Европейският съюз и митологичният оркестър на „Титаник”

Много ми е трудно да разбера радостните възгласи и въздишките на облекчение по повод на резултатите от президентските избори в Австрия. Независимият Александър Ван дер Белен победи крайнодесния Норберт Хофер с едва 0,4 на сто. Това е резултат, който не е повод за отваряне на бутилките с шампанско или пък за потопяването в розовия сън за светло бъдеще. Обратното е - това е като сирена за огромна тревога, защото показва, че в една от най-проспериращите страни в Европейския съюз се случва нещо, което ще покоси като политическа чума страните от цяла Европа, бъдете убедени в това. Разликата от 0,4 на сто показва, че Австрия е една драматично разделена страна и изобщо не е ясно дали пропастта може да бъде запълнена, както побързаха да ни уверят дежурните коментатори по всичко. Един от тях, моят абсолютен любимец Александър Андреев, дори намекна, че зад възхода на крайната десница стоят Владимир Путин и Доналд Тръмп. Ама, разбира се! Кой друг да стои, ако не тези две чудовища, които само гледат да прецакат либералната утопия на Европа.

Обяснението с Путин е много удобно, защото то е фактически отказ от разговор за грешките, които Европейския съюз допусна в последните две години. Тези грешки са толкова много, че е трудно да се говори за тях без да се изпишат фермани, но според мен кризата в ЕС не започна с бежанската вълна. Кризата в Евросъюза започна, когато Европа стартира безпрецедентния натиск върху Гърция. Една държава щеше да бъде удушена и от нея съдрани по три кожи в името на това германските банки да си върнат своите дългове. Първо - това беше строго антипазарно, защото този, който дава кредити би трябвало да е наясно, че винаги има риск заемът да не бъде върнат. И второ - огромният политически натиск подсказа, че ЕС отдавна не е съюз на социални държави, а просто един конгломерат от банки, които диктуват политиката. След това дойдоха и бежанците, които в комбинация от зловеща политика по финансови ограничения хвърлиха в политическа кома ЕС. Днес министрите от Евросъюза дори и да заседават по три денонощия не могат да произведат политика, която да тушира социалните противоречия и нивото на политическа тревожност, която се разраства като цунами. Тоест резултатът в Австрия е изключително тревожен, защото подсказва, че на следващите парламентарни избори крайнодесните ще имат солидно парламентарно представителство, а дори могат и да стана управляващи. Това ще е повод либералната фейсбук-интелигенция пак да почна да мята проклятия от последна инстанция, но вече е много късно за обръщане на кораба.

Европейският "либерализъм" губи позиции и е въпрос на време той да бъде изритан с мощни шутове от политическата сцена. Не казвам, че това ще е полезно за Европа, нито твърдя, че процесът ще донесе нещо хубаво, но хората са така настръхнали срещу глупавите грешки, че са на път отново да произведат фашизъм само и само да си гарантират сигурност в този полудяващ свят. Разбира се, че това е кошмар. Разбира се, че това може да бъде краят на всяка европейска мечта, която е съществувала, но такъв вариант не бива да се изключва. Когато Европа е в такава криза, а обслужващия политически персонал е склонен да вини единствено Путин, това е идеалната хранителна среда за крайни елементи, които имат лесни отговори за сложните проблеми. Тези 0,4 преднина демонстрират единствено, че либералната мисъл или трябва да се промени и да изхвърли на боклука десните икономически догми, или просто да приеме факта, че така прецака Европа, че наля адреналин на екстремистите.

Кое причини всичко това? Според мен либералите опиянени от цифри и банкови сметки по някое време престанаха да виждат обикновения човек като основа за своята политика. Човекът беше важен само, ако се отличава, само, ако е твърде различен, че да попада в категориите за ценност. И така една огромна маса от обикновени хора се почувства политически непредставена в своите страни. Именно, защото ляво и дясно са понятия от либералния дискурс, както правилно отбеляза Валентин Вацев, те проспаха процеса по отчуждаване на масите от политиката. И тези, отчуждените, гневните, недовоните започнаха да гласуват за екстремистите, защото, когато някой си въобрази, че лявото и дясното вече не съществуват, тогава единствената движеща сила става отмъщението. Това с гласуването за крайнодесни е отмъщение, това е глас на тревога, това е вотът на тези, които не се чувстват представени, не се чувстват обект на политиката, а пък са пълни със страхове и опасения.

Тъжно, но факт. Всеки път, когато подобна криза почука на вратата или влети като буря в къщата, първосигналната реакция на уплашените не е да потърсят левицата като свой възможен представител, а крайнодесните. Проблемът на левицата е, че тя така се вписа в статуквото някъде, че стана неотличима. Аз не бързам да кадя тамян на гроба на традиционната левицата, за нея още дълго време ще има място, но тя така и не разбра, че времената вече са променени. Или си на страната на големите капитали, или си на страната на уплашените. Няма трети път. Той остана в далечното минало като знак за това в какви идиотщини е било възможно да се вярва.

Заради това никой не бива да чете резултатите от изборите в Австрия като успокоително четиво. Точно обратното е – това е пирова победа, това е знак за голяма промяна. И пак ще повторя – тази промяна най-вероятно няма да бъде към по-добро. Европа е объркана и си говори самичка. И всички, които днес се опитват да изкарват това победа всъщност са като онзи митичен оркестър, който свири на палубата на „Титаник” докато водата неумолимо, яростно и хладно поглъща в себе си кораба, който уж не можел да бъде потопен...