Пътешествие към различната България

И така - приключи един месец на безкрайно пътуване. Загубих броя на бензиностанциите, където съм ял сандвичи. Постепенно изгубих и чувството за календарна дата - всичко се сля в един безкраен ден, в един безкраен път: от Кюстендил до Шабла и от Видин до Хасково. Пребродих нощните магистрали на България. И до сега, ако затворя очи сигурно ще видам как градовете прелитат в далечината като някакви разпилени съзвездия от различно измерения. Видях части от страната за които съм чувал и, честно, изпълних се с някакъв много нелогичен, драматично невероятен оптимизъм. България е неземно красива страна, която носи белезите на уникална съсипия. Все едно е станало някакво събитие, неразбрано, ужасно и страшно, и днес всички се оказваме жертви на виновното минало. Но въпреки това има хора, които още си позволяват да мечтаят, още си позволяват да вярват, а подобна сила на духа изпълва кротката човешка душа с надежда. Запознах се с толкова много хора, че ако тръгна да им изброявам имената ще стане текст с размера на телевизионна проповед на Юлиян Вучков. Истинските хора винаги се оказват много по-добри от фантазиите за тях.

Същевременно четях някакви грандомански анализи на психясалите 2 процента от българското общество. Страната била изправена пред грандиозен исторически избор, пищяха те. Трябвало да се избира - Европа или Евразия. Тия пичове, които не си пият хапчетата могат да съществуват единствено в среда на драматично противопоставяне, защото просто не са състояние да родят някаква смислена идея за спокоен живот. Обикалях безнадеждно дълго, но това изостряне на избора май го има единствено и само в главите на истеричната десница, известна с това, че реалността не й понася добре. Няма драматична обществена колизия, която да прави обстановката свръхемоционално напрегната по отношение на нашия избор, вероятно с изключение на това, че за повечето хора с които говорих, Европейският съюз звучи като явление от друго измерение.

Не са виновни хората обаче. Тази Европа сега не е истинската Европа. Тази Европа е продукт на десния икономически разум и заради това изглежда така омаломощена и кризисна. Десните са големи майстори на това да доведат колективно обществата до върховни степени на отчаяние, но въпреки това да продължават да крещят - "няма алтернатива". Заради това крахът им ще бъде пълен.

Обикалях из България и нито за миг не съжалих за решението да се включа в листата на БСП за тези избори. Получих намръщени погледи из виртуалното пространство (бяха неизбежни), обвинения отляво, тролски спамъри от дясно, но въпреки това не съжалих. В България заниманията с политика не приличат на романтична комедия, но пък стоенето отстрани не е позиция изобщо. Ако искаш нещо да промениш, трябва да се ангажираш. Така ги разбирам аз нещата. Благодарен съм от цялото си сърце на клоунадата на "умните, красивите и богатите". Именно след техния театър, истерии и улични пърформанси по подмяна на смисъла от протестите, аз схванах, че нямам право да стоя отстрани докато хора с нагласата на героини от сапунена опера държат да се представят за ангели, които не носят никакви вини за прехода.

Българското психодясно е патетично и вечно в състояние на прединсултен крясък, защото осъзнава, че то няма никаква почва в сърцата на хората. Обиколете малко, пичове, огледайте тази страна - тя е продукт на сбърканата философия на отрицанието, на вълната на различните политически лудости и на радикално сгрешения преход. Днес битката наистина е за това кой да поеме вината за този грандиозен исторически провал, но това, както се казва е отделна тема.

Вече съм убеден, че България се нуждае от една радикална лява политика, нови радикални леви реформи, които да раздрусат икономическото статукво и да съживят политическата вяра на хората. В разгара на протестите на лудите много странни птици се опитваха да се упражняват на гърба на БСП и да се правят на диктатори на словото, което заклеймява. БСП бе изкарана не само партия на миналото, но и партията-виновница за всичко. А преди само подозирах, но вече го знам - благодарение на хората от БСП тази държава си остана на мястото. Те бачкаха докато другите се оплакваха, не бягаха, опитваха се упорито да поправят нещо и въпреки грешките мнозина от тях не загубиха вяра. Знам - ще има хора, които ще показват неизбежните гадове и ще се опитват да ги генерализират като основен образ на БСП. Вече със сигурност знам, че не е така. Ако не бях тръгнал на път никога нямаше да го разбера. Заради това не съжалявам за нищо. Изучих България. Хей, дори емигрирах за малко от виртуалното пространство и имаше дни в които то не ми липсваше. Това също се оказа ценен урок.

И така - свърши един емоционален месец за мен. Благодаря на всички, които изслушаха моите теории за света. Благодаря на всички, които ми задаваха тежки въпроси и изискваха от мен безкомпромисни отговори. Благодаря на всички млади хора, които ми пожелаваха кураж и благодаря на онази моя читателка от Лом, която ме разстреля с въпроса защо в текстовете си говоря толкова много за блондинки. Беше права да пита жената - един месец на път ме научи на демократизъм. Никога няма да спра да бъда признателен на всички хора с които се запознах и на цялото това усещане за общност, което може да бъде и много радостно. Когато си обиколил толкова много места, когато си напълнил телефона си с номера на хора, тогава да ви кажа наистина е важно да спечелиш, но дори и това да не стане, нима има значение - ти вече си победител. Благодаря много! :))