Умом Россию не понять...

 

Моите пет копейки по голямата тема :)

 

Още от малко дете знам два реда от едно стихотворение, което най-добре разкрива защо човек трябва да седне, да поеме дъх, да си удари черепа три пъти в стената и чак тогава да раздава акъл, експертиза, злорадство и виртуални мнения по темата Русия.

Тези две редчета са:

 

Умом Россию не понять,

Аршином общим не измерить...

 

И сега дайте да видим какво всъщност се случи.

Със сигурност в руското общество има натрупано голямо напрежение.

Колкото й космическа да е националната ни гордост от великия "Оскар" на титана Христо Грозев (който успее да прочете това без да се разхили веднага да черпи) Навални и компания са пренебрежима и статистически заобиколима част от обществото. Виж тези, които искат по-твърда военна стратегия стават все повече и са недоволни и яростни.

 

Заради това с поетичен възторг наблюдавах как либералните ни съвести започнаха да слюноотделят от думите и действията на Пригожин. Това е все едно да се скъскваш от кеф пред перспективата Джак Изкормвача да стане президент.

Но на какво ли не съм се нагледал.

Все пак живеем в свят в който дори създание на име Кремена Кунева можеше вчера цял да твърди, че Москва е в паника, милиони се опитват да се изнесат от там, но кървавите орди на Путин не пускат никого, за да вдигнат населението като жив щит пред себе си.

 

Не претендирам, че съм познавач в технологията по овладяване на власт чрез преврат.

Но от едно много яко книжле навремето, наречено "Техника на преврата" на Курцио Малапарте съм научил, че основната идея на един преврат е да е бърз, светкавичен, изненадващ и коварен. Като искаш да сменяш власт не я удряш в петите, а се целиш в сърцето. Не превземаш Ростов на Дон, а директно вцепеняваш Москва. Тоест Пригожин е искал да прави всичко друго, но не и преврат.

Да, знам, много евроатлантическо е да чакаш перките на хеликоптера в Кремъл да се въртят, за да отведат Чудовището в Северна Корея, ама техниката на превратите не работи така.

А с 25 хиляди души дори и да искаш военен поход е трудно се направи. Въпреки, че по едно време видях градските съвести така да митологизират "Вагнер", че наистина очаквах като минимум да пратят, поне тук, доброволчески батальон да помага в превземането на Кремъл. Но пак се оказах разочарован.

 

Това очевидно щеше да е първия преврат в историята на планетата, който се следи в телевизионен ефир, а колоните на "Вагнер" се движат по магистралите подобно на армията на Юлий Цезар преди да влезе в Рим. Поправете ме, ако греша, но когато искаш власт не пускаш безкрайни съобщения в Телеграм, нито пък даваш време на отсрещната страна да се подготви, да реагира, да те причака и да те обезвреди.

 

Всичко това беше политически спектакъл и не, не смятам, че той е разиграван или измислен предварително, но цялото, абсолютно цялото руско общество по този зрелищен начин беше изправено да вземе в ума си решението - кой искате да управлява?

Защото видях как дори открити противници на Путин застанаха зад него. Либералната интелигенция бързо калкулира къде е по добре - при режим на Путин или при власт на Пригожин.

В такива телевизионни мигове човек бързо си дава сметка за реалностите. И съм убеден, че клокочещото напрежение в руското общество се поуспокои. Нищо не охлажда страстите така както идеята, че гражданската война може да те връхлети изневиделица.

 

Умом Россию не понять...

 

P.S.

Все пак очаквах Тодор Тагарев да поведе колоните към Москва. Може би това недоцениха нашите велики експерти по Русия. Можеха да го натоварят на един самолет и да го стоварят като пълководец при Пригожин.

Но, ох, млъкни сърце и ти, болко евроатлантическа моя...:)))

 

Голямата телевизионна подмяна

 

Ако човек следи сутрешните блокове у нас ще си каже, че България е страна, която е решила абсолютно всичките си проблеми. И заради това тема номер 1 на журналистическия интерес е битката около това да има или да няма пилон на Рожен. Дебатите по темата стават все по-ожесточени, а бълграската журналистика със садистична радост отприщва бесовете на разделението, защото очевидно не открива потребност да се занимава с нищо друго.

Наясно съм, че пилонът удря в душата българския народ и, че битката не е просто за бетон и железа, а за идентичност, ценности, протест и търсене на смисъл. И все пак не това са проблемите на България днес.

Страната ни продължава да се дави в блатото на безвремието. Докато се караме за пилона и трибагреника, Асен Василев изпраска един абсолютно малоумен бюджет с дефицит от 3 процента. Това означава замразяване на доходите, увеличаване на бедността, България в икономически ступор в името на илюзията, че след година и половина ще попаднем в еврозоната.

Ето това е тема за яростен спор, за парламентарна битка, за сложен политически дебат. Но тя е захвърлена в мазето, защото България се е отучила да поставя най-големите си проблеми, дори и пред самата себе си.

Вместо това ние сме пленници на една медийна и интелектуална олигархия, която вечно ни въвлича в дебати, които нямат нищо общо с живота край нас. Това са теми, които интересуват само една малка затворена групичка, пържеща се от злост и ярост на жълтите павече и никой друг повече.

Но понеже ние сме похитена държава със седмици ще се дърляме за пилона, защото, ако обърнем поглед към истинските проблеми, ще се окажем смазани от тяхната тежест.

Кое е по-важно - пилона на Рожен или следващия еврокомисар на България? Но вижте, че по темата за еврокомисарят единствено и само се вадят имена от шапката. Никой не пита за това какъв ресор ще има той, с какво ще е полезен за България, какво може да постигне. Вместо това трябва да палим свещи пред семейство Лорер, които очевидно са универсалните предложения за всеки възможен пост по планетата.

Кое е по-важно - пилонът на Рожен или голямата подмяна и измама, която ни сервират като изискано гурме, наречено "конституционна промяна". Парад на политическите мошеници, които скачат върху здравия разум на българския народ.

Но на кой му пука за това? 

Дайте да се скараме за пилона...

 

Експериментите с Конституцията винаги са опасни

 

Бойко Борисов, Христо Иванов и кой ли още не крият политическото си безсилие зад идеята, че основния закон е виновен за положението в държавата

 

В последните 10 години темата за промените в Конституцията винаги излиза на бял свят в ситуация на обществена криза, яростно политическо противопоставяне или като опит Бойко Борисов да си спаси кожата.

Точно така стана в средата на горещия август 2020 година. В разгара на протестите срещу ГЕРБ и тяхната кошмарна полицейщина Борисов се появи в специално телевизионно обръщение и предложи да има избори за Велико Народно събрание, което да приеме изцяло нов основен закон на страната. Ден по-късно беше разпространено и предложението на ГЕРБ за Конституция, анонсирано от тогавашния министър на правосъдието Данаил Кирилов. Всички, които се излъгаха да я прочетат се сблъскаха с неприятна изненада - в проекта на Борисов нямаше абсолютно нищо ново, независимо от уверенията, че два екипа от юристи ден и нощ работели върху промените с пот на чело.

Всъщност "нещото" на ГЕРБ представляваше старата Конституция на България, но с разбъркани глави. Все едно някой е разчленил предишния текст и го е събрал по нов начин. И, разбира се, цялата идея гръмна като пиратка и остана в историята. Обществото имаше силите да разпознае в цялата шашмалогия не опит за реформа, а начин на Бойко Борисов да си откупи още време като министър-предсадател. Ходът му всъщност беше добре изчислен. Защото от 10 години насам градската десница заради своята очевидна неспособност да формулира реална политическа кауза се е втренчила в промените в Конституцията като в панацея.

Точно тази тема удари и Реформаторския блок през 2015 година, когато протестите срещу Пламен Орешарски ги вкараха във властта. 

Тогава Христо Иванов като министър на правосъдието във втория кабинет на Бойко Борисов се ангажира с конституционни промени, които според него трябваше да изчистят съдебната система от политически влияния и да я направят по-независима. Именно заради това трубадурите на десницата обявиха, че разделянето на ВСС на две колегии - съдийска и прокурорска е стъпка в тази посока. Целият пакет от промени беше рекламиран като нова възможност съдебната реформа да се осъществи и българите да видят качествено правосъдие.

Целият замисъл рухна с парламентарен взрив. В пленарна зала ключов текст на Христо Иванов не беше приет, защото партиите с които той сключи "исторически компромис" - ГЕРБ и ДПС го саботираха и провалиха. Така двете колегии във ВСС заработиха, но по съвсем различни квоти, а Христо Иванов подаде оставка. Именно заиграването с Конституцията по този нелеп начин доведе до това след няколко години, когато Иван Гешев беше избран за главен прокурор по същество състезанието да е без реална конкуренция. Десницата пак си намери оправдание - това не били нейните промени, но е факт, че експериментът се оказа опасен.

Алхимичните опити за промяна без знание и реални възможности доведоха и до преждевременната смърт на Реформаторския блок и оставиха градската десница за четири години без парламентарно представителство.

Случаят е култов, защото днес историята се повтаря по марксистки - като фарс.

10 години по-късно Христо Иванов пак преговоря с ДПС и ГЕРБ за промени в Конституцията и отново виждаме централен проблем. ДБ няма представа какво точно иска да се промени в основния закон.

Те започнаха да говорят, че трябва главният прокурор да бъде премахнат като фигура и цели 10 дни всички слушахме, че това ще е в центърът на съдебната реформа. После някой се сети, че още в далечната 2003 година Конституционният съд е излязъл с решение, че такава промяна може да бъде направена само от ВНС и от никой друг. И Христо Иванов промени позицията си. Подобен маньовър би трябвало да плаши, защото това е все едно хирург да разтвори корема на пациент и чак тогава да седне да чете в учебниците как точно се реже апандесит и какви са възможните опасности.

Просто за пореден път виждаме как промените в Конституцията се превръщат в политическа дъвка, а това е опасно за самите основи на държавата, която и без това едва се крепи в циклона от постоянни скандали, драми, интриги и в окото на политическата криза.

Колкото повече човек гледа политическите маневри и експлозии на Христо Иванов толкова повече почва да разбира колко мъдри и стратегически мислещи са били авторите на нашата Конституция в началото на 90-те години.

Защото много от основополагащите промени не могат да се извършат без Велико Народно събрание. И това започва да изглежда изключително правилно решение. За да се свика ВНС трябва да има сериозен национален консенсус за промяна на основния закон. Тоест конституционната криза да е всепризната и наистина да няма друг изход от задънената улица.

Самото съществуване на ВНС е спирачка пред всякакви конституционни шамани и политически дърводелци, които когато закъсат за кауза веднага се хващат за промяна на основния закон. И винаги се провалят.

Долу ръцете от Конституцията!

Възкресителите на фашизма и техният смешен антифашизъм

 

С огромно удивление и зле прикрит възторг, подлютен с няколко капки тъмен сарказъм, наблюдавам как „десницата“ е открила антифашизма и се опитва да го превърне във веган-мъфин за медийна консумация.

Чета Радан Кънев и неговите мозъчни експлозии.

Човекът се връща към времената на Хитлер. Намекът е, че около днешните „фашизоиди“ (а фашизоид е всеки, който разваля доброто храносмилане на господин евродепутата) трябва да има санитарен кордон. Защото да си припомним Хитлер и избитите от него хора…

Ощипах се, за да не би да сънувам.

Защото аз всъщност съм изцяло на едно мнение с господин Кънев заради това спешно трябваше да проверя дали не съм се събудил в някакъв чужд сън.

Проблемът е само един.

Преди радановците в този свят да тръгнат да се упражняват по съвременните теми те са длъжни да ни дадат отговор на един много по-важен въпрос.

Хитлер е абсолютен престъпник. А тези, които са му били съюзници какви са? Тези, които вкарват страната си в Тристранния пакт на един психопат, те невинни девици ли са?

Въпросът е ключов, защото от години насам десницата на Кънев лее тамян на българския фашизъм и го възкреси в цялата му мрачна жестокост и лицемерна подлост. Целият им паметник на жертвите на комунизма е осеян с имена на хора, които са били бич на режима, който ни направи съюзник на Хитлер. Но това, оказва се, е допустимо. Защото са нашите кучи синове от учебниците по история. Независимо, че ни направиха част от коалицията на Третия Райх и ни вкараха в исторически проблеми от които няма измъкване.

Видях и какво е написала Моасе.

Тя вие като върколак по пълнолуние срещу Петър Волгин. „Екстремизмът, фашизмът и комунистическият Народен съд са престъпления“.

Още не мога да се съвзема политическия брутализъм на подобно изявление.

Народният съд е отговор към онези, които ни набутаха в лапите на Хитлер.

Но нали вие си ги обичате. Цените ги. Заливате паметниците им цветя. Пишете сърцераздирателни статуси.

Това е перверзното. Тези, които възкресиха фашизма сега се обявиха за антифашисти.

Какво ли още ни предстои да видим?