Път към Африка

След като официално се обяви за спасител на еврото, вчера министър-председателят на среща с бизнеса отново блесна с висша икономическа мисъл. Четейки суперлативите на рейтинговата агенция "Мудис" за България, на няколко пъти Борисов каза: "Благодаря, г-н Дянков!", "Благодаря, правителство!". Той дори развенча китайската мисъл и обяви 2011 година не за година на заека, а за година на Дянков. Финансовата митология надделява над далекоизточната. 

Заразата на фиксидеите явно трайно се е пренесла от главата на главния министър към главата на председателя на министрите. В тези глави явно няма място за факти като драматичната задлъжнялост на повечето общини, циничната задлъжнялост на болници, продължаващото неразплащане с бизнеса, супер недофинансирането на всички социални системи, нелогично ниските заплати в България. България е като пациент, който умира, докато лекуващият лекар сънува как взима Нобелова награда за медицина.

Разбира се, това не бива да отчайва кабинета. Давайте, господа министри, още може! Вземете пример от държавата Тонга, която няма никакъв, ама никакъв дефицит, нищо че една четвърт от населението й е под границата на бедността. Просто изоставате в състезанието! Вижте страните с бюджетен излишък - Република Конго - 8%, Ангола - 7%, Габон - 5%. Поне да стигнете Монголия - с 2% излишни пари.

Очевидно това ще е следващият ход на правителството. За какво ни е тази Европа на хленчещи държавички, пилеещи пари за щяло и нещяло, за някакви си там социални програми и други дивотии?

Очевидно нашият път е към клуба на африканските икономически гиганти, на новите тигри с бюджетните излишъци, на стабилните икономики на тропика.

Защо ни е да се мъчим с тази Европа?

В Африка веднага ще ни приемат.

(коментарът е писан съвместно с моя колега Юрий Борисов под псевдонима братя Ружеви)