Св. Осама Бин Ладен

Американците тържествуват. Президентът на САЩ Барак Обама със сдържана физиономия (не е в дипломатическия бон-тон триумфът да е изписан по лицето ти) обяви пред своя народ: „Справедливостта възтържествува”. Демонът на Западния свят, Разрушителят на небостъргачи, Лицето на злото, Най-издирваният човек на земята Осама Бин Ладен бе убит от американски спецчасти на 50 километра от пакистанската столица Исламабад в луксозен жилищен комплекс. Този комплекс, твърдят американските източници, бил построен преди 5 години, имал високи стени и бил заобграден от бодлива тел, но тези подробности ни се дават само, за да се възхитим на умелата операция, която продължила около 40 минути и чийто резултат бил убийството на Бин Ладен.

Смърта на саудитския милиардер предизвика нещо като колективен дипломатически оргазъм. Министри на демократични държави от цялата планета излязоха с тържествуващи изявления. В тях основната теза беше подобна на американската - че ликвидирането на терориста е върховен акт на справедливост, че демократичният свят трябва да празнува убийството, че силите на доброто са нанесли решителен удар върху тъмните злодеи. Американците пък решиха максимално да се възползват от своите нови пет минутки на слава и започнаха капка по капка да пускат информация за цялата операция. Няколко дни след убийството на Бин Ладен те заляха света с негови домашни клипове, за които се твърди, че терористът щял да използва по различни поводи, ако не го бяха убили в луксозното му убежище. Това е изпитана с годините медийна техника - пускай капка по капка информацията, за да можеш да предизвикаш колективна жажда за повече подробности, за нови детайли, за повече кръв.

Тези дни е садистично занимание да се четат американски вестници или да се гледат техни комедийни програми. Един от вестниците веднага излезе със заглавие: „Rott in hell” (Гний в ада), а пък комиците се надпреварваха кой да измисли по-черна и триумфираща шега за тази световна медийна смърт. Нека да припомним - това са същите хора, които недоумяваха защо в арабския свят има хора, които надават радостни викове, когато гледаха по телевизирите си как кулите на Световния търговски център рухват.

Бин Ладен беше гадняр. Един самозабравил се богаташ за когото човешкият живот не означаваше нищо. И заради това стана лицето на злото в съвременния свят. Защото се предполагаше, че той е тоталното отрицание на всички ценности върху, които демокрациите разполагат своето съществуване. В мига на неговата смърт обаче стана някаква много страшна трансформация. Страната, която го преследваше заприлича едно към едно на отрядите на „Ал-Кайда”, тържествуваща и опиянена от една насилствена смърт.

Вероятно е твърде идеалистично като изискване от политиката, но винаги съм си мислел, че една демократична държава не би трябвало да се гордее с убийството на хора, дори и те да са нейните най-големи врагове. Черният триумф в миговете на смърт е ужасяващо нещо, точно, защото идва от страна, която би трябвало да залага много повече на хуманизма от всички останали.

Да не говорим, че при блестящите способности на американските спецчасти със сигурност е имало възможност Бин Ладен да не бъде убит, а арестуван и изправен пред американското правосъдие. Защото така трябва да прави една демократична страна – да даде шанс на всеки за защита. Това е смисълът да си отрицание на терористите-фанатици и техният черен джихад.

Нищо подобно не се случи. Бин Ладен беше убит, а триумфалните крясъци заглушиха всичко останало. Дори и малкото въпроси, които веднага се оформиха в съзнанието на всеки човек, който е следил драмата отблизо. Като например – как стана така, че саудитецът от 5 години си е живеел спокойно в луксозното пакистанско градче Аботабад след като се предполагаше, че той се крие в някакви дълбоки пещери на афганистанско-пакистанската граница и трепери кога точно ще го сгащят силите на светлата американска мисъл? Интересно е и друго – нима пакистанското разузнаване (верен сътрудник на американците) е било толкова сляпо, безпомощно и незнаещо, че дори не е предполагало за това, че най-издирваният човек на планетата си живее сред безгрижен лукс и размисли за шериата точно на тяхна територия? И последен въпрос в тази посока – каква беше причината американците веднага след операцията си да изхвърлят тялото на Бин Ладен в морето вместо поне да го отнесат до Щатите, за да бъде черният триумф на демокрацията съвсем пълен? Това са няколко въпроса, които няма да получат скоро своя отговор, както няма да получи своя отговор цялата история и истина около Бин Ладен и неговият мрачен живот, който най-вероятно вече завинаги ще стане символ на съпротивата на недоволните в арабския свят. Не напразно един журналист от „Таймс” нарече Бин Ладен (с цялата порочност на такова несъвместимо сравнение) „арабският Че Гевара”.

Политическата история обича черния хумор. Защото можем да разположим убийството на Бин Ладен в епическата плоскост на Иван Грозни – бащата (САЩ) уби своя най-добър син, който излезе от контрол. В годините след 11 септември за саудитецът бе изписана невероятно много литература и това поне трябва да признаем на американците – повечето откровено признават, че Бин Ладен никога нямаше да достигне до статута си на култова фигура в арабския свят без неограничената помощ на САЩ, които щедро изсипваха долари в битката на фанатика срещу руснаците в Афганистан. Това, което в политическата си слепота западните анализаторите не можеха да предвидят въпреки, че винаги е било пред очите им е фактът, че закаленият във война муджахидин няма да спре само с една битка, а ще се обърне срещу своите довчерашни приятели.

Бин Ладен е човекът, който вгорчи комфортът на американците точно в миговете в които трябваше да вдигат купон по случай края на историята. Той се случи като проклятие за повярвалите, че светът завинаги е под техен контрол. Когато американските посолства в Кения и Танзания бяха взривени западняците усетиха, че срещу тях излиза нова сила, но дълги години бяха склонни да подценяват заплахата и то независимо, че преди 11 септември Бин Ладен и хората му осъществиха още една атака срещу американците – пратиха самоубийствена лодка натоверана с невероятно количество взрив срещу огромният миноносец „Коул” в Йемен.

След тази серия от нападения – атаката на 11 септември не би трябвало да ни изненадва много. Тази атака наистина ще остане повратен момент в историята. Тя преобърна американското мислене за света. Западният свят разбра, че е уязвим и с очите си видя, че нещо в политическата ситуация не е както трябва. Точно тогава всички по света научиха името Бин Ладен – той стана политическата мантра, която оправда допълнителното въвеждане на хаос в света, започналата война срещу тероризма, която няма шанс да спре скоро и която всекидневно произвежда фанатици, които са готови да отнемат човешки живот.

Заради това точно тук е моментът да си поговорим откровено и истински, а не да изпадаме в нелепата триумфираща позиция. Всъщност отстраняването на лидерът на „Ал-Кайда” не е малко постижение, това е добър удар, но с него всъщност нищо не се решава. В последните няколко години „Ал-Кайда” така или иначе беше в залез и съществуваше по-скоро като градска легенда за старите времена. Проблемът е, че световният тероризъм днес по никакъв начин не е някаква централизирана структура, която оставена без лидер ще се разпадне безславно като лицето на холивудска актриса без грим и пластични хирурзи. Операциите в Афганистан и порочната война в Ирак така мащабно децентрализираха дори и „Ал-Кайда”, че днес не е ясно какво точно представлява тази организация. Тя няма силата да направи втори 11 септември, но все още е достатъчно мощна, за да отвърне на огъня. Но дори и това не е най-важното, независимо, че е хубаво предупреждението да прозвучи още веднъж.

Най-важното е, че избраната тактика за борба с Бин Ладен и неговите подръжници е изключително тежка. Обама все пак показа стратегическо мислене и за разлика от своят предшественик не се поблазни да се отдава на битка с целия тероризъм изобщо, а издири най-популярното име и го уби. Но това е капка в пустинята, защото, дори и експертите го признават, Бин Ладен през 2011 година не Бин Ладен от 2001 г. Това убийство е закъсняло и заради това бе извършено по порочен начин. То е за вестникарски имидж и медийна слава, но вече бе загубило своя смисъл – позата на световния полицай раздаващ справедливост отдавна вече не работи за разрушеният и издълбан от двойни стандарти американски политически светоглед.

САЩ се провалиха в най-важния си изпит – когато трябваше да подкрепят борбата на младите хора в арабския свят за демокрация. Убийството на Бин Ладен не само не върши работа, от сто километра си личи, че то е направено за вътрешни политически цели.

И това всъщност е най-тъжното пък в този случай. Ако бяха съдили Бин Ладен САЩ щяха да покажат поне желание за установяване на някакъв демократичен стандарт. Вместо това те окончателно героизираха Бин Ладен в очите на радикалните младежи в арабския свят и най-вероятно завинаги го превърнаха в икона. С което демонстрираха дори елементарно нежелание да проведат реална борба с терора, а тя не се води с армия, а с изкореняването на условията, които предизвикват младите да станат камикадзета и да се хвърлят в една фанатична битка.

Всичко останало ни води отново до порочната картина, че трябва да избираме между две убийствени визии за света – тази на американците и тази на терористите. Доскоро живеех с надеждата, че при всичките си грешки западните страни все пак са демократични, все пак ценят човешкия живот, все пак имат някаква ценностна система. Къде са тези ценности, когато всички тържествуват при една смърт? Сигурно прекалявам с мърморенето, но разликата между терористи и демокрацията трябваше да е в триумфа на закона, изборът на живота пред смъртта. Получи се нещо съвсем различно.

Трябва ли после да се учудваме, ако се роди цяло едно поколение, което ще вярва, че Осама е някакъв светец, станал жертва на собствената си битка срещу хората, които не се различават от него по никакъв начин? Св. Осама Бин Ладен – звучи ужасно цинично и брутално.

А кое в описаната картина дотук не беше точно такова?