Съскането на един външен министър

Необходимо е спешно външният министър Даниел Митов да отиде да си прегледа нервите. Защото тяхното изпускане от телевизионния екран представлява една доста нелицеприятна гледка. Тези дни американският храненик публично истеряса и нарече всички приказки срещу разполагането на команден център на НАТО "ненормални" и ги сравни с криминално поведение.

Значи, когато се обявиш за национално достойнство - ти си престъпник. Когато поискаш защита на интересите на страната - ти си престъпник. Когато застанеш на страната на мира срещу всички грантови подпалвачи на омразата - ти си престъпник.

Подобно министерско мислене е опасно. То е само на една крачка от това да приеме пак закона за защита на държавата и да праща в затвор всички, които не приемат основната политическа линия. В поведението на външния министър няма грам демокрация, но по-страшното е, че няма и грам здрав разум.

Само морален кастрат може да размахва пръст срещу всички, които знаят, че той е продал съвестта си на чужди интереси. И как да приема един политически номад, който вече е загубил броя на партиите, в които е бил да ми чете лекции по обществена последователност? И защо трябва да ми се налага да търпя един самозабравил се политик да ми обяснява кое е криминално и кое не. Митовщината е характерното състояние на българския политически елит. То се характеризира с насъбраната злост на лакея, който е несигурен, че няма да изпълни поставените заповеди. Заради това тонът му е толкова истеричен. Защото министърът е наясно, че подменя националните интереси с някакви външни такива.

Но най-голямо удоволствие ми достави изсъсканата фраза, че някои партии отново заемали погрешна историческа позиция. Ако не ме лъже паметта, последните български елити, които се фукаха, че са от правилната страна на историята, почнаха да носят пречупени кръстове и да приемат антиеврейско законодателство. Май трябва да подложим на анализ убежденията на Митов, че като гледам тв-шаманствата му той не е далече от идеята да изолира в лагери всички неатлантически елементи с цел постигане на окончателно политическо решение на основните държавни въпроси. 

Ето това е да си от правилната страна на историята.