандали, интриги и вътрешни драми. Така и 48-ия парламент остана в историята бързо и смешно. Но БСП излезе с позитив от него, защото стана ясно, че така мразената партия всъщност е територия на дискусия и промяна.

Така се стигна до новият вот през ноември. Още в нощта на изборите нововъзникналото явление ПП отправи покана и към БСП за разговори и така възникна странната, екзотична, но и доста полезна коалиция между ПП, БСП, ИТН и ДБ. Да, знам, ако само една година по-рано някой беше прогнозирал такова правителство сигурно веднага щяха да го затворят в психиатрия и да го въдворят в килия с тапицирани стени. Реалността често е много по-странна и от най-буйната халюцинация. И до днес съм убеден, че ако не беше геополитическия трус покрай войната в Украйна правителството на четворната коалиция все още щеше да управлява, защото беше оптимално възможната формула за обединение на онези партии, които разтърсиха софийските улици на протестите през 2020 година. Така или иначе обаче в историята няма "ако". Правителството издържа само седем месеца преди да се разтресе от вътрешните си противоречия и да се стигне до нов вот. По пътя ИТН плати голямата цена на разрушеното управление и остана извън парламента. Точно както преди това предишната партия на Мая Манолова също беше изритана от политическата сцена, платила цената на собственото си самодоволство.

След изборите на 2 октомври обаче нещо в схемата на "партиите на промяната" зловещо започна да прещраква и всички механизми на диалог яко заскърцаха. Нека да ви припомня - дълго време Кирил Петков и Асен Василев твърдяха, че в лицето на БСП имат предсказуем и постоянен партньор, който има експертиза, мъдрост и опит. Именно в рамките на 48-ото НС обаче тази идилия остана в историята. И голямото разцепление започна с парламентарната криза, която се разрази още на първото заседание с невъзможността да бъде избран парламентарен шеф. ПП и ДБ бяха готови да стигнат докрай, дори и да удавят страната в конституционна криза с неясен край. И точно тук си пролича, че това са партии-тийнейджъри, които не си дават сметка за собствените си постъпки и пет пари не дават за последствията от големите политически пакости. На всичкото отгоре ПП се опита като сянка да запуши БСП още по време на предишната предизборна кампания като изплагиатства и си приписа всички социални постижения. Това беше изгодно за тандема Петков/Василев, защото формираше политическото пространство по нов начин - ПП срещу ГЕРБ, а всички останали са добавки и зрители на големия спектакъл.

В името и на собственото си оцеляване и на държавническото разбиране за нещата, БСП беше длъжна да се оттласне от ПП, защото тази прегръдка се превръщаше в усмирителна риза. БСП има стара парламентарна традиция и е показвала безпощадно ясно във всички периоди от своята история, че е готова да постави интересите на държавата пред своите собствени интереси. Точно така се случи и с избора за председател на НС. Левицата бързо разбра, че парламентът ще е безплоден, но пък може да свърши достатъчно работа в социалната сфера, така че да остави следа в историята. И тук започна голямото сбогуване на предишната коалиция. ПП все повече започна да заприличва на ДБ, до степен, че двете формации влязоха в предизборен брак, а БСП реши, че изчертаните разделителни линии стават все повече и повече. От гледна точка на повечето социалисти дори трудно се вижда ясна разлика между ПП/ДБ и ГЕРБ. Все пак по въпросите на войната те винаги са в коалиция. А другите дребни разлики просто нямат никакво значение.

Заради това 48-ото НС бързо се разпадна на отделни тематични коалиции и всяка от тях си получи име - хартиената коалиция, коалиция на войната, коалиция на бедността (партиите, които дълго време отказваха да повишат минималната работна заплата). Именно тези кървави отпечатъци от миналото правят днес отговорите за възможните взаимодействия така влудяващо трудни и мъчни.

Защото между БСП и ПП/ДБ различията се увеличават постоянно и то най-вече покрай темата за това каква трябва да е позицията за войната в Украйна. Това е драматичното разделение между мира и войната и този окоп няма никак лесно преминаване. Ако БСП бъде поканена на разговор тя със сигурност ще се отзове, защото ситуацията изисква отговорност и диалог, но не съм убеден, че вече има за какво да се преговоря с "отбора на добрите" - те плуват в политически облаци и изживяват себе си като комикс-герои. Ако искаха наистина да покажат нещо различно - щяха да дойдат на лидерската среща, която организира Корнелия Нинова в опит да оползотвори кризисния трети мандат. Парадоксално на дискусията дойде Бойко Борисов, но Кирил Петков и Асен Василев - не. След такава демонстрация не са останали безкрайно много възможности за смислена дискусия. А и обикновените социалисти вече се са изпълнили с достатъчно презрение към трубадурите на войната, за да позволят лесно на своята партия пак да търси съюз с тях.

А независимо от жълтата журналистика на грантовите издания като "Дневник" и "Медиапул" коалиция между БСП, ГЕРБ и ДПС също е практически невъзможна. Такъв съюз ще бъде сатанизиран предварително, а либералните съвести ще квичат като прасета по жълтите павета, че усещат как лично Путин реди кабинета у нас. Тази масова истерия няма да се повтори, ако американците изкомандват ГЕРБ да подкрепя правителство на ПП, но това е един от признаците на алкохолинтелигенцията у нас. Тя е избирателно моралистична. Точно както проститутките са отчасти морални. Ето как стигаме до един лабиринт от който няма изход. Всички знаят, че за постигането на някакво развитие е необходим диалог или поне някаква програмна дискусия между всички партии, но като хищници в джунглата всеки дебне всеки, за да види кой първи ще мигне.

В такава безизходица, бъдете убедени, пак на широките плещи на БСП ще падне кръста да търси решение. Независимо колко процента има. И това не е опит за вятър в крилата на левицата. Напротив. Това е жален стон за вечната опака съдба на българските социалисти. 

Но пък те обикновено се справят.

 

 

Бомбите, които финансовото министерство детонира

 

„България е пред свръхдефицит и сценарий за заем от МВФ“. С такива бомбастични заглавия гръмнаха медиите миналата седмица след изтекъл в медиите доклад на финансовото министерство. Апокалиптичните прогнози бързо се разпространиха като взривна вълна и това доведе до една неочаквана и непредвидена пресконференция на министърката на финансите Росица Велкова. Това, което беше замислено като кризисен пиар обаче напълно се провали, защото изявленията на първата финансистка допълнително наляха бензин в огъня.
Нали знаете какви картини изплуват в съзнанията на обезсърчените българи щом чуят заем от МВФ. Още не са забравени посещенията у нас на Ан Макгърк, която дълги години колеше и бесеше по всички теми и предписваше със садистично удоволствие всички неолиберални рецепти. А те в крайна сметка се оказаха в основата на това България и до днес да е най-бедната държава в ЕС, а пазарните муджахидини дори и сега да обикалят от екран на екран и като радиоактивно лъчение да говорят срещу повишаването на заплати, пенсии и всякакви други доходи.

В изтеклия доклад се говореше за разклащане на валутния борд, за плачевно състояние на финансите, които наближават към свръхдефицит и дори се намекваше, че присъединяването към еврозоната може да стане при друг курс, а не по фиксираният от БНБ. В текста можем да открием и желанието за рязане на доходи, отпадане на намалените данъчни ставки на ДДС, както и рязко намаляване на разходите за държавната администрация поне с 20 процента.

Такава финансова политика, разбира се, е истински канибализъм, особено в ситуация на инфлация, където доходите на хората и без това не догонват темпа на цените. И няма как при условие, че такива данни изплуват в медиите обществото да не настръхне, защото изводите на МФ удрят жестоко по крехката социална издържливост на хората, която и без това е подложена на върховно изпитание.

Изобщо на фона на цялата политическа дандания и вечно интригантство, изводите на МФ се превърнаха в детонатор на още по-ожесточени обществени страсти, които изнервиха допълнително вялата предизборна кампания.  

Хвърлянето на такава бомба беше възприето като пряка намеса на служебното правителство в предизборната кампания. И има защо подозренията за това да са основателни. Силният социален пакет, приет от кабинета на четворната коалиция е едно от безспорните постижения на предишното управление. Защото в условията на развилнял се пазар и бушуваща геополитическа буря, правителството избра да помогне на хората, а да не затяга психопатично колани, както се правеше в миналото. Подриването на тези усилия, подлютени с катастрофични предсказания, дават жестоки аргументи в предизборната битка и удрят по няколко партии едновременно.

Нещо повече мнозина разчетоха в странните изявления на Велкова и нейния доклад буквален опит за дестабилизация на държавата, защото всичко изнесено като данни още същия ден беше опровергано от БНБ. Това досега не се е случвало в историята на прехода – БНБ да се налага да спори с финансов министър, но доживяхме и до такъв процес, което показва, че цялата пушилка имаше доста мощен политически заряд. Каквото и да обясняват верните фенове на служебното правителство.

Вече постфактум чухме уверения от Велкова, че държавата не е пред фалит, че тя успява да покрива своите задължения, а и нищо не налага заем от МВФ, но всичко беше след дъжд качулка.

Защото докладът предизвиква няколко много важни въпроса, които остават без отговор, а дяволът, както винаги, е в детайлите. На първо място – Велкова все пак беше заместник-министър на Асен Василев, жената, която заедно с бюджета трябваше да даде тригодишна прогноза за развитието на страната. В тази прогноза няма и дума за свръхдефицит или каквито й да било апокалиптични прогнози и бомби.

Служебното правителство вече е на власт от седем месеца и е пълен абсурд да се смята, че ако катастрофата витаеше във въздуха, то го е разбрало чак сега. Само допреди няколко седмици се говореше, че България ще влиза в еврозоната, което означава, че нищо подобно не е имало на бюрото на финансовата министърка.

Разминаването на доклада с досигашните действия не е маловажен проблем. Защото именно през него може да се види, че всички хвърлени бомби са част от политически, а не от икономически сценарий. Проблемът е, че за първи път в осъществяването на такива спецоперации се използва министърът на финансите, който би трябвало да е максимално експертна фигура, а не маша и чучело за изпълнение на мокри поръчки и то преди изборите.

Особено страшна е прокарана теза за промяна на курса между лева и еврото, защото спомените от началото на 2020 година още не са затихнали. Нека да припомним – тогава ГЕРБ през Менда Стоянова се опитаха да прокарат гъвкав курс в закона за БНБ. Единствено бурното обществено възмущение ги отказа от идеята. След това парламентът прие решение, че България ще се присъедини към еврозоната единствено и само по фиксирания курс. Отзвукът от тази политическа авантюра обаче още не е затихнал напълно. Защото само си представете какво означава за спестяванията на хората, ако утре курсът стане 4 лева за едно евро. Това ще е икономически колапс за много семейства и опасенията, че някой някъде във властта работи да стане точно така, се събудиха отново. Всъщност това е големият гаф на Велкова, който тя няма как да поправи, защото след като беше ударена през ръцете от БНБ съмненията в нейната некомпетентност рязко нараснаха. Самият факт, че висш държавен служител си позволява да коментира фиксираният валутен курс е детонация на общественото здраве и спокойствие. А хората преди избори се нуждаят от съвсем друг климат, ако не искаме да превърнем страната в ходеща психиатрия.

Подозирам, че вицепрезидентката Илияна Йотова влезе в темата веднага след скандалните изявления, защото схвана, че тази бомба е в състояние да избухне в лицето на цялата президентска институция. Защото след всички изнесени данни се появиха притесненията, че служебното правителство се кани да зачертае всички мерки за подпомагане, които бяха взети от предишното управление. Това също е част от голямата неразбория, която заплашва да погълне България.

Темата стана скандална не само заради икономическите си измерения. А защото страната ни съществува в конституционна аномалия в която правителство, което не е избирано от никого полага драматични цели, опирайки се неясно на какво. Това е рецепта за политически взрив с непредставими последици.

Истината е, че след такава серия от гафове и при работещ парламент Велкова отдавна щеше да е изхвърлена от поста си, защото подобни изявления и действия рушат крехките устои на политическия процес у нас.

В крайна сметка българските граждани не заслужават съдбата на лабораторни мишки, които да бъдат пържени във всякакви политически и икономически експерименти. Защото цените си вървят нагоре, правителството бездейства, а сега вече в цялото уравнение беше внесена и искрата, която да направи вотът непредсказуем и скандален.

Всички знаехме, че политическата криза рано или късно ще прерасне в икономическа. А цената за нея не я плащат богатите, плащат я обикновените хора, тези телевизионни жертви на безвремието и хаоса. И ако тези избори не са последните, а влезем допълнително в спиралата, която ни влачи към дъното, направо ни ми се мисли какво ли още има да преживеем като политически интриги.

Да живееш в интересни времена беше проклятие, нали?

 

Подлата манипулация на "либералните" медии

 

Само седмица след обявяването на Инициативния комитет за референдум срещу джендър идеологията в училищата, атаката срещу него започна с пълна пара, и то с откровени лъжи и манипулации.

Интересното е, че тя идва от сайтове, които твърдят, че всеки ден са на барикадата в битката с фалшивите новини и че следват принципите на почтената журналистика. Нищо подобно. Всички те, позовавайки се на изключително странни и смешни сайтове, гръмогласно съобщиха лъжата, че певецът Кондьо е член на Инициативния комитет за референдума.

Това е целенасочена атака срещу идеята. Всеки принципен журналист само с един телефонен разговор можеше да се ориентира и да разобличи измамата. Само че точно в този случай, точно по този казус, сайтове като "Дневник", "Офнюз" и сие пет пари не дават за истината. Целта е идеята за референдум да бъде опорочена, овъргаляна в катран и пера, заклеймена и натикана в ъгъла.

Само за тяхна информация.

Няма да им се получи.

Няма да им се получи, защото реакциите на хората бяха изключително отрицателни. Не срещу референдума, а срещу гнусната лъжа. Срещу лицемерието, което трябва да минава за журналистика. Срещу подлостта на медиите, които уж са срещу кафевите новини, но винаги са готови да станат бухалка, която да се стовари върху гърба на неудобните.

След като стана ясно, че написаното е лъжа, нито един от тези сайтове не се извини. Напротив - започнаха да вадят от девет кладенеца вода, за да твърдят, че не са манипулирали, че са невинни като младенци, че не са си измислили новината. Това е част от порочната медийна среда, в която живеем. Хванатите на местопрестъплението веднага започват да отричат.

В цялата ситуация има една добра новина. Тази интрига не идва от въздуха. Манипулацията не е случайна. Защото интересът към организирания от БСП референдум нараства с всеки ден. Това се вижда и по спонтанното събиране на подписи, и по енергията, която темата носи, когато се постави на обсъждане.

Ако проблемът с джендър идеологията не съществуваше, както се опитват да ни убедят либералните съвести, защо тогава се налага постоянно да злословиш, измисляш и манипулираш темата?

Певецът Кондьо е бил осъждан за трафик на хора и манипулацията на медиите е точно тук. Видите ли, търговецът на плът е срещу джендърите. Значи целият референдум е порочен. Трафикантите на хора искат да спрат Истанбулската конвенция, за да могат да продължат с насилието.

Толкова е плоско, че дори стоманен либерал няма да е в състояние да се вдъхнови. Защото за пореден път трябва да повторим. Идеята на референдума не е да унизяваме различните, нито те да бъдат атакувани. Големият смисъл е да предпазим децата от токсичната идеология.

И заради това в Инициативния комитет влязоха видни общественици със завидни биографии. Хора с позиции, идеи и визия. Които няма как да бъдат унизени с измислици и лъжи. В случая интригата се връща като бумеранг към тези, които я използваха.

Те са изплашени, защото темата, върху която паразитираха с години, се изплъзва от техния контрол. Заради това е време да чуем мнението на хората. 

Тях няма как да излъжеш.

 

83 нюанса натовско

 

83 на сто от българите смятат, че България трябва да харчи повече пари за отбраната. С такова бомбастично заглавие ни зарадва официален доклад, разпространен от НАТО. Не знам какво очакват от Алианса след този информационен фойерверк.

Радостна заря в небето над София? Млади евроатлантички, които с премрежен поглед да се запишат в армията? Пенсионери, които даравят пенсиите си за нови хартиени самолети?

Дали наистина му вярват? 83 нюанса натовско...

Не е ясно сред каква аудитория е направено това проучване. Съдейки по резултатите от него вероятно са питани само Соломон Паси, Елена Поптодорова, Тодор Тагарев и останалата част от бандата телевизионни шамани, които сутрин убиват мозъчните клетки на зрителите.

Всеки натовец, който стъпи на терен и реши случайно да се отклони встрани от "Витошка" ще види картината на една съвсем различна България. И не, че българите не искат силна армия. Проблемът е, че политическите експерименти и шашмалогии превърнаха даването на пари за военна техника в истински фарс.

България вече даде над 2 милиарда лева за самолети F-16. Платени авансово. Първите самолети трябваше да пристигнат в началото на следващата година, но се оказа, че те все още съществуват само на хартия. Вероятно са прекрасни, но хартията има досадното свойство да не може да бъде използвана за патрулиране по небето.

Без да е получило дори една гайка от американците, служебното правителство реши, че трябва да налеем още 2,5 милиарда лева в бездънните джобове на американската военна индустрия.

Тоест досега, с одобрение или нас, България добре се справя с военните разходи. И всичко това на фона на галопиращите цени, инфлацията, икономическия застой, доходите, които изостават и усещането за безвремие и безнадеждност. Трябва много, ама много да си се потрудил, за да намериш българин, който ентусиазирано да ти обяви, че страната трябва да харчи повече за отбрана. Понеже хората виждат какво се случва - пари за военна техника винаги има. Държавата постоянно вади милиарди за нея, въпреки, че едва ли ще дочакаме и кьорав самолет в рамките на нашия отчайващо кратък живот. Виж за по-високи пенсии пари няма. Оказва се, че парите за чертежи на самолети са солидна инвестиция в бъдещето. Но пари за по-високи заплати заплашват да фалират държавата и да ни бутнат в бездната.

Заради това много искам някой да ме запознае с поне един от тези величествени 83 %, които искат България да дава повече за отбрана. Колко повече? Освен самолети на хартия, да си купим и пластмасови макети на танкове и дървени автомати? Проф. Иво Христов навремето каза нещо за процента на дебилите у нас. Данните на НАТО опасно много се приближават до прогнозите му. Слава богу обаче, че те не са верни.

Целта на такива абсурдни и нелепи "проучвания" е да ни сапунисат за пореден път. Някой някъде се опитва да даде още пари за военна техника и сега пак обработват електората, за да не пищи протестно.

Българите искат нормални доходи, спокоен живот, подредена държава, а нищо от това няма да се случи, ако продължаваме да наливаме пари по абсурден начин за отбрана. Войната в Украйна за пореден път доказа каква фантазия е това за високотехнологичните битки. Без жива сила нищо не става. Човешкият фактор се оказа ключов. Но ние няма да вдигаме парите за отбрана като повишим заплатите на военните, а напротив - ще инвестираме в желязо.

А хората кучета ги яли... 

 

Призракът "Волгин"

 

Вече съм убеден - професията "журналист" в България трябва да бъде защитена със закон. Без това усилие всяко второ софийско конте си придава безкрайна важност и снобщина, като се обявява за журналист.

Няма как човек да не стигне до такъв извод, като види какви хора са се събрали вчера на организираната от СЕМ дискусия за автоцензурата. Калин Манолов, Георги Лозанов, представители на АЕЖ...

И какво се оказа? Като призрак над всички разговори около масата е витаел призракът не на друг, а на Петър Волгин.

Поразрових се и видях, че това витаене го е формулирал Калин Манолов, който вероятно единствено в този крачол на вселената може да мине за какъвто и да е журналист. Та именно той (в отсъствието на Волгин) отново и отново се връщал към темата. "Волгин не е журналист. Волгин е пропагандатор", лял се е обилно Манолов, очевидно смятайки за връх на живота си това да атакува свой колега.

Но думите му могат да предизвикат само смях. Защото този псевдожурналист не е борец срещу пропагандата, иначе самият той отдавна трябваше да се е хвърлил от някой по-висок етаж. Манолов не може да преживее друго. Преди време от БНР му бяха дали да води огледално на предаването на Волгин, което да задоволи жаждата на либералната публика за "плурализъм". И, разбира се, Манолов се издъни гръмовно. Дори най-запалените костовисти в София не са слушали неговото предаване, защото то беше затънало в скука, претенции, див банализъм и пошлост.

От дискусията вчера обаче виждаме, че Манолов още живее в катастрофичното минало: "С някакви нагласени проучвания излезе, че моят рейтинг е по-нисък. Не ми обяснявайте какъв журналист съм...", съскала засегната страна и ляла киселинни слюнки.

И точно тук си обясних проблема на градското дясно с Волгин. 

Дори когато имат възможност да се състезават с него, той ги бие с три обиколки. Проблемът не е, че нямат трибуна, а че той е по-интересен и хората избират да слушат него. Ето къде е драмата на дясната псевдожурналистика, която не е в състояние да развълнува дори най-големите вегани по жълтите павета. Това не е битка с пропагандата. Това е вой на нараненото его на хора, които вече са омръзнали дори и на себе си. Но това е техен проблем. Хората не ги вълнува. 

Те чакат "Деконструкция" най-накрая да се върне в ефир след изборите.