Вътрешните демони на Европа

След ужасът в Норвегия, когато сякаш от нищото (това е медийната версия, разбира се, в реалността много хора отдавна се опитваха да предупредят, че крайната десница е като политическа радиация, коато само чака да плъзне по вреден начин из земята) се появи Андерс Брайвик и застреля 70 деца, дискусията по случилото се замря напълно.

Медиите си намериха нови дъвки като например зациклилата напълно американска политическа система, която в крайна сметка си подпечата още няколко години като паразит върху цялата световна икономика, но цената, която ще плати за това, вероятно ще бъдат незапомнени социални бедствия в новата история на САЩ, защото да отрежеш един трилион долара от правителствени програми е като да си извадиш бъбреците без упойка. В този световен политически хаос, изведнъж фашистът-християнин от Норвегия остана някъде далеч назад или присъства в медиите с част от налудничавата си тактика на постмодерен мъченик от ареста да иска оставката на кабинета или да му разрешат да дава показания в униформа. Крайната десница, в лицето на няколко освирепели блогъра, опищя света, че идеологическата машина на световната левица се опитва да сатанизира тяхната политическа линия, но пък (за пореден път като андроиди с една и съща програма) обявиха, че битката им била правилна и рано или късно "културните марксисти" щели да бъдат разгромени. Нищо ново между впрочем - ако има роля, която крайната десница играе с виртуозност, това е ролята на жертва попаднала в паяжина на свръхконспирация.

В случая "Брайвик" обаче веднага се усеща един дефицит от реален анализ, защото изводите от него ще бъдат страшни и никак няма да се харесат на много хора. Снимката, която пускам в началото на този текст най-добре илюстрира проблема. Когато хората на Бин Ладен удариха двете кули в Ню Йорк в параноичото съзнание на западния човек изведнъж се появи идеята, че саудитския милиардер е представителен за всички араби по света. Този институционализиран, чрез две подли войни, расизъм докара на дневен ред Брайвик, въобразил си, че е някакъв нов кръстоносец в свят превзет от друга цивилизация.

Когато обаче норвежкият психопат извърши касапницата на остров Утоя, изведнъж се оказа, че той представлявал единствено себе си и никой друг. В интернет може да видите как политически анализатори от телевизия Фокс Нюз (част от империята на световния олигарх Мърдок и основна идеологическа машина за промиване на мозъци на крайната десница в САЩ) категорично отказаха да признават Брейвик за християнин и да твърдят, че той не е представителен за тяхната линия на политика. Това изявление щеше да е обяснимо и приемливо, ако за Фокс Нюз и техните последователи не беше съвсем естествено да смятат, че щом един човек е мюсюлманин, то той задължително е терорист.

И до днес телевизиите говорят за Брайвик като за нападателя или убиеца, а никой не го нарича с истинското му име - терористът от Норвегия. Терористи са мюсюлманите, миловидните норвежци са просто убийци. Дори и пред лицето на голямата трагедия идеологическото разделение на света продължава, а двойните стандарти кървят като отворена рана, която рано или късно ще произведе нова конфронтация и не е необходимо да си Нострадамус, за да го предскажеш.

Положението в България пък е още по-отчайващо. Българските медии са самозатворени в много лоша реалност от коментари, коментари на коментарите и коментар на коментара на коментарите. Това е като медиен апокалипсис, който се рестартира всеки ден отново и отново. Заради това никъде не срещнах нормален анализ върху появята на десния психопат и най-важното - неговите огледални отражения тук у нас. В своя манифест от 1500 страници Брайвик обръща внимание на "Атака" и на партията на Расате и само това би трябвало да формира санитарна зона около тези политически сили. Вместо това кресливият тон на техния битов расизъм продължава, а медиите, които гравитират около тях немощно се опитват да правят кавър версии на американските статии от видни конспиратолози, които се опитват да докажат, че Брайвик е някаква лявомасонска сатанинска интрига, която иска да удари християнският начин на водене на политика. Нито дума за това, че езикът на омразата се оказа учудващо материален и вече може да убива реално.

Брайвик е толкова автентичен фашист, че чак е страшно да го проумем в цялост, защото трябва да се върнем твърде много назад. Изумителното е, че този тип всъщност е невероятен страхливец. Своят християнски кръстоносен поход той започва като избива деца, съвсем невинни норвежчета, които не могат да му окажат някаква съпротива. Той е систематичен изтребител като комендант в концлагер, но не отива в някой квартал, където има мюсюлмани, а се насочва към най-невинните, защото иска да пролее много кръв. Ако бе отишъл където й да другаде щеше да бъде спрян още на третия изстрел. Това е природата на "смелия" нордически воин, който не искат да наричат терорист.

Европа стана по-тъжен континент след това, което се случи в Норвегия, защото вече никога няма да успее да бъде същата. Но именно пред лицето на тази трагедия си дължим истината. И тя е, че политическата ксенофобия вече започна да взима реални жертви.

След като се поддадохме на нелепата страст да лепим етикети на всики араби заради 11 септември, сега трябва да сме готови за разкъртващото откровение за нашата собствена природа.

Мюсюлманите не са наш враг. Никога няма да бъдат.

Врагът сме си самите ние, които винаги гледаме да натоварим с вината по-слабите.

Парадоксално е, но, ако разберем това, мисля, че светът може да се укроти, защото вече всички носим белези от нашите вътрешни, не външни демони.

Винаги са вътрешни, мамка им.