Метафоричните уши на приказната власт

В старата българска приказка за цар Траян с магарешките уши се разказва, че човекът, който го бръснел дълго време носил тайната в себе си, но един ден не издържал, изкопал дупка в земята и извикал: "Цар Траян има магарешки уши!". После заровил дупката и успокоен и умиротворен си тръгнал. Но на същото място изникнала свирчовина, минали хора направили си свирки от дървото, а тези свирки заговорили с човешки гласове и съобщили на цял свят за дефекта на царя. Така страшната царска тайна се превърнала в достояние на всички. В българския вариант приказката свършва неочаквано демократично - царят чул, че всички говорят за ушите му, донесли му една свирка, той я надул, тя проговорила и тогава той казал: "Няма вече полза от криене" и си открил ушите...

В България очевидно интелектуално-разказваческото време обича да се повтаря и то не само в митологичен, а и в съвсем реален план. Ухото, което слуша навсякъде стана метафора на цялото управление на ГЕРБ и като нажежено клеймо беляза предизборната кампания за предсрочните парламентарни избори. Така всички прогнози, че партията на Бойко Борисов ще си осигури безпроблемно втори мандат, въпреки, че бе прогонена от властта с протести се продъниха като ремонтирана магистрала, строена с некачествен асфалт.

Скандалът с подслушванията стана толкова голям и обширен, че за първи път в своята политическа история партия ГЕРБ се принуди да мине в отбранителна позиция, поза, непозната досега за тях и това допълните изнерви и влоши обществения климат в страната. Той може да бъде разказан като екшън, но може да бъде предаден и като приказка, защото очевидно приказният свят е единственото място, където българската душа може да изкаже истината докрай.

Неродена мома - прокуратурата

Истинската предизборна драма започна на 15 април, когато прокуратурата официално обяви резултатите от проверката по сигнала на Сергей Станишев. Две седмици по-рано лидерът на БСП внесе в държавното обвинение получени от него данни за това, че МВР по лична заповед на Цветан Цветанов е извършвало масови незаконни подслушвания като за целта дори е придобило мобилна техника за слухтене.

Никой не очакваше твърда позиция от прокуратурата. Точно обратното - преобладаващото мнение беше, че Станишев е извършил самоубийствен ход с това действие. Анализатори смятаха, че главният прокурор Сотир Цацаров ще замете случая под килима и ще го удави в празни приказки, което щеше да се върне като бумеранг срещу соцлидера под формата на обвинение, че се е превърнал в проводник на жълти слухове.

На 15 април обаче Сотир Цацаров хвърли бомбата. Главният прокурор обяви, че проверката е установила много сериозни нарушения в МВР. "Създадени за предпоставки за извършване на незаконно подслушване", коментира обвинител номер 1. Прокурорите посочиха, че има внушително разминаване в пътните листове на автомобилите в служба СДОТО (Специализирана дирекция "Оперативни технически операции"), както и абсолютна липса на писмени регламенти за унищожаване на записи от ненужни или неразрешени СРС-та, за поставяне на задачи на екипа, който се занимава с мобилното подслушване и следене, както и за провеждането на тренировъчни мисии с тази техника. В хода на проверката се установил и друг факт, който стана легендарен: Шефът на отдел 04 в СДОТО Радко Димитров на 28 март, денят в който  Станишев огласи на пресконференция подробности от анонимния сигнал, препратен впоследствие до прокуратурата е празнувал 50-годишния си юбилей с колеги на работното си място. След внасянето на сигнала обаче празненството е било преустановено. Димитров с няколко други служители същата вечер демонтирали блок от системата за подслушване. Търсели харддиск, какъвто обаче не намерили. На следващия ден шефът на отдел 04 в СДОТО все пак е успял да изтрие данни от карти на автомобил със специализирана техника. По думите на Сотир Цацаров в опита си да осуети проверката Димитров използвал "наш технически начин, грубо казано – разглобяване с отвертка". Друг шокиращ факт излезе от статистиката - за 3 години МВР е проследило 115 хиляди души, показа още проверката на прокурорите.

Пресконференцията на Цацаров имаше ефекта на атомна бомба в политическото пространство. Всички основни политически сили (без РЗС и СДС) моментално поискаха Цветанов да се оттегли от политиката, от листите и от шефското място на предизборния щаб на БСП.

Медиите припомниха, че при едно режисирано посещение на студиото на бТВ докато в него течеше разговор със Сергей Станишев Цветанов обяви, че ако сигнала на лидера на БСП се докаже, то той ще напусне политиката.

Когато на бял свят излезе истината обаче бившият вътрешен министър отказа да приеме изводите на прокуратурата, отказа да напусне политиката и в типичния свой стил обвини партиите на прехода, че са организирали комплот срещу него, защото е настъпил техните интереси.

"Аз започвам да се притеснявам дали в момента, в който съм напуснал поста на министър на вътрешните работи, заедно с министър-председателя дали не сме подложени на незаконно подслушване, което би могло да бъде осъществено точно по време на кампанията", коментира Цветанов, изкарвайки се жертва. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов категорично застана зад дясната ръка и обяви, че Цветанов се е клел в децата си, че не е извършвал нищо незаконно. "Как да нямам доверие на Цветанов - партията е негова. ГЕРБ е негов," заяви пред журналисти Борисов, а тази фраза и до днес е обект на много тълкувания. Според доста от чулите я тя подсказва, че Борисов и Цветанов се държат едни други с нещо и политическите им пътища няма лесно да се разделят.

От БСП обаче възразиха срещу идеята за незаконното подслушване да бъде държан отговорен единствено Цветанов, защото според тях няма как то да е било правено без знанието на Борисов. Самият Цветанов в една от поредните си обиколки из страната намекна за това с фразата: "Не съм правил нищо, което не съм съгласувал с лидера". Разбира се, никой не разбра какво точно има предвид, но в бурята на скандала речникът на ГЕРБ заприлича на древнокитайска философия, която трудно обяснява себе си.

Разразилата се буря постави въпроса и за ролятта на прокуратурата в скандала. Според мнозина за първи път държавното обвинение е заработило истински, според друго грубо се е намесило в политическата битка. При всички случаи видяхме нещо, което се случва за първи път у нас - прокуратурата да бъде истински фактор и това предизвика цялото объркване. Обвинението доскоро наистина приличаше на митологичната неродена мома от народната приказка за която не е ясно как точно ще се появи. Когато обаче се появи на сцената - това стана с гръм и трясък, а засега все още е без хепиенд.

Тримата братя и червивата ябълка

Точно 10 дни след обявяването на резултатите от проверката на прокуратурата ГЕРБ бяха застигнати от още един огромен скандал. В студиото на бТВ бившият земеделски министър Мирослав Найденов остро нападна Цветан Цветанов и обяви, че е бил подслушван незаконно в продължение на цели три години.

"Някой трябва да каже на Цветан Цветанов - ти си го правил, политически честното е да слезеш от сцената, иначе това безобразие ще продължи. Някой трябваше да излезе и да каже ясно: Царят е гол! Както го правя аз в момента", каза Найденов в безпрецедентно интервю.

Бившият аграрен министър описа една мрачна кафкианска атмосфера в ГЕРБ, която остро се разминава с публичния образ на тази партия. Найденов обясни, че всички министри са знаели, че са подслушвани, дори си шушукали тайно за това. Той потвърди и информацията, че е следен и президентът Росен Плевнелиев. В интервюто си Найденов заяви, че държавният глава говорел в кабинета си едва, когато остави телефона си при своята секретарка и пусне високо телевизора.

Половинчасовото откровение на бившия министър бе поредната мина, която избухна в лицето на ГЕРБ. Този път тя идваше от техен най-вътрешен човек и заради това драмата се разрасна до неочаквани размери. Найденов обяви, че всичко описано в сигнала на Сергей Станишев до прокуратурата е истина.

Малко по-късно стана ясно, че земеделският министър от кабинета на ГЕРБ е бил привикан на разпит в държавното обвинение и е получил статут на защитен свидетел.

Основните партии отново излязоха с позиция, че скандалът е твърде голям, за да може Цветанов да си позволи да остава в политиката, защото международният имидж на страната е силно застрашен с този скандал. Евродепутатите от левицата сезираха Европейския парламент за скандала.

Когато Найденов нападна Цветанов той обяви и, че е извел семейството си в чужбина, за да подсигури тяхната сигурност. С това той напомни на друг депутат от ГЕРБ Емил Димитров, наричан Емо Фаса, който също атакува Цветанов, но и обяви, че семейството му е в чужбина, защото се страхува. След изявленията на Найденов, Димитров отново се появи в публичното пространство, за да каже, че Цветанов е вреден за ГЕРБ и да обяви своите подозрения, че в МВР има дори група за мокри поръчки, но без да има доказателства за нея.

Малко по-късно към двамата се появи още един бивш депутат – Иван Петров от Димитровград, който също потвърди подозренията, че Цветанов е подслушвал всички незаконно, както и, че води ГЕРБ към абсолютен провал като партия.

Реакцията на ГЕРБ беше еднообразна – те обявиха и това като акция на останалите партии срещу тях. Само в едно нещо реагираха моментално – за по-малко от 24 часа Мирослав Найденов светкавично бе изключен от ГЕРБ с мотива, че уронва престижа на партията.

Изявленията на тримата висши гербадажии показаха, че партията на Бойко Борисов съвсем не е единен политически субект, не е някаква митична политическа златна ябълка, а червив плод, който е на път да се разпадне заради вътрешните си противоречия.

Изведнъж основен рефрен на ГЕРБ стана това, че компроматната война отклонявала вниманието от истинските проблеми на страната, въпреки, че като правило те така и не пращаха хора на дебати по важните икономически теми по места, а и на централно равнище.

Сливи за СРС

Буквално ден след изявлението на Найденов в редакциите на няколко столични вестника бе получена най-голямата бомба от всички – записи на разговори между Бойко Борисов, Мирослав Найденов и градския прокурор на София Николай Кокинов. От контекста на това за което разговорят става ясно, че разговорът се провежда рано сутринта на 15 април, денят в който прокуратурата изнесе данни от проверката за незаконното подслушване в МВР.

Като оставим настрани факта, че разговорите са изпълнени с цинизми, интригантско клюкарство за личния живот на прокурори и политици, от тях стана ясно, че Бойко Борисов оказва натиск върху прокуратурата за делото срещу Мирослав Найденов, който е разследван за отклонени средства по Програмата за развитие на селските региони за създаване на акаунти в Туитър и Фейсбук на цена от 50 хиляди лева. От записа става ясно, че градския прокурор на София се обръща към Борисов с „шефе” и, че Бойко Борисов има данните от проверката в МВР много преди всички останали. Не само това от записите ясно се чува, че той инструктира някого как трябва да се реагира на основните обвинения: „Те /служителите от СДОТО / са излизали, примерно не им съвпадат пътните листове, пък 30 литра бензин за деня е изписан. Може шофьорите да са си изписвали гориво и подобни, само че няма да прозвучи много добре според мене”.

От записа лъсва не само политика на изключително махленско ниво, но и това, че отношенията във върхушката приличат на сицилианска фамилия.

Реакцията на СРС-то от страна на ГЕРБ беше очаквана. Цветан Цветанов обяви, че жената на Мирослав Найденов се развеждала с него (тя по-късно отрече това) като индиректно намекна, че именно бившия земеделски министър е направил записа, а той не е продукт на екипи на МВР. Защитата му бе необходима, защото записите бяха получени в редакцията с придружаващо писмо от името на анонимен служител на полицията, който обявяваше, че Цветан Цветанов все още се разпорежда в МВР и именно той е наредил това слухтене.

Бойко Борисов потвърди, че такъв разговор е имало, по-късно това бе направено от Кокинов и Найденов, но заяви, че иска да се разбере коя е тази престъпна група, която подслушва хората дори в техните тоалетни. Първата жертва на СРС-то обаче дойде още същия ден  - градския прокурор Кокинов подаде оставка, а по-късно дисциплинарната комисия на ВСС на практика го изгони от мястото му като не му даде и полагащите му се като обзещетение заплати.

След скандалния запис социолозите обаче започнаха да отчитат както спад в рейтинга на ГЕРБ, така е рязко увеличаване на избирателите, които се колебаят дали да гласуват.

Скандалът остро поляризира обществото и оформи две враждуващи части в него. Известният като син шаман политолог Евгений Дайнов дори обяви, че всички, които твърдят, че е по-добре да управлява ГЕРБ, отколкото комунистите не знаят какво говорят. „Бойко Борисов е варварин, а Сергей Станишев не е”, мотивира се той.

Като похлупак на всичко дойде новината, че комисия в Европейския парламента ще разисква скандала с подслушванията, който беляза цялата кампания. Чуждите агенции също забелязаха драмата и написаха остри анализи за това, че доверието към ГЕРБ се е разклатило сериозно и остро.

Прокуратурата се принуди да привика и Цветан Цветанов, и Бойко Борисов на разпити и то по време на самата кампания. Експремиерът се опита да обърне това в своя полза като каза, че е бил викнат на разговор, та се наложи самото обвинение да излезе с официална позиция, че Борисов е бил призован с призовка, за да му бъдат снети обяснения.

В самия край на кампанията се появи още един запис, този път само от една минута и четирдесет и три секунди, на който през 2011 година Бойко Борисов обяснява как трябва да се разпределят държавни поръчки и да се отблагодарява на хора, които са работили за кампанията.

Неволя за избори

На този фон, разигран като полицейска народна приказка, посланията в кампаниите на партиите останаха далеч назад. Дебатите основно се фокусираха върху полицейщината и подслушването, но така големите социални теми и проблеми останаха много назад. Пробойна се отвори и в медийния образ на ГЕРБ след като емблематичният с послушанието си журналист Николай Бареков, основен певец на успехите на ГЕРБ, се обърна срещу партията на Бойко Борисов и обяви, че ще им бъде основна опозиция. Този типично български пирует също беляза изнервената, истерична и напрегната кампания с допълнителни черни краски, разнообразени още повече с това, че депутатът от ГЕРБ Доброслав Димитров замери Бареков с чаша по време на телевизионен дебат.

България никога в своята история не е преживявала избори като тези, така фиксирани в една тема, вот, който раздели обществото на две непримирими части никоя от които не знае коя ще надделее в деня на вота.

Но метафората за ушите, които са навсякъде край нас трайно се настани в политическия живот и сигурно поне още една петилетка няма да слезе от дневния ред на хората. 2013 година се оказа застрашително пълна със скандали. Тя започна с драми и до своята среда така и не се успокои напълно. Сякаш България се събуди след като пророчеството на маите за края на света не се сбъдна и реши да си докаже, че може да живее, макар и по истеричен начин.

Но е факт и друго – че полицейската тема е важна, но трудно през нея разрешение ще намерят ниските доходи, огромната безработица, социалният срив на хората.

Навръх 1 май още един човек, този път в Смолян се самозапали, което показа, че СРС-тата раждат и своите демони. Просто държава, която дава повече пари, за да си поддържа метафоричните уши в изправност, а не за добър живот на хората, рано или късно корабокрушира приказно в страната, където дори неволята не идва на помощ.

И това слага край на приказката.

Защото приказките свършват щастливо.

А тук такова нещо не се очертава.

(текстът е писан за списание "Ново време)